Георги Терзийски: Процесът по доизграждането и завършването на АМ „Хемус“ е необратим

Убеден съм, че с професионализъм и солиден авторитет вестник „Строител“ ще продължи да информира обективно и задълбочено аудиторията си

Прочетена: 695

Ренета Николова

Г-н Терзийски, благодарим Ви за това първо за в. „Строител“ интервю, което давате като председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), както и че бяхте гост на тържеството по повод 10-годишния юбилей на изданието. Какви са приоритетите Ви като председател на АПИ?

Камарата на строителите в България и вестник „Строител“ са партньори на АПИ, тъй като чрез Вас пътностроителният сектор получава прецизна и бърза информация за всичко случващо се в бранша, а в ерата на интернет медиите и социалните мрежи много често е нужно сериозно време, за да се отсее истината от неистината и с очите на читателя непредубедено да видиш реалната картина, такава каквато е. Убеден съм, че с професионализъм и солиден авторитет ще продължавате да информирате обективно и задълбочено аудиторията си.

Основните ни задачи са свързани с продължаване на строителството на автомагистралите „Хемус“ и „Струма“, със стартирането на проектите Калотина – София, Видин – Ботевград, „Русе – Велико Търново”, довършването на обходния път на Габрово, изграждането на обхода на Поморие и връзката на АМ „Тракия“ с жк „Младост“, както и внедряването на ТОЛ системата, която в следващите години ще ни осигурява нужния финансов ресурс за реализиране на проектите. Те не са никак малко и нямаме и минута време за отпускане или забавяне. Обикновено за строителство започва да се говори, когато видим багерите и камионите на терен, но огромната работа преди това, която трябва да се свърши 2 – 3 години преди същинските дейности, е много по-тежка и трудоемка от самото изграждане. Екипите в АПИ работят много енергично и през следващите 3 – 4 години по отношение на инфраструктурата страната ни ще е голяма строителна площадка.

Бъдещето на Северна България е свързано с доизграждането на АМ „Хемус“, АМ „Русе – Велико Търново“ и Видин – Ботевград, тъй като с тях ще осигурим бърза и безопасна комуникация между София, Варна, Русе и Видин. Процесът по завършването на АМ „Хемус“ е необратим и без да знам преди, че професионалният ми път ще бъде още по-тясно свързан с изграждането на „Хемус“, бях убеден, че построяването ще се случи с този екип на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Вие сте от Северна България и най-добре знаете колко важно е доизграждането на АМ „Хемус“. На какъв етап са вече стартиралите строителни дейности по магистралата и какво друго предстои през 2019 г. по отношение на този приоритетен за правителството проект? Какъв е графикът за изграждането на 134-те км, възложени на „Автомагистрали“ ЕАД?

Преди броени дни – на 23 април, започнахме поетапното изграждане на участъците от АМ „Хемус“, за които в края на миналата година правителството осигури 1,3 млрд. лв. от бюджета. Цялото 134-километрово трасе в участъка от п.в. „Боаза“ до пресичането с I-5 Русе – Велико Търново е разделено на общо 6 отсечки. Започнахме тази от Боаза до п.в. „Дерманци“, или над 15 км, а в кратки срокове започва и работата в отсечката от п.в. „Каленик“ до връзката с път II-35 Плевен – Ловеч, или още 17 км.

За първите три подучастъка: от Боаза до п.в. „Дерманци“, от „Дерманци“ до п.в. „Каленик“ и от „Каленик“ до пресичането с второкласния път Плевен – Ловеч имаме изготвени технически проекти. Предстои изработването на парцеларни планове, които ще определят имотите, засегнати от строителството на магистралата. Техническото проектиране на участъци 4, 5 и 6, които са между Плевен – Ловеч и Русе – Велико Търново, ще бъде изпълнено през 2019 г., а изграждането им ще започне през 2020 г. Целта ни е цялостното строителство на АМ „Хемус“ в участъка от Боаза до пресичането с АМ „Русе – Велико Търново“ да приключи до 2023 г.

Работата в отсечката между Ябланица и Боаза, която започна в края на март миналата година, върви в изпреварващ график. Изпълнението е близо 80%. През май-юни стартира полагането на асфалта и е съвсем реалистично 10-километровият участък да бъде завършен в началото на есента, което е близо половин година по-рано от предвиденото по договор през март 2020 г.

Подновени са и строително-монтажните работи в 16-километровия участък между п.в. „Белокопитово“ и „Буховци“, които започнаха в средата на август м.г. и бяха спрени през зимата. Все още не са приключили отчуждителните процедури за 15 км поради жалби. До края на месеца се очакват решенията по последните 25 дела. Предвиждаме работата по тази част от отсечката да започне в средата на следващия месец.

Скоростният път Видин – Ботевград също е с голямо значение за Северна България. Всичко по план ли се развива за него?

Логично е доизграждането на „Хемус“ да върви успоредно със строителството на автомагистралата „Русе – Велико Търново” и Видин – Ботевград, за да се облекчи трафикът от двата моста на Дунав при Русе и Видин и да повишим безопасността на движението. Направлението Видин – Ботевград е много важен проект, тъй като първокласният Е-79 отдавна не може да поеме трафика от втория мост над Дунав. Трасето е с обща дължина 167 км. Строителните работи ще започнат от двата най-тежки участъка от Мездра до Ботевград и от Видин до Ружинци, които са общо 88 км. Това са малко повече от половината от общата дължина на направлението Видин – Ботевград.

През февруари отворихме офертите за избор на изпълнители на 33 км от пътя между Мездра и Ботевград. Целият 33-километров участък е разделен на два лота, за да може на обекта да се работи едновременно. Проектът ще се финансира със средства от републиканския бюджет. Индикативната му стойност е близо 302 млн. лв. За първи път при изпълнението на тези обществени поръчки ще се приложи нова схема на плащане, която предвижда цялата стойност на договора да се разплати на изпълнителя, след като бъде подписан Акт 16 за завършване на обекта и има издадено разрешение за ползване на новопостроения пътен участък. Целта е бъдещите изпълнители да работят максимално мобилизирано и да завършат обекта качествено и в кратък срок.
В следващите месеци ще стартираме и търгове за още 3 подучастъка с обща дължина 55 км между Видин и Ружинци, която ще бъде разделена на три – Видин – п.в. „Макреш“, п.в. „Макреш“ – п.в. „Бела“ и п.в. „Бела“ – Ружинци. Целта ни е направлението да бъде завършено до декември 2021 г., а най-тежките участъци да са готови до края на 2020 г.

Друг ключов обект за страната е АМ „Струма“. На какъв етап е изпълнението на лот 3.1. Кога ще стартира строителството на дългоочаквания лот 3.2 и на тунел „Железница“?

Много усилено се работи в участъка Благоевград – Крупник, лот 3.1. В момента се изместват археологическите обекти и след като приключи работата на специалистите консерватори и археолози, започват строителните дейности и в тази част от отсечката. Целта ни е участъкът до новоизграждащия се в момента пътен възел „Благоевград-юг“ да е готов през лятото и пътуването за Гърция по АМ „Струма“ да бъде отпушено и улеснено.

Строителството на автомагистрала „Струма“ през Кресненското дефиле е не само най-мащабният, но и най-сложният проект, който Агенция „Пътна инфраструктура“ изпълнява в 136-годишната си история.

Плановете са през 2019 г. да имаме избрани изпълнители за най-сложния участък от АМ „Струма“ през Кресненското дефиле и веднага след това да започне проектирането, а после и изграждането на обекта, за да не загубим и евро от осигуреното финансиране от Европейския съюз. През февруари тръжните комисии отвориха офертите на кандидатите за строителството на платното към София в участъка между Крупник и Кресна и интересът е изключително голям. За единия лот предложения подадоха 10 фирми, а за другия – 12. Кандидати да изградят отсечката между Крупник и Кресна са както известни международни компании, така и почти всички големи български фирми. Индикативната стойност на строителството на двата участъка е 875,3 млн. лв. без ДДС. Изграждането му ще бъде сериозно предизвикателство за целия бранш, защото ще трябва да се работи и по изключително сложен терен. В отсечката с дължина от близо 24 км ще има 7 тунела, 21 виадукта, 4 пътни възела, 12 надлеза и подлеза. Толкова много съоръжения с подобна сложност досега не са правени на нито един магистрален участък. За да може на обекта да се работи едновременно – от двете страни на дефилето, проектът е разделен на два подучастъка. След като е готово новото платно, което преминава източно от съществуващото трасе през Кресненското дефиле, ще пренасочим движението по него и тогава ще извършим реконструкция на трасето на първокласния път Е79, така че и това в посока Кулата да има характеристиките на магистрален път. За направлението към границата с Гърция ще бъде стартирана отделна обществена поръчка.

На 12 февруари подписахме договора за тунел „Железница“, който с дължината си от около 2 км и ще бъде най-дългият пътен тунел, изграждан досега у нас. Срокът за изпълнение на проектирането и на строително-монтажните работи e 1060 календарни дни, или близо 3 години. Съоръжението ще бъде с две отделни тръби за движение в посока. Тунелът ще бъде с всички необходими системи за енергоефективно осветление, вентилация, видео наблюдение, пожароизвестяване, интелигентна система за управление на трафика и т.н. Ще бъде изграден и обслужващ тунелен път при южния портал на тунела откъм гр. Симитли, площадка за хеликоптер, която ще бъде след съоръжението, пътувайки от София към Кулата. През миналата година са подписани и договорите с изпълнителите на двете отсечки преди и след тунела, като целта ни е изграждането да започне до края на първото полугодие. Обектите са на инженеринг – проектиране и строителство.

Ще направим всичко възможно АМ „Струма“ да бъде завършена колкото се може по-скоро, защото с построяването на автомагистралата през Кресненското дефиле ще повишим безопасността на движение и ще намалим ежегодната черна статистика. На този път почти всеки ден стават катастрофи, аварии, задръствания и затова е важно колкото се може по-бързо участъкът да е готов.

По какви други големи проекти ще работи АПИ през 2019 г. За кои обекти ще започне подготовка – проектиране или отчуждителни процедури?

Много важен обект е автомагистралата „Калотина – София“. Тя е с дължина 48 км и изграждането й е разделено на три участъка. Единият от тях ще се финансира чрез Механизма за свързване на Европа на ЕК, а останалите два ще са със средства от републиканския бюджет. Имаме избрани изпълнители и сключени договори за строителството за два участъка. Първият е от ГКПП „Калотина“ до Драгоман и вторият – от Драгоман до Сливница, с обща дължина 31,5 км. През тази година започваме изграждането и най-късно в средата на 2021 г. и този пътен участък по направлението между сръбската и турската граница ще е с магистрален габарит. За последната отсечка от трасето, която започва на 6 – 7 км от Сливница и е до връзката със Северната скоростна тангента, в момента се изготвя техническият проект заедно с подробния устройствен план (ПУП).

Друг голям проект, който предстои да стартираме със средства от бюджета, е обходът на Поморие. За него през миналата година са подписани договорите с избраните изпълнители за строителство и надзор, но жалби по обезщетенията на отчуждените имоти бяха блокирали обекта. Очаквам буквално до дни да има разрешение и да започваме строителните работи.
Важен проект е и изграждането на над 6 км от Софийския околовръстен път в отсечката от пътен възел „Цариградско шосе“ до пътен възел „Младост“. Решението за избор на изпълнител се обжалва, но преди дни КЗК излезе със становище в наша полза. Ще изчакаме 14-дневния срок за обжалване на решението на КЗК, който изтича на 6 май, и ще действаме съобразно законовата процедура. Срокът за изпълнение на обекта е 910 календарни дни, от които 180 за проектиране и 730 за строителство. С реализацията на проекта ще се улесни движението на транзитния трафик и връзката между автомагистралите „Струма” и „Тракия”.

Проектът за магистралата „Русе – Велико Търново“ също все още е в плен на съдебните процедури, тъй като решението за ОВОС се обжалва. На 30 ноември ВАС отхвърли внесените жалби. На 30 януари обаче постъпи касационна жалба, като в законоустановения срок АПИ депозира отговор пред 5-членния състав на ВАС. Очакваме съдът да се произнесе. В зависимост от неговото решение имаме готовност през тази година да стартираме търгове за 75 км от трасето на магистралата на индикативна стойност 670 млн. лв. без ДДС. Това са участъците Русе – Бяла и обходът на Бяла. Проекто-графикът ни предвижда, ако в следващите месеци стартираме обществените поръчки за избор на изпълнители и няма обжаване на процедурите, които да блокират работата, в края на тази или началото на следващата година да имаме избрани изпълнители и реалното строителство на първите два участъка от „Русе – Велико Търново” да започне в края на 2020 г. или началото на 2021 г. Така първите 75 км от автомагистралата ще са готови през 2023 – 2024 г.

Какви обществени поръчки ще стартира Агенцията до края на годината?

Освен тръжните процедури за отсечката от Русе до Бяла и обходния път на Бяла в следващите месеци ще стартираме и търгове за още 3 подучастъка от трасето Видин – Ботевград с обща дължина 55 км. Това е пътят между Видин и Ружинци, който ще бъде разделен на три подучастъка – Видин – п.в. „Макреш“, п.в. „Макреш“ – п.в. „Бела“ и п.в. „Бела“ – Ружинци. Обществените поръчки и по двата проекта – „Русе – Велико Търново” и Видин – Ботевград, ще бъдат в няколко обособени позиции, за да може на обектите да се работи едновременно.

Ще стартираме и процедури за участъка от АМ „Хемус“ от връзката АМ „Русе – Велико Търново” до този, който в момента се изгражда – Белокопитово – Буховци. Това са последните 90 км от автомагистралата.

Участъкът от връзката с пътя АМ „Русе – Велико Търново“ до път II-51 Бяла – Търговище е разделен на два подучастъка, за които предстои обявяване на тръжни процедури за изработването на разширени идейни проекти и подробни устройствени планове. За участъка от път II-51 Бяла – Търговище до пътен възел „Буховци“ е сключен договор за актуализация на ПУП-ове и разполагаме с идейни проекти, които са били възложени от Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти” (НКСИП). За този подучастък, който е около 42 км, в кратък срок ще бъде стартирана тръжна процедура на инженеринг – проектиране и строителство.

На какви обекти може да разчита строителният бранш на прага на летния сезон, през който се изпълняват голяма част от ремонтните дейности?

Ремонтите на автомагистралите „Тракия“ и „Хемус“, които се извършват в момента, са възложени по договорите за текущ ремонт и поддържане. В момента работим по стари участъци от AM „Тракия“ и AM „Хемус“, които не са обновявани от построяването им преди повече от 20 – 30 години и е разбираемо да не са в добро състояние, предвид интензивния трафик и дългия срок на експлоатация. През 1986 г. са пуснати първите участъци и виадукти. На АМ „Хемус“, на територията на Софийска област, ремонтираме 3 виадукта и тръбата за София на тунел „Витиня“, а на АМ „Тракия“ – също 3 виадукта и два моста, които са в Пазарджишка област. Работите по „Тракия“ ще завършат до началото на активния отпускарски сезон, така че хората да пътуват спокойно и безопасно, но строителните дейности на тунел „Витиня“ на АМ „Хемус“ ще продължат и през лятото. Стремежът ни е ремонтите да се изпълняват в максимално кратък срок и да приключат преди началото на активния туристически сезон, за да не се затруднява трафикът, въпреки че лятото е най-удачното време за извършването на такъв тип дейности, предвид климатичните условия в България.

Ремонтите по АМ „Тракия“ и „Хемус“ ще продължат поне още година и половина или две. Това са наложителни дейности и няма как да не ги направим. Ако сега не се извършат, след няколко години ще бъде късно и тогава ще трябва да се затварят много по-големи участъци. Предприетите ремонти не търпят отлагане, защото са за сигурността и безопасността ни като шофьори и пътници.

2019 г. е решаваща за успешното изпълнение на оперативните програми на ЕС. АПИ реализира проекти по ОПТТИ и ОПРР. Ще успеете ли да завършите всички в рамките на програмния период?

Трябва да успеем, за да не загубим и евро от осигуреното финансиране от фондовете на ЕС за подобряване състоянието на републиканската мрежа. По Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“ са сключени договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за 29 проекта на обща стойност 380 млн. лв. за рехабилитацията на 505 км пътища, от които второкласни – 272 км, и третокласни – 233 км. Към момента в строителство са 15 обекта с обща дължина 253 км на стойност над 232 млн. лв. Други 10 с обща дължина 153 км вече са въведени в експлоатация. Преди Великден приключи ремонтът на 39 км от път II-57 Стара Загора – Раднево, на 14 км от Добрич – Кардам и на близо 13 км от второкласното трасе Севлиево – Габрово. Започнахме и обновяването на над 32 км от пътя Дупница – Клисура – Самоков.

Всички проекти, по които АПИ има сключени договори за финансиране по Програмите за териториално сътрудничество, също са в процес на изпълнение. На етап строителство са 3 обекта с обща дължина 39 км и на обща стойност над 32 млн. лв. На ниво тръжни процедури за избор на строител и строителен надзор са 3 обекта с обща дължина 19 км и обща стойност над 21 млн. лв. Очакваме проектите да бъдат изпълнени в рамките на периода, съгласно изискванията на Програмите за териториално сътрудничество.

Настоящата година ще остане в историята с внедряването на ТОЛ системата. Какви предизвикателства все още трябва да бъдат преодолени? Къде ще бъдат насочени първите приходи от таксите и кога можем да очакваме да започнат дейности с пари от ТОЛ системата?

2019 г. е годината, в която въвеждаме електронната система за платена пътна такса. През 2019 г. тя ще работи на смесен режим, тъй като до края на м.г. се продаваха хартиени винетки и валидността на годишните стикери изтича тази година. Системата ще заработи в пълния си вид от 2020 г.

Успешното внедряване на новата електронна система, която е сателитно базирана, е кауза за целия екип на пътната администрация. С нея ще се въведе и нов финансов модел, осигуряващ в пъти по-голям ресурс за модернизиране на инфраструктурата, за нейното поддържане и за изграждането на ключови пътни направления. Според предварителните анализи се очаква с въвеждането на ТОЛ системата приходите да се повишат в диапазона от 600 млн. до 1 млрд. лв., което е близо 3 пъти повече от тези от винетки досега. Постъпленията ще ни позволят да имаме устойчив пътен сектор и много повече средства ще се влагат в поддържането на пътната мрежа, на съоръжения и участъци, които не са обновявани от построяването им. Надявам се, че до няколко години за хората ще бъде видимо подобряването на републиканската пътна инфраструктура като резултат от въвеждането на ТОЛ системата, тъй като средствата ще бъдат насочени както към изграждането на нови пътни участъци, така и към ремонта на стари, които не са в добро състояние, поради това че не са обновявани от дълго време именно заради липсата на средства.

На 1 април АПИ и МРРБ стартираха срещи с превозвачите и всички заинтересовани страни от въвеждането на ТОЛ системата. На тях представихме разчетите, които са изготвени от консултанта – Световната банка, с който АПИ има сключен договор. Цените на ТОЛ таксите, заложени в предложението на Световната банка за тежкотоварните автомобили между 3,5 т и 12 т, които се използват основно при вътрешни превози в България, са най-ниските в Европа. Тарифата за автомобили над 12 т е средна за Европа. Моделът, който е представен, е най-консервативният и е съобразен с други държави, но не е механично пренесен, защото всяка страна си има специфична инфраструктура. Тарифата стимулира онези превозвачи, които използват относително по-малки и екологично ефективни транспортни средства. За тях таксата е под 10 ст. Изчисленията, направени от експертите на Световната банка, показват, че хранителните стоки ще поскъпнат средно с 2% след въвеждането на ТОЛ таксите от 16 август. Най-малко е увеличението при цените на месото – с 0,22%, а най-голямо при безалкохолните и минералната вода – 3,89%.

За нас е много важно да постигнем консенсус с всички заинтересовани страни. Въвеждането на ТОЛ системата е тежка и трудна, но безкрайно необходима реформа в пътния сектор в България. В обхвата на ТОЛ системата ще бъдат включени 10 800 км от общо 20 000 км републиканска мрежа – магистрали и първокласни пътища, както и някои от втори и трети клас, които са в добро експлоатационно състояние. Включването на 2-ри и 3-ти клас пътища ще осигури възможност същите да бъдат поддържани и приведени в по-добро експлоатационно състояние. Таксите за тези пътища ще бъдат по-ниски в сравнение с автомагистралите и 1-ви клас пътища.

Ще предложите ли някакви законодателни промени през 2019 г.?

Наскоро в парламента бяха внесени промени в Закона за държавната собственост, които предвиждат при обжалване на процедура за отчуждаване на имот да не се спират големи проекти. Предлаганите изменения и допълнения са абсолютно необходими, защото практиката показва, че обектите се бавят главно заради жалби. А те са свързани основно с размера на съответните обезщетения и докато спорът бъде решен, строителството може да върви. С предложените промени в закона в пъти ще се намалят сроковете за отчуждителни процедури и от тях ще бъде спестявана поне година – година и половина, без с това да се нарушават финансовите интереси на собствениците на земя. Преди две години бяха приети и промени в Закона за опазване на околната среда, което също допринесе за съкращаване на сроковете с между 6 месеца и година.

Планирате ли и кога среща с ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ), за да обсъдите актуални за двете страни въпроси? Как виждате развитието на партньорството на АПИ с КСБ?

Диалогът с браншовите организации е важен, защото работата на Агенцията е пряко свързана с пътните и пътноподдържащите дружества, които са членове както на Камарата на строителите в България, така и на Браншова камара „Пътища“ и Браншова асоциация „Пътна безопасност“. Като областен управител на Ловеч, а и преди това като ръководител на държавни институции, винаги съм работил за честна, открита и динамична дискусия на държавната администрация с неправителствения сектор и гражданите, защото знам колко много това помага за работата на всички. Като председател на АПИ ще продължа диалога, защото съм се убедил в полезността му. Браншовите организации са важен партньор на Агенция „Пътна инфраструктура“, защото експертизата на специалистите винаги е ценна както при изготвянето на предложенията за законодателни промени, така и при изработването на различните правила и норми.

Правителството прие Постановление за създаване на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ към Администрацията на Министерския съвет. Това стъпка ли е към намаляване на черната статистика на ПТП в страната?

Пътната безопасност е изключително важна и неслучайно през миналата година правителството взе решение за създаването на специална държавна агенция. За съжаление ежедневно стават все повече инциденти, които са заради шофиране с несъобразена скорост и неспазване на правилата за движение, което е отговорност на шофьора. Защото освен за собствения си живот той отговаря и за живота на тези, които вози, а и за всички останали шофьори и пътници, които са край него. Като общество трябва да променим съзнанието си, манталитета си и да спазвме правилата за движение. Убеден съм, че ако всички консолидираме усилията си – институции, медии, гражданско общество, войната по пътищата и черната статистика ще намалее.

За мен е изключително притеснително, че през последната година за почти всички инциденти постоянно се правят внушения и се вменява вина на Агенция „Пътна инфраструктура“ като собственик на републиканските пътища от представители на неправителствени организации на ръба на обвинението, при положение че други органи трябва да извършват такива действия. Като председател на Управителния съвет съм притеснен от имиджа, който се създава по отношение на дейността на Агенция „Пътна инфраструктура“ от политици и гръмогласни експерти. Най-вече, защото съм убеден, че в нея работят изключителни специалисти, качествени кадри, в това число и млади хора, които изкарват на гърба си много сериозни процедури. Освен това съм много притеснен, че се хвърлят обвинения и се анатемосва цял сектор. В момента Агенцията е подложена на атаки от неправителствени и от политически организации, но съм убеден, че точно тези компетентни, енергични и всеотдайни хора, които споменах, ще направят така, че за АПИ ще започне да се говори по друг начин. Много се надявам на това.

И накрая, понеже се виждаме на много хубав ден – Светъл вторник, малко след Великден, едно пожелание към читателите на вестник „Строител“.

Пожелавам на екипа на в. „Строител“, на Вашите читатели, на членовете на КСБ, на целия строителен бранш, на колегите от АПИ много здраве и много добри дни!

Сподели в социалните мрежи

Автор на 02.05.2019. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: