Малина Крумова: Основният ни приоритет е изготвянето на цялостен системен анализ на пътната безопасност в страната

Разчитам изключително много на добрия диалог и подкрепа от КСБ

Прочетена: 115

Г-жо Крумова, правителството създаде Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП), на която Вие сте председател. Разкажете ни малко повече за нея. Какви са правомощията й и с какво ще се занимава Агенцията?

Ще започна малко по-отдалеч – както знаете, България има Национална стратегия за подобряване на безопасността на движението по пътищата за периода 2011 – 2020 г. Но в хода на нейното прилагане се констатираха редица проблеми. Отчита се незадоволителен напредък за постигането на показателите, заложени в Стратегията. Същевременно са налице недостатъчно координирани действия между отговорните институции и неправителствения сектор. Законодателството в сферата е обемно и сложно. В резултат се създава риск от липса на регулация в определени области и обратното – на припокриване или свръхрегулация в други. Няма системен анализ, наблюдение и съответно финансов ресурс за прилагане на повече превантивни мерки за намаляване на пътнотранспортните произшествия (ПТП).

Мога да посоча още аспекти, но по-важното е, че в резултат на констатираните пропуски в политиката за безопасност на движението по пътищата правителството взе решение за създаването на нов модел за управление на пътната безопасност в България, като един от съществените акценти в него е създаването на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“.
Всъщност обособяването на подобна институция не е нещо уникално за България, напротив, в редица европейски държави, а и на много други места по света има подобен единен орган, който координира дейността на всички ангажирани в процеса. Международният опит показва, че в такива държави нивото на безопасност е едно от най-добрите.

Какви ще са приоритетите Ви?

На първо място аз съм наясно, че от нашата Агенция се очаква да дадем бързи резултати. Не само за да оправдаем големите обществени очаквания за адекватни, навременни и още по-категорични мерки за повишаване на пътната безопасност. Но и за да оборим скептиците, които в наше лице виждат още едно увеличаване на държавната администрация и поредната институция, която ще се занимава с темата. Така че нашата задача никак не е лесна, но това ни амбицира още повече да се справим и да покажем бързи резултати. Едно от нещата, което в момента сме стартирали и е основен приоритет да бъде максимално бързо завършено, е изготвянето на цялостен системен анализ на пътната безопасност в страната. Целта ни е в резултат на него да предложим комплексни мерки в три основни направления, които да доведат до съществено повишаване на пътната безопасност – към инфраструктурата, към превозните средства и към водачите.

Паралелно с това систематизираме дейността на областните и общински комисии по проблемите на безопасността на движението по пътищата, като ще ги подпомогнем да стъпят на единни стандарти и организация на работа. Искаме да променим и подхода на мониторинг – от концентрация на ПТП към риск от ПТП. С други думи, вместо да се анализира къде се наблюдава концентрация на произшествия и след това да се прилагат мерки за ограничаването им, да използваме международния опит и да правим предварителна оценка на риска и така да не допускаме инциденти, които могат да се избегнат. Започваме и работа по подготовка на нова стратегия по пътна безопасност за периода 2021 – 2030, в която не само да се отчете променената ситуация, но и да се набележат дългосрочни стратегически мерки, които всички институции да прилагат. Така че краткосрочните задачи пред нас не са малко.

Вие взехте участие в Петата годишна конференция на тема „Пътна безопасност“, организирана от Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“. Кои бяха основните теми, които бяха обсъдени на нея?

Ако ми позволите само да продължа още малко по предходната тема, защото Вие ме питахте за задачите пред нас, но още по-важно ми се струва да акцентирам и на подхода, който ще наложим в нашата работа. При всички теми, които споменах, се стремим основен фокус да бъде поставен на контакта ни с неправителствения сектор. Да обсъждаме мерките предварително и да използваме техния капацитет. Защото в България през годините бяха създадени редица организации и те изградиха сериозен опит, който трябва да бъде ефективно включен в процеса по повишаване на пътната безопасност. Събитието, за което Вие ме питате, е един от многото примери в тази посока. На тази конференция бяха обменени не само мнения и експертиза в областта на пътната безопасност, но и бяха набелязани конкретни мерки. За мен е и много положителен сигнал, че представителите на неправителствения сектор, които взеха участие във форума, декларираха подкрепа към новата политика на правителството по отношение на безопасността на движението по пътищата и към новосъздадената ДАБДП.

Какви са възможностите за подобряване на безопасността на пътната инфраструктура в България?

Най-важното, когато говорим за пътната безопасност, е да предприемаме комплексни мерки. Защото не можем да съсредоточим внимание само в едно направление и да очакваме сериозни резултати. Важно е всички елементи да се разглеждат в цялост и да се прецени въздействието на всеки фактор. Ако трябва съвсем да опростим, това което Ви казвам, мога да дам следния пример – и по най-добре построеното шосе може да катастрофира неподготвен водач или неизправно превозно средство. Обратното също е вярно – и най-опитният шофьор може да претърпи инцидент на небезопасен или лошо изграден пътен участък. През годините всяка от ангажираните институции направи много по темата за пътна безопасност, но се отчиташе недостатъчна координация между тях. Това е голямата задача и ролята, която отрежда правителството на нашата Агенция.

Агенция „Пътна инфраструктура” е с нов председател – Георги Терзийски. Какво очаквате от новото ръководство на АПИ?

Вече имахме работна среща както с г-н Георги Терзийски, така и поддържаме оперативен контакт с останалите ангажирани институции. Това, което за мен е най-важно, е, че в негово лице виждам партньор и ясен ангажимент за предприемане на всички мерки, които ще доведат до повишаване на пътната безопасност. Нещо, което е изключително важно и което до този момент съм видяла от всички колеги – от Министерството на вътрешните работи, от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), от областните управители и от редица общини. Защото без това разбиране на най-високо ниво и от категоричния правителствен ангажимент за повишаване на пътната безопасност нашата Агенция не би могла да покаже резултати.
Смятате ли, че бюджетът на ДАБДП ще бъде достатъчен за покриването на необходимите промени?

В България често всички организации се оплакват, че средствата не са достатъчни. Това сигурно е така – народът е казал: „парите никога не достигат“. Но аз вярвам, че трябва първо да покажем резултати и тогава да коментираме дали бюджетът ни е достатъчен или не. Още нещо много важно – не трябва да настояваме за по-голям бюджет за нашата Агенция или за друга институция, а за целево финансиране за мерки за повишаване на пътната безопасност и най-важното – за превенция. Въобще, ако мога така да обобщя въпроса, който задавате – темата за пътната безопасност и в този смисъл за живота на хората не може да бъде тема за пари.

Според Вас какви промени трябва да се направят в законовата уредба на страната?

Това ще покаже комплексният анализ, който Ви споменах, че в момента правим. Стъпвайки на него, ще излезем с конкретни предложения за усъвършенстване на нормативната уредба, така че тя да стане по-ясна и разбираема и да въздейства и в трите направления – за по-безопасни пътища, превозни средства и подготвени и отговорни водачи. Това означава, че ще инициираме и законодателни и други нормативни промени. Но ще погледнем към проблема в цялост и всички тези мерки ще са част от една обща стратегия. Нещо, което мисля, че е от критична важност, когато говорим за пътна безопасност.

За всички стана ясно, че не се предвижда отнемане на книжки за шофьорите след 60 години, но кажете все пак планират ли се допълнителни ограничения за по-възрастните хора?

Въпросът с възрастните шофьори и начина на образуването на една напълно изкуствена истерия трябва да ни бъде за урок колко чувствителни са гражданите по всяка тема, свързана с шофирането и организацията на движението. Разбира се, никога никой не е обмислял да се забранява шофирането след определена възраст или отнемането на книжки на правоспособни водачи. Единственото нещо, което анонсирахме в публичното пространство, бе, че се разсъждава в посока дали след определена възраст и шофьорите любители не трябва да минават по-чест медицински преглед от сегашния на 10 години. Нищо ново, нищо ограничително. Просто един по-засилен мониторинг на здравословното състояние.

Но тази тема предизвика истинска лавина в социалните мрежи, като се създаде психоза, че държавата просто ще забрани да се шофира, и то след 60 години – когато още сме в трудоспособна възраст. Разбирате колко абсурдно е това. Сигурно могат да се търсят обективни причини за представянето на нещата по този начин – заради предизборната обстановка и яростното противопоставяне в публичното пространство. Но винаги съм се надявала, че нещо толкова безспорно като пътната безопасност не може и не трябва да е обект на политически интерпретации.
Със сигурност ще има непопулярни мерки, които тепърва ще предложим, но те ще почиват на детайлен анализ и категорични факти. И аз вярвам, че ако искаме наистина да повишим пътната безопасност, трябва да сме готови за истинска промяна на подхода, а не просто за поредно завишаване на санкции или подмяна на опасна мантинела например. Решени сме да го направим, но ще ни бъде много трудно да се борим с подобно информационно затъмнение.

От тази година страната има ТОЛ система. Какви са предизвикателствата пред нея?

Не смятам, че е коректно аз да говоря за предизвикателствата пред ТОЛ системата, особено когато редица колеги в МРРБ работят от няколко години, за да може тя да стане факт. Но ще Ви кажа какво е основното предимство от позицията на институцията, която ръководя – това е, че ще се събират сериозни средства за подобряване и модернизиране на инфраструктурата. А по-модерни и по-хубави пътища при спазване на всички стандарти за пътна безопасност означават и по-малък риск за настъпване на ПТП.

МС отпусна близо 1,35 млрд. лв. за изграждането на още 134,2 км от АМ „Хемус“. Какви мерки трябва да се вземат, за да са в безопасност преминаващите по бъдещата магистрала?

Както казах, в постоянен контакт сме с колегите от МРРБ, вече сме обсъдили някои допълнителни мерки, които могат да се заложат при подобни проекти за завишаване на превенцията. Ще засилим и ролята на одита на пътната безопасност. Ще предложим и неправителственият сектор да има по-осезаема роля при одобрението и приемането на инфраструктурни обекти, като се включат експерти по пътна безопасност в приемателните комисии. Казвам тези неща като цяло за всички проекти, които се реализират или предстоят да стартират в страната, не само за конкретния, за който ме питате.

Как оценявате приноса на вестник „Строител“ за популяризиране на темата за пътната безопасност и какво бих­те желали да видите на страниците на изданието?

В досегашния си опит сме имали редица поводи за срещи и обсъждания. Винаги диалогът между нас е бил повече от добър, за което Ви благодаря. Това, което ми се иска много да видя на страниците на Вашия вестник, вече е налице с интереса Ви за този разговор само няколко месеца след като се институционализира Агенцията. Защото Вие сте изданието на строителите в България и много се надявам да отделяте още по-голямо внимание на темата за пътната безопасност. За показване на най-добрите примери в пътното строителство в тази област и да ни помогнете в нашата цел да насочим вниманието на цялото общество към тази тема.

Предвиждате ли съвместни инициативи с Камарата на строителите в България (КСБ)?

Разбира се, както казах, инфраструктурата е един от най-важните елементи на пътната безопасност. Как е построен един път, какви са обезопасителните системи, какви са модерните технологии за ефективна поддръжка, как са организирани критичните точки, какъв е международният опит и как се прилага тук – това са теми от критична важност за пътната безопасност. Затова ще разчитам изключително много на добрия диалог и подкрепа от КСБ – защото само с общи усилия можем да се движим към стратегическата цел на „Визия – 0“: без загинали и ранени по пътищата на България и Европа. Нещо, което днес изглежда като далечна мечта, трябва с общи усилия да се превърне в реалност.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 09.05.2019. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.