Проф. д-р инж. Иван Марков: На 24 май да направим равносметка за качеството и организацията на образователния процес

Прочетена: 480

Десислава Бакърджиева

Проф. Марков, отбелязваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Какво ще пожелаете на читателите ни на този свят национален празник?

По случай 24 май искам да поздравя всички дейци, работещи за образованието, културата и изкуствата, и най-вече учителите и да им пожелая здраве и много сили, за да вършат тази трудна и отговорна професия, която са избрали. Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е изключително важно събитие и за мен, и за Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), което ни изпълва с гордост.

За какво трябва да се замислим на 24 май?

Естествено на този ден трябва да помислим за образованието, за подготовката. Обучението е път, който започва не от университета, а още от детската градина. Всички ние, по цялата тази верига, трябва да направим равносметка за качеството и организацията на образователния процес, за съдържанието на учебните програми – това, на което се учат нашите деца, включително и студентите, те също са наши деца. Важно е да обърнем внимание на дисциплината не само в средните, но и на тази във висшите училища. В това отношение имаме съществени пропуски, които сега можем да определим просто като слабости, но те ще се проявят негативно след десетилетия в стопанството на държавата, в целия икономически, културен и обществен живот.

На 3 април 2019 г. в. „Строител“ – изданието на Камарата на строителите в България (КСБ), навърши 10 години. Медията отбеляза събитието с празненство заедно със своите партньори и приятели. Вие бяхте сред нашите гости. С какво ще запомните юбилея на вестника?

Първо с това, че вече в продължение на три години и половина, откакто съм ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия, значително се промениха отношенията между КСБ и УАСГ. В някои аспекти връзката ни беше прекъсната, но тя не просто се възобнови и подобри, а стана много силна. Всичко това се отрази и на сътрудничеството ни с в. „Строител“, което премина на следващо, по-високо ниво.

По време на тържеството на медията получих грамота, адресирана до мен и преподавателския състав на УАСГ, за доброто ни партньорство и успешно проведени съвместни инициативи, за което сърдечно благодаря.

Как може да се развие още повече сътрудничеството между в. „Строител“ и УАСГ?

Основната ни работа е насочена към подготовката на бъдещите инженери и архитекти, на хората, които след като завършат нашия университет, ще постъпят в строителните фирми, ще се влеят в редиците на КСБ. Всяка дейност на УАСГ, свързана с този процес, а и не само, получава широко отразяване на страниците на вестник „Строител“ благодарение на нашите тесни и ползотворни контакти с екипа на медията. Няма случай ние да сме поканили изданието на събитие, да сме помолили да информира читателите си за конкретна инициатива на УАСГ или за каквото и да е било друго съдействие за популяризиране на работата ни и в. „Строител“ да не е откликнал, и то с най-голямо удоволствие.

Понякога ние сме пасивната страна, но както се казва – вестникът не ни оставя на мира. Така че сме в постоянни контакти и отношенията ни са чудесни, но по-важното е, че всяка важна информация за Университета по архитектура, строителство и геодезия достига до целия бранш. Хората могат да прочетат не само в печатното издание, но и в интернет сайта на медията какво се прави в УАСГ, как се подготвят бъдещите специалисти, за трудностите, които срещат академичното ръководство и преподавателите, нещо изключително важно, защото им се дава гласност и шанс да бъдат преодолени с помощта на бизнеса. Голяма част от предизвикателствата, срещу които се изправяме, касаят строителния сектор, с който коментираме всички слабости, за да подобрим подготовката на нашите студенти.

Какъв брой млади специалисти ще осигури УАСГ за строителния бранш през 2019 г.? Има ли индикации къде ще започнат професионалния си път?

Приблизително 400 младежи ще се дипломират през тази година. Те почти са завършили университета. В момента се провеждат редовните дипломни сесии на Архитектурния факултет, а тези за инженерните специалности ще приключат до края на юни.

Относно професионалното развитие на възпитаниците ни мога да кажа, че те и сега работят в българските строителни и проектантски фирми. Имах щастието съвсем скоро да бъда на абсолвентски бал на младежи от инженерните профили, които го направиха малко по-рано тази година, и на него се запознах с намеренията им да продължат да се развиват в България.
Разбира се, винаги има и 1% от дипломиращите се млади хора, които решават да търсят препитание в чужбина. При средното образование този процент е 10, като това е валидно за целия Европейски съюз, т.е. 10% от успешно завършилите предпочитат да продължат висшето си обучение в друга държава. Моето желание е всички наши възпитаници да остават и да се развиват в родината ни. Затова и винаги съм ги призовавал да изберат България.

Липсата на кадри продължава да е сериозен проблем за строителния бранш. Разшири ли УАСГ сътрудничеството си с КСБ в това направление?

Ние непрекъснато правим нещо с Камарата в тази насока, ежедневно работим и от двете страни. Например с експерти от КСБ редовно консултираме и дискутираме учебните програми, както и съдържанието на отделни дисциплини. Тъй като подготвяме кадри за различни области на икономиката – не само инженери, но и архитекти, обсъждаме тези въпроси и с проектантите. В максимална степен отчитаме мнението на нашите колеги от бизнеса.

Нещо, което стартирахме и вече работи доста успешно две дипломни сесии, е да включваме в държавните изпитни комисии представители на Камарата на строителите в България. На тях се получава взаимна обратна връзка – от една страна, КСБ научава ценни неща от нас, а от друга ние разбираме важни от тях и се допълваме. Експертите на КСБ виждат докъде са стигнали нашите студенти и дават своето мнение и препоръки, които са много ценни за нас, защото са от първа ръка, и съответно се стараем да ги отразим. Засега това е най-доброто, което правим за осигуряването на подготвени кадри за сектора. Отне ни доста години да го въведем.

На заседанието на годишното Общо събрание (ОС) на УАСГ на 15 май представихте отчетен доклад за работата си за периода 4.2018 г. – 4.2019 г. Каква е равносметката Ви за това време?

Общото събрание се провежда задължително всяка година съгласно Закона за висшето образование. Скромното ми мнение е, че предвиденото ОС в нормативния акт е малко недообмислено, тъй като системата на висшето образование е консервативна и в рамките на 12 месеца не могат да се случат революционни промени, а и не трябва. Висшето образование трябва да се променя много бавно и постепенно и с огромно внимание, защото както вече споменах, грешките днес ще ги усетим след 10 – 15 г., а тогава няма връщане назад. Това не е български феномен, валидно е за целия свят.

Равносметката е, че трябва да си усъвършенстваме учебните програми, да осъвременим съдържанието им и да популяризираме инженерното и архитектурното образование сред нашите средношколци, защото интересът е намалял. И това явление не е валидно само за страната ни – като цяло желанието на младите в Европа да избират тези професии спада. Затова до децата ни трябва да достига възможно най-много информация за успехите на строителните инженери у нас, а и за всички добри примери за значими проекти, реализирани от български специалисти извън пределите на страната.

Наша задача е и да популяризираме висшето ни строително образование в чужбина. В тази връзка мога да се похваля, че в края на миналата година УАСГ беше инициатор и организатор на Дните на българското висше образование в Дубай и Абу Даби, които се проведоха за пръв път в Обединените арабски емирства (ОАЕ). Събитието премина под мотото „Живей и учи в България“. Инициативата се състоя със съдействието на Министерството на образованието и науката (МОН), Посолството на България в Абу Даби и останалите водещи български висши училища, които участваха и се представиха в ОАЕ. Сред тях бяха Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Техническият университет, Медицинският университет – Пловдив, Националната спортна академия „Васил Левски“, Лесотехническият университет и други. Мероприятията бяха много успешни. Те се проведоха в иновационния хъб на правителството на Дубай и Посолството на България в Абу Даби.

През 2018 г. стартирахме и краткосрочно обучение на индийски студенти в УАСГ. В него се включиха 20 младежи. Организацията беше изключителна. Тази година очакваме нови 100 младежи от Индия, които ще пристигнат през юни. Това също е важна стъпка към популяризиране на нашето висше образование, което в същото време ни носи и приходи.

Какви са очакванията Ви за предстоящата кандидатстудентска кампания? Кои професии традиционно привличат най-голям интерес? Предвиждат ли се нови специалности?

Неведнъж съм казвал, че ние целогодишно работим по подготовката на кампанията, защото това е непрекъснат процес. Засега най-много желание от страна на младите продължава да има към специалностите „Архитектура“, „Строителство на сгради и съоръжения“ и „Геодезия“. Имаме проблеми със запълването на местата, предназначени за изучване на „Хидростроителство“ и „Транспортно строителство“, независимо че в тези области се реализират най-големите инвестиционни проекти в нашата държава.

Откриването на нови специалности не е политика на УАСГ. Опитът ни показва, че въвеждането на такива не дава добри резултати по простата причина, че ние сме силни в няколко области. В тях сме насочили всичките си ресурси, там е нашата компетентност, рутина и подготовка. Стартирането на нови специалности, които не са типични за дадено висше училище, е една отминала мода от периода 2000 – 2010 г. Това беше най-активното време за ВУЗ-овете да разширяват портфолиото си, но те осъзнаха, че подходът на масовизация на висшето образование не носи позитиви. Ние никога не сме го правили, въпреки че преди четири години, когато бях декан на Строителния факултет на УАСГ, заявих пред вестник „Строител“, че ще откриваме нови специалности. Но човек не стои на едно място, обстоятелствата се променят и той се развива. Сега мнението ми е напълно противоположно, без да изпадам в противоречие.

В предишното интервю, което дадохте за в. „Строител“, ни разказахте за по-интересните проекти на УАСГ. Един от тях е изграждането на Национален център по сеизмично инженерство (НЦСИ), за който през 2018 г. МОН отпусна на университета 350 хил. лв.

Усвояваме изключително ефективно тези средства. Материалната база е готова, но все още няма апаратура в нея. На 21 май официално открихме центъра, за да популяризираме бъдещата му дейност. За този проект не успяхме да получим финансиране от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014 – 2020“ („ОПНОИР 2014 – 2020“) и затова целево ни бяха отпуснати средства от държавата, за да го осъществим. Сега водим разговори със „София Тех Парк”, с които бихме искали да доразвием функциите на НЦСИ по ОП „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020“.

Основната идея на Националния център по сеизмично инженерство е да го оборудваме с експериментална вибрационна маса, върху която да изпитваме модели на сгради и съоръжения. Те ще бъдат подлагани на реални сеизмични въздействия. Такива научни лаборатории има във всички наши съседни държави. НЦСИ ще бъде полезен за подобряване на носещата способност и надеждността на строителните конструкции. В него ще се правят още компютърно и числено моделиране.

Има ли напредък по проекта на УАСГ за ремонт на цялата стара сграда на университета и физкултурния салон по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“, който е на стойност 3 млн. лв.?

Ситуацията с този проект продължава да е сложна. През миналата година обявихме обществена поръчка за избор на изпълнител на строително-монтажните дейности, но за съжаление не можахме да я приключим заради поредица от обжалвания. Бяхме в изключително затруднено положение. Замалко щяхме да загубим тези толкова необходими за нас средства. Срокът на проекта изтече, но аз успях да уговоря и подпиша с Министерството на регионалното развитие и благоустройството удължаване на договора с две години, като запазихме същата сума – 3 млн. лв. Засега поехме глътка въздух.

В момента отново сме в процес на тръжна процедура за избор на строител и не знаем какво ще се случи. В България всеки има право да обжалва, когато си пожелае, без да е заинтересованата страна по конкретен търг, защото законодателството го позволява. Това продължава да е много сериозен проблем за редица големи проекти у нас. Непрекъснато ставаме свидетели на блокирането на важни инвестиции именно заради обжалвания. Видяхме колко се забави внедряването на ТОЛ системата.

Нямаме средства за генерален ремонт на нашата сграда и затова чакаме с нетърпение да дадем реалното начало на проекта ни по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“.

В партньорство със СУ „Св. Климент Охридски“ изпълнявате два проекта по „ОПНОИР 2014 – 2020“ – за създаване на център за изграждане и развитие на върхови постижения и „Чисти технологии за устойчива околна среда – води, отпадъци, енергия за кръгова икономика“. Имахте и планове за обособяване на изследователска учебна зала за катедра „Пътища и транспортни съоръжения“. Как се развиват тези проекти и работите ли по други интересни?

Двата проекта по „ОПНОИР 2014 – 2020“ са в процес на реализация и всичко върви по график. Срокът им на изпълнение е 3 г. Все още сме в начален стадий, едва в първата година. Тепърва предстои много работа по тях.

Дейностите по лабораторията в катедра „Пътища и транспортни съоръжения“ също все още не са приключили, но и там нещата се движат в положителна посока.

УАСГ участва и в доста други по-малки по стойност проекти по „Хоризонт 2020“, които имат своето важно значение. Непрекъснато подготвяме и нови, за да кандидатстваме за финансиране, ако някъде се отвори възможност, но за момента няма процедури на оперативни програми, които да представляват интерес за университета.

Планирате ли ремонти на общежитията на УАСГ през летните месеци?

Това, което можем да правим на този етап, е да изпълняваме текущи строително-монтажни работи със средствата за капиталови разходи. Заделихме малка сума, за да подменим някои щрангове в общежитията ни. Осъзнаваме, че състоянието на блоковете е окаяно, но за съжаление нямаме необходимото финансиране, за да променим това.

Какви други задачи има УАСГ до края на годината – научни форуми, инициативи, свързани с международната дейност на висшето училище?

Най-важното за нас е да учим студентите, но и тази година вероятно ще организираме международните форуми, които са традиционни за Университета по архитектура, строителство и геодезия. Най-голямото ни събитие – Националната конференция по транспортна инфраструктура, отново ще бъде през есента.

Основната ни работа по международната дейност се извършва по линия на европейската програма „Еразъм +“. По нея продължаваме да реализираме обмяна на студенти и преподаватели, която винаги дава много положителни резултати. Участваме и в консорциум от елитни университети от целия свят. В обединението сме 20 институции, като то се ръководи от Пекинския университет по архитектура и строителство. Свързано е с Пътя на коприната, но в това направление все още нямаме съществени резултати. Засега се водят разговори и се организират срещи между ректорите на учебните заведения. Надявам се и там скоро да отчетем позитиви.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 22.05.2019. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: