Инж. Даниел Панов: Чрез реализираните общински проекти европейската солидарност е най-видима за хората

НСОРБ и КСБ ще работят съвместно за подобряване на нормативната база

Прочетена: 98

Росица Георгиева

Инж. Панов, в рамките на две седмици се проведоха две срещи между ръководствата на КСБ и НСОРБ. Какви бяха основните теми, които дискутирахте? Как двете организации ще си сътрудничат в бъдеще?

По време на тези дискусии обсъдихме въпроси като измененията в Закона за устройство на територията, които са в сила от началото на тази година, и необходимите промени в Закона за обществените поръчки. Двете организации винаги сме работили конструктивно и в диалог така, че да си бъдем взаимно полезни, и това ще продължи. Обединихме се около тезата, че

Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради трябва да бъде продължена, както и набелязахме стъпки, които да предприемем, за да се случи това. Един от важните резултати е, че НСОРБ и КСБ ще работят съвместно в посока за подобряване на нормативната база. Важно е, че изготвихме работен график с конкретни дейности, които ще реализираме. Разчитаме на Камарата заедно да работим за контролни механизми, които да гарантират качествено изпълнение на общинските инфраструктурни проекти.

Броени месеци остават до приключване на мандат 2015 – 2019 г., през който Вие сте начело на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). През юни предстои заключителната конференция за този общински мандат. Каква е Вашата равносметка?

Смело мога да кажа, че това бе един исторически период както за държавата, така и за местната власт. За първи път като пълноправен член на Европейския съюз (ЕС) страната ни беше председател на Съвета на ЕС. Всички институции, както и партньорите ни от Европа отчетоха успеха на първото Българско европредседателство. НСОРБ впрегна целия си капацитет за провеждането на авторитетни международни форуми и за осигуряване на ресурс, с който всички ние реализирахме уникални и незабравими за хората местни инициативи. В този смисъл изтичащият мандат на местната власт ще остане в летописите с успешното си евроизмерение.

Второто ни постижение е свързано с европейските проекти. Общините продължават да са най-големият отговорен и мотивиран бенефициент на европейските фондове. Чрез общинските проекти и по-скоро от техните резултати европейската солидарност е най-видима за хората. Като успех в работата на НСОРБ през изтичащия мандат отчитаме ползотворното партньорство между местната и централната власт. Сред нерешените проблеми, по които ще се търси съдействието на държавата, приоритетно е състоянието и поддръжката на пътища. Ние продължаваме да искаме финансова подкрепа от държавата, за да осигурим същата по качество общинска пътна инфраструктура, каквато е републиканската. Ако разполагаме със стабилен и устойчив приход, всеки общински съвет, всеки кмет ще бъде отговорен да гради нови или изцяло рехабилитирани пътни трасета.

Какви бяха основните предизвикателства и най-важните постижения на НСОРБ?

Гражданите избират своите кметове и общински съвети и им дават доверие в аванс, за да управляват от тяхно име и да им осигуряват добро качество на живот и възможности за развитие. Хората желаят приятна, сигурна, чиста и зелена среда, ниска степен на престъпност, силна местна икономика с много възможности за работа и равен достъп до публичните услуги. Населението иска да живее в социално справедливи общности, където уязвимите са защитени, няма дискриминация, всеки индивид има значение и хората се гордеят и са загрижени за мястото, което обитават. Такива местни общности трябва да градим всеки ден и това бе и продължава да бъде основното предизвикателство пред нас. Защото когато има силни и добре работещи общини, държавата е стабилна. Когато те разполагат с ясни, устойчиви и финансово осигурени ангажименти – тогава могат да отговорят на очакванията на гражданите, да гарантират доброто качество на услугите, да планират и реализират истински местни политики. Важно е участието на местните общности в решенията за развитието на общината и населените места в нея. Модерното ни законодателство предвижда значителен брой форми за включване на местните общности при планирането и осъществяването на регионални политики. Например при регламентираните обществени обсъждания на бюджета на общината, на проектите за нормативни актове, публичните дискусии за общите устройствени планове, за оценките за въздействието на околната среда, за различни проекти и инвестиционни намерения и т.н. Не са редки обаче упреците, че задължителните по закон консултации се провеждат формално. Поради това много общини въвеждат съвременни форми за диалог с гражданите – интернет платформи, онлайн дискусии и анкети, приложения за подаване на сигнали и други.

Може ли да посочите някои от по-основните проблеми пред дейността на местната власт, които не бяха решени през мандата? Какви трябва да са първите задачи пред новия състав на НСОРБ?

Първостепенно внимание трябва да отделим на правомощията ни по формиране и провеждане на общинската финансова и данъчна политика. Тук ще трябва да говорим за прилагане на ефективна фискална политика върху данъчната система, при която правителството предоставя права на местните власти върху част от преките и косвените данъци. Нужно е да обсъдим и предефинираме нашата приходна политика – на първо място, разбира се, чрез максимално използване на инструментите на действащата данъчна такава и повишаване на събираемостта на съществуващите местни налози. Тук трябва обаче ясно да кажем, че вече категорично има необходимост от нов Закон за местните данъци и такси – време е да спрем да кърпим сегашния. Нашите данъчни служби укрепнаха, вече можем да мислим за нов нормативен акт, а и за нови приходоизточници. Друга важна компетентност на НСОРБ е устройството на територията и регионалното развитие. В контекста на течащите процеси за намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса считам, че е нужно да бъдат прецизирани нашите ангажименти. Законодателството ясно трябва да вмени отговорност на всички лица и институции в инвестиционния процес. Пред нас стои и задачата да изучаваме и въвеждаме модерните практики за градско планиране, умни градове и иновативни урбанистични решения. Заедно с централната власт трябва да очертаем и бъдещата регионална политика, която ще намалява различията и диспропорциите, ще дава шанс за развитие на селата и малките градове, ще съхранява и подкрепя местната идентичност. Социалните услуги са друга сфера, акумулираща големи очаквания и напрежение. Общините трябва да откроят и дадат своя принос за „пренастройване“ на системата от социални услуги в държавата в съответствие с демографските процеси и съвременния начин на живот – например да повишаваме грижите си за възрастните, да ги интегрираме със здравните услуги, да въвеждаме съвременни технологии. Трябва да намерим начините за засилване на превенцията, а не да работим за отстраняване на вече възникнали проблеми. И най-важното – да преустановим практиката на унифицирания подход. Социалните услуги трябва да следват потребностите на хората, а не да се опитват да ги вкарват в своите бюрократични рамки.

Започна провеждането на поредица от регионални дискусии, на които да се начертае посоката на развитие на местната власт до 2030 г. Според Вас накъде ще поеме местната власт? Какви са изводите?

Вече се проведоха две от регионалните дискусии „Общини БГ 2030“ – инициатива на Сдружението, която обявих през октомври миналата година по време на Годишната среща на местните власти. Те имат за цел да определят мястото и ролята на общините в общественото развитие към 2030 г. – какви услуги ще трябва да предоставят общините на гражданите в следващите 10 години, какви са належащите реформи в местните финанси, свързани с реална фискална децентрализация, как да бъде подобрена финансовата независимост на общините и др. Целта на тези обсъждания е да бъде подготвено общинско послание за бъдещето на местната власт, по което избраните кметове и общински съветници в новия мандат да търсят съгласие с централната власт. Какви са основните изводи, ще можем да кажем, след като приключи и последната дискусия, която ще бъде в началото на юни в София.

От протичането на форумите до сега се открояват няколко основни проблема. Освен финансовите, социалните и инфраструктурните теми особено притеснителен е демографският въпрос. Тенденцията на концентрация на населението в големите градове не е само в България, а и в целия свят. Вътрешната миграция води до обезлюдяване на големи територии и създава съвършено различни проблеми пред големите и малките общини. Застаряването допълнително поражда необходимост от развитие предимно на социалните услуги. Освен това извън демографските проблеми България вече не е в състояние да осигурява необходимата работна ръка и колкото и да не искаме да си признаем, неизбежно ще са ни нужни не само нискоквалифицирани работници, но и лекари, инженери, учители. Още сега трябва да имаме решение откъде ще се вземат тези хора, за да имаме достатъчно работна ръка на пазара, а и за публичните услуги.

Общините със застаряващо население ще трябва да организират и финансират скъпоструващи социални дейности, и то при предполагаеми ниски собствени приходи на жителите. Големите общини с концентрация на хора е необходимо да акцентират върху съвършено други услуги, като при това ще разполагат със значително по-голям финансов и човешки ресурс.

Със своята изключителна активност в дискусиите представителите на общините показаха единомислие и доказаха, че те наистина са единствената териториална власт в държавата и споделят и се грижат за най-важните аспекти, касаещи живота на обикновените хора: от благоустройство, инфраструктура и транспортна свързаност до социално дело, здравеопазване, образование и местно икономическо съживяване. Съпротива срещу нови или необезпечени отговорности, възлагани от държавата, е налице и е най-силна там, където тези отговорности нямат пряка връзка с добруването на хората. Местните лидери не се плашат от изпълнението на своите ангажименти. Нещо повече, дадени бяха чудесни примери за постигане на високи резултати в рамките на правомощията и ресурсите ни, на собствени инициативи и общинска предприемчивост, заместили или изместили вездесъщите искания за целева държавна помощ, която през годините или е липсвала, или е била твърде ненадеждна. За да изпълняват по-добре своите отговорности и идеи за развитие, общините обаче се нуждаят от усъвършенствани механизми за облагане на местните ресурси (особено в земеделските райони) в полза на собствените им приходи; подобряване на разпределението на държавните трансфери и капиталови субсидии; качествена промяна в контролните функции за местните власти при доставянето на услугите в областта на социалното дело и образованието. Участниците в дискусиите дадоха работещи примери за това в рамките на настоящата законова уредба и предложиха практически решения за нейното изменение в краткосрочен и дългосрочен план.

Отделните части на България се развиват на различни нива – като инфраструктура, образователни, здравни, социални услуги, като темп на усвояване на средства по еврофондовете. Според Вас какви са стъпките на местната власт за преодоляване на тези дисбаланси?

Основно предизвикателство и за големите, и за по-малките общини с оглед структурата на населението е осигуряването на здравни и социални услуги. В голяма част от малките населени места няма лични лекари, няма аптеки. До тях не достигат и социални услуги като домашен социален патронаж и др. Редица общини полагат усилия, но изцяло за сметка на собствени приходи, да привлекат лични лекари, дори по съвместителство, като им предлагат безплатно оборудвани кабинети. Друга такава практика за подкрепа е осигуряването на мобилни аптеки, които посещават по график населените места. От социалните услуги най-значими са подкрепата за възрастните хора чрез домашния социален патронаж и чрез програмата „Личен асистент“. Факт е обаче, че значителна част от нуждаещите се в селата не е обхваната от тях. Като основен проблем през последните години в малките населени места се очертава сигурността на възрастни, на самотно живеещи хора. Редовно медиите ни осведомяват за случаи на обири, насилие и дори убийства заради кражба на нищожни суми. В основна степен проблемът се дължи на липса на постоянно полицейско присъствие в тези населени места. Очевидно такова не може да се осигури във всяко село и от МВР търсят решение на проблемите чрез мобилни групи. Важен принос на общините по отношение сигурността е изграждането на видео наблюдение, което има доказан ефект.

Несъмнено общините с по-висока икономическа активност са привлекателен център за вътрешната миграция. Същевременно жителите им поставят вече по-високи изисквания към градската среда, към качеството на живот, към разнообразието от услуги и начините на доставянето им. Наред с повишената взискателност към градоустройствените решения, към екологичните стандарти общините се изправят пред предизвикателството на използването на новите технологии и развитието на интелигентни системи за управление и за предоставяне на услуги, или това са т.нар. интелигентни градове. Техните аспекти на приложение са широкоспектърни – от електронното дистанционно предоставяне на административни и технически услуги, служебен електронен обмен на информация с други институции през възможностите за е-разплащане, интернет достъп на публични места; интелигентни системи за управление на пътния трафик, за видео наблюдение с оповестяване при настъпване на произшествия, при опасност от бедствия, автоматични системи за мониторинг и предупреждение относно чистотата на атмосферния въздух и т.н. Основният въпрос тук е доколко в общинските политики се планира развитие в тази насока, защото местните администрации имат ограничени правомощия по отношение на инвестиционния климат.

От особено значение за целта е развитието на националната инфраструктура, както и възможността за достъп до основни услуги за бизнеса – електро- и газоснабдяване, ВиК и др. От голяма важност е и наличието на квалифициран трудов ресурс, което е свързано с образователната система и центровете за преквалификация. Общините като цяло прилагат активни политики за привличане и съдействие на новите инвеститори – подкрепа за окрупняване на парцели, пред експлоатационните дружества, улеснения при проектиране на транспортни връзки, взаимодействие с образователни институции за разкриване на нови специалности.

Въведеното през 2003 г. разделение на дейностите на делегирани от държавата и местни изигра положителна за времето си роля, доколкото осигури финансирането по обективни критерии чрез единни стандарти. Разбира се, с изключение почти само на дейностите във функция образование, средствата, осигурявани чрез тези стандарти, са недостатъчни и се налага общините да дофинансират от собствени приходи. Същевременно това разделение има за резултат цялостен контрол от страна на държавата при управление на делегираните дейности и липса на възможност при тях да се провеждат местни политики, съобразени с регионалните условия. Както се посочва в мониторинга на Съвета на Европа: прехвърлените от държавата ангажименти превишават по обем местните. Дори такива типични за Европа общински дейности, като образование, здравеопазване, социални услуги, в България са определени за делегирани със свързания с това контрол от страна на държавата. Парадоксалното в нашия случай е, че дори работата на общинската администрация, съответно финансирането й, е определено за делегирана от държавата дейност.

Като кмет на община Велико Търново каква е оценката, която правите за последните четири години? За какво не Ви стигна времето и кои са големите успехи на общината?

Велико Търново се промени към по-добро и затвърди доброто си име както в България, така и извън пределите на страната ни. Започнахме обновяване на 80% от инфраструктурата в цялата стара част на града – нещо, което не бе правено повече от 50 години. Този проект включва основен ремонт на 38 улици, тротоари и площадни пространства и вече е в последна фаза. Запазихме автентичния вид на калдъръмените улички. В подножието на Царевец са преасфалтирани основни трафик трасета, създаден е нов обществен паркинг. Обновена бе Западната индустриална зона, която Българската стопанска камара даде за пример като една от най-бързо развиващите се в страната. Стартира голямо благоустрояване в квартал „Чолаковци“. Построен бе нов мост, свързващ Велико Търново с пет села, в които живеят над 3000 души. Туризмът продължава устойчиво да расте – отчитаме повишаване с над 13%. Тук решаващо значение имат добрата грижа за крепостите, музейните обекти, забележителностите на старата столица, подобряването на туристическата инфраструктура. Инвестиционният интерес става все по-голям, разкрити бяха стотици нови работни места, безработицата е минимална. И най-важното – за трета поредна година новородените бебета са над 1000, а населението на Велико Търново се увеличава. Мисля, че това е най-основният критерий дали сме на прав път или не.
Времето почти никога не стига, стремим се да решаваме проблеми, трупани с десетилетия, особено тези, касаещи инфраструктурата. Всеки иска да се движи по нови пешеходни алеи, улиците да са идеално асфалтирани, пред блока да има достатъчно паркоместа. Но в много райони тези въпроси са неуредени от поне 30 години насам. С помощта на европейските фондове, с подкрепата и на правителството поетапно решаваме и това.

Друга от трудностите е свързана с осигуряването на средства за четвъртокласната пътна мрежа. Този въпрос е национален – той е поставен от НСОРБ, водим диалог с Министерството на финансите за осигуряване на поне 100 млн. лв. допълнително за всички общини, за да бъде инфраструктурата на това ниво, което й се полага.

Няма как да не Ви попитам какво включва инвестиционната програма на общината? Кои са основните проекти, които ще изпълнявате?

Ще завършим големия проект за обновяването на градската среда – както в Стария град, така и в кв. „Чолаковци“. Общата му стойност достига 11 млн. лв., основната част от които са привлечени по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“. Напредва изграждането на новата пътна връзка от централния булевард „Никола Габровски“ към 25-хилядния квартал „Бузлуджа“. Стартираме строителството на нова детска градина за 120 деца, а към още една от наличните ще изградим изцяло нов корпус. Правителството помогна много, отпускайки необходимото финансиране – благодаря за тази важна за Велико Търново подкрепа. Завършваме модернизацията на три училища и три детски градини. Инвестицията в сградите на образователните институции, обновяването на всички помещения, на инсталациите, дворовете и салоните е за над 8,7 млн. лв. В кварталите предстоят основни ремонти на много улици, а общата им дължина надхвърля 10 км. Тук влизат и два от входовете на града – северният откъм Русе и източният откъм Варна. Най-общо казано – инвестиционната програма е амбициозна и най-важното – финансово обезпечена. Общата й стойност за 2019 г. надхвърля 28 млн. лв.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 30.05.2019. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: