Инж. Таня Михайлова: Над 1100 ученици на година избират строителната професия

Работодателите все по-често осъзнават, че имат ангажимент към създаването на кадри

Прочетена: 273

Елица Илчева

Г-жо Михайлова, вие сте зам.-министър на образованието и науката, но и инженер по професия. Бихте ли се представили с няколко думи пред читателите на в. „Строител“.

По-важното за мен е, че съм свързана с професионалното образование, а не с поста ми във ведомството. И бих казала, че съм инженер по образование, но учител по призвание. Специалността, която съм завършила в Технически университет – София, е „Автоматизирано оборудване на машиностроенето“ към катедра „Автоматизация на дискретното производство“. Наред с това имам диплом за „Професионална педагогика“ и допълнителни квалификации по мениджмънт и маркетинг и по оптична и медицинска техника. Притежавам трета професионално-квалификационна степен. Всичко това ми позволява добре да се ориентирам както в дебрите на електрониката, така и в автоматизацията.

Радвам се, че вече специалността „Мехатроника“ е много търсена в средното училище, защото тя дава възможност да се сложи край на спора, който съществува в нашите среди – машинен или електроинженер. Факт е, че днес няма чист сектор или наука, и това предизвикателство на времето стои и пред професионалното образование. Не приемем ли предизвикателствата, в които новите технологии ни поставят, не можем да сме в крак с времето. А това означава, че и методите на преподаване, и оборудването в класните стаи трябва да бъдат на ниво. Така че пътят на промяната в обществото няма как да премине без тази в образованието.

Вие присъствахте на срещата между ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ) и министър Красимир Вълчев, където бяхте запознати с един от сериозните проблеми, с които се сблъсква браншът през последните години – недостига на квалифицирана работна ръка. Стана ясно, че ведомството прави промени, какви са те и кои са реализирани вече?

Във Враца беше създадена първата дуална паралелка, свързана със сектор „Строителство“. Това стана с много желание, емоция и големи очаквания, защото всички осъзна­ват, че има сериозна необходимост от кадри за региона. При въвеждането й обаче възникна едно недоразумение, заради което в министерството спешно събрахме всички заинтересовани страни, и проблемът се разреши за минути. Давам Ви този пример, защото в края на май бях във Враца и колегите там ми припомниха как заедно с бранша успяхме да се справим. Сега всички са доволни от начина, по който вървят нещата.

Факт е, че в момента недостиг на квалифицирана работна ръка съществува в много направления и сектори. Причините по принцип не са една и две, те са комплексни и изходът от тази ситуация може да мине само през образователната система, която трябва да намери част от отговорите и да създаде условия и предпоставки за решаването на проблемите. В същото време това е важно да стане в режим на общо сътрудничество на всички заинтересовани страни – имам предвид министерствата, агенциите, работодателите, общините. За да подготвим наистина добри специалисти, ни е необходимо пълноценно партньорство с изброените организации и институции.

Конкретно обаче ще спомена, че през 2018 г. бяха направени промени в Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО). Целта беше да се прецизират и конкретизират условията за развитие на дуалната система. Регламентирахме изискванията към работодателите, определихме тези към подготовката на учители и наставници. Идеята беше да се установи качествен процес на обучение и в училищата, и на територията на съответните предприятия.

Със законодателните изменения се направи ясно разграничаване на защитените професии и тези с очакван недостиг на пазара на труда. Предложихме и промени на Постановления 111 и 352, те бяха приети от Министерския съвет и с това увеличихме всъщност броя на защитените специалности. В момента те са 43 защитени и 57 с очакван недостиг. Вече подготвяме трети списък за следващата учебна година, като има много специалности, които касаят и строителния бранш.

Кои от строителните професии влязоха в списъка на защитените специалности?

В списъка на защитените професии за настоящата година са „строителен техник“, „транспортно строителство“, „строител-монтажник – дограма и стъклопоставяне“ и „пътно строителство“.
В този за очакван недостиг на пазара и с идентифицирана най-остра нужда за професия „строител“ са специалностите „армировки“, „бетон“, „зидария“, „мазилки“, „шпакловки, външни настилки и бояджийски работи“, „строител-монтажник“ и „монтажник на ВиК“.

Кое е специфичното при тези паралелки?

Те се финансират по различен начин – не е необходимо да постигнат задължителния минимум ученици, за да съществуват. Средствата са важен елемент, за да стимулираме по-голям интерес, който позволява да има сигурност, че започналите в VIII клас ще завършат XII на същото място. Дуалните паралелки не се делят в зависимост от това дали са в професионална гимназия или средно училище. Осъществихме промени, които правят възможно и в средни училища да се реализират професионални паралелки, което е предимство за самите тях.
Във връзка с всичко, което сме постигнали, искам да спомена и това, че подпомогнахме Министерството на икономиката при изработването на проект на наредба за създаване на информационна база данни на фирмите, които отговарят на изискванията за прием на ученици от дуалната система. Това се прави с цел да се осигури необходимостта от квалифицирани кадри на регионално ниво. Съответно имаме актуализация и в наредбата за обучение чрез работа, чрез която се даде възможност на младежите, които са в дуална форма или защитени паралелки, да получават стипендии извън тези, които са за успех или социални. Това е факт от втория срок на настоящата учебна година.

Имате ли данни какъв е резултатът от всички тези промени?
Да, мога да кажа, че за периода 2016 – 2018 г. броят на учениците в дуална форма от 353-ма нарасна на 3800, което означава, че посоката, в която вървим, е правилна. Нещо повече – само заявеният за новата година план-прием е почти съизмерими с броя на учениците от VIII до XI клас в момента. Това показва, че в действителност се създават условия.

И все пак непрекъснато се говори за това, че интересът към професионалното образование е слаб?

Може би това впечатление се създава, защото недостигът на пазара на труда е голям. Паралелките, които в годините се реализират, почти винаги са 50% от всички, а в последните поне 4 г. процентът е 52. Факт е обаче, че в едни региони те достигат до 70%, а на други места са 30 – 38%. Имаме и демографски проблем – децата намаляват.
Важно е да се знае, че когато говорим за интерес към професионалното образование при ученици, които смятат да кандидатстват след VII клас, основен фактор са родителите. Моето мнение е, че може би недостатъчно сме показали предимствата на това образование, въпреки че в гимназиите има дни на отворените врати. Трябва повече да се обяснява, че професионалното обучение днес стъпва на модерните технологии. Тези, които избират машиностроенето, не работят на старите стругове и фрези. Техниците пишат програми, които въвеждат в управлението на машините, и само контролират процесите. Разбира се, това не означава, че не трябва да се познават основните начини на работа, за да може да се предвиди крайният резултат.

Как бихте обяснили, че е добре да се завърши училище с професионален ценз?

Всяка получена професия дава допълнителна възможност за реализация на младия човек. Днес в професионалните гимназии има отлично чуждоезиково обучение, уменията, които се придобиват там, са универсални и това позволява реализация на много места. Дори да се избере на по-късен етап ново поприще, създадените навици винаги са от полза.
Трябва да развием по-сериозно политиката за ранното кариерно ориентиране – интересът към определени професии е важно да се създаде много преди VII клас. Най-малко защото така детето ще знае дали му харесва определена професия и няма да има изненади за него, когато вече е в горния курс.

Имате ли информация колко са учениците, които към настоящия момент са в строителни паралелки?

В по-широкото направление – строителство и архитектура, урбанизъм и геодезия, се обучават 5936 деца от VIII до XII клас. Това означава, че на година се реализира прием от около 1100 – 1200 ученици в 29 професионални гимназии. 3 средни и 2 обединени училища също имат паралелки. И хубавата новина е, че по-голямата част завършват с III степен – техник, която им позволява добра реализация.

Като процент спрямо други професии и нуждите на пазара – това малко или много е?

Ако питаме строителите, малко е, ако сравним с всички други направления, е съвсем нормално. Защото има и такива с много по-слаб интерес, а най-голям той е към информационните технологии и в момента това е секторът, в който безработица няма. Но всеки бранш е сам за себе си, важно е не колко се учат, а колко се реализират. И мисля, че това също е направление, в което трябва да развием повече политики.

Колко училища у нас вече предлагат дуално обучение и какъв е ефектът от проекта „Домино”? Предвиждате ли да го надграждате и как?

Паралелките с дуална система на обучение за 2017 – 2018 г. са 177 в 89 училища. За предстоящата е планиран прием в още над 100. Колкото до ефекта – при всички случаи част от промените, които бяха направени, станаха в резултат на опита, събран от реализирането на проекта „Домино”. Главното е да се запази резултатът, защото той е много позитивен за системата.

Най-важното, което се получи от този проект, е партньорството между бизнеса и училищата. И това, което стана ясно, е, че този, който осъществява връзката, трябва да бъде много търпелив и постоянен. И винаги да търси балансираните решения, защото подобно сътрудничество трябва да бъде полезно и за двете страни.

Специално за направление „строителство” за първи път тази учебна година в VIII клас в дуална форма за обучение има 84 ученици в 4 професионални гимназии – това е основата, която трябва да се надгради в този сектор.

Лесно ли успявате да убедите фирмите, които се оплакват постоянно от недостиг на работници, да предоставят възможности за обучение на подрастващите?

Този процес не може да е ефективен, ако идва от ниво институция. Много е важно и представителите на бизнеса, и тези от училищата да работят заедно. Един пример от моя опит – търсех фирми, които да приемат ученици за производствена практика, и при разговорите ми с един от собствениците той ми каза – обърнете се към Министерството на образоването и науката те да Ви намерят предприятия. И аз го попитах: „Ако от МОН Ви кажат „сключете договор с това училище” – ще го направите ли“. Отговорът беше – „Не!“ От което става ясно, че ведомството е ключов фактор за създаване на условия, на политики, за изчистване на процеси и решаване на проблеми, но ако я няма инициативността към бизнеса и обратно, никой не може да помогне.

Добрата новина е, че отношенията в последните години определено се променят. Вие знаете, че към МОН работи Консултативен съвет по професионално образование и обучение, който също дойде като идея от „Домино“. В него се срещат представители на училища, министерства, фирми. Резултатите са, че учебните заведения придобиха самочувствие, създадоха партньорства, работодателите все по-често и лесно се съгласяват с това, че и те имат ангажимент за повишаване на квалификацията. Учителите вече са напълно наясно, че ако искат да преподават съвременните технологии, и самите те трябва да черпят опит директно от местата, където се работи реално. Дадох Ви за пример Враца с паралелката „строителство“, там партньорството дава резултат. Не знам дали бизнесът се убеждава лесно. Със сигурност е необходимо постоянство.

Каква е ролята на центровете за преквалификация?

Това всъщност са центровете за професионално обучение, които са регламентирани в ЗППО. Те се лицензират от Националната агенция за образование и обучение, неин ангажимент е да регулира дейността им. Тези звена са важни особено с оглед развитие на политиката „учене през целия живот“, защото имат своето място за хора, които в определен период от живота си са решили да се обърнат към друго поприще.

Важно е да се дава качество, което да отговаря на изискванията на работодателите, а не да се смята, че там се ходи само за документа за квалификация, който се издава.

В началото на годината МОН обяви, че през 2019-а общините ще получат средства по Националната програма „Осигуряване на съвременна образователна среда“ и част от тях са за модернизиране на системата на професионалното образование. Какво конкретно предстои в това направление и с каква част от заложените средства?

Тази програма е един от инструментите за модернизиране на системата на професионалното образование и за това са предвидени 1,5 млн. лв. Те са разделени в три пера – за ремонти и оборудване, за разработване съвместно с бизнеса на учебни планове и програми и за създаване на учебни помагала. Последното е много важно, защото професионалното образование не разполага с традиционните учебници. Тематиката е много специфична и е за ограничен брой учащи. А и при това бурно развитие на технологиите преподаваният материал остарява буквално за 2 – 3 г.

Факт е, че през последните години се направи изключително много за подобряване на условията в училища и детски градини. Колко са проектите за образователната инфраструктура по ОП „Региони в растеж“ (ОПРР) и как върви изпълнението им?

Когато говорим за съвременни средства и методи за преподаване, е много важно да има и модерна среда. С изпълнението на проектите по ОПРР се очаква 102 професионални гимназии да бъдат обновени в зависимост от нуждите им. Общата стойност на СМР и доставката на специализирано оборудване е в размер на над 110 млн. лв., в които влизат и ремонти на учебни корпуси, работилници, спортни площадки, дворни пространства и други. Към този момент са сключени договори на инженеринг с 10 професионални гимназии, но се очаква през втората половина на 2019 г. да тръгнат проектите и в останалите училища, което действително е една изключителна възможност.

КСБ изрази притеснение пред Вас, че при избора на изпълнители за строителните дейности критерият „най-ниска цена” често води до трудности за качествена реализация на проектите. Споделяте ли мнението на бранша, че това трябва да се промени?

Подготвяла съм документи за обществени поръчки, споделям мнението, че най-ниската цена наистина не е удачен вариант за ремонти и реконструкции. Какво означава най-ниска цена? Качество ли? Не! Какви материали могат да се включат в нея? Приемам „икономически най-изгодна оферта“, което включва и други показатели, съм съгласна със строителите и предлагам да им се доверим.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 13.06.2019. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: