Доц. д-р инж. Георги Линков: Качеството на строителната услуга отговорност само на строителя ли е?

Време е да поискаме промяна в законодателството, с която да спре третирането на строителя като новобранец в казармата, който е виновен за всичко

Прочетена: 245

Ренета Николова

Доц. Линков на 29 юни 2007 г. след публикуването на Закона за Камарата на строителите през декември предишната година 176 делегати учредяват Камарата на строителите. Приемат Устав, Правилник за Централния професионален регистър на строителя, избират председател – инж. Симеон Пешов, Управителен съвет, Контролен съвет и Комисия за ЦПРС. Какво си спомняте от онзи период на първи стъпки на Камарата?

Преди да отговоря на въпроса, искам да направя едно въведение с риск да разсърдя много хора с това, което – най-вероятно в хода на нашия разговор – ще бъда в състояние на принуда да кажа, а то е: Когато от теб искат да вършиш онова, което знаеш, че не е правилно, няма как да не се почувстваш зле и няма как да не усещаш елементите на демотивацията, както и безсмислеността от усилията, които влагаш.

Сега да мина към въпроса Ви. Няма как да отговоря на него, ако не си спомним какво се е случило преди 16 г. На улица „Чумерна“ в непосредствена близост до сградата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в една малка двуетажна, напълно амортизирана и достатъчно опасна за обитаване жилищна сграда, се намираше Строителната камара, състоянието на която бе буквално „клинична смърт“. Общото събрание на тази почти загинала Камара избра за председател на УС инж. Симеон Пешов с основна задача да спаси загиващия.

За да продължа по-нататък, ще използвам обобщения от два фундаментални труда на Паоло Руджери, свързани с ценностите, които определят и предопределят успеха и лидерството. Буквално ще цитирам:

„Във всяка една област, в която не успяваме, ние имаме вярвания, хипотези и идеи, които смятаме за правилни, но които в действителност са поне отчасти или изцяло погрешни.“

„За да промениш резултатите – промени идеите.“

„Никога не можеш да постигнеш нещо, ако не си успял най-напред да си го представиш в съзнанието си и не си намерил правилния път и последователност от действия във времето по този път, за да го създадеш в реалността.“

„Може всичко по-горе да е налице, но за да дойде реалността, ти трябват отдадени и мотивирани хора.“

След 3 и половина години упорита работа на екип от хора, възприели идеята на инж. Пешов и напълно свързали се с нея, се стигна до Държавен вестник, бр. 108 от декември 2006 г., където в преходните и заключителни разпоредби е направена промяна на чл. 231 от Закона за устройство на територията със следното съдържание: „Изискванията към физическите и юридическите лица, извършващи строителство, се уреждат със закон“. В същия този брой е публикуван и Законът за Камарата на строителите и това е въпросният закон, с който трябва да се изпълнят изискванията на променения чл. 231 от ЗУТ. Така че една седмица преди присъединяването на страната ни с договор към Европейския съюз Камарата на строителите в България получи своя закон. От 1 януари 2007 г. държавата и Камарата имат еднаква продължителност като етап на развитие със стартова начална точка – България е член на ЕС, а строителите имат своя закон, с който се създава Камарата.

До средата на юни отново една голяма група хора вложиха неимоверни усилия и отдадоха целия си капацитет да бъдат изработени всички необходими документи и най-вече Правилникът за Централния професионален регистър на строителя, който да бъде приет от Учредителното събрание на новата Камара. Това си спомням от това време.
Тук е мястото да кажем един дълбок поклон на носителя на идеята, на човека, който вероятно не е чел Паоло Руджери, защото неговите трудове тогава не са били написани, но той е знаел какво да прави. Знаел е, че трябва да се намерят хората, които да прегърнат идеята, да са изцяло отдадени на нея и да направят всичко необходимо тя да стане реалност. Така че да благодарим на инж. Симеон Пешов и на всички онези, които работиха половин година след излизането на Закона, за да стане възможно учредяването на КСБ.

Доц. Линков, Вие сте били част от тази група хора. Няма как да не го кажем, особено след всичко, което сте направили за Регистъра. Кой друг беше в групата?

Аз мисля, че изброяването на персоналитета едва ли е необходимо, но трябва да си спомняме, че Правилникът за Регистъра беше разработен от временна комисия с председател моя милост, назначена със заповед на министъра, по това време Асен Гагаузов, в състав от 15 човека. Голяма част от членовете на тази комисия са членове и на сегашната Комисия. Друга част продължаваме да ги срещаме по коридорите на тази Камара, защото те са все още сред нас. Тези хора след тежки спорове, в условията и рамката на Закона, трябваше да измислят структурата на Регистъра. В някаква степен да доразвият идеите на Закона, без да го нарушават, за да може да се гарантира, че новоучредената Камара ще получи едно средство, с което да може да изпълни една от главните цели на Закона по най-добрия начин. Тези хора продължават все още да са отдадени на идеята. През 2 седмици се събират в заседателната зала. Тук няма как да пропусна да отбележа, че в онзи период всичко се правеше на мускули, казано на жаргон. Освен членовете на Комисията, тук е и Георги Грънчаров, тук е и Лора Симеонова, секретарката на Комисията, която тогава беше студентка по право. Тя репетираше бъдещия занаят с изработването на тези документи.

В какъв вид е с днешна дата системата на Регистъра? Как функционира той и готов ли е да отговори на все по-нарастващите изисквания за електронизация и цифровизация на сектора?

Създадената структура на системата на Регистъра преди 12 и половина години беше приведена в редовна експлоатация за срок от 4 месеца. В това число беше създаден софтуер, изгради се материална база, назначиха се експертите в Регистъра и тя заработи за празника на строителя през 2007 г., когато бяха раздадени първите 7 удостоверения за вписване в ЦПРС. След което тръгна процесът. Бяха създадени областните звена на Регистъра. Имаше период на бурен процес на вписване, тъй като Законът влизаше в сила от 1 януари 2008 г., нямаш ли удостоверение – не можеш да строиш. В началото на настоящата 2019 г. дойде и време да се осигури възможността за пълни електронни услуги, предоставени от Регистъра чрез използване на електронен подпис. В момента системата на ЦПРС е една локална автономна електронна система, която позволява на потребителите на услугите, тоест на вписаните в Регистъра строители и желаещите да се впишат, да използват двете възможности. Едната е от офиса да си подготвят заявлението, разпечатват, подписват, слагат приложението към него и отиват в Областното представителство по две причини. Първо, усмихнатите, жизнерадостни и дружелюбно настроени експерти от областните звена на Регистъра, които преглеждат нещата и проверяват дали няма нещо сбъркано, а ако има, помагат да се отстранят грешките. Второ, ако имат късмет да установят контакт с някого от областното ръководство на Камарата, да разберат някоя новина за това какво става в тази организация, накъде духа вятърът на пазара. Втората възможност сега е директно по електронен път, на сървъра на Централното звено еднократно се изпраща всичко. Начинът на работа е въпрос на избор. Трябва да кажем, че в момента навалица за използване на пълната електронна услуга няма по много причини, но аз допускам, че една от тях е, че на хората още им се ходи в Областните представителства. Става им драго, когато дружелюбно настроени служители разговарят с тях. Казвал съм и по друг повод, назад във времето сме вечеряли с Господа, когато беше избиран в много кратък период целият експертен състав на Регистъра както в областите, така и в Централното звено. Няма начин да не направим един дълбок поклон на тези хора и да не им благодарим за всеотдайния труд, за възможността да укротят с усмивка всеки връхлитащ в Регистъра строител, който е ядосан от това, което му се случва в пазара и търси на някого да си го изкара. Човешкият фактор е изключително важен и всяко едно подценяване на този елемент задължително води до лоши резултати.

Колкото да втората част на въпроса – готов ли е Регистърът да отговори на новите изисквания… Тук трябва да сме безпределно отговорни и в някаква степен безпощадни. Системата на Регистъра е работеща в автономен режим. С едно от измеренията на Закона за Камарата на строителите по линията и желанието за намаляване на административната тежест в държавата ние вече бяхме задължени със закона някои от документите, които изискваме от вписаните в Регистъра строители, да ги получаваме по служебен път. Установихме нужните контакти с Държавната агенция „Електронно управление“ и поставихме въпроса – „Господа, нашият Закон ни задължава по служебен път от държавни регистри да получаваме различна информация. Като как това трябва да става?“ Добросъвестно от тяхна страна бяхме информирани какво трябва да направим. Подаване на заявление, подписване на договори, добавка на софтуерен блок, за да може нашата система да влезе в контакт с държавната система, чрез която да влезем в държавни регистри и да теглим от регистрите на НАП, НОИ, НСИ, Службата по заетостта съответните документи. Ние нашата работа като проучване сме я свършили. Но ние не сме представляващи КСБ. Задължението ни е от 1 януари 2018 г. Към днешна дата – средата на 2019 г. – крачка не сме направили, което означава, че не сме в състояние да изпълним задълженията ни по Закона, защото нашата система не е доработена по начина, по който изисква Държавната агенция „Електронно управление“.

Крайно време е тази група от въпроси да се сложи на масата и да бъде решена. Тя иска време, иска и ресурси.

Втората необходимост – усилено се говори за дигитализация, за провеждане на обществени поръчки изцяло по електронен път. Очаква се да заработи платформата за провеждане на електронни обществени поръчки. Разбираемо е желанието на управлението на Камарата в лицето на представляващите я да искат по линията на облекчаване на административната тежест строителите, когато подават своите оферти чрез централизираната електронна платформа, от тях да не се иска информация, която я има в нашия Регистър. За да стане това, е необходима изключително сериозна подготовка, разработка, финансови ресурси и време. Това означава електронната система на нашия Регистър да започне да си разговаря с електронните платформи на институциите, ние да се свържем към тях и да станем все едно държавен регистър, от който някой, ако иска, да може да тегли определена информация. Но ако ние от регистъра на НАП искаме да получим едно удостоверение дали строителят има или няма задължения – бланката на документа е твърда. Тя е известна. Значи там софтуерът влиза в базата данни на лицето Х по неговия Булстат, добавя – няма задължения или има, и ни я изстрелва по електронен път. Но информацията, която се очаква да бъде изтеглена от нашия Регистър, не е толкова проста. Пак ще повторя. Напълно е възможно това да стане, но иска къртовски труд и според мен обемът на работите, които трябва да бъдат свършени, ресурсът, който трябва да бъде вложен, за да бъде решен този проблем, не е по-малък от всичко, което е направено за първоначалното създаване на нашата система. За съжаление не сме отлепили под никаква форма в тази посока. В същото време предлагаме по Закона за обществените поръчки да се заложи, че ние ще осигуряваме тази информация! Това на японски му се казва „харакири“. Основното, което трябва да се появи в нашата система, е „вход – изход“ и тя да се приведе в готовност да си „разговаря“ с други аналогични системи.

Има и трета насока, в която трябва да се развие видът, в който съществува нашата система. В нея има огромно количество информация, но системата не разполага със специализиран аналитичен блок, който да й даде елементи на изкуствен интелект, макар и в първоначален ембрионален стадий на развитие, с който да може да се реже, обработва и сортира по определени белези обобщената информация и тя да служи за постигане на целите на Камарата, формирани от нейния Закон.

13 години след приемането на Закона и 12 след създаването на Камарата каква е равносметката? Изпълни ли Законът своята мисия? Според Вас налагат ли се промени и ако да, какви?

Ще ползвам аналогията на присъединяването на държавата към Европейския съюз и появата на Закона за Камарата. Имаме 12-годишен период на членство. Да сме станали изцяло европейци? Непрекъснато от нас се иска да продължаваме да правим промени, имаме мониторинг. Подобно е положението и с нашия Закон. Възниква въпросът, макар и променян досега частично, не е ли необходимо да му направим мониторинг? Да проверим след 12 г. дали са достигнати целите на Закона и ако не са, кои са нещата, които са пречка за това. Дали те не биха могли да бъдат отстранени с евентуални корекции на този Закон? Ние трябва да „почерпим“ нашия законодателен орган, защото те преди нас би трябвало да се усетят, че е време да ни сложат „на килимчето“ и да ни питат – „Вие реализирате разпоредбите на този Закон цели 12 г., кажете той изпълни ли си ролята и достигнал ли е целите си и дали не е необходимо да се направят промени“. Подобни действия извършват всички законодателни органи във всички страни. Даже и в стара Англия, в която има закони от XVI век, през даден период от време ги анализират. Възниква много прост въпрос – ако утре ни извикат и ни попитат какво ще отговорим? Но и без това да се случи, ние сме задължени да направим този анализ за нашите нужди и цели, защото ние най-добре си знаем проблемите. Така че тук убедено трябва да кажем, че реализираните до този момент частични промени, обхващащи малки петънца, не могат да бъдат решение. Нуждаем се от пълен анализ на Закона за нас самите, за да видим къде ние не сме свършили нещо както трябва и какво е онова, което искаме да постигнем, защото целите на Закона го изискват. Това значи да се направят съответни промени в ЗКС. Но само те, без промени в базовия Закон за устройство на територията, е кауза пердута. 12 г. КСБ разделя ЗУТ на два закона, даже и на три в един период. Вероятно и в следващите 10 г. това няма да се случи. Тук ще кажа, че Регистърът е като един сеизмограф. Какво се случва на пазара, се усеща по динамиката на процесите вътре в Регистъра, по документите, които постъпват. Трябва да кажем без никакво колебание – строителят в пределите на Република България е изключително онеправдан. Не че той не бърка. Не че винаги прави каквото трябва, но отношението към него много прилича на това към новобранеца в казармата – винаги трябва „да обира кривите краставици“. Винаги той е виновен, което въобще не отговаря на истината. В този ЗУТ има раздели, свързани единствено и само с него – строителя. Дайте да видим какъв образ там е нарисуван, какво става в нашия Закон и с едни усилия да направим или поискаме регламентирано, умно, както трябва законодателна промяна, с която да се подобри и законодателно да се защити българският строител. ЦПРС е готов да работи в тази посока, но никой не го пита.

Понеже говорим за промени в ЗУТ, с последните се прие и промяна в чл. 14, ал. 2. от ЗКС. Съгласно новата редакция на текстовете на вписване в ЦПРС подлежат всички строители, които изпълняват дейности над 100 кв. м. Има ли увеличаване на вписаните в 5-а категория?

Аз вече казах. Изменението на чл. 14, ал. 2 е типичен христоматиен пример, в който се прави една изключително тясна законодателна промяна. Ще си позволя да кажа моите странични наблюдения относно вложените усилия от органите за управление на Камарата да постигнат тази промяна – използван бе огромен бюджет от време на хора, върху раменете на които стои отговорността да ръководят строежи, фирми и т.н. Бяха проведени множество срещи с парламентарни комисии и политически партии, за да се търси подкрепа на широк фронт за тази локална промяна. Ако това време и усилия бяха вложени за по-сериозни промени в ЗКС, резултатите щяха да бъдат далеч по-добри. Да, разбира се промяната на чл.14, ал. 2 е добра, но тя засяга много малка част от отрасъл „Строителство“. Става дума за малки строежи, въпреки че и под 100 кв. м това са си къщи. Важно е един строеж да се реализира от легитимен, вписан в Регистъра, строител, за когото ЦПРС трябва да гарантира, че той притежава съответните технически възможности и опит. Така че, да, вписват се, но няма скок. Няма хиляди нововписани фирми.

Добре, да доразвием темата за промяната на Закона. Какво трябва да се направи?

Първата цел на Закона за Камарата на строителите е буквално следната – „идентифициране и прозрачност на лицата, извършващи строителство“. Достигането на тази цел се реализира от системата на Регистъра чрез съответното вписване на строителите в България. Последните 7 – 8 г. цифрата на вписаните в Регистъра строители се колебае около числото 5000. В същото време по данни на НСИ броят на лицата, които реализират своите приходи, отчетени в техните годишни баланси и преобладаващата част от тях идват от строителството, се колебае около цифрата 20 000.

Каква е степента на изпълнение на основната цел – идентификация на лицата? 5000 и 20 000. Идентифицирали сме 25%. Веднага изниква въпросът какво ли е усещането на вписаните в Регистъра строители, които са 5000 на брой, съзнавайки, че има други 15 000, които не са вписани. Дали им става драго от това, или получават усещания за определени деформации и че нещо не е както трябва. Единственото възможно решение на този въпрос е подробен анализ на законодателната уредба и промени, които трябва да приближат двете цифри или ясно да кажат, така както във въпросната промяна на чл. 14. ал. 2 е казано – до 100 кв. м, без да е вписан, по същия начин да се разпишат и други възможни изключения, ако се прецени, че така е необходимо. Защото иначе тази вътрешнообщностна негативна нагласа от съпоставката на тези две цифри не се нуждае от коментар.

Втората цел на Закона е повишаване на отговорността на строителя за постигане на съществените изисквания към строежите и на качеството на изпълнение на строежите. Една изключително болна и обществено значима тема. Безспорно тук трябва да се внесе някаква яснота, защото казвайки, че българските строители са онеправдани, следва да се обясни, че некачественото строителство или недостатъчното изпълнение на съществените изисквания към строежите не може да е плод само от работата на строителя. В процеса има още участници. Дайте да виним строителя или да изискваме от него в границите на неговите отговорности и компетентности, съгласно законодателството. Всичко онова, което е външно – не да питаме строителя, а да питаме останалите господа, участници в процеса. Този въпрос е и техен.

Третата цел на ЗКС е защитата на интереса на потребителите на строителни услуги. До каква степен и как? С това, което сме направили до момента, напр. публичната част на Регистъра, достигната ли е тази цел на защита на интересите на потребителите на строителни услуги.

Може би трябва да кажа още нещо много важно, макар че ще разсърдя допълнително хора. Съгласно чл. 5 – членството в Камарата е доброволно и в съответствие с изискванията на Закона и Устава на КСБ. Какво се получава? В този период преобладаващата част от строителите, които се вписват в Регистъра, позовавайки се на това, че членството е доброволно, и знаейки, че за да станеш член, има тежка и тромава процедура – подаваш заявление, минаваш през Областно представителство, там Областният съвет те разглежда, след това и УС на КСБ, за да те приемат за член на Камарата, фирмите предпочитат да не се занимават с тази абсолютно излишна административна процедура с характер на инквизиция, без планирана крайна цел и на всичко отгоре, свързана с встъпителен и годишен членски внос. На определен етап това се разбра и с решение на Общо събрание членски внос вече не се събира. Няма встъпителен, няма годишен. Но разликата между броя на вписаните в Регистъра и членовете на КСБ е сериозна. Естествено е с вписването в ЦПРС автоматично да възниква членство в организацията. И тогава и Етичният кодекс (Хипократовата клетва на строителя) ще бъде задължителен за всички, а не само за членовете на КСБ. И мога да кажа още много други.

Вече е факт провеждането на първа проверка, съгласно новите правомощия на Комисията за ЦПРС, разписани в Правилника за работата й. Разкажете ни как бяха избрани фирмите, обект на проверката, как протече? Какви са резултатите?

След последната промяна в Правилника на Регистъра беше въведена една нова глава в резултат на много тънка законодателна промяна. Това е глава 19 – Проверки. Процедурата „Проверки“ е обезпечена с правила и технология за тяхното извършване. Всъщност за първи път по силата на разпоредбите на глава 19 бе проведена годишна проверка по документи. Формите са две – по документи и проверка на място. Съгласно Правилника на годишна проверка подлежат не по-малко от 1% от вписаните от Регистъра строители. Чрез генератор за случайни числа и чрез случаен подбор (като на тотото) се изтеглят имената на фирмите, докато се постигне съответната цифра. Единствената регулация, която беше направена, е да бъдат от различни области, отвсякъде да има и бройките да съответстват на масата, вписани в Регистъра строители. Това значи най-много проверки в София, а във Видин един строител, защото там са малко фирми. Към този списък добавихме фирми по постъпили сигнали в Комисията, по причини и съображения, придружени със съответните аргументи. Общо цифрата, която се получи, е 65 фирми – 4 от тях постъпиха от Етичната комисия и 2 по индивидуални сигнали. Проверката беше извършена спрямо разписаните правила. Беше проведена с много сериозни усилия. Стремежът ни бе да разберем къде са проблемите, а не да заличаваме фирми от Регистъра, и решихме да бъдем максимално търпеливи. Изпратихме любезно писмо с поднасяне на извинения, че са попаднали в мрежата за проверки, че няма лични мотиви. Обяснихме, че предстоят различни проверки на документи, срокът за представянето им е 14-дневен. Получихме от една част исканите документи, другите забравиха 14-дневния срок. Последва преглед на документите, първи доклад в Комисията и решения с препоръки какво да направят, за да си оправят досието, и нови 14 дни, за да се коригират нередностите. Втори доклад се направи, а за някои се наложи и трети. Това се оказа една изключително трудоемка и времеядна работа, изпълнена по този начин, защото по формалния се решава много лесно. В резултат на тези проверки и движението на документацията в хода на привеждането й в съответствие изпъкнаха неща, които са смущаващи. Те показват явления и събития, които се случват в отрасъла. Показват, че някои примката ги е стегнала много сериозно за гушите. Много е лесно да кажеш – да се оправят. Резултатите от проверката не бих могъл да кажа сега какви са. Те обаче ни накараха да претърсим съдържанието на целия Регистър, за да видим размера на явлението. Установените неща напълно потвърждават картината при тези 65 и показват, че действително става дума за явления, които се случват в пазара на строители услуги. Сега ще кажа две неща. Ние се намираме в състояние, в което сме си сложили таралеж в гащите. В момента разсъждаваме, мислим какви мерки и какво да се направи, така че да се опитаме да променим тази картина. Това също опира до разговора, който преди това водехме. Като лакмусова хартия на две-три места съм казал две-три цифри и усещам, че зениците на тези, които ги чуват, се разтварят и следва изразът – какво ще правим? Отговорът на този въпрос сме готови да дадем след съответна подготовка. За това има органи за управление. Ние ще внесем доклада, констатациите, анализа. Тогава ще чуем колективният ум какви съвети би дал. Защото ние не можем да правим самоволни промени в системата на Регистъра. Нас ни ограничават писани правила. Всяка една промяна, която трябва да се направи, но не съществува в момента като нормативна уредба, ние нямаме законовото основание да я направим. Още повече, че констатираните проблеми са вън от нас, те не са елемент от Регистъра. Те са на средата на сектора. Пропуснах да кажа, че на Общото събрание на Камарата през 2018 г. е взето едно решение, от което ще прочета кратка извадка. „С решение на Общото събрание от 22.11.2018 г. се потвърди основната цел на Камара на строителите:

1. Доразвиване и постигане на цялостно утвърждаване на добрата търговска и производствена практика в отрасъл „Строителство” и качествата на средата, в която тя се реализира, с крайни и ясни критерии за оценка.

2. Изпълнение на строителните услуги в срок и високо качество, при справедливи пазарни цени на услугите, при наличие на справедлива конкурентна среда.

Вие казахте, че Регистърът е сеизмограф, очевидно проверката също го показва. Какви са тенденциите в сектора, които сеизмографът отчита?

Тук бих могъл да кажа следното – публичната част на Регистъра, макар някои да твърдят, че не била представителна, много малко информация имало в досието, аз твърдя, че в публичната част се съдържа толкова много информация, че ако тя бъде разгледана от натренирано око, може много тенденции да излязат. Не ме карай да давам примери, аз знам, че си първокласен разследващ журналист. При едно грамотно потребление на информацията, която се съдържа в публичната част на Регистъра, човек може да види всичко.

Мога да добавя твърдението, че ако бъде направено с елементи на първоначален изкуствен интелект, ако даден потребител си каже параметрите на своята поръчка, за нула време Регистърът може да предложи къса листа на фирми, към които си струва да отправи покана за участие в неговата обществена поръчка. Това може да стане.

Как виждате бъдещето на ЦПРС и КСБ?

Живеем в исторически период и свят, в който настъпват много разнообразни и съществени промени. Важно е да се улови темпът на промените и да се адаптираме своевременно към тях.

Вестник „Строител“ стана на 10 г. през април. Стартирахме една анкета в тази връзка, за да получим обратна информация от нашите читатели. За екипа ни Вашето мнение за изданието винаги е било ценно и ще се радваме да го чуем.

Тук ще спестя спомените, защото 10 г. са много време. Истината е една. Камарата създаде няколко инструмента. Регистърът е един от тях. Вестникът е вторият, а Етичният кодекс е третият. Говорихме за натренираното око – ако човек има натренирано око, пъргава мисъл и глава на раменете, подробното запознаване със съдържанието на вестника мести кръгозор. Това трябва да се усети. Цвайг е написал „Съдбоносни мигове“ и твърди, че на рамото на всеки човек в неговия живот каца птичката на щастието, но трябва да можеш да я усетиш и уловиш. Вършите си работата според мен много добре. Работите в трудни условия, които са в резултат на промени, които не са достатъчно идентифицирани, но такава Ви е съдбата. Аз в началото направих един нелицеприятен увод. Сега в края – по повод отговора на този въпрос, една от целите ми да направя този увод е да проверя дали вестникът като елемент на информационната система работи без никакви ограничения и без някой да му слага „чатал“ на врата. Ако казаното от мен го няма, значи е така. Има и голяма степен на вероятност много от нещата, които казах, да са от групата на неприемливите, но ако има и други обосновани виждания – още по-добре. Ще има какво да се обсъжда.

На екипа на „Строител” желая здраве и успехи!

Сподели в социалните мрежи

Автор на 26.06.2019. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: