Антоанета Барес, изп. директор на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД: Необходима е регулация чрез закон на индустриалните зони

Чрез инициативата Fast Tracking Success се стремим да дадем бърза писта за развитието на младите кадри

Прочетена: 166

Г-жо Барес, как се развиват индустриалните зони у нас и има ли необходимост от тяхното разширяване?

Зоните на „Национална компания индустриални зони“ (НКИЗ) са ефективен и работещ механизъм за привличане на инвестиции. Те се развиват интензивно и това се отразява много положително на бизнеса в България. Ние предлагаме на инвеститорите качествена и удобна инфраструктура, както и помощ при намирането на работна ръка.

Факт е, че индустриалните зони в последните две години вървят наистина много добре. През 2018 г. сме на печалба от дейността си. Досега компанията е имала такава само в първите години от създаването си – от лихви от апортираните парични средства, държани в банки. НКИЗ има доста нови инвестиции, работни места и проекти.

Към кои зони има найголям интерес от страна на инвеститорите?

Приоритетен проект на НКИЗ е Икономическа зона „София – Божурище“. До момента договорените инвестиции за нея са близо 500 млн. лв. Преките нови работни места – над 1500. Преди няколко седмици подписахме предварителен договор с високотехнологична швейцарска компания. Тя произвежда прототипи и детайли от силикон и пластмаса. Досега въпросната фирма беше наемател в зоната, но решиха да купуват, защото им хареса там. Чувстват се добре в България, намират, че страната ни е стабилна, и вече са решили да построят свое собствено предприятие.

Освен това преди няколко седмици пак в „София – Божурище“ приключихме сделка с друга компания, която е българска. Тя е поддоставчик на голямо немско предприятие, което също е базирано в зоната. То произвежда модули за автомобилния сектор. Равносметката досега за „София – Божурище“ е 30 подписани договора, от които 27 окончателни и три предварителни, и сме в процес на преговори с над 10.

По отношение на индустриалните зони бих казала, че на нашия пазар влизат не само нови производители, но наблюдаваме и разрастване на бизнеса на инвеститори, които вече работят при нас. Такъв пример в „София – Божурище“ е „Бер-Хелла Термоконтрол“, които произвеждат климатични системи за автомобили. Те разширяват дейността си, като дори бих казала, че я утрояват. А това няма как да не ни радва.

Засилен интерес има и към Индустриален и логистичен парк Бургас. На 28 февруари 2019 г. Министерският съвет взе решение за апортиране на седем имота частна държавна собственост от Южна промишлена зона в нашето дружество. Става дума за над 500 дка. Апортирането на терени се наложи, тъй като съществуващите са изчерпани заради голямото търсене от страна на инвеститори. В Бургас имаме успешен проект с общината и в индустриалната зона се реализират 35 инвестиционни проекта, като общият размер на гарантираните вложения е 73 млн. лв., а броят на гарантираните новооткрити работни места е 726. Най-големият инвеститор там е „Сигматек“, който ще реализира проект за над 50 млн. лв. за изграждането на Научноизследователски и производствен комплекс за ремонт и рециклиране на части и компоненти за самолетни двигатели.

Съществен интерес отчитаме и към региона на Варна, където освен предлаганите 400 дка работим по възможността за осигуряване на подходящи терени за осъществяване на проекти в областта на производството и логистиката.

Усилията ни са насочени и към реализацията на Индустриална зона „Загоре“ в Стара Загора съвместно с общината. Към нея има заявен интерес от няколко български фирми. На 27 декември 2018 г. НКИЗ придоби 50% дял от акциите на дружество Индустриална зона „Загоре“. В момента правим предпроектни проучвания, след което предстои изграждането на вътрешна инфраструктура.

Друг нов проект, по който работи НКИЗ, е Индустриалната зона – Кърджали. На 23 март 2018 г. придобихме терен, който е около 100 дка, който смятам, че е изключително подходящ. Предимството на област Кърджали е, че това е регионът с наймладото население в България, което е добре по отношение на привличането на работна ръка. Към Кърджали имаме интерес от турски, китайски и други инвеститори.

Правим всичко възможно да развиваме и зоната си в Телиш. Там вече имаме предварителен договор с австрийска фирма в машиностроителния сектор. Тя се занимава с производство на системи за сепариране на отпадъци. С оглед на това ще се наложи НКИЗ да ремонтира и модернизира част от съществуващата инфраструктура в някои части от зоната. Районът в Телиш е изключително подходящ за логистичен център и ние се надяваме, че с изграждането на пътните връзки, които са планирани на държавно ниво, местоположението му ще се окаже ключово за инвеститорите.

Във Враца сме в партньорство с общината, която разполага с подходящи терени за индустриални цели. Те имат готова довеждаща инфраструктура и при заявен интерес от компании можем да реагираме. Същото се отнася и за Видин. Последните месеци и там наблюдаваме засилено търсене от фирма, която се занимава с производство на оборудване за камиони, както и от турска компания, която изработва гуми. Тук е мястото да отбележа, че според данни на автомобилния клъстър този сектор вече дава 11% от брутния БВП на страната. И прогнозите за следващите 10 години са процентите да нараснат на 25.

В Русе зоната ни е силно активна и често получаваме запитвания. Наскоро проведохме среща с фирма, която иска да изгражда предприятие в Русе съвместно с корейски предприемачи. Интерес има и към Свиленград.

Какви проблеми виждате пред индустриалните зони и какво трябва да се направи, за да се решат?

Смятам, че е необходима регулация чрез закон на индустриалните зони. В момента в България такава съществува откъслечно в различни нормативни актове. Цялостна картина обаче няма – какво представлява точно индустриална зона, как е урегулирана собствеността на инфраструктурата, как се ръководи, как се разпределят разходите…

Има определение в Закона за насърчаване на инвестициите какво е индустриална зона, което е доста семпло. От друга страна в Закона за устройство на територията има определения кои имоти са с параметри на индустриални и производствени зони. Затова решихме, че е истински необходимо да се работи по закон за индустриалните зони. И бяхме подкрепени от министъра на икономиката Емил Караниколов. Идеята за този закон отдавна се дискутира в Министерството на икономиката.

Възникването на индустриалните зони днес не е моментен тренд, а икономическа необходимост както за областните градове, така и за по-малките населени места. И следва да има регулация. Сега за първи път се подема сериозно инициатива за създаване на работна група под председателството на вицепремиера Томислав Дончев и министъра на икономиката Емил Караниколов. Аз също ще участвам в нея заедно с колеги експерти от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, от Министерството на околната среда и водите, от Министерството на финансите, от Министерския съвет. Целта на проектозакона, който работната група трябва да изготви, е инвеститорите да получат по-сериозна помощ и повече облекчения. А от друга страна да се урегулира работата на оператора на индустриалната зона, какъвто се явяваме и ние.

Правителството направи много за намаляване на административната тежест. Но доста от задълженията, свързани с реализирането на такъв тип проекти и предприятия, са с дълъг период на съгласувателни процедури. Идеята е чрез този нов закон да се намери компромис как могат да се облекчат тези процедури, като нямам предвид те да отпаднат напълно. Но когато операторът, т.е. ние, вече сме минали през процедурите за зоната, логично би било инвеститорите, идвайки да правят вложения, да бъдат на по-лек режим. Тоест да не трябва да извървяват например всички стъпки по ОВОС, които може да продължат и година. Ако е преодолян найтежкият пакет от оператора, инвеститорът със спецификата на неговата дейност да бъде при много по-лек уведомителен режим. И доста по-бързо да получава необходимите документи. Мисля, че това би било едно голямо облекчение за инвеститора и е добре за бизнес климата в страната.

Какво според Вас трябва да се направи, за да се привлекат повече чуждестранни инвестиции в индустриалните зони?

Ние привличаме предприемачи по много канали. В последно време забелязваме, че представителите на бизнеса, които се позиционират в зоните, се клъстеризират. Събират се на едно място производители, техни поддоставчици и логистиката им. Когато дойде един голям инвеститор, неговите поддоставчици съвсем логично искат да се позиционират в близост до него. Тоест създава се обща работна среда на бизнеса на едно място – споделена инфраструктура и разходи.

При всички случаи това е доста по-добрият вариант, отколкото всеки да се бори сам, да реализира инвестиция на поляна и да се справя с всичките регулаторни режими, които съществуват. Клъстеризацията е една добра практика, което улеснява изключително много бизнеса, и ние я адмирираме. От друга страна инвеститорите идват в зоните на НКИЗ, тъй като ние им предлагаме много добра локация и изградена инфраструктура. Тоест когато дадена компания дойде, то тя може да стартира изграждането на своя завод или база и да започне бързо работа. А не тепърва да строи инфраструктура. И не на последно място – осъществяваме доста активна маркетингова дейност. Говорим за това какво правим и какво предлагаме.

Парламентът прие промени в Закона за държавната собственост, според които земи за техпаркове и индустриални зони ще се отчуждават експресно. Какъв е Вашият коментар?

Обжалването на големи проекти на стратегически инвеститори винаги е представлявало проблем. Понякога тези процедури продължават с години и така ние губим шанса да привлечем съответния представител на крупен бизнес. Той се отказва и прави вложения в друга страна, в която няма такива забавяния. От тази гледна точка приемането на въпросните промени в Закона за държавната собственост е много добра и необходима мярка.

Окончателно гласуваните текстове предвиждат при изграждането на индустриални зони и технологични паркове земите да могат да се отчуждават, без жалбите да спират строителството. И тук много важно е условието те да бъдат обявени от Министерския съвет за национален обект по предложение на министъра на икономиката. Тоест държавата гарантира, че това е обект от стратегическо значение. Когато има забавяне, когато няма бърза писта, големите компании се пренасочват към други дестинации.

При нас сме имали такива случаи – имаше забавяне на строителството на инфраструктурата заради обжалвания и бавните срокове за разглеждането им. Това е една от най-големите спънки в развитието на индустриалните зони.

Всички инвеститори, които са на етап закупуване на терени на зелено, очакват своята инфраструктура. НКИЗ от своя страна трябва да я изгради съобразно сроковете и проектите на съответните предприемачи. Компанията ни е държавно дружество, затова спазваме определени процедури и правила, едно от които е Законът за обществените поръчки. С прилагането му обаче има големи предизвикателства, найсериозното от които са обжалванията. Говоря за обжалвания, които даже нямат елементарна икономическа логика. Преди известно време обявихме процедура за проектиране на част от уличната инфраструктура в ИЗ „София – Божурище“. Нейната цел бе да обезпечи обектите на настоящите инвеститори там. Нямаше отстранени участници, всички отговаряха на изискванията. Единственият критерий за избор на изпълнител бе най-ниската цена. Обжалването на процедурата забави строежа на инфраструктурата и създаде опасност компаниите да не спазят сроковете по техните проекти. Най-абсурдното в цялата ситуация бе, че се обжалваше процедура за под 50 хил. лв., което на практика блокира реализирането на проекти за над 234 млн. лв. в зоната край София. Хубавото е, че този проблем беше решен и инвеститорът не се отказа.

Марката НКИЗ вече е с европейска защита. Какви предимства дава това?

Основното предимство е, че 10 години нашето име ще бъде защитено и недобросъвестни компании няма да могат да използват добрия ни имидж, за да промотират свои дейности. Доста често в бизнеса има нелоялни практики. И ние сме се сблъсквали с тях. Не спрямо нашата компания, но това, което сме виждали, ни накара да предприемем тази стъпка.

Една от инициативите на НКИЗ е Fast Tracking Success. Какви възможности предоставя проектът?

Чрез него се стремим да дадем бърза писта за развитието на младите кадри. Същевременно подпомагаме и бизнеса да намери квалифицирана работна ръка. Една от конкретните и основни стъпки в тази посока е създаване на майсторски и професионално насочени класове. В тях мениджъри от водещи компании в нашите зони ще изнасят лекции в университетите и професионалните училища. А за обучаващите се студенти могат да бъдат организирани и съответните стажове и работа на терен в заводите на инвеститорите.

Това ще е изключително полезно за младите хора, защото те ще могат да специализират и да направят своя избор към вече по-тясна специалност, с която да се занимават. Самият проект допринася за изпълнението на стратегическите цели на НКИЗ – насърчаване на инвестициите в нови сектори. Когато един предприемач дойде при нас, той се интересува от това какви кадри предлага съответният регион, където иска да се позиционира. В последно време забелязвам, че инвеститорите освен сериозните технически и правни анализи, които правят, преди да ситуират своята инвестиция, искат и сериозни справки, включително и срещи с HR фирми, за да могат да изберат кадри за реализирането на своя бизнес.

Чрез Fast Tracking Success се опитваме да преодолеем и проблема с младежката безработица. Децата ни трябва да разберат, че в България е добре да се работи. И да останат в родината си, да не бягат от тук. От друга страна учебните заведения са доста гъвкави и са готови да правят нови програми, които да са адаптирани в съответствие с нуждите на бизнеса. Нашата програма дава възможност за пряка връзка между бизнеса и образованието

Разширяването на инфраструктурата е един от ключовите моменти за развитието на индустриалните зони. В тази връзка бихте ли си взаимодействали с Камарата на строителите в България?

За нас е много важно да имаме добре изградена инфраструктура, защото това е от изключително значение за нашите инвеститори. Така те могат да стартират своя бизнес по-бързо. Колкото до това дали бихме си взаимодействали с Камарата на строителите, моят отговор е „да“. „Национална компания индустриални зони“ е отворена за такова сътрудничество по теми от взаимен интерес. Можем да обменяме добри практики, както и възможности за полезни инициативи.

 

 

Сподели в социалните мрежи

Автор на 10.07.2019. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: