Инж. Ирен Дабижева: Строителите спазват европейските стандарти

Прочетена: 84

Анна Радева

Инж. Дабижева, началото по организираната работа по стандартизацията у нас е започнало в далечната 1932 г., когато са правени първите опити по унифициране и нормиране на тогавашната индустрия. Бихте ли представили основните задачи и отговорности, които стоят днес пред Българския институт за стандартизация (БИС)?

В позицията си на изп. директор на БИС на практика съм отговорна за цялата работа по стандартизацията в страната. Обхватът е много широк във всички области, не само на индустрията, но и на услугите, на системите, въобще в целия живот. Всъщност аз съм строителен специалист. Започнах кариерата си в института като редови секретар на технически комитети, минах по всички стъпки. След две-три години станах ръководител на сектор „Строителство и строителни материали” и се занимавах с всички стандарти в сферата. Участваха много активно още от самото начало при въвеждането на европейското техническо законодателство в областта на строителството. Бях част от екипа при подготовката на първата наредба, свързана с Директивата за строителни продукти. През 2002 г. България беше една от първите европейски страни, които въведоха Директивата, въпреки че тогава все още не бяхме член на ЕС. Директивата за строителни продукти стана част от законодателството с помощта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и широк кръг от експерти. Впоследствие тя беше заменена с Регламента за строителни продукти, който е от 2011 г.

Директивите на ЕС трябва специално да се въвеждат в националните нормативни уредби чрез наредби или закони, докато регламентите имат пряко действие във всички страни членки. Тоест те автоматично стават национални закони в момента, в който са одобрени на европейско ниво. В България основите на съвременното оценяване на строителните продукти бяха поставени доста рано и в момента категорично сме на европейско ниво. Характерно за европейското техническо законодателство в областта на строителството, както и за стандартите за строителни продукти е, че не вървят паралелно с международните правила. ЕС си създаде собствено законодателство, което е много добре структурирано и представлява една стройна система.

Към Регламента за строителни продукти има над 2500 европейски стандарта за строителни продукти, от които около 460 са хармонизирани. Хармонизираните стандарти се разработват по мандат от Европейската комисия, проверяват се доколко подкрепят основните изисквания към строежите и след това Европейската комисия ги публикува в Официалния вестник на ЕС. По тях се оценява съответствието на строителните продукти. Всяка страна членка на ЕС има нотифицирани органи, които оценяват съответствието и са вписани официално в подсайт на ЕК. Разно­образието на строителни продукти е огромно и с изключително бързи темпове става все по-голямо, непрекъснато на пазара се пускат иновативни продукти и стандартизацията на практика не може да ги догони. Именно затова единствено за строителните продукти са въведени и друг вид хармонизирани спецификации, наречени „европейски технически одобрения и европейски технически оценки.“

Колко са членовете на БИС и по какъв начин участват в работата на Института?

Членовете на БИС са юридически лица, като сдружения на работодатели, браншови камари, производители и търговци, министерства, агенции, комисии и административни структури на изпълнителната власт, научни институти и др. Към края на 2018 г. те са 339. В зависимост от това в кои сектори си избират да участват, излъчват представители във всеки технически комитет. Една организация може да има по един представител и до трима експерти.

В помощ на икономиката на страната може ли да се каже, че постоянно се усъвършенства системата на стандартизация у нас? Какви са основните механизми, които се използват?

Тази система – регламент, стандарти, хармонизирани стандарти, оценяване на съответствието, е много различна от предишната, която беше в България по време на социализма. Тогава така известните БДС бяха задължителни. Даже на старите издания на хартиения носители все още стои надписът: „Неспазването на този стандарт се преследва по закон“. Но съгласно цялата европейска и международна практика и концепцията за хармонизация в ЕС тази постановка на задължителните стандарти вече е неприемлива. Причината е, че те поставят технически бариери пред търговията както вътре в ЕС, така и с трети страни.

В България през 1999 г. се въведе концепцията на доброволните стандарти, които все още се разбират малко трудно от обществото. Разбирането, което битува, е, че щом са доброволни, значи ги няма. Философията е друга – спазването на стандартите дава конкурентно предимство на фирмите, които декларират стандарти и ги спазват. Тук е мястото да поясня, че БИС няма контролна функция да следи кой как ги прилага, това е задължение на самите производители. Разбира се, има и упълномощени органи в страната, които могат да санкционират онези, които декларират, че работят по стандартите, а на практика не го правят.

Какъв е пътят на европейските стандарти от създаването им до потребителите?

Откакто България е член на ЕС, а БИС – пълноправен член на европейските организации за стандартизация, имаме задължение да въвеждаме всички европейски стандарти на 100%. Известно е, че това важи за всички от Съюза – държавите са длъжни в рамките на шест месеца от момента, в който е готов даден европейски стандарт, да го въведат като национален и да отменят противоречащите национални стандарти. Това е концепцията на хармонизацията и затова се казва, че един европейски стандарт заменя 34 национални. Органите по стандартизация на държави, които все още не са членове на ЕС, като Македония, Сърбия, Турция, Швейцария и Норвегия, също имат задължение да ги въвеждат.

Европейската стандартизация има много широк спектър от области и не всички от тях представляват интерес за националните икономики. Например в у нас авиокосмическата промишленост не е на високо ниво, но ние въвеждаме и тези стандарти. В Института се поддържа внушителна база данни. В момента само действащите стандарти, макар че поддържаме и отменените, са над 35 000. А европейските са около 26 000.

Експертите на БИС имат ли наблюдения за ефекта от въвеждането на евростандартите конкретно в строителството?

Трябва да се отчете, че строителството е една работеща област на индустрията. Има голям интерес към строителните стандарти и към стандартизацията в бранша. Дейността се извършва чрез технически комитети, които събират заинтересовани от всички групи на дадения сектор. В техническите комитети, които засягат строителството, участват производители, органи за оценяване на съответствието, представители на МРРБ, Камарата на строителите в България (КСБ), Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Камарата на архитектите в България, преподаватели от висшите учебни заведения. Те на практика осъществяват дейността по стандартизация. В други области на индустрията има трудно съществуващи технически комитети, които губят членове, докато в строителството те са многобройни, действащи, активни и в тях работят водещи експерти.

Наскоро БИС подписа договор с Камарата на строителите в България. Какви ще са ползите за членовете на КСБ, право на каква информация ще имат по силата на документа?

Редът при производството на строителните продукти се сложи много отдавна, но смело мога да кажа, че почти всички производители спазват европейските стандарти и оценяват продуктите си по тях, издават декларации за съответствие. Идеята за сключването на договора с Камарата на строителите в България бе да могат фирмите в сектора да се запознаят с европейските стандарти. Съгласно документа КСБ ще може да ползва пет пакета, всеки от които съдържа между 50 и 65 стандарта. Те тематично са разделени на: необходими за изграждане на конструкцията; за довършителни работи; за топлоизолации и хидроизолации; за ВиК инсталации; за строителство на пътища.

Стандартите са в нашата база данни и са групирани като пакети. Разработили сме специален софтуер, с който всеки член на Камарата чрез свойя собствен акаунт в сайта на КСБ ще може да чете строителните стандарти. БИС е поел ангажимента, понеже стандартите са много динамични документи и обикновено излизат нови версии, да актуализираме един път годишно информацията.

Какво е мнението Ви за сега действащите Еврокодове?

Еврокодовете са европейските стандарти за проектиране на строителни конструкции. Те обхващат всички видове обикновени строителни конструкции. Системата е добра, но действащите към момента имат няколко слабости. Едната е, че Еврокодовете са много големи по обем – 58 части с около 4500 страници. Трудни са за ползване в ежедневната проектантска дейност. В тях има много повторения и препращания от един Еврокод към друг.

В момента Европейският комитет по стандартизация работи по новото поколение Еврокодове и започват да се появяват първите проекти. Има поставени задачи да се намали обемът и повторенията, както и национално определени параметри – 1500 на брой, които са във връзка с климатичните условия във всяка страна. В самите Еврокодове има дадени препоръчителни стойности. Всяка държава може да не ги спазва, а в националното приложение да си определи собствени.

Оказа се, че в много случаи са приети препоръчителните стойности на тези национално определени параметри. В крайна сметка се взе решение на европейско ниво, ако повече от 80% от членките са приели препоръчителната стойност, тя да става задължителна в Еврокода. Чакаме новите проекти, като първите стандарти трябва да са готови през 2021 г.

Какво още от Ваша гледна точка може да се направи в подкрепа на българския строител?

Към всички хармонизирани стандарти в областта на строителството самият европейски законодател дава право да се разработват национални приложения. Те са необходими, защото един стандарт важи за цяла Европа. Отделните държави в Стария континент се намират при много различни климатични условия, сеизмични условия и т.н и за да се отчетат тези разлики, се правят национални приложения към хармонизираните стандарти. Ние от години работим по тях, като те се и актуализират заедно със стандартите. Това се прави с подкрепата на МРРБ и с охота и ентусиазъм от строителния бранш, защото тези национални приложения им трябват.

Как може да се стигне до Вашата база данни за фирми и организация?

В бизнес-информационния център на БИС, което е нашата електронизирана библиотека, всеки може да дойде и да чете безплатно стандарти. Имаме една услуга, която много се ползва, нарича се „стандартите на Вашия екран“. Срещу минимална сума клиентът подбира група стандарти и чрез парола получава достъп да ги чете от собствено устройство в продължение на три дни. Тя е предпочитана от хората, които нямат възможност да дойдат до София.

В коя област от икономиката най-често се ползват стандартите?

Международните за системи за управление. Най-известните и купувани са ISO 9001 – система за управление на качеството, ISO 14001 – за околната среда, 27001 – за сигурност­та на информацията. Разработени са така, че да са приложими за всички области и фирми, включително и за организации като нашата. Ние също сме сертифицирани по ISO 9001. Някои от строителните стандарти са непосредствено след тях по търсене и продажби.

С какво са свързани най-големите Ви професионални притеснения?

Най-голямата ни болка е, че откакто сме член на европейските организации по стандартизация, имаме възможност да участваме в писането на европейските стандарти и да влияем върху съдържанието им, но в тази област нямаме голяма активност. От една страна можем да изпращаме експерти, но тъй като е свързано с финанси, почти не се прави. Но по-важното е, че всеки проект на европейски стандарт, дори от най-ранните етапи на разработване, идва при нас за даване на становище. Фирмите, които са активни и работят, обикновено поради свръхангажираност не могат да отделят време и човешки ресурс – експерти, които да се занимават, а и е нужно добро ниво на английски, защото те не се превеждат на етап проект.

Просто работещите във фирмите от производството, както и специалистите не могат да осъзнаят колко е важно да взимат участие при разработването на европейските стандарти. Когато се появи един проект за гласуване, той се разпраща на всички членове на дадения технически комитет и чакаме да получим становище, а идват много малко. Обикновено, когато се одобри европейският стандарт и когато го въведем като БДС, тогава започват въпросите: Защо така е написано? Кой го е направил? Затова аз непрекъснато призовавам за активност в това отношение.

Трябва да се разбере, че тези европейски стандарти не ни ги налагат силово, ние можем да влияем върху тях. И нашата дума винаги се чува, когато я има. Всички получени становища в европейския технически комитет се разглеждат, независимо от коя държава идват и дали е голяма или малка.

Има ли полза от провеждането на информационни мероприятия в системата на БИС?

Ние организираме главно на национално ниво семинари и конференции и интерес към тях определено има. Най-посещавани са форумите ни, когато са на строителна тематика. Освен че разпространяваме знания за стандартите, използваме тези мероприятия, за да привлечем нови членове на нашите технически комитети.

А Вашата дума чува ли се, когато посещавате европейски форуми?

Аз участвам в генералните асамблеи на европейските организации за стандартизация главно на мениджърско ниво. В европейските организации решенията се взимат с претеглено гласуване в зависимост от броя население, брутен вътрешен продукт. Всяка страна има определен брой гласове, с които участва в гласуването. Докато на международно ниво, в рамките на ISO, една държава е един глас, независимо колко е голяма. Разбирате ли каква тежест има всеки глас в ISO. Равностойни сме и на САЩ, и на Китай.

Как определяте сътрудничеството си с висшите учебни заведения?

Въведохме практиката да разкриваме информационни центрове по стандартизация във ВУЗ-овете. Пилотният беше в Техническия университет, защото тяхна бе инициативата за такъв център.

В тези обекти всеки студент или преподавател може безплатно да чете стандарти, единственото условие е висшето учебно заведение да е член на БИС, да участва в технически комитети, където да изпраща свои представители, за да използваме експертния потенциал. В колкото технически комитета членува университетът, толкова пакета стандарти може да чете. По този начин ние амбицираме все повече университетите да стават членове на БИС.

В момента действат 11 информационни центъра. Инициативата ни беше призната като добра практика на международно ниво още през 2014 г., когато на Генералната асамблея в Рио де Жанейро я представихме. Определено това направи голямо впечатление и впоследствие едно от техните списания направи публикация за българските студенти, които имат право и възможност да четат стандарти. Продължаваме да агитираме и останалите висши учебни заведения да се включат.

Какъв е Вашият съвет към читателите на вестник „Строител“, основно представители на строителния бранш?

Моят апел към тях е да четат стандартите и да се запознават с тях, защото ще им помогнат в работата.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 18.07.2019. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: