Томислав Дончев: Усвояването на средствата от ЕС през настоящия период върви с по-бързи темпове

Прочетена: 97

Ренета Николова

Г-н Дончев, проведохте среща с представители на Камарата на строителите в България (КСБ). Какви бяха основните теми, които дискутирахте?

Разгледахме редица въпроси, свързани основно с изпълнението на проектите, финансирани от оперативните програми, като възлагането на обществени поръчки, осигуряването на качествена реализация, налагането на финансови корекции, подобряването на взаимодействието с органите на изпълнителната власт и т.н. Обсъдени бяха и възможностите за реализиране на публично-частни партньорства, във водния сектор например. Като цяло насърчаването на цифровата трансформация на стопанската дейност и ускореното развитие на електронното управление остава национален приоритет и за следващите години.

Набелязахте ли конкретни стъпки за съвместна работа с КСБ, по кои въпроси и какви възможности за общи решения виждате?

Предстои съвместна дейност по всяка от обсъдените теми – има какво да се направи и за подобряването на качеството на проектите, оптимизирането на системата за възлагане на поръчки, както и за дигитализацията на сектора. Като начало ще стартирам разговор с Агенцията за обществени поръчки (АОП), като от есента ще започне усилената работа и по подготовката на бъдещите оперативни програми, където също ще разчитаме на експертизата на Камарата на строителите.

Към средата на 2019 г. как върви усвояването на средствата по европейските програми – данните са публични, но какъв е анализът на цифрите, който Вие правите. Може ли да говорим за програми отличници и такива, които предизвикват притеснение към момента?

При анализите, които правим, се сравняваме със същия етап на предходния програмен период. Ако сега договарянето е над 70%, то на шестата година от предходния период е било едва 50%.

При разплащанията говорим за близо 34% за настоящия период към 26% за 2007 – 2013 г. Темповете са различни при всяка програма. Обикновено инфраструктурните програми са с по-забавени темпове, но този период и ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“, и ОП „Региони в растеж“ са с много добри (договорено – съответно 83% и 87%, платено – 34% и 45%). Темповете са високи още при ОП „Развитие на човешките ресурси“ и ОП „Иновации и конкурентоспособност“. Към момента няма програма, чието изпълнение да е изправено пред непреодолими препятствия. Всяка година трябва да се съобразяваме с целите за автоматично освобождаване, така че анализът на риска в тази област е рутинна дейност и позволява на ранен етап да видим проблемите и да намираме навременни решения.

През 2018 г. бе направена междинна оценка на изпълнението на оперативните програми. Какви бяха резултатите от нея и има ли направления, в които да очакваме неизпълнение или загуба на средства? Има ли такива програми, по които са предприети допълнителни мерки за постигане на заложените индикатори?

Към края на миналата година три програми постигнаха етапните цели по показателите, които са включени в рамките за изпълнение по всички приоритетни оси – „Развитие на човешките ресурси“, „Иновации и конкурентоспособност“ и „Добро управление“. Останалите имат частично неизпълнение по част от приоритетните оси. Това означава, че ресурсът от резерва се запазва в рамките на програмите и няма да се стигне до намаляване на бюджетите им.

Всички Управляващи органи работят усилено, за да ускорят изпълнението – увеличаване на аванси, подлежащи на сертифициране, ускоряване обявяването на процедури, които могат по-бързо да генерират плащания, индивидуален подход към големите бенефициенти, засилено използване на финансови инструменти.

Причините за забавянията бяха разнообразни в зависимост от спецификите на програмите, но най-често те се получаваха поради обжалване на обществените поръчки особено при инфраструктурните мерки. Правото на обжалване е мощен инструмент за защита интересите на участниците в процесите по възлагане на търгове и гарантиране на ефективното разходване на публичните ресурси, но в същото време некоректното възползване от тази възможност нанася немалки щети – както финансови, така и имиджови.

Няма как да не попитам за изпълнението на „ОПОС 2014 – 2020”. На последния форум за мандат 2015 – 2019 на местните власти беше заявено, че амбициозната задача е до септември да бъдат подписани договорите с ВиК операторите. Към момента какво се случва в тази програма, ще може ли страната да се вмести в заложените срокове и да изпълни всички проекти?

Бих искал да Ви уверя, че от страна на Управляващия орган на ОП „Околна среда“ се полагат непрекъснати усилия за значително ускоряване на процесите по оценка, договаряне и последващо изпълнение. В резултат на това има съществен ръст както при договорените средства, така и по отношение на реално изплатените суми през 2018 г. спрямо предходната 2017 г. Важно е да се отбележи, че е налице разбиране от страна на всички заинтересовани страни относно важния момент, в който се намират оперативните програми и в частност „ОПОС 2014 – 2020“. Същевременно една от процедурите, която е в процес по оценка, „Изграждане на ВиК инфраструктура“ по Приоритетна ос 1 „Води“, се явява ключова и със стратегическа значимост за успешното изпълнение и постигане на етапните цели както на приоритетната ос, така и на цялата оперативна програма. Процедурата е гарант за подобряване стандарта на живот на населението в Република България, постигане на съответствие с европейските директиви, свързани с качеството на питейните води, както и за отвеждането и пречистването на отпадните води от населените места. Успешното й приключване е ключова предпоставка при дефиниране на обхвата на допустимите дейности и размера на средствата за ВиК сектора при преговорите за следващия програмен период 2021 – 2027 г.

Дружеството „Водоснабдяване и Канализация” ООД, гр. Враца, е първият от 14-те консолидирани ВиК оператора, който на 03.07.2019 г. сключи договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, като размерът й е над 36 млн. лв. Общата стойност на цялата инвестиция е над 50 млн. лв.

Относно останалите проектни предложения, които са в процес на оценка, се предприемат конкретни мерки, за да бъде спазен ангажиментът за сключване на договорите за БФП през есента на настоящата 2019 г. Това е важно за успешното им изпълнение в рамките на срока на допустимост на разходите за настоящия програмен период, а именно 31.12.2023 г. Пример е наскоро свиканата от мен среща с ВиК операторите, на която се обсъди напредъкът по процедурата, както и набор от мерки за ускоряване на изпълнението.

В транспортния сектор браншът очаква старта на лот 3.2 на АМ „Струма“. Поради редица причини, но най-вече заради някои зелени организации забавянето е сериозно. Как виждате реализацията на проекта, ще успеем ли да се справим в рамките на програмния период, ако не – как ще се процедира, ще се разсрочи ли и за следващия?

Обект АМ „Струма“, лот 3.2 „Крупник – Кресна“, се състои от изграждане на ново трасе, ляво платно, източно от съществуващия път I-1 (Е-79) и рехабилитация с включени мерки по ОВОС на дясно платно по Е-79, изграждане на обход на гр. Кресна, както и рехабилитация на пътните връзки между двете платна. Агенция „Пътна инфраструктура“ планира до края на годината да бъдат сключени договорите за проектиране, строителство и надзор на лявото платно. Апликационната форма за лот 3.2, етап 1 предстои да бъде подадена за одобрение от страна на ЕК до края на юли 2019 г. Планираното завършване и въвеждане в експлоатация на лявото платно е до края на 2025 г., а рехабилитацията на съществуващия път E79 (дясното платно) се очаква ще бъде завършена през 2027 г.

Има ли и други проекти с европейско финансиране, които трябва да бъдат стартирани в спешен порядък, за да може да се изпълнят в заложените срокове и да се избегне загуба на средства?

По-големите проекти по всяка от програмите винаги са обект на засилено наблюдение, тъй като ангажират съществен човешки и финансов ресурс. Вече споменахме някои от тях – автомагистрала „Струма“, тези по Приоритетна ос 1 на ОП „Околна среда“. По първа ос на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ също има проекти, които следим внимателно – Центровете за върхови постижения и Центровете за компетентности – които имат съществен принос за развитието на българската наука.

Г-н Дончев, вече се говори усилено за следващия програмен период. Какви са очакванията по отношение на размера на средствата и сферите на финансиране за 2021 – 2027 г.? Обсъждат ли се изменения на регламенти, на начини на кандидатстване, на одитиране, които пряко да касаят бенефициентите и изпълнителите?

Предложението на ЕК за периода 2021 – 2027 г. в своята цялост представлява опит да се внесе качествена промяна в инвестиционния процес при намаление на европейския ресурс за кохезионна политика (около 10%). Добрата новина е, че средствата за България се увеличават с 8% в сравнение с настоящия 2014 – 2020 г. По отношение на т.нар. Кохезионен пакет регламенти трябва да се подчертае, че основната логическа нишка на законодателните предложения е да се постигне по-висока европейска добавена стойност на политиката чрез вложения в реформирани сектори, а там, където е необходимо – чрез подкрепа за реформи. Всички нови елементи са мотивирани с намерения за опростяване на изпълнението на програмите, за по-висока концентрация на финансовия ресурс и за повече ангажираност на държавите членки. Например в новия законодателен пакет е предвидено, че процесите в управлението и мониторинга на средствата ще бъдат реализирани електронно. Въвеждат се разширени възможности за прилагане на т.нар. опростени разходи, включително нови форми на такива, и „готови решения“, които могат да се прилагат директно от регламента. По отношение на големите проекти (на стойност над 50 млн. евро) вече няма да е необходимо одобрението на Европейската комисия, което значително ще съкрати времето от обявяването на процедурата до началото на реалното изпълнение на дейностите.

Също така се предвиждат и промени в подхода за контрола и одита на разходите чрез засилване на принципа на „единния одит“. С други думи, ако оправомощен орган, национален или на ЕС, е одитирал конкретен проект, то той няма да подлежи на последващи проверки. Основната идея на този подход е изпълнението да не бъде затруднявано, а контролните усилия да бъдат по-фокусирани и съизмерими с риска и ползите за гражданите и бизнеса.

Работата по програмирането на период 2021 – 2027 г. стартира веднага след провеждането на Българското председателство на Съвета на ЕС. Беше разработен специален анализ на социално-икономическото развитие на България 2007 – 2017 г. за определяне на националните приоритети за периода 2021 – 2027 г. Решението за програмите и основните интервенции се базира на приоритизиране на нуждите, оценка доколко наличният ресурс по еврофондовете може действително да доведе до преодоляване на даден проблем, както и какви са възможностите за национални инвестиции в съответния сектор. Залага се на ясни и малко на брой приоритети въз основа на конкурентните ни предимства и двигателите на растежа, основно насочени към иновации, научни изследвания и дигитализация, както и образование и развитие на човешкия ресурс. Разбира се, традиционната инфраструктура продължава да бъде важен приоритет.
Също така бяха одобрени индикативният списък с програми и водещи ведомства за тяхното разработване; основните изисквания за разработване на стратегическите програмни документи; примерно финансово разпределение по тематични цели и програми. Беше прието решение на Министерския съвет относно отключващите условия, които определят най-важните реформи, обуславящи ефективното разходване на публичния ресурс.

Един от проблемите, за които алармират – например общините, е налагането на финансови корекции. Предложени за обществено обсъждане са изменения в Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции. Бихте ли обяснили какви са промените и какво ги налага? Какъв ефект се цели?

Измененията се налагат от приемането на решение на ЕК, в което се променят процентите на финансовите корекции, както и видовете нередности, които са основание за налагането им. Те отразяват опита, натрупан както от страна на ЕК, така и от страна на Управляващите органи при установяването на нередности, свързани с правилата за възлагане на обществени поръчки.

Новите моменти целят повишаване на правната сигурност за бенефициентите чрез уеднаквяване на националния подход с този, прилаган от Комисията по отношение на определянето на видовете нередности и съответстващите им процентни показатели. Това ще гарантира адекватност на поведението на Управляващите органи както спрямо службите на ЕК, така и спрямо бенефициентите – ползватели на финансовата помощ. Синхронизирането на подхода се налага и с цел запазване на баланса при спазване на принципа за добро финансово управление на средствата от ЕСИФ, респективно спазване на едно от основните изисквания към държавите членки съгласно приложимите регламенти на ЕС – предприемане на подходящи мерки, включително и нормативни, за избягване нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез отчитане на неправомерни и непропорционални разходи по фондовете.

От КСБ изразиха становище, че увеличаването на процентите на корекциите може да доведе до невъзможност строителството да бъде завършено поради финансови проблеми на възложителя и съответно това да доведе до загуби на изпълнителя. От Камарата предлагат в договорите за строителство, финансирани със средства от ЕСИФ, задължително да се включват клаузи, които да гарантират изплащане на всички осъществени строителни дейности, както и пропуснатите ползи в случаите на неизпълнение на договорите по вина на възложителя.

Не размерът на финансовите корекции води до възникването на проблеми за възложителя и изпълнителя, а допускането на нередности по време на възлагането и изпълнението на обществените поръчки. Европейските средства могат да се ползват само законно и именно това стои в основата на целия механизъм по установяване на нередности и коригиране на направените във връзка с тях разходи. Без финансови корекции загубите за страната ни биха били още по-големи, защото те позволяват своеобразно „саниране“ на процедури с установени в тях нарушения и включването им – въпреки тези нарушения, във финансирането, представяно от Европейския съюз.

Клаузите на договорите, касаещи корекциите, следва да бъдат част от документацията за възлагане на обществена поръчка още на етап кандидатстване. В този смисъл всеки бъдещ изпълнител може да прецени дали да избере да участва при така обявените условия. Трудно ми е обаче да кажа доколко безусловно задължаване за изплащане е възможно при двустранни договори, каквито са и тези за строителство. В интерес на всички е работата да се извършва качествено и да се плаща навреме.

Една от коментираните теми беше за BIM технологиите и необходимостта от цифровизация и електронизация на сектора. Как държавата може да помогне в това направление?

Подобряването на свързаността и насърчаването на цифровата трансформация на стопанската дейност при ускорено въвеждане на електронно управление продължава да е сред националните приоритети за следващия програмен период 2021 – 2027 г. Основен фокус на политиката ще остане изграждането на модерна широколентова инфраструктура. По линия на новата програма за иновации и конкурентоспособност ще продължат интервенциите, насочени към насърчаване и подпомагане на цифровизацията на бизнеса, като се предвижда разширяване на обхвата и фокусиране върху ефективността. В контекста на посоченото следва да се търсят възможностите за подкрепа на въвеждането на BIM технологиите и цифровизация на строителния сектор, като ще разчитаме на сътрудничество с Камарата на строителите в България при конкретизация на мерките.

В по-общ план ще продължат и усилията на правителството по разширяване на електронното управление, за увеличаване на електронните обществени услуги както за бизнеса, така и за гражданите. Основните действия и мерки в областта на електронното управление в следващия период (програма за електронно управление и техническа помощ) ще бъдат насочени към: цифрова трансформация на администрацията; технологични решения за предоставяне на комплексни административни услуги, задължително използване на хоризонталните системи и споделените ресурси на е-управлението; единни стандарти и оперативна съвместимост при проектиране, изграждане, надграждане и внедряване на информационните решения; високо ниво на информационна сигурност; трансформиране на данните в информация и знания и постигане на доверие у гражданите и бизнеса.

Поехте ангажимент, че ще инициирате работна група от представители на МРРБ, ДНСК, АОП и КСБ. Това вече е факт, проведе се и първата среща на групата. Кои бяха основните въпроси, които обсъдихте?

Главната тема бе свързана с възможностите за оптимизиране на системата за обществените поръчки, но коментирахме и всички останали актуални въпроси.

Кое постижение до края на този програмен период бихте определили като най-голям успех за България?

От една страна, както споменах и в отговора на първия въпрос, усвояването през този програмен период върви с по-бързи темпове, което значи, че сме успели да извлечем поуки от предходния 2007 – 2013 г. и се развиваме в правилната посока. Втората положителна промяна е фокусирането върху резултатите, върху реалните ефекти от инвестициите, а не само върху изплащането на средствата.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 25.07.2019. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: