[caption id="attachment_210813" align="alignleft" width="484"] АМ "Струма", лот 3.1 / Снимка: АПИ[/caption]

Георги Терзийски, председател на УС на АПИ: Изграждането на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле е национална кауза

Формулярът за кандидатстване за финансиране по „ОПТТИ 2014 – 2020“ за лот 3.2 е готов и ще бъде представен в ЕК

„Изграждането на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле е национална кауза. Ще направим всичко възможно магистралата да бъде завършена колкото се може по-скоро, тъй като с построяването на участъка през дефилето ще повишим безопасността на движение и ще намалим ежегодната черна статистика. Плановете ни са през 2019 г. да имаме избрани изпълнители за най-сложния участък от Симитли към Кресна и веднага да започне проектирането, а след това и строителството на обекта“, това заяви пред в.  „Строител“ председателят на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) Георги Терзийски. Той информира, че формулярът за кандидатстване за финансиране по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ („ОПТТИ 2014 – 2020“) за лот 3.2 е изготвен и предстои да се представи в Европейската комисия. Междувременно правителството пое ангажимент за осигуряване на средства от държавния бюджет в размер до 741 073 600 лв. за изпълнение на проект лот 3.2 „Крупник - Кресна“, ляво платно. С част от парите ще се направи и рехабилитацията на съществуващия път Е 79. Георги Терзийски коментира още, че строителството на новия участък от лот 3.2 (ляво платно) е едно сериозно предизвикателство. „В близо 24-километровото трасе само в платното за София ще има 7 тунела, 21 виадукта, 4 пътни възела, 12 надлеза и подлеза. Толкова много съоръжения с подобна сложност досега не са правени на нито един магистрален участък. Независимо от това ние сме амбицирани да го изпълним, след което да стартираме рехабилитацията и реконструкцията на съществуващото трасе в посока София“, добави той.

---

[caption id="attachment_210817" align="alignleft" width="567"] Вестник „Строител“ съхранява жаждата към печатното слово, защото предоставя обективна, точна и аналитична информация за процесите в бранша[/caption]

Георги Терзийски, председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“:

СТАРТИРАМЕ ТЪРГОВЕ ЗА 75 КМ ОТ АВТОМАГИСТРАЛА "РУСЕ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО" ЗА 670 МЛН. ЛВ

Предвиждам среща с КСБ в началото на септември, на която да обсъдим нашите бъдещи активности по отношение на пътния сектор

Ренета Николова   Г-н Терзийски, една от най-актуалните теми в момента е стартирането на тол системата. На 16 август тя ще бъде въведена в техническа експлоатация. Какво следва след това и кога най-рано очаквате да има приходи за инвестиции в пътната инфраструктура? Успешното въвеждане на тол системата е приоритет за Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Както е заложено в заданието по договора с изпълнителя, тя ще бъде въведена в техническа експлоатация след 16 август. Тогава ще започнат тестовете на терен, така да се каже – с реални превозни средства и данни от бордови устройства, GPS системи и маршрутни карти. Целта ни е, от една страна, да се докаже нейната ефективност, а от друга – да се добие представа за същинските разходи на превозвачите. Това ще помогне на транспортния бранш да направи разчет за разходите си през 2020 г. Ние търсим баланса и интереса на всички участници в процеса. Въз основа на тестовете и в непрекъснат диалог с транспортния бранш ще бъдат определени тарифите и стартовият обхват на пътищата с тол такси. Именно намирането на този баланс е основната причина за отлагане с няколко месеца на търговската експлоатация на системата. Смятам, че ползите от това да отложим търговската експлоатация, за да проверим всичко, преди да въведем тола, биха били много повече, отколкото ако въведем една нова система сега. В момента водим обширни дискусии и обучения, за да сме подготвени за управлението на тол системата, за нейното опериране. Моето лично убеждение е, а и на ръководството на Агенцията, че въвеждането й не е просто основен приоритет в пътния сектор, с който да се осигури необходимият ресурс за самоиздръжката му, но и сериозна секторна реформа, която засяга и икономическата, и социалната политика, дори и политиката в областта на сигурността. Промени в тази насока не са правени през последните 20 г. Затова е много важно доверието на всички заинтересовани страни – превозвачи, бизнес и останалите потребители на пътя, които следва като резултат от тол таксите да ползват едни по-добри пътища. Социологическите проучвания, които сме правили, показват, че този по-справедлив модел на таксуване среща широка обществена подкрепа – над две трети от българите. В Обществения съвет по въвеждане в експлоатация на тол системата към министъра на регионалното развитие и благоустройството се обсъждат тестовият обхват на системата и тестови тарифи, с които след 16 август поне месец ще се изчислява на терен стойността на изминатото разстояние. В последните месеци непрекъснато се провеждат симулации, които ще продължат и след 16 август, за да установим на всяко място по веригата на многокомпонентната система какъв ресурс ще ни е необходим за успешното й опериране. Наред с това ще бъде изпитана и другата важна дейност на Националното тол управление (НТУ), освен събиране на пътни такси и опериране на електронната система, а именно – контрол и право-прилагане. До 16 август ще бъдат окончателно завършени и оборудвани 100-те нови стационарни контролни точки и ще продължи интегрирането на 195 стари камери, собственост на АПИ, за целите на електронното таксуване. Срокът за това е до края на 2019 г. Целта на тестовия период е да се потвърди ефективността на системата и да се гарантира, че тя е в пълна готовност, за да бъдат избегнати техническите проблеми, каквито се получиха при старта на продажбата на електронните винетки от началото на 2019 г. Освен това тестовете ще ни дадат и картина за реалните разходи на превозвачите, като след анализ на тази база с решение на Министерския съвет ще се определят вече тарифите, обхватът на пътищата с тол такса, както и откога системата да се въведе в търговска експлоатация. Точна прогноза за очакваните приходи от тол такси ще мога да дам, когато е ясен конкретният обхват и размерът на тарифите. Средствата от събрани пътни такси, както е разписано в закона, ще се инвестират в поддържането и изграждането на нова инфраструктура. Очакваните постъпления в бюджета до края на 2019 г. от пътни такси са около 400 млн. лв., а прогнозните приходи от компенсаторни такси и налагани административни санкции и наказателни постановления в резултат от контролната дейност на НТУ са над 4,3 млн. лв. Всички тези приходи могат да се разходват само за ясно посочените в закона дейности – ремонт и изграждане на пътища. Ремонтите по пътната мрежа през летните месеци също са на дневен ред. Къде се изпълняват такива и с какво финансиране? Колко обекта сте приключили и какви дейности предстои да стартират? Ще започна с това, че на автомагистрала „Тракия“ в началото на юли, както беше предвидено, за да не се затруднява трафикът в активния туристически сезон, приключихме ремонтите на три виадукта - при 13-и, 15-и и 20-и км. Съоръженията са с нови пътни плочи, асфалтобетонова настилка, хидроизолация, мантинели и парапети. Без да се възпрепятства трафикът, продължават строителните работи по конструктивното укрепване както на тези три съоръжения, така и на още две - при 17-и и 18-и км. Там се ремонтират стълбовете, устоите, фундаментите, долната повърхност на пътната плоча и т.н. На АМ „Хемус“ се обновяват също пет виадукта - при 19-и, 35-и, 36-и, 37-и, 51-ви км, както и тръбата за София на тунел „Витиня“. На мостовите съоръжения, които не са обновявани от построяването им през 80-те години, се извършват дейности по пътната част и стълбовете. Стълбовете и фундаментите на виадуктите се усилват с нови бетонови кожуси, подобрява се противоземетръсната устойчивост. На виадуктите „Потоп“ (19-и км) и „Коренишки дол“ (36-и км) предстои изграждането на нова хидроизолация, асфалт и осигурителни системи за безопасност. При 51-ви км продължава работата по долното строене, без това да затруднява движението. Всички ремонти, които се изпълняват на автомагистралите, са със средства от републиканския бюджет. Съоръженията, на които в момента извършваме СМР, не са обновявани от построяването им и е разбираемо да не са в добро състояние. Ако сега не се вземат мерки, след няколко години ще бъде късно и тогава ще трябва да се затварят много по-големи участъци. За улеснение на трафика и повишаване безопасността на движение на АМ „Хемус“ в петък и събота има две ленти за Варна и една за София в района на виадуктите, по които се работи. В неделя, когато много хора пътуват към столицата, в същите участъци има по две ленти за София и една за Варна. По този начин се повишава пропускливостта на пътната инфраструктура в пиковите дни и часове при извършващите се дейности на съоръженията. Със средства от европейските фондове по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“ („ОПРР 2014 – 2020“) в момента ремонтираме 234 км второкласни и третокласни участъци. Миналата седмица завърши рехабилитацията на 14,6 км от пътя Севлиево – Драгановци. Той осигурява най-кратката връзка между столицата и Габрово, както и между Севлиево и Габрово. Свързва населените места от Северна България с прохода Шипка и Южна България. Започнахме и основния ремонт на още 27 км от третокласния път III-866 Смолян – Стойките – Широка лъка. Той е главна пътна връзка за жителите на област Смолян, алтернативен маршрут на второкласния II-86 Асеновград – Смолян и осигурява връзка с I-8 Пазарджик – Пловдив. В момента със средства от „ОПРР 2014 – 2020“ се рехабилитират още 36 км от третокласния път по направлението Михалково – Кричим – Девин. Отсечката е включена в лот 22 и лот 23 от програмата. С успешното изпълнение и на трите проекта – лот 22, лот 23 и лот 24, ще бъдат напълно обновени близо 64 км от третокласния път. Това ще даде възможност за намаляване на натоварването по алтернативния път Смолян – Асеновград – Пловдив. Кога ще бъде открит обходният път на Габрово? Продължава ли да се търси финансиране за тунела под Шипка? На обекта се работи много сериозно, особено през последните няколко месеца. Физическото изпълнение е достигнало 86%. През август миналата година при извършването на изкопни работи беше открит археологически обект – късноантична църква. Веднага бяха предприети необходимите мерки за спасителните археологически проучвания по Закона за културното наследство. През юли трасето беше освободено и вече се работи по него. Разбира се, това доведе до леко забавяне на проекта. Приключва изграждането на виадукта с височина 60 м, на тунела, който е 540 м, както и на пътната част - около 12 км. Мобилизацията на изпълнителите е голяма, защото целта ни е обектът да бъде завършен в строителния сезон, най-късно до края на ноември. За тунела под Шипка, който ще бъде с дължина над 3,2 км, имаме изготвен и приет разширен идеен проект. Отчуждителните процедури за участъка, включващ съоръжението, са приключили. Засега нямаме финансиране и продължаваме да обсъждаме различните варианти и възможности за осигуряване на необходимия ресурс. Има интерес от страна на няколко инвеститори, но в момента разговорите са на ниво писмо за намерение. [caption id="attachment_210814" align="alignleft" width="400"] Напредва ремонтът на съоръженията по АМ „Хемус“[/caption] По план ли се изпълняват всички дейности, свързани с доизграждането на АМ „Хемус“? На какъв етап са строителните работи в ход? Как се развиват процесите за отсечките, за които се изготвят технически проекти, както и за тези, които тепърва ще се проектират? През октомври - с около половин година по-рано от предвиденото, ще бъде готова отсечката между Ябланица и Боаза. Нейното строителство започна в края на март 2018 г. Организацията на обекта е много добра и в момента се асфалтира. Така че тази година удължаваме „Хемус“ с още 10 км в посока Варна. На 23 април започнахме поетапното изграждане на 134-километрово трасе между п.в. „Боаза“ до пресичането с път I-5 Русе – Велико Търново, за което в края на м.г. правителството осигури 1,3 млрд. лв. от бюджета. Изпълнител на обекта е „Автомагистрали“ ЕАД. Цялото трасе е разделено на 6 участъка. Техническото проектиране на участъци 4, 5 и 6, които са между пътя Плевен – Ловеч и Русе – Велико Търново, се изпълнява през 2019 г., а строителните дейности ще започнат през 2020 г. Работим и по подготовката на последните 90 км от автомагистралата - от връзката с пътя за Русе до отсечката, която се изгражда - Белокопитово - Буховци. В момента провеждаме обществена поръчка за изработването на разширен идеен проект за над 46 км от АМ „Хемус“ след връзката с трасето Русе – Велико Търново. Бъдещият изпълнител ще трябва да изработи разширен идеен проект и да направи пълни инженерно-геоложки проучвания и ПУП - Парцеларен план за участъка след връзката с път I-5 до пресичането с II-51 Бяла – Търговище. За отсечката от Бяла – Търговище до п.в. „Буховци“ е сключен договор за актуализация на ПУП-овете и разполагаме с идейни проекти. За този подучастък, който е около 42 км, в кратък срок ще бъде стартирана тръжна процедура на инженеринг – проектиране и строителство. Трябва да отбележа, че приетите наскоро промени в Закона за държавната собственост сериозно ще ускорят изграждането на големите инфраструктурни проекти, какъвто е и АМ „Хемус“. Надеждите ни са Конституционният съд да се произнесе в кратък срок, защото целта на измененията е да се ускорят отчуждителните процедури и да се постигне бързина при изпълнението на обектите от национално значение. Сигурни сме, че това ще бъде полезно не само за нас като възложители, но ще е от полза и за строителите, които ангажират много сериозен финансов и кадрови ресурс. Поради такива процедурни пречки в един момент той остава неизползваем. Освен това чисто от практическа гледна точка няма логика да се спира процесът, след като претенциите, почти на 100% на заинтересованите лица, са за размера на обезщетението, а не по отношение на процедурите по отчуждаване на съответния имот. АМ „Хемус“ трябва да се построи час по-скоро и процесът е необратим. Само по този начин ще може да се ускори стопанското развитие на Северна България. Всички сме свидетели на икономическия бум в Южна България след изграждането на магистралите „Тракия“ и „Марица“. Каква е Вашата прогноза, кога е оптимистично да се каже, че ще бъде готова АМ „Хемус“? Най-оптимистичният вариант, макар аз да не съм привърженик на тези срокове, е в края на 2023 г. Говоря при бързо решаване на всички условности на процедурите до строителството, защото то става най-бързо. По-трудно се достига до реалното започване на дейностите. Археологията е един много важен фактор за това кога ще бъде готова магистралата. Трасето преминава много близо до археологически обекти. Това предполага, че може на дадено място да се открият нови такива. Съответно те ще трябва да бъдат запазени и консервирани. Съвсем скоро обсъдих темата с директора на Националния археологически институт с музей при БАН доц. д-р Христо Попов. Друг ключов обект за страната е АМ „Струма“. Каква част от останалия лот 3 на автомагистралата може да бъде приключена в рамките на програмния период 2014 – 2020 г.? Как напредват дейностите свързани със стартирането на лот 3.2? Ясно е, че изграждането на автомагистралата през Кресненското дефиле е изключително важна задача, тъй като участъкът от Е-79 е много натоварен и с концентрация на пътни инциденти. През последните две години са предприети редица мерки от страна на АПИ и МВР, които доведоха до съществено намаляване на черната статистика. През 2018 г. там е имало 52 катастрофи с двама загинали, докато година по-рано - през 2017 г., ПТП са с 40% повече – 86 инцидента и 7 загинали. Преди почивните дни около 24 май пуснахме движението по 6,5 км от АМ „Струма“ след Благоевград. Това е първият участък от лот 3.1 между Благоевград и отсечката преди бъдещия тунел „Железница“. С въвеждането му в експлоатация се избягва влизането в Благоевград и създаването на тапи в градските кръстовища, което спестява време на пътуващите и разтоварва населеното място от сериозен трафик. Предстои в кратък срок да започнем същинските строителни работи в участъците преди и след тунел „Железница“ на АМ „Струма“ и самото съоръжение, което ще бъде най-дългият пътен тунел, изграждан досега у нас - 2040 м. Строителството на отсечката преди тунела (720 м) в посока Кулата започваме до седмици - очакваме издаването на разрешението за строеж. За тунела предстои разглеждането на проекта на Експертен технико-икономически съвет, а за отсечката след съоръжението техническият проект е готов и сега процедираме издаването на разрешението за строеж. В момента, в който го имаме, веднага започваме СМР. Няма да се бавим въобще, защото изграждането на пътя през Кресненското дефиле е национална кауза. Тунел „Железница“ и участъците преди и след него трябва да бъдат готови в настоящия програмен период 2014 – 2020. Ще направим всичко възможно АМ „Струма“ да бъде завършена колкото се може по-скоро, тъй като с построяването на участъка през Кресненското дефиле ще повишим безопасността на движение и ще намалим ежегодната черна статистика. Плановете ни са през 2019 г. да имаме избрани изпълнители за най-сложния участък през дефилето от Симитли към Кресна и веднага да започне проектирането, а след това и строителството на обекта. Формулярът за кандидатстване за финансиране по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ („ОПТТИ 2014 – 2020“) е изготвен и предстои представянето му в Европейската комисия. Строителството на този участък е едно сериозно предизвикателство. В близо 24-километровото трасе само в платното за София ще има 7 тунела, 21 виадукта, 4 пътни възела, 12 надлеза и подлеза. Толкова много съоръжения с подобна сложност досега не са правени на нито един магистрален участък. Независимо от това ние сме амбицирани да го изпълним, след което да стартираме рехабилитацията и реконструкцията на съществуващото трасе в посока София. [caption id="attachment_210815" align="alignleft" width="400"] На виадуктите на АМ „Хемус“, които не са обновявани от построяването им през 80-те години, се извършва ремонт на пътната част и стълбовете[/caption] Какво ново можете да ни кажете за другите приоритетни проекти на АПИ - АМ „Европа“, „Видин – Ботевград“, АМ „Русе – Велико Търново”, обхода на Поморие? Програмата на АПИ е интензивна и амбициозна, което естествено изисква своя кадрови и времеви ресурс. Работим в условията на дефицит на време, но колегите успяват да се справят със задачите независимо от натоварването, на което са подложени. През следващите месеци започваме изграждането на още един участък от направлението София – Калотина, част от АМ „Европа“. В средата на май стартирахме строителството на отсечката между Драгоман и Сливница. 17-километровият участък се финансира изцяло от републиканския бюджет. В следващите седмици продължаваме с отсечката от ГКПП „Калотина“ до Драгоман с дължина 14,5 км. Тя ще се финансира от Механизма за свързване на Европа на ЕС и от републиканския бюджет. Задачата ни е най-късно в средата на 2021 г. пътят от границата със Сърбия до Сливница, или общо 31,5 км, да е с магистрален габарит, с което ще улесним придвижването по направлението между сръбската и турската граница. За последната отсечка от трасето, която започва на 6 - 7 км от Сливница и е до връзката със Северната скоростна тангента, в момента се изготвя техническият проект заедно с ПУП, така че и по подготовката на този участък се работи изключително сериозно. Най-вероятно той също ще бъде финансиран от републиканския бюджет. Надявам се - и чрез събраните средства от тол такси. В Северозападна България започваме един дълго очакван от жителите на региона проект – модернизацията на пътя Мездра – Ботевград, част от направлението Видин – Ботевград. Изграждането на трасето ще стартира от един от най-сложните участъци като терен за преминаване. За да стане по-бързо, строителството на близо 33 км от пътя между Мездра и Ботевград е разделено на два участъка - лот 1 (19,3 км) и лот 2 (13,4 км). Имаме избран изпълнител за лот 2 и предстои подписването на договора. Тръжната комисия по избора на изпълнител на другия лот продължава работата си и предстои отварянето на ценовите предложения. През юли стартирахме обществените поръчки за избор на изпълнители на още 55 км – в отсечката между Видин и Ружинци, и на 13 август отваряме офертите за строително-монтажните работи. Трасето е разделено на три подучастъка Видин – п.в. „Макреш“, п.в. „Макреш“ – п.в. „Бела“ и п.в. „Бела“ – Ружинци. Индикативната стойност на СМР е близо 460 млн. лв. без ДДС. Проектът ще се реализира също със средства от републиканския бюджет. Както и при провеждащата се в момента тръжна процедура за избор на изпълнители на 33 км от път I-1 между Мездра и Ботевград, така и при тази ще се приложи новата схема на плащане, която предвижда цялата стойност на договора да се разплати на компаниите след приключване на строителните дейности. Целта е бъдещите изпълнители на направлението Видин – Ботевград да работят максимално мобилизирано и да завършат обекта качествено и в кратък срок. Автомагистрала „Русе – Велико Търново“ е важен проект за Североизточна България. Планираме тя да се строи успоредно с АМ „Хемус“. Общата й дължина е 133 км, като ще започва от Русе при моста на река Дунав и ще достига до Дебелец, където трафикът се разделя в посока прохода Шипка и Прохода на Републиката. За съжаление, проектът повече от година бе в плен на съдебните процедури, тъй като решението за ОВОС се обжалваше. Всички съдебни инстанции се произнесаха в наша полза и до края на годината предвиждаме да стартираме търговете за 75 км от трасето на магистралата. Това са участъците Русе – Бяла и обходът на Бяла, на индикативна стойност 670 млн. лв. без ДДС. С изграждането на автомагистралата ще се облекчи трафикът за Дунав мост и ще се повиши пътната безопасност. Първокласният Русе – Бяла е една от най-опасните отсечки в страната с висока концентрация на тежки пътни инциденти и сме длъжни да го изградим колкото се може по-скоро. Остана ли финансов ресурс по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“ за пътна инфраструктура? Както споменах, досега сме завършили ремонта на 234 км от второкласната и третокласната мрежа, които не са обновявани повече от 20 - 30 години. В момента се изпълняват СМР на 11 пътни проекта с обща дължина 211,2 км. Предстои подписване на договора с избрания изпълнител на строителните работи на 26 км от третокласния път III-507 Кърджали – Мост – Манастир. В тръжни процедури са 2 пътни проекта с обща дължина 33,5 км. Това е Айтоският проход – най-удобната и бърза връзка за шофьорите от Варненска област с АМ „Тракия“. Към момента имаме сключени договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по „ОПРР 2014 – 2020“ за 29 пътни проекта, или общо за ремонта на 505 км републиканска мрежа. Какви проекти реализирате по програмите за териториално сътрудничество? Агенцията изпълнява проекти по програмите за трансгранично сътрудничество INTERREG V-A „Гърция – България“ и INTERREG V-A „Румъния – България“. По тази с Гърция реконструираме около 10 км от второкласния II-86 между Средногорци и Рудозем в област Смолян и изграждаме обходния път на Рудозем. Обновяват се и 32 км от второкласния II-59 Момчилград – Ивайловград. По програмата за сътрудничество с Румъния са одобрени за финансиране два проекта за основен ремонт на 17 км републиканска мрежа на обща стойност 13,7 млн. лв. Обектите са участъци от III-118 Гулянци – Долна Митрополия в област Плевен и II-81 Берковица – Монтана в област Монтана. Проектите са на етап процедури за възлагане на обществени поръчки за строителство и строителен надзор. Какви обществени поръчки ще стартира АПИ до края на годината? За проектите, които се финансират от ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“, сме стартирали всички търгове. До края на септември планираме да обявим четири обществени поръчки за изпълнители и надзор при укрепването на свлачища. За тях ще кандидатстваме по ОП „Околна среда 2014 – 2020“, Приоритетна ос 4 „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища“. Индикативната им стойност е 18,1 млн. лв. С изпълнението на тези проекти ще бъдат укрепени свлачища на II-53 Елена – Сливен, на I-8 Хасково – Свиленград, на I-4 на територията на област Габрово и на I-1 София – Перник в района на с. Владая. Подготвя се и тръжна процедура за изработването на технически проект и парцеларен план за обходния път на Пловдив, който ще е разделен на три участъка. Всички екипи в Агенцията работят изключително много както върху подготовката на тръжните документи, така и върху прегледа и оценката на постъпилите оферти по вече откритите обществени поръчки. Проверяват се огромно количество документи, за да се гарантира законосъобразна и прозрачна процедура. Как виждате развитието на партньорството на АПИ с Камарата на строителите в България (КСБ)? Взаимодействието с браншовите организации е много важно, тъй като членовете на Камарата на строителите са естествените партньори на АПИ. Тук искам да отбележа, че ние ясно осъзнаваме, че пътностроителните фирми у нас създават много сериозен процент от Брутния вътрешен продукт на държавата. Аз се отнасям с голям респект и уважение към КСБ не само заради ролята й като организация, представяща строителните компании и партньор, подкрепящ законодателните промени, които подпомагат процеса на изграждането на пътища, а и като съюзник в създаването на добри взаимоотношения между изпълнителната, законодателната власт и браншовите структури. През последната година бяха направени много неуместни и недържавнически опити дейността на Агенцията и респективно на членове на Камарата да се използва за политически цели, като работата на целия пътен сектор се вкара в политическия дебат за евроизборите. Това създаде недобър имидж на нашата обща дейност. Някои постигнаха личните си изборни амбиции. Винаги съм заявявал, че АПИ е експертна администрация, а не политическа и аз като неин председател категорично няма да допусна работата на държавната пътна агенция да се използва за предизборна дъвка от никого, включително и по време на наближаващите местни избори. За мен е изключително неприемливо и притеснително и че през последната година за почти всички пътни инциденти постоянно се правят внушения и се вменява вина на Агенцията като стопанин на републиканската мрежа, като се поставя под съмнение професионалната експертиза на проектанти, строители, надзор и пътни одитори, които са работили на тези обекти. За съжаление всичко това се прави от представители на неправителствени организации на ръба на обвинението, при положение че други органи трябва да извършват такива действия. Това кресливо говорене само за да се вдига шум пред медиите, е вредно и не бива да го допускаме. Не бива да го допускаме нито ние като стопанин на републиканската пътна мрежа, нито Вие – строителите като професионална общност. Предвиждате ли среща с КСБ по актуалните теми, касаещи пътния сектор? Очаквам и предвиждам среща в началото на септември, на която да говорим чисто експертно и технически. На нея ще обсъдим резултатите от нашата съвместна дейност и какво можем да планираме като бъдещи наши активности по отношение на пътния сектор, както и диалога, който трябва да съществува между различните участници в строително-инвестиционния процес. През април 2019 г. изданието на КСБ – в. „Строител“, отбеляза 10 години от създаването си. По повод юбилея медията провежда анкета със строителните фирми и нашите партньори от институциите. Какво е Вашето мнение за ролята и значението на изданието? Аз имах удоволствието да присъствам на Вашия празник. В ерата на интернет медиите именно вестници като „Строител“ съхраняват жаждата към печатното слово, защото предоставят на читателя обективна, точна и аналитична информация за процесите в бранша. Сигурен съм, че с професионализъм ще продължавате да ни информирате обективно и задълбочено както по актуалните теми за сектора, така и за по-глобални перспективи за развитието на строителството. На 10 години всичко е бъдеще, а в. „Строител“ е на 10 и пътят е пред Вас. Пожелавам на изданието дълъг и ползотворен хоризонт. Ще ми бъде и много интересно да видя какво ще бъде челото на броя за Вашата 15-годишнина, за да си направя изводи какво от нашите добри пожелания по повод рождения Ви ден се е случило.