Марияна Николова: Връзката между образованието и бизнеса е ключова за развитието на икономиката

Управленската програма на правителството включва множество политики, с които се цели създаване на привлекателна среда за инвестиции и повишаване на качеството на живот

Прочетена: 52

Мирослав Еленков
Ренета Николова

Г-жо Николова, проведохте среща с ръководството на Камарата на строителите в България. Какви бяха темитe, които обсъдихте?
Една от основните теми на срещата ни беше недостигът на работна ръка. Дискутирахме и някои казуси по нормативната уредба за обществените поръчки и въпроси, свързани с административното обслужване. Запознах Камарата с действията на правителството за решаване на всеки от тези въпроси.

Както споменахте, един от основните проблеми пред българския бизнес, в това число и строителния, е липсата на кадри. Какви мерки трябва да се предприемат, за да може да се намери решение в тази сфера?
Има наистина недостиг на специалисти – главно инженери и служители със средно и висше техническо образование. Академичните програми на университетите и на средните технически училища се обвързват с нуждите на бизнеса. В този процес вървим ръка за ръка с работодателите и неговото видимо изражение е стимулиране на дуалното обучение, за да може образователната система най-адекватно да отговори на търсенето на инвеститорите. Правителството води целенасочена политика по отношение на тази форма на обучение като мярка за осигуряване на подготвени квалифицирани работници. Дуалното обучение дава на младите хора възможност да започнат да работят в приоритетни сектори на икономиката и в такива, в които бизнесът изпитва трудности с намирането на кадри. Тези усилия вече показват резултати, защото с всяка изминала година се увеличава броят на завършилите технически училища и на дипломираните висшисти с инженерни специалности. Бих искала да завърша с това, че всички ние трябва да работим за засилване и укрепване на връзката между образованието и бизнеса, защото тя е ключова за развитието на икономиката и косвено ще повлияе за намаляване на процеса на миграция на младите в чужбина.

Как трябва да се промени нормативната база, за да се облекчат сложните и тромави процедури за внос на работна сила от трети страни?
Когато говорим по този въпрос, трябва да имаме предвид ограниченията, свързани с европейското право за България като страна член на ЕС. Въпреки това обаче правителството направи редица промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, за да улесни работодателите при вноса на работна ръка от трети страни. Те бяха в три основни посоки: намали се административната тежест и броят на документите, които се изискват при кандидатстване; осезателно се съкратиха сроковете на процедурите; намалиха се и изискванията към работодателите, на които те трябва да отговарят. Например премахна се условието за провеждане на пазарен тест за издаването на Синя карта на ЕС. Ограничението за броя на работниците от трети държави до 10% от средносписъчния състав на дадено българско предприятие за предходните 12 месеца беше променено на 20%, а за малки и средни предприятия – на 35%. Също така се въведе възможност за лицата от български произход да упражняват заетост без разрешение за работа след регистрация от работодателя им в Агенцията по заетостта до получаване на разрешението за пребиваване.

Връщането на младите българи от чужбина е също сред възможните решения на проблема с професионално подготвените кадри, това бе обявено и като приоритет на правителството. Какво ще се предприеме, за да се ускори този процес?
Управленската програма на правителството включва множество политики, с които се цели създаване на привлекателна среда за инвестиции и повишаване на качеството на живот, а това е пряко обвързано и с по-високи доходи. Ръстът на средната заплата е 32% за последните три години. Тази визия е пряко свързана със създаването на условия и среда, които биха мотивирали нашите сънародници да се завърнат. Вече има устойчива тенденция на намаляване на броя на българите, които напускат страната. Същевременно е налице постоянен ръст на завръщащите се в сравнение с предходната година. Политическата стабилност и прогнозируемост, ниските данъци и постоянното намаляване на административната тежест са решаващите фактори за бизнеса и правителството си дава сметка за това. Според лятната икономическа прогноза на Европейската комисия икономическата активност в България се ускорява през 2019 г. до реален ръст от 3,3% в сравнение с 3,1% през 2018 г. Това е ясен показател, че се развиваме в правилната посока и страната ни става все по-привлекателна за живот и бизнес. Затова се наблюдава и такъв процес на намаляване на миграцията и завръщане на българи от чужбина. Като примери мога да дам производството на части за автомобили, IT и аутсорсинг секторите, където наши специалисти се връщат, за да работят в България. Строителният бранш в момента е в период на подем. Значителна част от нашите сънародници в чужбина инвестират в имоти в родината, което е показателно, че те планират в някакъв момент да се завърнат в страната.

Като вицепремиер, отговарящ за икономическата политика, бихте ли посочила в кои сектори на икономиката се очакват най-големи инвестиции?
Определено можем да кажем, че интересът на инвеститорите към България нараства в производството и в бизнес услугите с висока добавена стойност. Освен в IT и аутсорсинг сектора, където развитието се случва с много бързи темпове, има значителен брой и големи по обем проекти в автомобилната промишленост, електрониката, електротехниката, химическата промишленост, логистиката, транспортното оборудване и машиностроенето.

Отговаряте и за демографската политика. На какви политики се залага, за да се преодолее настоящата демографска криза?
Може да се каже, че съчетанието на секторните политики формира демографската политика. Вътре са икономиката, здравеопазването, образованието, културата. Сърцевината на демографската политика е създаването на условия за икономическо развитие, за качествени и добре платени работни места. В тази посока правителството влага много усилия за създаване на добра бизнес среда и за привличане на инвестиции. Има какво да се прави за усъвършенстване на образователната система, също така в здравеопазването.
Прилагат се и политики, които са свързани с мерки за подобряване на раждаемостта. България има най-дългия отпуск по майчинство в Европейския съюз и обезщетението е 90% от заплатата на майката. Ако жената тръгне на работа по-рано от 1-годишна възраст на детето, то тя освен своето възнаграждение получава и половината от полагащото се обезщетение. Това също е един от стимулите за насърчаване на раждаемостта, който много малко държави в ЕС са си позволили да приложат.

Сред целите на правителството и особено важно за бизнеса е намаляването на административната тежест. Докъде стигна този процес, бизнесът и гражданите усещат ли вече ефекта от свършената работа?
Почти няма заседание на правителството, в което да не е внесен законов или подзаконов нормативен акт за приемане на промени за намаляване на административната тежест. Работата в тази насока е постоянен процес. Надявам се, че в редица сфери намаляването на административната тежест вече се усеща от бизнеса и гражданите.

Как ще продължите сътрудничеството си с КСБ?
Аз и моят екип провеждаме много срещи с представители на бизнеса от различни сфери и браншове. Опитваме се да анализираме и систематизираме проблемите, които те поставят и, разбира се, да търсим работещи решения на поставените казуси. Това става или чрез предлагане на промени в нормативната уредба, или чрез усъвършенстване на прилагането на нормите. След първата ни среща с КСБ, на която бяха поставени редица проблеми, работата ни ще продължи на експертно ниво. Вероятно през есента ще проведем и втора среща, за да видим с какви общи предложения по конкретните теми можем да излезем.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 14.08.2019. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: