Aрх. Христо Ганчев: Реставрацията на Голямата базилика в Плиска e кауза с национално измерение

Възраждането й ще допринесе за устойчивото развитие на туризма и на регионално, и на национално ниво

Прочетена: 123

Емил Христов

Aрх. Ганчев, Вие сте един от учредителите на „Национален инициативен комитет за възстановяване на Голямата базилика в Плиска“. Какво я прави толкова важна? Кое провокира интереса на обществото и предизвика тази идея?

Въпросите са резонни и те чакат своите ясни отговори, които ще осмислят многоплановостта на това начинание и от една по-далечна перспектива ще позволят да се погледне на този акт не само като проблем на реставрацията и реконструкцията на историческата сграда. Разбира се, тези дейности трябва да са резултат от задълбочена разработка, засягаща няколко аспекта – обществен, духовен, научен, политически, устройствен, икономически и т.н. Всички изброени теми трябва да се разглеждат в контекста на методологическите и техническите характеристики на опазването на културното наследство и съвременното схващане за устойчиво развитие. За щастие световната теория и практика ни дават достатъчно основания за разсъждения и творчески възможности за адекватни решения, съизмерими с най-важното – Голямата базилика е свещеният храм на духовния избор на българите и лоното на Българската православна църква. Имено тук православието е прието като официална религия.

Манастирският комплекс става център на Българския църковен диоцез. От 879 г. Голямата базилика е седалище на Българската архиепископия, по-късно прераснала в патриаршия. Така в последвалите исторически събития Плиска се налага като начална точка и основен репер на духовния път „Плиска – Мадара – Преслав“, свързва се със създаването на кирилицата, която днес е използвана в основата на всичките й разновидности в Балканския регион, Източна Европа, Русия и Азия. Нека си припомним значението на този акт в думите на поета „… и ний сме дали нещо на светът и на вси Словене книга да четът…“

В съвременния духовен живот на страната ни останките на Голямата базилика са документ и знак за съхранените два основни компонента за идентичността на държавата – традиционната религия и азбуката. В този смисъл първата българска столица и манастирският комплекс са материалните свидетелства за повече от 13 века устойчиво духовно присъствие в региона и в световните цивилизационни процеси.

От съществено значение е възстановяването на обезличения културен пейзаж, а именно – възвръщането на пространствения смисъл на най-значимия обем на Плиска. От рационална гледна точка възраждането на Голямата базилика ще допринесе за устойчивото развитие на туризма и на регионално, и на национално ниво.

С какво се отличава този проект от множеството реализации на частично или пълно възстановяване на археологически обекти?

Освен иманентната стойност на паметника особена характеристика представлява ролята му за съвременното обществото и въздействието му. От една страна, той отразява историята на българската консервационно-реставрационна теория и практика, от друга, е вдъхновявал много български творци. Освен това провокира публичния и научен интерес в различни аспекти. Формира и стимулира съвременна духовна среда. По един или друг начин, под различен контекст Голямата базилика присъства в ежедневието ни.

В този смисъл феноменът ни изправя пред нова задача, насочена към изработването на интегрирани подходи за опазване на материалното и нематериалното културно наследство, съгласно философията на Декларацията от Ямато, приета на конференция на ЮНЕСКО през 2004 г. Тоест трябва да осмислим инициативата на по-високо ниво, надграждайки темата за опазване само на материалната субстанция и нейното експониране. В този проект основното предизвикателство ще бъде свързано с осигуряване на устойчив модел, интегрирал консервационно-реставрационната проблематика, автентичната функция и духовна семантика в съвременния културен контекст. Така че Голямата базилика не е само паметник на културата, тя е своеобразно живо наследство с уникално място в йерархията на ценностите и неговото опазване не подлежи на стандартни решения. Необходима е обща философия, която да свърже всички аспекти. Кой феномен обединява тези компоненти? Отговорът ни дава Бруно Зеви: „Архитектурата е пространство: пространство материално, пространство духовно.” Така стигаме до заключението, че възстановяването на функцията, на семантичната и семиотичната същност на обекта и извеждането му от състоянието на музеен експонат са ключови елементи от алгоритъма на равновесието при решаването на зависимостта „изисквания на методологията = интереса на обществото“.

Какви са резултатите от историческите и археологическите проучвания до този момент?

На този въпрос отговор трябва да дадат историците, археолозите и архитектите, които с години са изследвали обекта. Събраната от тях информация следва да се систематизира и публикува заедно с каталог на откритите архитектурни фрагменти и тяхната интерпретация.

По-скоро бих искал да коментирам респекта към автентичността, проблем, който се отнася до всеки проект за съхраняване на ценности. Трябва да се знае, че това понятие е залегнало априорно и универсално в доктрината за опазване на наследството. То се споделя и приема от световната професионална общност. В тази връзка трябва да се припомни, че съгласно съвременното разбиране при преценката за автентичност се налага да се проучат и други източници на информация, чиито аспекти, според чл. 13 от Документа за автентичността от Нара „могат да включват форма и концепция, материали и същност, употреба и функция, традиции и техники, местоположение и обкръжение, смисъл и впечатление, както и други фактори от външно и вътрешно естество.“ Текстът е приет и препоръчан от Комитета за световното наследство към ЮНЕСКО през 1994 г. и впоследствие е препотвърден и от други международни документи. Подобно разбиране, касаещо пряко инициативата за възстановяване на Голямата базилика, има и в българския Закон за културното наследство, където във § 4, т. 15 от Допълнителните разпоредби се казва: „Реконструкция по автентични данни на недвижима културна ценност е пълно или частично преизграждане, на основание на графична, текстова, фото документация и други източници, които дават информация за формата и проекта, материалите и субстанцията, използването и функцията, традицията и техниките, местоположението и обстановката, духа и настроението/усещането и други вътрешни и външни фактори.“ Едно комплексно систематизиране и проучване на всички тези фактори е наложително. Материалите трябва да станат обществено достояние и част от едно пълноценно задание за проектиране. Заданието подлежи на обществено обсъждане и професионална санкция, съгласно нормативната уредба в тази област. Така че са налице всички гаранции автентичността на ценността да бъде съхранена. Въпрос на професионално умение и компетентност е удовлетворяването и преценката за съответствието на проекта с това разбиране.

Извън сложните въпроси на методиката бих желал да обърна внимание и на един често неосъзнаван или заобикалян проблем, свързан с обективни физически обстоятелства, засягащи опазването на руините. Казусът с възстановяването на Голямата базилика отразява общата специфика на опазването на археологическите останки на тази географска ширина. Умереноконтиненталният климат създава неблагоприятни условия за съхраняване на вековни структури, оставени на открито. Деградацията на оригиналната субстанция се наблюдава повсеместно, вкл. и в Археологическия резерват „Плиска“. Прилаганият метод на т.нар. реконсервация води до подмяна на оригинала и скъпо струващо „макетиране“. В комбинация с нерешаването на други технически проблеми, например липса или неподходяща вертикална планировка – и до бързото унищожаване на руината. Ето защо освен проблемите на методиката бъдещият проект ще трябва да реши и чисто технически задачи.

Във връзка с инициативата за възстановяване на Голямата базилика според Вас какво трябва да се направи за успешната й реализация?

Преди всичко е необходимо добре и ясно да се аргументира и мотивира начинанието. В този смисъл много е важно да се проучат и популяризират примери за подходи към подобни значими обекти, каквито съществуват в целия свят. Да се анализират аргументите на отделните правителства за тези проекти, както и основанията им за номинация на някои от тях за включването им Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. От съществено значение е оценката на ИКОМОС Интернешънъл и Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО към подходите за възстановяване на емблематични за културата и цивилизацията недвижими културни ценности. Целесъобразно е да припомним Препоръките от Варшава от 2018 г. на ЮНЕСКО и ­ИКОМОС – Интернешънъл за възстановяване и реконструкция на културното наследство, според който подобни действия се насърчават с универсалното разбиране за „легитимния стремеж на общността да възстанови своето културно наследство – като средство за потвърждаване на неговата идентичност и да възстанови достойнството си, както и да се създадат условия за устойчиво социално и икономическо възстановяване“.

По този начин в спокойната атмосфера, за която говорих в началото, би трябвало да се предпазим от погрешно тълкуване на някои международни документи, както и от необосновани критики към настоящата инициатива.

В организационен план, както знаете, беше създаден инициативен комитет, който има за цел осигуряването на публичност на проекта. Аз намирам това за единствено приемлива и адекватна на съвременните професионални и обществени отношения форма за успех. За председател на Управителния съвет на „Национален инициативен комитет за възстановяване на Голямата базилика в Плиска“ с пълно мнозинство беше избран акад. Стефан Воденичаров, бивш председател на БАН и бивш министър на образованието, младежта и науката в първото правителство на премиера Бойко Борисов. За зам.-председатели бяха избрани инж. Симеон Пешов, почетен председател на Камарата на строителите в България, и проф. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей. В Управителния съвет влизат още акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет, арх. Георги Бакалов, бивш председател на УС на Съюза на архитектите в България, арх. Лидия Станкова, директор дирекция в КСБ, и изп. директор на КСБ инж. Мирослав Мазнев, който е и изп. директор на Сдружението.

Oще веднъж искам да подчертая, че този подход е валиден за всяко едно гражданско начинание. Така ще се създаде среда, благоприятстваща творческия процес и удовлетворяваща интереса на обществото. Не трябва да забравяме, че опазването на недвижимите културни ценности е преди всичко творческа дейност, основаваща се на научни данни, различни източници на информация и отчитаща обективните физически условия. Ето защо в Документа за автентичността от Нара се казва, че „ползването на тези източници дава възможност да се очертае изграждането на специфични художествени, исторически, социални и научни измерения…“.

От решаващо значение ще бъде становището на Българската православна църква. Става въпрос за възстановяване на първата българска епископска катедра.

Особена важна за подобна инициатива е и подкрепата от страна на правителството. Световният опит показва, че зад подобен голям проект обикновено стои ръководството на съответната страна. Подобна подкрепа не би трябвало да се разбира като политическа, защото не е въпрос на конюнктура. Инициативата надхвърля партийните съображения. Тя би следвало да е общоприета, да формира национален консенсус. Едва ли има партия, организация или общност, която да не споделя или да отрече значимостта на историческия документ Голямата базилика.
Възстановяването на Голямата базилика в Плиска е кауза с национално измерение и трябва да отразява широка обществена съпричастност.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 04.09.2019. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: