Арх. Иван Несторов: Постоянният превантивен контрол има много добър дисциплиниращ ефект

ДНСК е в конструктивен диалог с КСБ

Прочетена: 312

 

Арх. Несторов, участвахте в първото заседание на постоянната работна група, инициирана от вицепремиера Томислав Дончев. В него с включиха и министърът на регионалното развитие и благоустройството, изп. директор на АОП, представители на ръководството на КСБ и експерти от Камарата и институциите. Кои бяха основните въпроси, които засегнахте?

Само една от предложените теми на срещата касаеше дейността на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК). Тя е свързана със засилване контрола за поддържане на строежите в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл. 169, ал. 1 и 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). От страна на ДНСК беше представена пълна справка за работата и постигнатите резултати по упражняване на контрол в няколко направления. Едно от тях е изпълнението на задълженията на лицата, упражняващи независим строителен надзор на строежи от първа до четвърта категория включително на територията на цялата страна. Презентирахме и данни за осъществения контрол на местата за производство на строителни продукти и влагането им в строежите. Дадохме сведения и за законосъобразността на одобрените планове за безопасност и здраве, както и спазването им на място на започнатите, но невъведени в експлоатация строежи от всички категории на територията на страната и др.

Какви са приоритетите Ви като началник на ДНСК?

Сред основните ми задачи на първо място мога да изтъкна дейностите, свързани с администрацията. Категоричен приоритет в работата ми е засилване на ефективния и превантивен контрол на всичките обекти, за които се издават разрешения за строеж и се реализират на територията на страната.

Беше приет нов Устройствен правилник на ДНСК. В него се предвижда да бъде контролирана дейността на лицата, упражняващи строителен надзор. Създадена ли е вече структура, която да изпълнява тази функция?

Приоритетна задача за ръководството на ДНСК през 2018 г. беше да се изгради по-стегната и добре функционираща структура на дирекцията, която да облекчи цялостното администриране на работния процес. В съответствие с разпоредбите на чл. 221 от ЗУТ се изготви проект на нов Устройствен правилник на ДНСК с Централно управление на ДНСК и 28 регионални дирекции за национален строителен контрол (РДНСК). С новата структура се цели първо намаляване на административната тежест, съгласно решение на Министерския съвет, и второ, във всеки областен град да е ситуирано и наше административно звено – РДНСК. По този начин се дава възможност на гражданите, живеещи на територията на самата област, да имат непосредствен контакт със структурите на ДНСК.

Създадена е нова дирекция „Въвеждане в експлоатация и консултанти“. Тя ще изпълнява дейността по въвеждане на строежите в експлоатация и ще контролира лицата, упражняващи строителен надзор.

Устройственият правилник на ДНСК е в сила от 1 юни 2019 г.

Какви предизвикателства и постижения на ДНСК можете да откроите за последната една година?

Предвид факта, че надзорните фирми, за които има издадени лицензи, са 788 броя, а членуващите в Българската асоциация на архитектите и инженерите – консултанти (БААИК) са само 58, през последните години се забелязват опити на надзорни фирми малко по малко да неглижират делегираните им от ЗУТ дейности. Затова една от целите ни е да концентрираме усилията си както на регионално, така и на централно ниво по засилване контрола на строителния процес. С моя заповед наредих на началниците на РДНСК да извършват проверки на място и по документи на незавършени строежи и на строителните им площадки.

Във връзка с установени непълноти и неточности в постъпилите искания за назначаване на Държавни приемателни комисии за завършени строежи от първа, втора и трета категория наредих със заповед служителите на регионалните отдели и на Централно управление на ДНСК да извършват незабавни проверки след постъпване на искането за приемателна комисия на място на строежа, като се съставя констативен протокол за съответствието на строежа с описанието му в окончателния доклад, включително и степен на завършеност, и възможност за самостоятелно ползване по предназначение. В случай на установени нарушения на разпоредбите на ЗУТ се образуват съответните производства.

Поради зачестилите инциденти по време на строителството на сгради и съоръжения разпоредих служители на РДНСК да извършват проверки на място на започнатите, но невъведени в експлоатация обекти, относно обезопасяването на строежа и строителната площадка. Резултатите от проверките се представят в ДНСК от началниците на РДНСК с тримесечни доклади.

През 2018 г. на територията на страната са извършени общо 5053 проверки на строежи, от тях 4578 от регионалните отдели и 475 от общинските администрации. Направени са и 3980 проверки на одобрените планове за безопасност и здраве относно законосъобразността им в съответствие с основните изисквания към строежите по смисъла на чл. 169, ал. 1 и ал. 3, т. 1, 2 и 3 от ЗУТ.
Във връзка с изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и на основание писмо на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е разпоредено на РДНСК да организират извършването на проверки на място и по документи в общинските администрации на сгради с височина над 28 метра относно съответствието на положения/полагания топлоизолационен продукт по фасадите с минималния клас на реакция на огън „В“ или „С“, съгласно изискванията на наредба №Iз-1971 от 29 октомври на 2009 г. за техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. На територията на страната са проверени 47 жилищни сгради, като не са констатирани нарушения при влагане на продукти от експандиран полистирен, полагани по фасадите им, както и че вложените строителни продукти съответстват на нормативните изисквания за минимален клас по реакция на огън.

Тук не мога да не отбележа, че общият брой запитвания, заявления, жалби и сигнали на физически и юридически лица, постъпили и обработени в ДНСК за територията на цялата страна, е над 51 хиляди. Над 80% от тях се отнасят за строежи от четвърта, пета и шеста категория включително, в които гражданите изразяват недоволство от действията и бездействията на общинските и районните администрации по констатирането, издаването и изпълнението на влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория. Съгласно чл. 222, ал. 2, т. 3 и т. 7 от ЗУТ и на основания чл. 221, ал. 4 от ЗУТ, от мен като началник на ДНСК, или упълномощено от мен длъжностно лице, нареждаме на общинските администрации да предоставят информация за хода на процедурата по констатирането, издаването и изпълнението на влезли в сила техни заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория. При констатиране на незаконосъобразно изпълнение на задълженията по прилагане на ЗУТ и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му ДНСК търси административнонаказателна отговорност на виновните длъжностни лица по реда чл. 232, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТ.

Какъв е броят на проверките, направени от ДНСК за първите 6 месеца на 2019 г.? Имате ли препоръки към строителните компании?

За първото полугодие на настоящата година са извършени общо 2168 проверки на изготвени и одобрени проекти в частта за безопасност и здраве, в това число 1936 проверки на място на строежите.

Най-честите препоръки към участниците в строителния процес са свързани с нарушения на изискванията, които са подробно разписани в инвестиционния проект, а именно липса на: предпазна ограда на обекта, информационна табела, парапети на стълбищните рамена, покрити проходи, когато строежите са на уличната регулация, а при високите сгради – необходимата строителна мрежа за обезопасяване от падащи предмети.

Следва да се отбележи, че при извършването на повторните проверки след дадените предписания е установено, че констатираните нарушения по обезопасяването на строежите са отстранени.

Оттук се налага изводът, че постоянният превантивен контрол има много добър дисциплиниращ ефект и дава резултати. Издадени са 83 наказателни постановления и 104 предписания до кметовете на съответните общини.

Какви други проверки предвиждате през следващите месеци?

На първо място планираме засилени проверки на всички кабинкови и въжени линии в страната относно безопасната им експлоатация, предвид факта, че същите са съоръжения с повишена степен на опасност. Предвиждат се също и проверки по законосъобразността на разрешаването и изпълнението на строежи втора категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2, б. „д“ от ЗУТ и чл. 4, ал. 5, т. 1 и 3 от Наредба №1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, а именно сгради и съоръжения за обществено обслужване с капацитет над 1000 места за посетители и/или с височина над 28 м.

Колко обекта са въведени в експлоатация за последната година и половина? Бихте ли споменали по-значимите?

В периода януари 2018 г. – юли 2019 г. от органите на ДНСК са въведени в експлоатация над 5500 строежа, като сред тях има доста обекти с широко обществено значение, финансирани с европейски средства по различни оперативни програми – „Региони в растеж“, „Транспорт и транспортна инфраструктура“, „Околна среда“ и др.

Само през миналата година са въведени в експлоатация общо 3229 строежа, за които са проведени Държавни приемателни комисии и са издадени разрешения за ползване от органите на ДНСК. По-значимите сред тях са: основен ремонт и рехабилитация на път III-7302 Смядово – Златар – Драгоево; локални платна в обхвата на Северната скоростна тангента, София; ремонт на бул. „Владимир Вазов“ и бул. „Ботевградско шосе“, вкл. прилежащите им съоръжения; на надлез „Чавдар“, отново в столицата; основен ремонт на улици в районите „Аспарухово“ и „Одесос“ във Варна; Околовръстен път Сандански – Северна дъга и съоръженията към него; отсечката I-9 Слънчев бряг – Бургас с изграждане на второ платно; реконструкция на жп линия №4 Русе – Подкова; модернизация на жп участък Септември – Пловдив, част от Трансевропейската жп мрежа.

През първото шестмесечие на 2019 г. са въведени в експлоатация и строежи, представляващи недвижими културни ценности от национално значение. Сред тях са: Рилска света обител – реконструкция и основен ремонт на северното крило – корпус I; храм „Свети Георги“ в Бяла – реконструкция и консервация; църквата „Света Параскева“ в с. Горни Лом – реконструкция и основен ремонт.

В каква посока трябва да се усъвършенства нормативната уредба?

Законодателството трябва да се подобри имено в посока засилване на постоянния превантивен контрол. Когато общинската администрация извършва контрол поне ежеседмично, то тогава ще може да се реагира още в началото на процеса, без да се стига до незаконно изградени обекти или до отклонения от одобрените инвестиционни проекти. Следва да се отбележи, че текстовете, които касаят незаконното строителство, са регламентирани много далече преди ЗУТ и нормите са ясни, стига да се прилагат стриктно и своевременно.

Какви са най-честите проблеми при изпълнението на заповеди за премахване?

При предприемане на принудителни действия по изпълнение на заповеди за премахване срещаме трудности, когато се касае за жилищни сгради, защото ние винаги сме длъжни да се съобразяваме с това, че те са обитаеми. Кметът на съответната община трябва да осигури на тези граждани местообитание, но самата местна власт невинаги има ресурс от годен жилищен фонд, в който хората да бъдат настанени. Поради тези причини не можем да се ангажираме с конкретни срокове за изпълнение на заповедите за премахване на сградите, ползвани за живеене. Затова отново ще повторя, че на първо място трябва да има превенция от страна на общинските контролни органи.

Предвидени са изменения, съгласно които ДНСК ще изисква по служебен път информация за наличие или липса на данъчни задължения на фирмите, заявяващи желание за издаване на удостоверение за вписване в регистъра на консултантите, упражняващи строителен надзор.

Това е във връзка с Проекта на Наредба за изменение на Наредбата за условията и реда за издаване на удостоверение за вписване в регистъра на консултантите за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор, който има за цел да приведе нейните разпоредби в съответствие с измененията и допълненията на ЗУТ. Предложената промяна е разработена и в изпълнение на Решение №704 на Министерския съвет от 2018 г. за приемане на мерки за трансформация на модела на административно обслужване. В решението е посочено, че в Наредбата се изисква от лицата, които подават заявление за регистрация, да представят документи (напр. за липса на данъчни задължения, за придобито образование и професионална квалификация), които могат да бъдат набавени по служебен път. Предлаганите изменения на Наредбата предвиждат ДНСК да изисква по служебен път информацията по чл. 87, ал. 11 от ДОПК и да установява служебно обстоятелствата относно съдимостта на българските граждани.

Предложено е изменение и на чл. 8, ал. 2, т. 4, б. „а“ от Наредбата, като е предвидено ДНСК да изисква по служебен път документ за признаване на придобито висше образование в чуждестранни висши училища.

С промените в документа е уредена възможността удостоверението за вписване в регистъра или отказът за вписване да бъдат връчвани на заявителя не само лично, но и по електронен път или чрез лицензиран пощенски оператор при поискване от страна на заявителя.

Има проект и за изменение и допълнение на Наредба №2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Какви са очакванията от промяната, към която строителният бранш има сериозни резерви?

С настоящия проект се цели привеждането на Наредбата в съответствие със ЗИД на ЗУТ (обн. ДВ, бр. 25 от 2019 г.). Една от промените е въвеждането на образец на искане и на удостоверение за въвеждане в експлоатация, за да има еднаквост във всичките 265 общински и 28 областни администрации. Друго радикално изменение е увеличаване на минималните гаранционни срокове след въвеждането в експлоатация на строежите.

През последните години навлязоха нови технологии при изработването на строителните продукти, които допринесоха за тяхното по-високо качество и повишиха дълготрайността при влагането им в строителството. Това позволява да се променят и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, регламентирани с Наредба №2 от 2003 г.

Завишаването на минималните гаранционни срокове ще доведе до по-стриктно изпълнение на задълженията от страна на строителите и лицата, упражняващи строителен контрол, за изпълнението на строежите в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и с материали, изделия, продукти и други в съответствие с основните изисквания към строежите и за спазване на технологичните изисквания за влагането им.

С проекта за изменение и допълнение на Наредба №2 от 31 юли 2003 г. се предвижда неголямо завишаване с от 1 до 3 години на минималните гаранционни срокове – за хидроизолационни, топлоизолационни, звукоизолационни и антикорозионни работи на сгради и съоръжения в агресивна и неагресивна среда; за всички видове строителни, монтажни и довършителни работи (подови и стенни покрития, тенекеджийски, железарски, дърводелски и др.); за вътрешни инсталации на сгради и при основен ремонт и реконструкция; за пречиствателни съоръжения и депа за твърди битови отпадъци; за преносни и разпределителни проводи (мрежи) и съоръжения към тях на техническата инфраструктура; за автомагистрали и скоростни пътища; за републикански пътища от I, II и III клас; при основен ремонт и реконструкция на всички пътища от републиканската пътна мрежа и за останалите пътища и улиците, както и при основен ремонт и реконструкция; за съоръжения за автомагистрали, пътища и улици и при основен ремонт и реконструкция; за железопътни линии и при основен ремонт и реконструкция; за самолетни писти и при основен ремонт и реконструкция; за съоръжения за самолетни писти и при основен ремонт и реконструкция; за хидроенергийни, хидромелиоративни, водоснабдителни съоръжения и системи и при основен ремонт и реконструкция; за пристанищни и брегоукрепителни съоръжения и системи и при основен ремонт и реконструкция.

Темата вероятно ще бъде обект на дискусия с КСБ. Как оценявате сътрудничеството Ви с Камарата и предвиждате ли съвместни инициативи?

ДНСК е в конструктивен диалог с КСБ. Провеждаме много и взаимно полезни срещи с Камарата и планираме и в бъдеще да продължим тази комуникация. Категорично съм за диалог и сътрудничество с всички организации в бранша, защото проблемите са общи и ние сме обвързани в този процес, в който не трябва да се делим. Ако има някакви въпроси за обсъждане, ние го правим заедно и тази практика трябва да продължи.

Ще дам пример и с партньорството ни с Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти. При среща с нейни представители бе договорено при констатиране на нарушения в дейността на надзорните фирми, т.нар. консултанти, ДНСК да уведомява асоциацията с писмо. На база предоставените от нас данни и правилника на организацията от ръководството могат да отправят критики към членовете, които масово допускат нередности в дейността си. Такова сътрудничество би било от полза да установим и с КСБ.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 12.09.2019. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: