Проектната готовност е крайъгълният камък при изпълнението на програмите

Г-жо Павлова, преди време отчетохте изпълнението на Оперативна програма „Регионално развитие” (ОПРР) и заявихте, че по нея са сключени договори за 1 млрд. лв., а реално разплатените средства са 123 млн. лв., което е едва 4% от средствата по програмата. Каква е причината за тази голяма разлика и какво се прави, за да се постигне сближаване на тези два показателя?
Добрата новина е, че по ОПРР вече има сключени договори за 1,355 млрд. лв. Реалната платена сума е над 134 млн. лв. Това не е малко, защото в сравнение с преди 6-8 месеца плащанията бяха едва 27 млн. лв. Ние успяхме да ги увеличим петорно. Договорените средства са за почти 1,355 млрд. лв., но оттук нататък предстои да се проведат обществени поръчки и тогава ще се сключат реални договори с изпълнителите. Всъщност това е причината да има толкова голяма разлика в договорираните и изплатените суми.
За да вървят по-бързо тези процеси, ние опростихме процедурите именно по отношение на изпълнението. Минимизирахме броя и вида на отчетите. Направихме така, че да могат да се подават искания за авансово и окончателно плащане по всяко време. Това досега не беше възможно. Вече отпадна ангажиментът ни да правим задължителна проверка на място за всяко едно искане за плащане, което изключително много забавяше процеса на реализация. За в бъдеще ще правим предварителен контрол само ако бенефициентът е рисков или ако процедурата е за много средства.

Как върви изпълнението на приоритетна ос 2, свързана с рехабилитацията на пътища? Наскоро стартира вторият етап на програмата. Разкажете повече за случващото се по нея?
Вече имаме сключени договори за почти целия ресурс от наличните 500 млн. лв., остават 20 млн., в рамките на които до края на август, най-късно септември, очакваме още няколко проектни предложения. Но глобалната сума, която е предвидена по ОПРР, вече е сключена като договори между нас и агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ). По първия етап на програмата тръжните процедури вече са в ход, дори по-голямата част от тях почти са приключили. Това означава, че ако няма обжалване, през юни изпълнението ще стартира. 200 млн. лв. е общата стойност на тези проекти, което е едно добро начало и сериозна антикризисна мярка. Договорите са с голяма стойност и ще осигурят работа за бизнеса.
Във връзка със следващия пакет договори, който сега подписахме, мога да кажа, че в момента колегите от АПИ изготвят тръжните процедури. Ангажиментът, който пое председателят на УС на АПИ - Божидар Йотов, е, че до септември те ще са готови и в началото на 2011 г. ще стартираме и тях. Поставили сме си за цел най-късно през юни догодина да започне строителството и там.

Какво е предвидено да се прави с тези 20 млн. лв., които остават до максималния размер?
Имаме подписана средносрочна рамкова инвестиционна програма, в която има индикативен списък с проекти, които в момента се разработват. Очакваме да се рехабилитират още 4 лота с отсечки за 20 млн. лв. Освен това вероятно в резултат от сега проведените търгове ще има спестени средства, защото предлаганите цени са много по-ниски от индикативните стойности. Така че, ако се освободи финансов ресурс, ние можем да надградим тези 20 млн. лв. с остатъка. Тогава ще увеличим броя на отсечките за рехабилитация.

Какви други процедури по набиране на проектни предложения текат в момента и какви схеми предстои да бъдат отворени?
Текущата процедура по приоритетна ос „Градска среда” вече приключи - при първия етап имаме избрани общини и одобрени проекти за 106 млн. лв. Наскоро обявихме една друга схема за финансиране на държавни университети, обявихме списъка с класираните висши учебни заведения и там предстои обявяването на тръжните процедури за избор на изпълнители. Общата стойност на одобрените проекти е 38 млн. лв. До 1 юни очакваме подаването на проектни предложения за финансиране на туристически атракции. 48 общини са потенциални кандидати, стойността им е почти 80 млн. лв. До края на юли, най-късно през август, ще публикуваме и новия ресурс от 190 млн. лв., отново за туристически атракции. Ще водим преговори на предстоящия Комитет за наблюдение на ОПРР да разширим обхвата на тази схема и да дадем възможност на повече общини да кандидатстват.
Другата схема, която в началото на годината беше планирана за октомври, а сега ще я отворим през юни–юли, е свързана с превенцията на наводненията. Тя също е много важна, за да сме обезопасени при кризи. Ще обявим и подготовката на интересни планове за градско развитие на територията на 36-те центрове на агломерационни ареали. Тук идеята е чрез актуализацията на устройствените планове да се разработят интегрирани планове за развитие на конкретни зони в тези градове, така че на 1 януари 2013 г. вече да имаме готови проекти.

Какви затруднения срещат бенефициентите при подготовката на проектните си предложения? Къде най-често грешат? Какво бихте ги посъветвали?
Всяка оперативна програма има своите изисквания, критериите за кандидатстване са различни и това според мен е проблем. Понякога се бърка кое е допустимо по една програма и кое - по друга. В последните месеци се опитваме да направим уеднаквяване, доколкото е възможно.
Много е важно пълното комплектоване на документацията. В нея трябва да се съдържат всички съпътстващи документи, което понякога се пропуска. Опитите за „измъкване” продължават, но бенефициентите разбраха, че е важно да бъде представен всеки документ. Разбира се, ние се опитваме да сме по-толерантни. Когато виждаме, че нещо липсва, не отхвърляме проекта само защото нещо не е подпечатано или подписано. Даваме им шанс в рамките на три дни  да ни го представят. Такъв трябва да е и подходът при прилагането на Закона за обществените поръчки (ЗОП).
Бих посъветвала общините да инвестират в създаването на добри екипи за подготовка и управление на проектите. Те трябва да познават изискванията и нуждите си, а не да се ползва консултант, който пише еднотипни проекти на принципа „copy&paste“. Вече не позволяваме кандидатстването с идейни проекти. Трябва да има качествени работни и технически проекти, които да включват всички проектни дейности и компоненти. Това са основните пропуски на етап кандидатстване.
Има големи пропуски и при провеждането на обществените поръчки. Все още те се раздробяват и не се спазва законът. Възлагат се по няколко на брой, по Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, защото е по-лесно и по-бързо. Страдаме и от това, че качеството на тръжните документи не е достатъчно добро. Често има дискриминационни критерии - този сериозен недостатък, който трябва да бъде преодолян. Има пропуски и при отчетността на документацията. Правят се опити да се актуват дейности и да се иска възстановяване на средства за работи, които не са реално извършени, нито са платени. Успокояващ е фактът, че бенефициентите работят по тези проблеми вече три години, натрупаха опит, така че има напредък в тази посока.

Отскоро са в сила актуализираните указания за работа по ОПРР. Вие вече споменахте за някои от тях. Бихте ли разказали по-подробно какво представляват те?
Те са в три основни категории. На етап кандидатстване първо публикуваме насоките за кандидатстване, за да получим обратна връзка. Второто, което правим, е на ниво административно съответствие. Ние не дисквалифицираме никого заради това, че например не е подпечатан някой документ. Премахнали сме изискването да се представят всякакви излишни копия на документите. Повечето информация е в декларативен вид. Не искаме например да ни се представя копие от Държавен вестник, че някой е кмет. Това и ние можем да го проверим. От тази гледна точка сме опростили процедурите. В изминалите две години програмата беше блокирана от това, че при всяка промяна в бюджета трябваше да се анексира договорът, а това е дълга процедура, която отнема между 3 и 6 месеца, и проектите се блокираха. В момента това изискване отпадна. Съкратили сме периода на одобряване и възстановяване на разходите на бенефициентите, което наистина ще подпомогне оборотът на средствата да стане по-бърз. Няма да правим задължителен контрол на тръжните процедури, а само на рисковите бенефициенти и на големите проекти.

Преди около месец казахте, че в началото на юни по ОПРР предстои да се актуализира индикативната програма за 2010 г. В каква посока ще е тази актуализация?
Целта ни е всичко, за което имаме готовност, да бъде изтеглено максимално напред. Има обаче мерки, които се налага да отложим по причини, които не зависят от нас. Например в областта на здравеопазването, за да сме в синхрон с Министерството на здравеопазването, отлагаме обявяването на някои процедури (например за общинските болници), но само с един месец. Целта е да дадем възможност на новия екип, който в момента прави актуализация на концепцията за преструктурирането на болничната помощ, да навлезе в материята.
Това са основните насоки, по които ще се променя индикативната програма. Някои мерки се изместват по-рано, други – по-късно. Във връзка с туристическите атракции искаме да сме получили първия пакет с документи, за да започне неговата оценка. Така ще може тези, чиито проекти са отхвърлени при първия етап, да могат да кандидатстват повторно. Опитваме се да не струпваме всичко наведнъж, а да е по-плавно разпределено във времето.

Във вашия ресор е и дейността на дирекция „Европейски инфраструктурни проекти”. Може ли да разкажете повече за нейната дейност?
Тази дирекция изпълнява функциите на управляващ орган по ИСПА/Кохезионния фонд. Колегите имат тежката задача да довършат тези три проекта по нея, които МРРБ управлява, и да ги отчетат. Те управляват и някои от заемните споразумения с Европейската инвестиционна банка, с банката на Съвета на Европа, които съфинансират отделни компоненти по тези големи проекти, както и проекти, свързани с брегоукрепване. Идеята ни е, след като изпълни своята функция през 2011-2012 г., да можем да използваме капацитета на тази дирекция при инвестиционните дейности, които министерството ще управлява.

Как върви изпълнението на трите проекта по ИСПА, управлявани от МРРБ. За проекта за водния цикъл на Бургас казахте, че е напълно приключил. Какво се случва с този в Русе и с най-проблемния – левия бряг на Марица, в района на Димитровград?
От трите проекта най-добре върви този в Бургас. Той е 99% готов, остават 100 м от канализацията, и то заради едно дворно място. Със съдействието на кмета на Бургас отчуждаването там приключи. Така че до края на годината предстои въвеждането му в експлоатация.
Като цяло изпълнението на проекта за водния цикъл на Русе върви добре. Строителните работи по изграждането на пречиствателната станция са 90% изпълнени. Там критичен е лот 2 – кейовата стена, довеждащият колектор и канализацията. След много усилия основните, най-ниските блокове, които са във водата, вече са положени, а на места има и три-четири слоя отгоре. За съжаление тепърва започва работата по довеждащия колектор. Колегите следят неговото изпълнение на седмична основа. Полагаме всички усилия този проект да се случи и до декември да го разплатим, защото иначе ще загубим част от финансирането.
По отношение на проекта за съоръженията за пречистване в басейна на река Марица компонентите са три. Стара Загора и Димитровград се изпълняват със средства по ИСПА, а Хасково е отделен компонент, който се финансира само със заем от Европейската инвестиционна банка. В Хасково ситуацията е добра, обектът е почти готов и се очаква през октомври да приключи. По отношение на Стара Загора и Димитровград нещата също вървят в добра посока. Най-сериозното предизвикателство обаче е левият бряг на Димитровград. Важно е да уточня, че той първоначално не е бил включен в меморандума при кандидатстването през 2000 г. Чак през 2004 г., когато е останал свободен ресурс, едва тогава е включен и левият бряг. Там работеше изпълнителят „Хайткамп”. Неговият договор беше прекратен, защото той освен че имаше 1 година закъснение, за целия период изпълни едва 30% от дейностите по проекта,  поиска и допълнително пари, за да завърши изпълнението. Ние категорично отказахме. В момента е отворена нова тръжна процедура по ЗОП за избор на нов изпълнител.

Какви според вас са основните трудности при функционирането на оперативните програми като цяло? И как биха могли да бъдат преодолени през следващия програмен период?
Мисля, че най-голямото предизвикателство пред всички нас, които управляваме оперативните програми, е, че ние се учихме на правилата в движение, по време на реализацията им. Много е важно доброто програмиране, защото от него зависи всичко. Проектната готовност е крайъгълният камък при изпълнението на програмите. За програмния период 2014-2020 г. ние трябва да имаме готови работни и инвестиционни проекти още на 1 януари 2014 г. В противен случай отново ще загубим много време. Така че за мен най-важното, което трябва да извлечем като поука от първия програмен период, е да направим едно по-качествено програмиране.
Като предизвикателство пред мен ОПРР е един букет от всичко. Оперативните програми следва да са по-добре фокусирани. ОПРР трябва да е по-насочена към градско развитие и да помага на съответния район, така че той да се развива икономически. Не бива това, което не е могло да влезе в някоя оперативна програма, да бъде слагано механично в ОПРР. Необходим е по-концептуален и по-последователен подход.

Какви законодателни промени са необходими, за да вървят по-бързо обществените поръчки, така че, от една страна, да бъдат облекчени процедурите, а от друга – те да станат по-прозрачни и по-справедливи?
Определено смятам, че има какво да се направи по отношение на ЗОП. Трябва да се дава възможност в рамките, разбира се, на разумен и обективен срок, тези документи, които по някаква причина липсват, да бъдат представени впоследствие. Така ще осигурим още по-добра конкуренция между фирмите.
Второто, което според мен законът би следвало да отрази като промяна, се отнася за случаите, когато за изпълнението на даден проект кандидатства голям международен консорциум. Трябва да се разреши един упълномощен представител да подписва всички документи, да ги подава и заверява, а не това да се изисква от всички членове на борда на директорите. Аз мисля, че това са двата ключови въпроса, които трябва да се имат предвид при подготовката на промените в ЗОП.
Необходимо е и типизиране на договорите, защото така ще бъдат избегнати много нередности и ще се предпазим от връщане на европейски средства.

В края на разговора ни имате възможност да се обърнете към всички представители на строителния бранш. Какво бихте споделили с тях?
Колкото и банално да звучи, разчитаме на активността им - да участват в предстоящите процедури, които сега ще стават все повече. Тяхната активност е важна за нас, защото от това зависи да си изпълняваме проектите навреме и качествено. Като строително министерство ние ще им помагаме. Разчитаме да получаваме и обратна връзка. Така ще знаем дали се движим в правилната посока. Трябва да работим в партньорство, така че да подобрим имиджа на България и да покажем, че можем да правим качествени проекти.

Какво бихте казали за вестник „Строител”, какви са пожеланията и препоръките ви към екипа ни?
Работим страхотно с вас. Вие винаги откликвате на нашите покани и отразявате нашите събития. Радвам се, че в екипа ви има разбиране на проблематиката и можем да водим диалог на професионално ниво. Желая ви много успехи и дано имаме повече поводи за отразяване на позитивни събития!