Десислава Танева: Разплатени са около 1,38 млрд. евро по ПРСР

КСБ и всички строителни фирми са изключително важни за реализирането на голяма част от проектите

Прочетена: 203

Десислава Бакърджиева

Г-жо Танева, колко са договорените и усвоените пари по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) до момента, какъв е броят на приключилите проекти и на тези в процес на реализация?

Разплатените към момента публични средства са близо 36% от целия наличен бюджет на „Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020“, или това е около 1,38 млрд. евро. Договорените пари представляват 63,5% спрямо целия ресурс на ПРСР. Като цяло инвестиционните договори към октомври по стартиралите приеми са над 5600 броя. Най-много от тях са по подмерките 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“.

По подмерките на Мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ са приключени 880 договора, или почти 50% от общо 1800 действащи към момента. Тук процентът е по-нисък поради спецификата на подпомагане по мярката и сложните инвестиции, които се извършват от страна на бенефициентите.

Как оценявате изпълнението на ПРСР? Има ли риск България да не успее да усвои средства в рамките на програмния период? Ще се пренасочват ли пари от една мярка в друга?

Постигнат е сравнително добър напредък по програмата. Правим всичко възможно, за да не се допуска загуба на средства по правилото N+3, като още в средата на всяка календарна година се изготвят индикативни прогнози за разплащане. Например от бюджет 500 млн. евро, които следва да бъдат разплатени до края на 2019 г., към 1 октомври остават за разплащане едва 47 млн. евро.

Предвиждат се 77 млн. евро от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони да бъдат преразпределени между приоритети и мерки, съгласувано със службите на ЕК. Освен това към момента тече анализ на мерките от ПРСР, за които няма обективна възможност да стартират в рамките на настоящия програмен период 2014 – 2020 г., и ще се наложи техните бюджети да бъдат преразпределени.

Мога да кажа, че до края на 2019 г. се предвижда разработване и стартиране на изцяло нова Мярка 5 „Възстановяване на селскостопански производствен потенциал, претърпял щети в резултат на природни бедствия, и въвеждане на подходящи превантивни мерки“. Тя ще бъде прилагана поради установените в страната през последните няколко години огнища на силно заразни болести по дребните преживни животни, свине и птици. За целта е необходимо да бъде определен и съответният бюджет.
Така че със сигурност ще има прехвърляне на средства между мерки.

Наскоро открихте обновено читалище „Напредък“ в Лясковец с финансиране по ПРСР. С какви впечатления останахте от свършеното и усеща ли се вече ефектът от европейските субсидии в селските райони?

Обновяването на читалище е сравнително малка инвестиция, но в населени места като Лясковец това е от голямо значение. Читалищата подобряват облика на общините, тъй като поддържат духа и традициите за бъдещите поколения. По ПРСР се реновират 108 училища и детски градини за 112 млн. лв. Отделно в момента текат ремонтни дейности на 65 читалища с инвестиции за близо 22 млн. лв. Общо по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ са изплатени близо 240 млн. лв. по 248 проекта.

Както знаете, процедурите след одобрението на публичните проекти отнемат значително време, тъй като общините са възложители по реда на ЗОП. В тази връзка все още не може да се каже, че в малките населени места през настоящия програмен период се усеща напълно ефектът от европейските инвестиции, защото процесите не са завършили напълно. ПРСР доведе до подобрение на инфраструктурата и пътищата в голяма част от малките общини. Бяха обновени и модернизирани и много публични сгради, училища и детски градини.

Кои са най-активните общини по ПРСР и към кои мерки има най-сериозен интерес?

Като цяло по всички открити мерки има голям интерес от страна на бенефициентите и заявените разходи са в пъти по-високи, отколкото е разполагаемият бюджет по обявените приеми.
Най-голям интерес, изразен в процентно отношение, има към подмярка 4.1 „Инвестиции във физически активи“, където приоритетни за кандидатите сектори са „Плодове и зеленчуци“, „Животновъдство“ и „Етеричномаслени и медицински култури“. Там са подадени 3 пъти повече заявления спрямо допустимия бюджет. Следват подмерките на Мярка 7: „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“, при която интересът е два пъти по-голям. При тях основните инвестиции са водопроводи, общинска образователна инфраструктура, пътища, улици, култура, социални дейности, площи за публично ползване и спорт.

Какви мерки предстои да се отворят по ПРСР до края на 2019 г.? Кои ще бъдат от интерес за строителите?

Предвидени са приеми по подмярка 1.1 „Професионално обучение и придобиване на умения“ с включен целеви бюджет за епизоотии в сектор „Животновъдство“. Ще стартира подмярка 4.2.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти по Тематична подпрограма“ с бюджет от 1,6 млн. евро, както и подмярка 4.3 „Инвестиции в инфраструктура“, при която бенефициенти могат да бъдат „Напоителни системи“ ЕАД и сдружения за напояване.

Във връзка със заболяването АЧС е предвиден целеви прием по подмярка 6.3 „Стартова помощ за малки земеделски стопанства“. Одобрените кандидати трябва да предприемат действия за подобряване на биосигурността в стопанствата с получените безвъзмездни финансови средства. Както споменах, в момента разработваме и Мярка 5 „Възстановяване на селскостопански производствен потенциал, претърпял щети в резултат на природни бедствия, и въвеждане на подходящи превантивни мерки“. С нея се предвижда финансиране на инвестиции в биосигурност с цел превенция и ограничаване на разпространението на епизоотии и закупуване на животни.

За строителния бранш ще представлява интерес подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природното наследство на селата“. Тя е с бюджет от 12 млн. евро. Заявяваните разходи по нея са основно в дейности, свързани със СМР.

Със стартирането на подмярка 16.1 оперативните групи ще изпълняват проекти за въвеждане на иновации в земеделската практика. В нея могат да участват земеделски стопани, университети, научни институти, консултантски организации и преработватели. Подпомагането на къси вериги на доставки и местни пазари ще бъде възможно с откриването на прием по 16.4.

Какви са резултатите от Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР)? Какво предстои по нея?

По „Програмата за морско дело и рибарство 2014 – 2020“ договорените средства са 133,4 млн. лв., или 65% от общия й бюджет. Извършените разплащания възлизат на 27 млн. лв. В процес на оценка са проектни предложения на обща стойност близо 15 млн. лв. До края на 2019 г. се очаква да бъдат договорени 148 млн. лв., или 94% от бюджета на ПМДР.

През следващата година е предвидено откриване на приеми по 6 мерки, които ще възлязат на близо 13 млн. лв. Отделно до края на октомври ще бъдат обявени приеми по 37 мерки от общо 53 от Стратегиите на 9-те Местни инициативни рибарски групи (МИРГ). До момента по стратегиите на МИРГ са открити 14 мерки за 8 млн. лв.

При встъпването ми във втори мандат като министър инициирах стартирането на информационна кампания с цел оптимизиране изпълнението на програмата. До момента проведохме 7 информационни срещи в страната с бранша по актуалните мерки от ПМДР.

Какви са най-често срещаните предизвикателства при изпълнението на проекти по ПРСР и ПМДР?

Тъй като прилагането на ПРСР е свързано с множество процедури и дейности, проблеми не липсват, но правим всичко необходимо за решаването им в максимално кратки срокове. Пример може да бъде даден с отчетения в предишния програмен период 2007 – 2013 г. сериозен проблем с възстановяването на ДДС за общини бенефициенти или трудностите в обработка на многото постъпили заявления от млади фермери. Освен това често срещани неуредици при изпълнението на проекти по ПРСР са свързани и с фактори, независещи от администрацията – например собственото финансиране от страна на бенефициентите и все по-трудното намиране на кредитиране за реализацията на проектите.

При морската програма секторът все още страда от липса на достатъчно капитал за собствено съфинансиране на проектните предложения. Освен това високата цена на кредитните продукти, предлагани от банковите институции за предприятията в отрасъла, ги поставя в затруднение да кандидатстват и дори в невъзможност да реализират своите проекти. В тази посока се обмисля използването на финансови инструменти. Чрез въвеждането им фирмите от сектора ще могат да получават кредитиране при облекчени условия за проектите си.

Започна ли подготовката по бъдещата програма за селските райони след 2020 г. Какви ще са основните акценти в нея, бюджетът по-голям ли ще е и към какво ще са насочени средствата?

Подготовката по бъдещата ПРСР към момента е в доста напреднала фаза. На европейско ниво има ежеседмични обсъждания на финалните варианти на регламентите, в които са заложени основните правила за планирането и прилагането й. Едновременно с това в МЗХГ текат процедури по изготвяне на предварителна оценка на програмата, както и извършване на SWOT анализ. Те ще обхванат изчерпателно цялостното състояние на сектор „Земеделие“ и в частност селските райони.

Основните приоритети на реформата на Общата селскостопанска политика следва да намерят своето отражение на национално ниво. В тази връзка като водещи са дигитализацията и иновациите, привличането на млади хора в земеделието, опазването на природните ресурси и околната среда. Очаква се биологичното земеделие да бъде от съществено значение за постигане на екологичните цели. По отношение на развитието на селските райони основна задача ще бъде справяне с обезлюдяването им и преодоляване на териториалния дисбаланс между селски и градски райони.

В заключение бих искала да обърна внимание, че финалното извеждане на приоритетите в земеделието ще бъде обсъдено с всички заинтересовани страни и бранша.

А какво се предвижда за ПМДР през следващия програмен период?

За приоритетите на „Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури 2021 – 2027“ ще бъдат взети предвид резултатите от SWOT анализа. Акцентите ще са насочени към насърчаване на устойчивите риболовни дейности и опазването на водните биологични ресурси, както и дейности в областта на аквакултурата и преработката и търговията с продукти от риболов.
Сред основните цели е осигуряване на растеж на устойчива „синя икономика“ и насърчаване на развитието на крайбрежните и вътрешните райони. Очаква се да се повиши ефективността на международното управление на моретата и океаните в посока безопасност, сигурност, чистота и устойчиво стопанисване.

Необходими ли са законодателни изменения в секторите, за които МЗХГ отговаря? Ще инициирате ли такива?

В момента работим по новия Закон за земята и Закона за градушките. Тези законопроекти не са във фокуса на медийното внимание, но ние следваме план, който сме направили. По отношение на Закона за земята има работна група, която на 15 октомври завърши проекта и ще го предложи за вътрешноведомствено съгласуване. Интересно е, че в тази работна група има много малко становища, изпратени от неправителствения сектор. Правени са много срещи и на база коментираното в тях продължаваме работа. Имаме срок, определен от Народното събрание за внасяне на този законопроект, и той е до края на декември тази година. И ние ще спазим това условие.

За съжаление нашият план по отношение на градушките и защитата от тях малко се промени. Информацията, която получихме от застрахователите в България през техния съюз, показва, че участието им в този модел е почти невъзможно въз основа на цените, които предложиха. В тази връзка продължихме да търсим други форми и модели. В Унгария работи взаимоспомагателен фонд за превенция срещу събития, причинени от климата. При такъв инструмент може да се ползва подкрепа от Програмата за развитие на селските райони по мерките за управление на риска и да се компенсират с още толкова бюджет фермерите, които са пострадали. Този взаимоспомагателен фонд е акредитиран и функционира към Разплащателна агенция в Будапеща. Предстои посещение на наш екип от МЗХГ на място, за да видим модела, и ако той е приложим, ще променим законодателството в тази посока. Защото в крайна сметка ние искаме участието в управлението на риска да се подели между земеделските стопани и държавата. Това е изпълним модел за всички събития, които причиняват щета на земеделеца от климата.

През 2019 г. независимо от всички затруднения, които имахме по отношение на бюджета, взехме решение на предходния Управителен съвет на Държавен фонд „Земеделие“ за изплащане на държавната помощ за компенсиране на щетите от градушки през този сезон. Винаги се е плащало една година по-късно, но тази помощ е безкрайно незначителна спрямо това, което фермерът би получил, ако работи такъв модел – негово участие с вноска, възможност да се ползва от мярката за управление на риска по ПРСР и да получи поне два пъти повече като компенсация. Разбира се, това зависи от разходите спрямо сегашните норми.

Как може Камарата на строителите в България (КСБ) да Ви бъде полезна, за да завършите успешно ПРСР и ПМДР?

КСБ и всички строителни фирми са изключително важни за реализирането на голяма част от проектите. От страниците на вестник „Строител“ ще се обърна към тях – продължавайте да бъдете професионалисти и да влагате много работа и труд във всяко строителство.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 16.10.2019. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: