Зорница Русинова: Вярвам, че в следващия програмен период с КСБ ще договорим конкретни за сектора програми

Предвиждаме поне половината от средствата от бъдещата ОПРЧР да бъдат насочени към социално включване

Прочетена: 99

Мирослав Еленков

Г-жо Русинова, един от големите проблеми пред строителния бранш, а и пред всички останали, е липсата на кадри. Какви са политиките на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) за справяне с него?

Пазарът на труда в България през последните няколко години бележи наистина рекордно ниска безработица, но на практика няма работодател в страната, който да не се оплаква от липса на кадри и достатъчен брой хора, които да заемат свободните позиции. Това с особено голяма острота го виждаме в строителния сектор. За нас всеки един отрасъл като икономическа сфера на въздействие е изключително важен. За строителния бранш има доста възможности за преодоляване на проблема. През октомври публикувахме дългосрочните прогнози на МТСП, които сочат, че до 2034 г. все повече ще нараства делът на хората, които са със средно и средно техническо образование, от каквито има недостиг бизнесът и в момента. До голяма степен това ще е следствие и на нуждите от кадри за строителния сектор.

Има множество мерки и програми в това направление и голяма част от тях се изпълняват с европейски средства. Наскоро обявихме резултатите на една от най-търсените схеми от бизнеса – „Умения“. По нея очакваме над 200 компании да сключат договори и да започнат обучение на персонала си. Голямото предизвикателство за нас е да намерим максимално бързо решение как да привличаме младите хора, за да ги преквалифицираме – такива, които са в активна възраст, но нямат необходимите знания и образователен ценз. Всъщност повечето от мерките, които изпълняваме с европейски средства и с национално финансиране, са свързани с квалификация и придобиване на умения.

През последните няколко години специално за строителния сектор имаше схема, от която за съжаление не се възползваха много предприятия, но това все пак ни дава индикация какво би било по-полезно. По-голямата част от проектите ще приключат в началото на следващата година и резултатите от нея ще ни дадат насока за следващия програмен период. От изключително значение е, че строителният бранш, както и някои от другите икономически отрасли като туризъм и селско стопанство, са характерни с определена сезонност. Тоест наш ангажимент в тези случаи е да даваме възможност на работодателите да комбинират сезонната заетост с обучения. Вярвам, че от тук нататък, особено в контекста на следващия програмен период, с Камарата на строителите в България (КСБ) ще може да договорим конкретни за сектора програми, защото наистина спецификата на всеки един икономически отрасъл за нас е изключително важна.
Що се касае до професионалната квалификация, ние отдаваме сериозно място на два подхода, които са успешни по отношение на младите хора. Това са опциите за стажуване, като една от най-популярните програми на ЕС е „Младежка заетост“, по която се отчитат изключително добри резултати. Фирмите от строителния сектор могат да се възползват от нея, така че млади хора да придобият своя първоначален трудов опит при работодател. В рамките на първите шест месеца ние поемаме възнагражденията на база на минимални осигурителни прагове. През първия плащаме и транспортните разходи. При тази програма основният акцент и приоритизация е към хора, които са със средно и средно техническо образование.

Разчитаме много и на това, което колегите от Министерството на образованието и науката (МОН) направиха по отношение на дуалното обучение, защото техническите професии, които търси строителният бранш, изискват много сериозни практически умения на хората, които да ги прилагат. Освен това преди няколко години въведохме нова мярка в Закона за насърчаване на заетостта. Тя е насочена по аналогия на учениците – дуално обучение за безработни лица. От влизането й в сила през 2017 г. поетапно се повишава броят на хората, преминали такъв тип обучение. За тази година те са около 110 човека. Определено ефектът е добър, а и това е най-сигурният начин след придобитите нови знания и умения да се започне работа.
Основният ни приоритет в дългосрочна перспектива, особено по отношение на нискоквалифицираните професии, които предполагат хората да са завършили определено обучение, е заедно с МОН да се реформира средното образование, така че да обхваща всички деца в училище.

Как оценявате изпълнението на ОП „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР) до момента?

Както и в предишния програмен период, така и в настоящия това е може би най-успешната оперативна програма. Успешна не само за България, но и за целия ЕС като механизъм на използване на европейските средства, така че да стигат до максимално много хора по най-бързия начин.
Защо казваме, че е успешна? Не само заради високите проценти на разплатени и усвоени средства, но от началото на програмата до сега 180 хил. човека са успели да намерят своята реализация на пазара на труда през мерки за заетост и обучения. 62%, или около 70 хил. души, са до 29 г. Над 70 хил. лица в неравностойно положение са получили подкрепа през здравни и социални услуги. Обхватът на ­ОПРЧР е от най-малките деца до безработните, както и до възрастните.

Особен акцент има към хората с увреждания. Какво е важно за нас и какво стои зад тези цифри и успехи? Благодарение на европейските средства ние развихме множество нови програми и политики на МТСП. Една от най-добрите е цялостната подкрепа на процеса на деинституционализация на деца, тоест реформата със закриването на домовете. По същия начин стартирахме и реформата в домовете за възрастни хора. Една от идеите ни беше да създадем повече услуги, които са в домашна среда за възрастни и самотно живеещи хора с увреждания.
През тази година отворихме нова програма – „Патронажна грижа за възрастни хора и лица с увреждания“. Всички местни власти имаха възможност да кандидатстват, като към момента се изпълняват договори на 159 общини в България. Стойността на цялата процедура е 32 млн. лв., като са обхванати около 13 хил. човека. Те имат правото в рамките на до два часа на ден да получават така наречената здравно-социална подкрепа. Тоест медицинско лице да ги посещава. Съответно – и ако е необходимо, да се направи медицинска манипулация или рехабилитация на хора с увреждания в домашна среда. Отчитаме добри резултати. Много общини питат за следващите средства и разширяване на програмата. Надяваме се през 2021 – 2027 г. с новото финансиране от ЕС да може да я надградим.

Какви ще са предизвикателствата до края на този програмен пе­риод?

Те са свързани с продължаване на някои от политиките, макар че около 100% от бюджета на ОПРЧР вече са насочени към различни процедури и проекти. През следващата година сме планирали отново да съсредоточим усилията си към две изключително важни политики за нас. Първата е инвестиции в ранно детско развитие. Какво означава това? В момента има много добра практика в над 60 общини – в дадена детска градина, за която отговаря местната власт, МТСП да организира т.нар. здравно-социално образователни услуги. Те са много важни най-напред за общата подкрепа, когато става въпрос за деца с увреждания. За първи път в подобни центрове започнахме да тестваме ранната интервенция – работа с деца с увреждния още докато са бебета. Нещо, което много трудно се прави в България. Виждаме, че резултатите са прекрасни и ефективни по отношение на маргинализирани групи. Работата с родителите и възможността да бъдат консултирани и обучавани също е много важна. Когато става въпрос за маргинализирани общности, докато детето е в самия център или детска градина, нашите служби установяват контакти с родителя – да го мотивират, да му търсят работа и т.н., а това дава ефект. Плановете ни са да осигурим възможност с 14 млн. лв. да бъдат изградени още подобни центрове.

Другата важна за нас тема е да подкрепяме работещите хора по-добре, за да могат да съвместяват личния с професионалния си живот. Това е един от принципите на Европейския стълб на социалните права, които ще бъдат водещи в следващия програмен период. С още 14 млн. лв., които сме отделили, ще дадем възможност на работодателите да организират почасови услуги на работните места – кътове за отглеждане на деца. Много често, особено в големи градове като София, но и не само, когато и двамата родители се трудят, се налага някой почасово да се погрижи за децата им. В администрацията доста адекватно се въвеждат гъвкави форми на заетост, но невинаги се прилагат толкова успешно от самите работодатели, зависи много какво е естеството на бизнеса. Вярваме, че подобен тип социална придобивка, ако дадем възможност на работодателите да я организират, би имала ефект не само върху това, че родителите ще се чувстват по-спокойни, когато има как и кой да се погрижи за детето им, но от друга страна това ще доведе до по-висока производителност на труда, възможност човек да е по-пълноценен и в работата, и в семейния живот. Така че плановете ни са в тази посока.

Какви ще са акцентите в ОПРЧР за следващия програмен период?

МТСП заедно с Агенцията по социално подпомагане ще отговарят отново за две оперативни програми, които се финансират от Европейския социален фонд – ОПРЧР и програмата за подкрепа на най-нуждаещите се – Оперативна програма за храни. Очакванията ни са да има увеличение със 70% на ресурса, който ще получим по двете програми.
А какви ще са основните ни приоритети? Първо, 10% от средствата ще бъдат насочени към младежите, защото независимо от ниската безработица в България все още има много хора, които нито учат, нито работят. Те са около 12 – 13%. Независимо че този процент е доста под средния за Европа, все още това е голямо предизвикателство за нас. Поради тази причина повечето от възможностите за активиране и мотивиране на младежи за стажуване, обучение и квалификация ще останат.

Другият важен елемент е този, че ние предвиждаме поне половината от средствата от бъдещата ОПРЧР, чийто ресурс ще е около 4 млрд. лв., да бъдат насочени към социално включване – с две основни насочености. Първата е подкрепата на ранното детско развитие, а втората – изпълнението на Националната стратегия за дългосрочна грижа. Това означава реформиране на домовете за хора с увреждания и на тези за възрастни и създаване на нова мрежа от качествени общински услуги в тях.

Приоритет за нас ще са и социалните иновации, така че да има възможност повече да се развиват в България. Другият важен въпрос ще е свързан с пазара на труда. Тенденциите в Европа са – при 90% от работните места се изискват дигитални умения. В същото време статистиката и за България, и за ЕС не е особено добра – само около 44% от работната сила притежават необходимите дигитални умения. Основният акцент, който сме си поставили, е да създадем мащабни програми за дигитални курсове, които да бъдат насочени към всеки, така че той да има възможност да премине през такъв тип обучение. Ще заложим на развиване на по-специализирани програми, които предполагат по-високо ниво на дигитални умения според конкретните професии. Ще има и програми, които ще бъдат в подкрепа на социално уязвими групи, тъй като много скоро ще говорим за социална маргинализация на хора, защото нямат дигитални умения. Това са възрастни, деца, които са в различни рискови ситуации, и т.н. Предвиждаме минимум 500 млн. лв. да бъдат насочени към такъв тип обучение и програми.

Споменахте това, че много млади хора нито работят, нито учат. Какви са политиките на министерството за справяне с този проблем?

Това е световна тенденция и тя е доста сериозна. Най-сигурният и ефективен начин да се справим с това предизвикателство е от ранна възраст да не допускаме децата да отпадат от образователната система. Защото когато един младеж завърши средното си образование, той в голяма част от случаите е мотивиран да продължи своето обучение. Ангажимент на правителството в този мандат е да не позволи нито едно дете да остане извън образователната система. Това ще стане с подкрепа и настоятелно издирване по домовете от социални работници, както и чрез санкциите, които налагаме върху социалните помощи. Успели сме от началото на мандата до сега над 40 хил. деца да влязат в класните стаи. След това е важно задържането им в училище, реформата, която се прави в сферите на средното образование, на професионалната квалификация, възможностите, които ние даваме за обучение, и тези на работодателите, за да мотивираме младите хора да се стремят към заетост. Надявам се, че тази вълна ще бъде преодоляна в скоро време, и тя зависи изцяло от връзката на реалния бизнес с образованието. Има много инициативи, които са в подкрепа на тази политика. Като започнем с инвестициите в ранно детско развитие, всички допълнителни курсове, които се правят, квалификацията на кадрите.
За нас много сериозен ефект дават няколко инструмента. Един от тях се изпълнява в рамките на проект „Готови за работа“ – там чрез множество събития и трудови борси се опитваме да мотивираме младежи да се регистрират в Бюрата по труда. Ключово е да намерим вярната рецепта за младите хора, но все още няма универсален модел как това да стане нито в България, нито в Европа. Инициативите ни са свързани и с подкрепа на работодатели, които да привличат младите. Вярвам, че с все повече усилия ще успеем да ги мотивираме. Все пак статистиката ни е положителна.

Предвиждате създаването на сертификационен център. Каква ще е неговата дейност?

Едно от големите ни предизвикателства, когато говорим за обучения за ключови умения, е, че нямаме добър механизъм, чрез който да сме сигурни, че различните курсове, през които минават хората, се валидират по начин, който след това се приема от работодателите. Много често в България практиката е не да се гледа хартиена диплома, а в крайна сметка какво може човек. Редица обучения, които се правят, не са на съответното ниво и не може да сме сигурни, че реално се придобиват уменията, за които човек взима даден сертификат. Затова специално за IT сферта смятам, че би било добре да се направи централизиран сертификационен център, който обективно да валидира уменията на хората. Надявам се това да стане и с подкрепата на работодатели и синдикати. Което е и идеята ни.

Как бихте развили сътрудничеството си с Камарата на строителите в България (КСБ)?

Считам, че с КСБ може да задълбочим сътрудничеството си, защото колкото повече секторно ориентирани програми идват като предложения при нас, толкова по-добре. До момента сме пускали програми, които са общи за целия бизнес, но това специализиране на голяма част от тях би могло да се развие много повече. Но то трябва да дойде като обратна връзка от строителния бранш.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 07.11.2019. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: