Стамен Янев: Без добър строител няма успешна инвестиция

Емил Христов Г-н Янев, на пресконференция на 20 ноември представихте два проекта на Българската агенция за инвестиции (БАИ) - „Повишаване качеството и количеството на услугите на потенциални инвеститори“ и „Утвърждаване на България като успешна инвестиционна дестинация“. Какво можете да ни кажете за тях? На събитието дадохме символичен старт на двата европроекта, които се финансират по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020“, като БАИ е директен бенефициент. Целта на първия е да подобрим административния капацитет на Българската агенция за инвестиции. Идеята е да дигитализираме процеса, свързан с предварителната част – анализа, проверките и събирането на информация за инвеститорите. Така ще се съкратят разходи и време за тях, като съответно предварителният анализ ще бъде направен много по-бързо, за да може да се пристъпи към идване на място, гледане на конкретни локации, стартиране на инвестиционния процес. Вторият проект е свързан с това България да се утвърди като предпочитана инвестиционна дестинация. Той е насочен към промотиране на страната ни и изпълнението на т.нар. проактивен маркетинг. По този начин ще повишим положителния имидж на България и все повече ще популяризираме страната, за да бъде в радара на инвеститорите. Участвахте в Българо-китайския инфраструктурен форум, в който се включи и КСБ. Какъв е шансът фирми от Китай да инвестират у нас? Считам, че и към настоящия момент има голям интерес към България от страна на китайски компании. Може би трябва да направим още една крачка. Обикновено китайските инвеститори действат по-бавно. Но когато направят основната стъпка към определена инвестиционна дестинация, процесите се случват почти лавинообразно. Така че ние като държава сме готови да посрещнем китайски инвеститори. Форумът беше насочен изцяло към изграждането на инфраструктура, като на него присъстваха ръководителите на едни от най-крупните строителни компании от Китай, както и на големите банки. Убеден съм, че в скоро време действително може да очакваме сериозни инвестиции от Китай. Каква е равносметката Ви в края на 2019 г. за работата на БАИ? Инвестициите у нас за първите 9 месеца възлизат на 714,5 млн. евро, което е повече с 431 млн. евро от същия период за 2018 г. Имахме доста интензивна година, която премина изцяло под мотото „Работим да докараме тук най-големите автомобилопроизводители“. Всъщност през 2019 г. успяхме да съберем плодовете на по-дълъг период от дейността на БАИ. Тук е мястото да благодаря за съпричастността към темата за инвестициите у нас на министъра на финансите Владислав Горанов, министъра на икономиката Емил Караниколов и на премиера Бойко Борисов, който понякога водеше лично създадения екип от експерти, които да работят по по-големи инвестиционни проекти. През годината научихме много за това как се привличат инвеститори, какво трябва да предложим, как да подходим, какви етапи допълнително трябва да извървим. Това да стигнем до финала на конкурса за избор на локация за милиардната инвестиция на „Фолксваген“ беше голямо постижение. Този тласък ни даде увереност да търсим други подобни инвеститори. Затова в последните няколко месеца минахме към проактивна и агресивна фаза да предлагаме България като дестинация за реализация на инвестиционните намерения на големи компании. Търсим лидери в сферите IT, в технологиите на бъдещето. Неслучайно Ейбрахам Линкълн е казал: „Най-добрият начин да предскажеш бъдещето си е да го създадеш“. Като цяло 2019 г. за нас е основополагаща за бъдещите високотехнологични производства, които очакваме да бъдат осъществени в България. Какво предстои пред Агенцията през 2020 г.? Какви са Вашите приоритети? Основните ни задачи са свързани с високото темпо, наложено през 2019 г., за да изпълним действително това, което сме си задали като план по отношение на двата европейски проекта. С реализацията ще постигнем допълнително укрепване на нашия административен капацитет и ще имаме възможност по-често да общуваме с големи компании. Резултатът от това се надявам да бъде сериозно увеличаване на ръста на инвестициите в страната. Много съм щастлив също така да кажа и една новина, която ще съобщя специално за вестник „Строител“, а именно, че по-рано тази година БАИ бе избрана единодушно да изпълнява функцията на регионален директор за Централна и Източна Европа на Световната асоциация на агенциите за насърчаване на инвестициите (WAIPA). Тази позиция ще допринесе още повече по отношение на действията на министър-председателя Бойко Борисов за приобщаване за Западните Балкани към европейското семейство. Как оценявате състоянието на инвестициите в сектор „Строителство”? Очаква ли се увеличение и кои са регионите, които ще получат по-голям тласък? Всяка една инвестиция в голяма степен е свързана със строителния бранш. Факт е, че през последните години поради по-високия инвестиционен интерес виждаме, че има засилена строителна дейност в промишленото строителство, в изграждането на производствени и логистични бази. Покрай това действително се откриват повече работни места и това рефлектира върху сектора на недвижимите имоти и строителството на нови жилища. Кои региони биха получили тласък? Когато имаме по-голям инвеститор в даден регион, то покрай него се засилват и другите елементи на строителния бранш. Инвеститор, който трябва да стартира голямо производство, е необходимо да наеме 500 - 1000 души, като естествено първоначално има една група от чужденци. Тези хора трябва да бъдат по някакъв начин локализирани, да се намерят жилища, социална среда за техните семейства. София привлича голяма част от вложенията. В последните 10 години и Пловдив се развива много добре. Сега покрай няколко ключови инвестиции в Северозападна България ръстове има и в Плевен, Ловеч, Враца. Подобно е развитието в Шумен и в Бургас. Като цяло процесите са взаимно свързани. Според Вас какви насърчителни мерки може да предприеме държавата, за да се увеличи инвеститорският интерес? Ние сме предприели крачка да бъде подобрена нашата финансова схема за подпомагане на инвеститори. На база на европейските регламенти има възможност за предоставяне или възстановяване на част от разходите за проекта им. Гледаме в тази посока. Към настоящия момент мерките, които прилагаме, са свързани с това да възстановявяме разходите за сметка на работодателя за задължителните осигурителни вноски за новонаетите служители, до 25% от стойността на обучението им, както и да изграждаме необходимата инфраструктура до съответния инвестиционен проект. Допълнително ще работим тези мерки да бъдат засилени и неслучайно ще се върна към основната ни тема - по време на преговорите с големия автомобилопроизводител ние установихме, че е много важно да се получава допълнително финансиране според европейските правила. Това е т.нар. процедура ad hoc и тя да се нотифицира от ЕК с цел получаването на по-добър инвестиционен пакет от инвеститора. Това също ще го прилагаме всеки път, когато имаме вложение, например за над 1 млрд. лв. Колегите все повече укрепват в този тип изготвяне на финансови предложения към потенциални инвеститори. В ход е разработването на Закон за индустриалните зони, какви промени са необходими, за да се повиши интересът към тях и да се направи така, че те да се развиват с по-бързи темпове? Да, нормативният акт е в процес на изготвяне и ние определено имаме отношение към него. Идеите ни са свързани с това да се съкратят доста от нормативните срокове за различните разрешения, които са необходими, за да тръгне един успешен бизнес, а самата зона да се превърне в добро място за по-бърза реализация на идеите. Инвеститорите очакват, когато изберат дадено място, да могат директно да строят своите производствени бази, а не да мислят откъде да вземат ток, как да си пуснат газ, как да докарат вода. Също така според нас е важно да се намалят всички такси, които потенциалните инвеститори плащат за различните видове услуги. Не само за да могат да намалят разходите си, но да съкратят времето за започване на бизнеса. В определени контексти е наложително да се мисли и за това как да се създадат такива режими, които да третират хората, желаещи да влагат парите си тук, с облекчени митнически режими. По-рано тази година БАИ и Министерството на финансите и икономиката на Туркменистан подписаха Меморандум за сътрудничество. Какво предвижда той? Имайте предвид, че говорим за държава с огромен потенциал, с много природни богатства, най-вече газови находища. Ние силно се надяваме и вярваме, че споразумението ще бъде инструментариум, с който да работим по-бързо и по-ефективно с тамошните институции, да укрепваме добрите отношения и така да открием пазари за нашите инвеститори и възможности за българския бизнес. Когато си сред първите, които поглеждат към една плодородна земя, и пръв посееш семето, може да разчиташ на по-богата реколта. Именно тази мисъл ни дава увереност, че това няма да остане документ само на хартия, а реално работещо споразумение. Вие работите с Камарата на строителите в България, имате ли идеи за съвместни инициативи? Как гледате на това партньорство? Наистина БАИ има много добри отношения с КСБ. Искам да поздравя председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев и ръководство на Камарата за активността, с която подхожда в работата си. Считам, че организацията е наш сериозен партньор в настоящите и бъдещите ни проекти. Колкото до инициативите, можем например заедно да рекламираме България, да представяме пред инвеститори възможностите за правене на бизнес тук. Все повече се гледа към това да се наемат производствени бази, което значи, че тези, които идват тук, са с потенциални нужди от недвижими имоти. Освен това те могат да намерят реализация на своите проекти, като предлагат т.нар. build to suit – форма на инвестиция, която по същество означава разпределяне на риска. Факт е, че доброто състояние на строителния бранш в България в момента и Централния професионален регистър на строителя ни дават основания да декларираме спокойно пред чуждестранните ни партньори, че в България има високо ниво на предприемачество, както и добри строители, които могат да отговорят на техните нужди. През 2019 г. вестник „Строител“ стана на 10 години. Четете ли ни? Искам да Ви поздравя за юбилея! Казват, че първите 7 години са най-важни, Вие ги преодоляхте и се утвърдихте като сериозна експертна медия, която публикува качествени стойностни интервюта със специалисти по важни теми, а те рефлектират не само върху строителния бранш, но и като цяло върху развитието на обществото. Интересни са ми рубриките, свързани с работата в Европейския съюз и еврофинансирането, а честността, с която се водят интервютата за проблемите в бранша, ни дава допълнителна информация за това какво трябва да направим и ние, за да се върви напред.