Силвия Георгиева: В Бюджет 2020 г. са планирани около 200 млн. лв. за капиталови субсидии на общините

Росица Георгиева Г-жо Георгиева, какво очаква местната власт от държавния бюджет за 2020 г.? Какъв е размерът на субсидиите за общините? Може ли да направите сравнение с миналата година? Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) участва активно в целия процес по изготвяне на Закона за държавния бюджет на Република България и постигнатите договорености между нас и Министерството на финансите са залегнали в двустранно подписан протокол. Бюджетната рамка за 2020 г. предвижда увеличение на субсидиите за местните власти в рамките на 456,7 млн. лв., като това е ръст с около 13%. От 3234,4 млн. лв. на 3653,2 млн. лв. нараства общата субсидия за делегираните от държавата дейности, което кметовете отчитат като положителен знак. Но следва да се отбележи, че повишението с 13% на практика осигурява основно „догонването“ на ръста на минималната работна заплата от 1 януари с 10%. Също с 13% нараства трансферът към общините за зимно поддържане и снегопочистване. Увеличава се и целевата субсидия за капиталови разходи – от 179,1 млн. лв. на 199,1 млн. лв., или има ръст от 10 млн. лв., което е 11%. Незначително е повишена и общата изравнителна субсидия. Тя се увеличава с 13 млн. лв., което е с едва 4% повече от 2019 г. В разглеждания законопроект за държавния бюджет за 2020 г. са взети под внимание редица дългогодишни предложения на НСОРБ, включително това за подкрепа на финансово по-слабите общини, макар че предвидените трансфери за местни дейности все още остават далеч под нивата, за които сдружението настоява, за да бъдат осигурени повече и по-качествени публични услуги и нормално поддържане на общинските пътища и улици. През последните години ръководството на НСОРБ поставяше акцент върху два проблема - състоянието на общинската пътна мрежа и на трудностите за задържане на работещите в местните администрации (поради ниските възнаграждения). Някой от тези два въпроса намира ли поне частично своето решение през предложенията в новия бюджет? Както споменах, ръстът на средствата за финансиране на повечето делегирани от държавата дейности на практика ще осигури основно „догонването“ на повишаването на минималната работна заплата (10%). Разчитахме, че в Бюджет 2020 могат да бъдат отразени и някои допълнителни решения за приоритетно осигуряване на достойно заплащане на труда и в секторите социални услуги и общинско здравеопазване (детски ясли и здравни кабинети в училища и детски градини). Като алтернативно решение предложихме в централния бюджет да бъдат заделени допълнителни средства за системите на общинските социални услуги и здравеопазването, които впоследствие в процеса на изпълнение на държавния бюджет да бъдат предоставени по общинските бюджети. За съжаление това не беше прието. Другата част на въпроса – общинските пътища, е един от най-трайните и най-сериозни проблеми. В хода на преговорите при подготовката на Бюджет 2020 ние бяхме поставили остро въпроса за допълнително увеличение на целевата субсидия за капиталови разходи на общините с още 100 млн. лв. От тях минимум 80 млн. лв. за пътната мрежа с цел обезпечаване нормалната поддръжка. Около 65% от общинската инфраструктура са в критично и лошо състояние поради хроничното недофинансиране. Общата й дължина възлиза на 19 500 км, при приблизително 20 000 км републикански пътища и магистрали, като местните власти осигуряват и поддръжката на над 57 000 км улична мрежа в градовете и селата основно с постъпленията от данъка върху превозните средства. Разходите за ремонт на трасетата в населените места също имат своите специфики – подземни комуникации, тротоари, хоризонтална и вертикална маркировка и т.н. При обсъждане на концепцията за тол системата внесохме предложение 20% от приходите да бъдат отделяни за поддръжката на общински пътища, което не срещна подкрепата на народните представители. НСОРБ води дискусията в посока, че след като стартира тол системата и през нея се обезпечава финансирането на републиканската мрежа, то част от освободения ресурс за ремонт на пътища ще може да бъде насочен именно към общините. За съжаление през настоящия програмен период финансирането на общински пътища през ОП „Региони в растеж“ (ОПРР) не е възможно. Известен ресурс в това направление има в Програмата за развитие на селските райони, но той е ограничен, а и не всички общини са допустими като бенефициенти – едва 903 км са ремонтирани със средства от ПРСР. На последното заседание на Комитета за наблюдение на ОПРР имахме възможност да поставим този въпрос пред представители на ЕК от две ключови дирекции - „Транспорт“ и „Регионално развитие“. Дадоха си сметка, че в контекста на новите европейски изисквания за пътна безопасност няма как общинската мрежа да остане без финансиране в следващия програмен период. Надяваме се, че чрез европейски средства след 2021 г. ще има шанс да осигурим достъп на местните власти и до пари за ремонт и рехабилитация на пътища. През последните години неизменно се говори за финансовата децентрализация на местната власт. Новата финансова рамка на държавата какъв ефект ще има върху този процес? На макрониво финансовото състояние на бюджетите на общините е добро. За 2020 г. те ще разполагат теоретично с около 7 млрд. лв. От тях 6 млрд. лв. са държавните трансфери за делегираните дейности, те имат целеви характер – за образование, здравеопазване, социални дейности, отбрана и сигурност. Споменах, че в бюджета за 2020 г. са планирани около 200 млн. лв. за капиталови субсидии в общините. Това е по 30 лв. на жител за година. Не е сериозно да се очакват някакви големи инвестиции с подобен нищожен ресурс. На практика общинските съвети ще могат да оперират със средства в размер на 1 млрд. лв. за всички останали нужди на общините. С други думи, едва 12% от местните бюджети се разходват с решение на общинските съвети и за регионални политики може да се говори само в тези тесни граници. Именно това е същественият проблем – администрациите по места не разполагат със средства, които да позволят пълноценното развитие на смислени политики. Общините се разпростират само в рамките на събраните имуществени данъци. И колкото и да е висок процентът на събираемост през последните години – достига до 72,8%, парите са недостатъчни, но и по никакъв начин не обвързват икономическото развитие в полза на гражданите. Именно затова е дългогодишният ни разговор за 2% от подоходното облагане, които да остават в общините. Това ще бъде реален финансов ресурс, който да се разходва в съответствие с очакванията и потребностите на хората. За радост в последната година концепцията на НСОРБ намери сериозна експертна подкрепа. Общините вече работят по новите си бюджети за 2020 г. Кои са основните проблеми, които може да се откроят? Какви са препоръките, които НСОРБ отправя към местните власти? Има ли „капани”, за които трябва да се внимава? Разработването и приемането на бюджетите е първото изпитание за умението на кмета и общинските съветници да работят съвместно и на способността им да приоритизират потребностите на местната общност. Екипите трябва да съумеят да планират реално изпълними приходи без „кух обем“ и скрит дефицит. Нужно е внимателно да бъдат отчетени рисковете в средата, в това число и потенциалните опасности за неизпълнение на приходите или възникването на непредвидени разходи. Важно е планът и реалните бюджетни разходи да са съобразени с годишните приоритети – това ще помогне за изграждането на доверие между общинското ръководство и гражданите. Когато възникват нови разходни отговорности, те трябва да са обезпечени с нови приходоизточници или с икономии. Понякога това налага свиване или съкращаване на отделни структури, но това е отговорна стъпка и преди да бъде предприета, е важно да бъде оценен максимално прецизно социално-икономическият ефект. НСОРБ вече е запознало подробно общинските експерти с ключовите промени, които влизат в сила от 2020 г. – както в областта на социалното законодателство, така и на управлението на отпадъците. При планирането на бюджетите си общините ще трябва да предвидят сериозен ръст на отчисленията за депониране – от 57 лв./тон за 2019 г. на 95 лв./тон за 2020 г. Това ще бъде сериозно предизвикателство, при условие че няма изменения в ставките на местните данъци и такси. Друго предизвикателство, което ще трябва да бъде финансово обезпечено през следващата година, е приключването на проектите с европейско финансиране за програмен период 2014 – 2020 г., както и осигуряването на устойчивост на инвестициите, направени през периода 2007 – 2013 г. Общините вече могат да ползват и редица финансови инструменти при реализирането на по-мащабни инвестиции, но това също е специфична дейност, нуждаеща се от анализ на финансовия потенциал на общината за по-дълъг период от време. НСОРБ и нашето дружество „НСОРБ – Актив“ вече стартираха програмата с обучения за финансистите на общини. В края на програмния период 2014 – 2020 г. как се изпълняват проектите, къде общините имат трудности и кои са най-големите успехи? Какъв е размерът на усвоените средства от местните власти? Има ли региони, които са „шампиони”, и такива, които изостават? Как може държавата да бъде в помощ на местната власт за преодоляване на разликите? Близо 7000 сключени договора за безвъзмездна финансова помощ на обща стойност над 18 млрд. лв. са изпълнени или са в процес на реализация от стартирането на оперативните програми у нас през 2007 г. Количествените показатели сочат, че за 12 години със средства от европейски и национални програми и с пари от бюджетите на общините са обновени над 1500 училища, детски градини, болници, културни, социални, административни и многофамилни жилищни сгради, над 50 паметника на културата са превърнати в туристически атракции. Повече от 17 млн. кв. м паркове, зелени площи, детски площадки, пешеходни и велоалеи, тротоари и други елементи от обкръжаващата среда са изградени със средства от ЕС у нас и това са най-видимите за гражданите ефекти от европейската солидарност. Средно по над 26 проекта са изпълнени във всяка община, всеки един на стойност над 2 млн. лв. Над 1,6 млрд. лв. е приносът на местните власти в тези проекти. Ако към него добавим и разходите за подготовката на близо 4000 общински проекта, които не получиха финансиране, то тази стойност ще се доближи до 2 млрд. лв. Няма община, която да не е реализирала или в момента да не осъществява проект, съфинансиран от европейските фондове. Инвестициите в укрепване на свлачища и в изграждане на съоръжения за предотвратяване на наводнения са сред най-значимите през двата програмни периода. Над 50 нови пречиствателни станции и повече от 5 хил. км водопроводна и канализационна мрежа са изградени в общините. 19-те нови регионални системи за управление на отпадъците обслужват над 4 млн. души. Данните показват, че близо половината от ресурса е вложен в изграждането на инфраструктура за ВиК и за съвременно управление на отпадъците - около 44%. Голям е и делът на инвестициите в градския транспорт – над 18%, като най-сериозен процент има изграждането на Софийското метро. В подобряване на средата в българските градове и села, в обновяване на улици и пътища са вложени около 9% от евросредствата за последните години. Инвестициите в социална инфраструктура и услуги са 8%. Над 850 социални услуги са разкрити в общините и един от важните проблеми, пред които се изправят българските общини, е гарантирането на тяхната устойчивост – осигуряването на средства за поддържането им. Независимо от размаха на инвестициите анализът на НСОРБ показва тревожни данни за задълбочаване на регионалните диспропорции. Столицата и няколко големи града се развиват, всички останали, особено Северозападна България, остават в групата на „бедните”. Североизточна България, областите на Странджа и Родопите, вече са конкуренция на Северозапада в негативната класация. В териториалния аспект на европейските инвестиции също се наблюдава дисбаланс: има общини с проекти, броящи се на пръстите на едната ръка, и такива, които са реализирали по повече от 50 проекта, такива, които са привлекли по няколко хиляди лв. за инвестиции в спортни площадки, и други – с обекти за стотици милиони левове, има градове и квартали, където са вложени много средства и населени места с 0 лв. от европейската солидарност. Причините са в изкривената дефиниция за селски и градски райони, конкуренцията между бенефициентите общини и липсата на реален интегриран териториален подход към инвестициите, който да обхваща всички сектори на местното развитие, обезпечен с адекватно публично и частно финансиране, а не разчитащ единствено на еврофондовете. Към важните поуки, които трябва да бъдат отчетени през новия програмен период, е излишното утежняване на цялостната координация по изпълнението на проекти, прилагането на негласното правило „всички контролират, никой не помага“. Към тези негативни фактори се добавят проблемите с административния капацитет, текучеството на кадри, обжалванията на обществените поръчки, които се превърнаха в професионално занимание за редица фирми. Не на последно място са и финансовите корекции, които за доста общини са значителни и изправят местната власт пред сериозни изпитания. И на национално, и на европейско ниво активно се работи по Многогодишната финансова рамка за периода 2021 - 2027. Каква е позицията на НСОРБ по въпроса - критиките и препоръките Ви? Позицията на НСОРБ по следващия бюджет на ЕС за периода 2021 - 2027 г. е публична. Сдружението подкрепя: достъпа на всички региони до политиката на сближаване и формулираните политически цели, запазването на принципа на партньорство с нас на всички етапи от програмирането до мониторинга на средствата, намаляването на броя на програмите и административната тежест и засилването на гъвкавостта при програмирането и разходването на фондовете, също и по-благоприятната рамка на интегрираното териториално развитие и местните териториални инициативи чрез подходи като Интегрираното териториално развитие, Воденото от общностите местно развитие, „Лидер” и други териториални инструменти, както и предложения минимален ресурс на национално равнище за тях. Категорично не сме съгласни финансирането на допълнителни приоритети, както и на реформите в страните членки да е за сметка на политиката на сближаване и Общата селскостопанска политика (ОСП). Ние настояваме за увеличаване на бюджета на втория стълб на ОСП, както и на средствата по Кохезионния фонд (КФ) и на тези за трансгранично сътрудничество, за запазването на настоящите разпоредби, свързани с: включване в Общия регламент и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони; сроковете за използване на годишните средства по програмите по правилото „n+3”; размера на предварителното финансиране; дела на европейското съфинансиране на проектите - 85% за по-слабо развитите и най-отдалечените региони, както и за КФ, финансовите инструменти да не заменят грантовото подпомагане, да се използват не само за нови инвестиции, а изобщо за вложения, които са финансово жизнеспособни и за които наличните пазарни механизми не могат да предоставят средства, за допълнително опростяване на структурата на програмите и правилата по прилагането им. Преди месец Съветът на европейските общини и региони, в който членува НСОРБ, прие и апел към държавните ръководители на страните членки, които дебатират бъдещия европейски бюджет. Настояваме за навременно постигане на съгласие по най-важните елементи на следващата Многогодишна финансова рамка, за да може да стартира процесът на програмирането на бъдещите програми. Категорично отхвърлихме и предложението за договорености на Финландското председателство, което по наши изчисления ще доведе до намаляване на средствата по политиката на сближаване с около 12 млрд. евро спрямо предложението на Комисията. В допълнение изразихме и несъгласие със средства по политиката на сближаване да се финансира лансираният от председателя на Еврокомисията фонд за справедлив преход на въглищните райони. На национално ниво вече започна изготвянето на новите оперативни програми. Експерти от общини и НСОРБ са част от всички тематични работни групи. Местните власти оценяват положително предвижданото обсъждане на новите партньорски програми на различни места в страната – в районите за планиране. Как ще продължи съвместната дейност на НСОРБ и КСБ? Как двете организации могат да си бъдат полезни? През май т.г. членовете на УС и КС на НСОРБ проведоха работна дискусия с ръководството на Камарата на строителите в България. Поставиха се въпроси относно промените в Закона за устройство на територията и търсене на решения на възникнали проблеми вследствие на измененията. Обсъдени бяха предложенията на КСБ за облекчаване на регулаторните и административните процедури в областта на строителното законодателство, както и идеите за прецизиране и унифициране на правилата и условията за прилагане на Закона за обществените поръчки в строителния бранш. Конкретните текстове следва да бъдат разгледани в съвместна работна група с участието на експерти от НСОРБ и КСБ. Ние обърнахме внимание на взаимния интерес от ограничаване на тенденциозното и неоснователно обжалване на обществени поръчки, тъй като това значително забавя изпълнението на финансирани с европейски средства проекти на общините. Двете организации си взаимодействат и в областта на енергийна ефективност. Активизирането на контактите би било от полза и за двете структури и значително би разширило полето на сътрудничество.