Проф. д-р инж. Иван Марков: Популяризираме обучението в УАСГ в държави от Близкия и Далечния изток
В. „Строител“ може да помогне на младите да видят хубавата страна на строителната професия
Десислава Бакърджиева
Проф. Марков, приемете най-искрени поздравления от екипа на в. „Строител“ по повод преизбирането Ви за ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Желаем Ви успех през Новата 2020 г., както и да реализирате всички заложени цели през втория си мандат. Каква е равносметката Ви за изминалите три години, през които бяхте начело на УАСГ? Сега летвата по-високо ли е вдигната?
Сърдечно благодаря за поздравленията! Приемам ги и за екипа, с който съм работил през изминалия период, и за целия университет, разбира се. В началото на мандата имаше големи трудности, защото бяхме на ръба на финансова криза. Благодарение на общите усилия на всички преподаватели и основно на ръководния екип на УАСГ, както и на факултетите предприехме мерки, за да преодолеем тежкото финансово състояние. Те не бяха чак толкова болезнени, но все пак се изискваха немалко усилия. Така за две-три години успяхме да овладеем нещата и да превъзмогнем недостига на средства. Като това не означава, че сега ще се отпуснем. Определено летвата е вдигната високо, защото можем да се похвалим, че в момента всичко е балансирано. Нямаме никакви дефицити. През цялото време основната ни задача е била регулярното изплащане на трудовите възнаграждения на преподаватели и служители. Успяхме да го направим, като строго спазвахме финансовата дисциплина. Постигнахме добри резултати за стабилизацията на университета. Сега продължаваме да поддържаме финансова дисциплина, за да не стигаме пак до такива тежки състояния.
Успоредно с това ние не спряхме да се занимаваме и с основната ни дейност – обучението на студентите, научноизследователската ни работа, където не сме изостанали по никакъв начин. Този тригодишен период беше наситен с много акредитации, тъй като бяха изтекли сроковете на съществуващите. Тук спокойно мога да заявя, че отново благодарение на усилията на всички и на изключително сериозната работа на екипа на Центъра за качество и акредитация към УАСГ, който се наложи да създадем, постигнахме почти максимални оценки. Както на акредитации на основните магистърски и бакалавърски програми в университета, така и на всички докторски програми. Четири години подред продължаваме традицията, която не е започната от нас, да сме на първо място в рейтинговата система в нашето професионално направление. Можем да се похвалим и с още едно изключително нещо – комплексната оценка на Министерството на образованието и науката (МОН), която е най-висока за УАСГ, независимо от професионалните направления. Всичко това до голяма степен оказа много благотворно влияние върху финансите на ВУЗ-а – всяка висока оценка за качество, която ние постигаме ежедневно, води до увеличаване на приходите ни. Политика на МОН, която според мен е правилна, е наред с обучението на броя на студентите голям процент от държавната субсидия да бъде основана на критерия за качество, за което се дават допълнителни средства. Това е един от инструментите, с който успяваме да държим стабилност.
Няма как да се спра на цялостната научноизследователска дейност на колегите в университета. Затова ще кажа само, че определено тя е на много високо ниво. Изключително активно развихме и международната дейност, което също ни носи известни парични постъпления. Започнахме да правим пробиви на източните образователни пазари, като за момента успех имаме на индийския. Работата в това направление продължава, изисква се доста допълнителна подготовка, отнасяща се до съдържанието на учебните програми и до тази на преподавателите, които трябва да обучават чуждестранните студенти на английски. Това го постигаме, но има трудности от административен характер като визови ограничения за чужденци, с които, макар и по-бавно, се справяме.
Популяризираме обучението в УАСГ в доста държави от Близкия и Далечния изток. Последните месеци сме се съсредоточили основно в Дубай, където със съдействието на МОН и Министерството на външните работи (МВнР) открихме офис. Държа да подчертая, че УАСГ не разходва средства за него. Ние сме инициаторът и представяме обучението в няколко български университета, като основно се съсредоточаваме върху нашия. Отделно прилагаме различни методи, за да презентираме УАСГ в цялата страна. В момента съвместно със Столичната община работим върху инициативата – „София - Университетски център“. Надявам се в рамките й до три месеца да реализираме среща на средношколците от града с всички висши училища в София.
Поставихте ли си нови приоритети, за да надграждате постигнатото? Какви трудности трябва да преодолеете и ще обновявате ли учебната програма?
Приоритетите са свързани естествено с продължение на основните ни функции – обучение, научноизследователска работа, практическа и експертна дейност. Преподавателите в УАСГ са експерти в своите области и работят къде ли не. Рядко се занимаваме с рутинни задачи, познати на проектанти и строители, предимно ни се възлагат по-сложни и трудни, понякога и нерешими проблеми.
По отношение на препятствията – най-сериозното е липсата на средства, с които да продължим обновяването и цялостните ремонти на студентските общежития на УАСГ. Това е най-голямата ни болка в момента. Постепенно започнахме да изпълняваме СМР в някои обекти. Имаме и доста проблеми, свързани с издателска дейност, по-конкретно с постепенното превръщане на нашите издания в реферирани, каквито са изискванията на Закона за развитие на академичния състав. Във втория ми мандат, който вече започна, постепенно ще преодолявам с екипа си и тези трудности, като, разбира се, се надявам да не възникват нови.
Що се отнася до осъвременяването на учебната програма, то ще е в нормални граници. Нямаме нужда от революционни промени.
Има ли избран изпълнител за дългоочаквания ремонт на цялата стара сграда на университета и физкултурния салон, за който са осигурени 3 млн. лв. от ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“? Ще има ли успешен край този проект на УАСГ?
За съжаление стартът на проекта много се проточи поради юридически и законови пречки. Загубихме цели две години в обжалвания – обявяваме обществена поръчка, но обжалват, което е право на всеки, и пак обявяваме – обжалват… За съжаление, напълно възможно е и незаинтересовани лица и фирми да обжалват и практически да изтече срокът и да загубим парите. Успях да договоря с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) да удължим срока на проекта с още 2 години. Сега отново сме в процедура на обществена поръчка за избор на изпълнител. Искрено желая да решим този въпрос, но тук зависим от редица други фактори. Много, много се проточи работата, но аз съм оптимист, че краят ще е успешен.
Ако няма нови обжалвания, до два месеца трябва да започнем строителни дейности. Осигурените 3 млн. лв. по проекта ще стигнат за ремонт на старата сграда, както я наричаме, централната хидравлична лаборатория в нея, спортния салон и околното пространство около зданието на Ректората. Сградата е в експлоатация от 1953 г. Реализирани са някои текущи ремонти, но тя се нуждае от много повече СМР и подобрения, особено покривът.
Има ли развитие по другите проекти по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014 – 2020“ („ОПНОИР 2014 – 2020“), в които участвате като партньор? Остана ли ресурс по оперативната програма, за който висшите учебни заведения могат да кандидатстват?
Работим по двата проекта по тази оперативна програма, като водещ партньор по тях е Софийският университет „Св. Климент Охридски”. Те стартираха и дейностите се изпълняват по график. Единият е „Чисти технологии за устойчива околна среда“, по който се изграждат две лаборатории. Те са свързани с чистите технологии и кръговата икономика. По другия проект „Център за върхови постижения „Наследство БГ“ също се правят две лаборатории за културно наследство. В момента се провеждат два по-големи търга за закупуване на апаратура, уреди за лабораторни изследвания и т.н.
За този програмен период мисля, че вече няма свободен ресурс, от който да се възползваме. По-скоро погледът ни е насочен към следващия 2021 - 2027 г., който вече се подготвя. Ние, разбира се, сме готови с проекти за кандидатстване по бъдещите оперативни програми.
Според Вас какви проекти в сферата на науката и образованието трябва да се финансират в периода 2021 – 2027 г.?
При нас основен проблем са ограничените изследвания, обследвания и изпитвания на сгради и съоръжения за сеизмични въздействия. Не само ние имаме големи претенции да правим такива, но и държавата има нужда от това. УАСГ разполага с готова документация за кандидатстване за подобни проекти, тъй като не успяхме да се класираме по процедурата „Изграждане и развитие на центрове за компетентност“ по „ОПНОИР 2014 – 2020“.
Затова чакаме следващия програмен период. Прогнозите са, че ще се отделят много повече средства за иновации. Където и да бъдат налични, ние ще кандидатстваме, защото набрахме опит, макар и не твърде приятен – от земетресението в Албания. Със съдействието на МВнР и на МРРБ там беше изпратен екип от специалисти от УАСГ. Те трябваше да обследват сградите в Албания и да направят съответните изводи. България също се нуждае от такива изследвания, за да се избегнат трагедии. Затова сме много настоятелни и работим по темата. Засега няма кой знае какви резултати, но това не ни отказва да действаме.
Провеждат ли се изследвания в Националния център по сеизмично инженерство, който бе открит през 2019 г.? Осигурено ли е цялото необходимо оборудване за него?
Държа да подчертая, че той не е самостоятелен, независимо че го нарекохме национален център, той е част от структурата на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Там по-скоро подготвяме нещата, защото реално не разполагаме с цялото необходимо оборудване за него. Предимно провеждаме теоретични изчисления, защото апаратурата струва между 20 и 30 млн. лв. Така че трябва да осигурим финансиране.
В контакти сме и със „София Тех Парк”, за да направим лаборатория. Имаме идеи, които искаме да осъществим по една оперативна програма, но засега няма резултати и затова не бих искал да давам подробности.
Какво предстои по програма „Еразъм +“ през 2020 г.? Ще има ли интересни инициативи в рамките на международната Ви дейност?
Можем да кажем, че дейностите, свързани с тази програма, са рутинни за нас. Договорите са сключени по „Еразъм +”, която за разлика от „Еразъм“ включва държави извън ЕС. Студентите от другите държави пристигат, ние ги обучаваме. Съответно ние разпределяме квотите от различните факултети на УАСГ, т.е. по колко души ще изпратим в различните държави.
В „Еразъм +” се включиха Тунис и Руската федерация. Това са добри места, с които да правим обмяна на студенти по програмата. Последен се включи Московският държавен университет по строителство, който е не само много голям, но и изследователски. Когато университетът е изследователски, финансирането от държавата е сериозно и съответно висшето учебно заведение разполага с големи лаборатории. Аз лично ходих там, за да проуча нещата. В Тунис базата също е впечатляваща. Там работим с минен университет, който е тясно специализиран.
Още не сме пробили в Китай по отношение на „Еразъм“. Там си сътрудничим с Архитектурно-строителния университет в Пекин. Има процес на кандидатстване по „Еразъм” и понякога в апликационните форми не ни стигат точките, за да се включи съответната държава.
Иначе си партнираме и с учебни заведения от Казахстан и Узбекистан. Във Франция - с учебното заведение за пътища и шосета, което е едно от най-старите в страната и много реномирано. И още с Католическия университет в Льовен, Белгия, с Техническия университет в Щутгарт, Германия, с техническите университети във Валенсия, в Мадрид, в Барселона и много други.
По отношение на международната ни дейност и през 2020 г. ще проведем традиционните ни конференции.
Какъв брой млади специалисти ще осигури УАСГ за строителния бранш през 2020 г.?
За съжаление не мога да кажа. Ние обучаваме млади хора в различните направления на сектор „Строителство“, като тази година ще завършат около 120 души „Архитектура”, 160 – „Строителство на сгради и съоръжения”, 35 - „Водоснабдяване и канализация”, 70 – „Геодезия”, 35 - „Транспортно строителство”, имаме и няколко човека „Хидротехническо и хидромелиоративно строителство”. УАСГ ги е подготвил добре и съм сигурен, че всички те ще се дипломират, но колко от тях реално ще отидат в бранша, ми е трудно да прогнозирам. Причината е, че част от тях ще се насочат към други държави, предимно в Европейския съюз, където нуждата от инженери и архитекти също е голяма, а заплащането е по-високо.
Проф. Марков, Вие сте и преподавател. Какви дисциплини водите и кое е най-важното нещо, на което учите студентите си?
Аз преподавам „Строителна механика“, в частност две от дисциплините й. „Строителна механика“ е широкото понятие. Тази катедра е голяма и в нея се изучават базови дисциплини. Обучавам студенти по „Строителна статика“, която дава основа на строителните инженери. Другата е „Метод на крайните елементи“, която е много съвременна дисциплина. Тя е за изчисляване на конструкции и е изцяло компютърно насочена.
Преподаването е основният ми интерес в работата. Не съм спирал нито за миг. Държа да подчертая, че ректорът има съвсем малка норма в това отношение, а аз поне 2 - 3 пъти я преизпълнявам. Освен това всяка сутрин в 8:15 ч. приемам студенти за консултации и едва след това започвам административната си работа.
Най-важното нещо, на което ги уча? Предимно на професионализъм и на честност. Това е достатъчно. Стремя се с работата си да им давам пример и се надявам, ако видят нещо положително, да го вземат.
Винаги казвате, че работата по кандидатстудентската кампания е целогодишна, защото е непрекъснат процес. Полагате ли повече усилия за по-малко желаните специалности?
Да, тя категорично не спира. Непрекъснато популяризираме университета, но не агресивно. Не казваме пред средношколците, че ние сме най-добрите и че трябва да кандидатстват в УАСГ на всяка цена. За мен това не е продуктивен подход.
По отношение на усилията, които влагаме за различните специалности, те са еднакви, защото са равнопоставени и никоя не е пренебрегната. Петте факултета са едно цяло, като братя и сестри и запознаваме младежите с всяка специалност подробно. Специалностите в УАСГ са привлекателни, но при някои интересът е по-нисък поради обективни фактори, които са извън университета – те идват от държавата и бизнеса. Специалистите струват пари, трябва да се обърне внимание на този въпрос, защото няма как да осигурим необходимите кадри за доста сфери при настоящите нива на заплащане.
Имате ли идеи как да надградите партньорството между УАСГ и Камарата на строителите в България (КСБ)?
В последните четири години ние имаме отлично сътрудничество с КСБ, контактите ни са ежедневни. Убеден съм, че то е ползотворно и за двете страни. Работим съвместно в различни направления и постигаме резултати. Можем да си бъдем по-полезни по отношение на дигитализацията в строителството. Ние започнахме през декември да действаме в това направление, докато Камарата стартира работа по него много по-рано. КСБ имаше и среща с еврокомисар Мария Габриел по този въпрос. Надявам се заедно да ускорим този процес.
Следите ли в. „Строител“? Какво ново бихте искали да прочетете в изданието през 2020 г.?
Редовно чета вестник „Строител“. Бих искал да отразява повече новости в сектора и да има малко повече материали, които да представят положителните страни на отрасъл „Строителство“. Да се изтъкват, за да се виждат от младите хора, така може би повече от тях ще избират строителните професии. Да разберат какво е строителството, да се запознаят с инвестиционния процес в неговата цялост и да се убедят, че никак не е лошо да работиш в тази сфера.
В. „Строител“ може да помогне на младите да видят хубавата страна на строителната професия.
Какво си пожелавате за 2020 г.? Бихте ли отправили пожелания и към нашите читатели.
Пожелавам на себе си и на читателите на вестник „Строител“ много здраве и късмет, за да е успешна Новата година!