Инж. Даниел Панов: НСОРБ активно участва в подготовката за програмен период 2021 - 2027 г.

Росица Георгиева Инж. Панов, позволете първо да Ви поздравя от името на екипа на в. „Строител” за избора Ви за втори мандат начело на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Предлагам да започнем разговора от там - за решаването на кои проблеми пред дейността на местната власт не Ви стигна времето през периода 2015 - 2019 г. начело на НСОРБ и как оценявате дейността на Сдружението през него? Най-важното, при това не за НСОРБ като организация, а за всички общини в България, е това, че всички ключови за страната ни документи не само се изпълняват, но и се създават с наше участие. Сдружението е официалният представител на местната власт в 261 междуведомствени органи – консултативни съвети, комитети за наблюдение, комисии, работни групи и др. В оперативната работа на тези органи участват над 550 представители от близо 200 общини. Само през изминалата година сме депозирали становища по над 30 законопроекта, аз и моите колеги участваме в заседания на комисии и в работни групи на Народното събрание. Условията за конструктивен диалог са изградени и са гарантирани от авторитета на НСОРБ, но ние – общините, трябва да намерим правилния тон и солидните аргументи, за да има нашата позиция още по-голяма тежест. Тази година в рамките на регионалните делегатски събрания НСОРБ организира във всеки район за планиране работна дискусия със зам.-министъра на регионалното развитие Деница Николова и с част от екипа, който е ангажиран с актуализацията на Националната концепция за пространствено развитие. Подобна форма на публично обсъждане, специално адресирана към кметовете, председателите на общински съвети и съветниците, досега не е била организирана. Сдружението създаде условия за пряк диалог с компетентните институции и с едни от най-добрите специалисти в сферата на регионалното развитие. Във всеки от районите бяха представени дан­ните от анализите за състоянието, потенциала и приоритетните сфери, дискутирани бяха възможностите за развитие и конкретните механизми, по които ще работим в новия програмен период. Според Вас какви са основните трудности, с които ще се сблъсквате през следващите 4 години като председател на УС на НСОРБ? Последните месеци изведоха на преден план множество проблеми, чието разрешаване за нас не търпи отлагане. На първо място това е темата за платените пътни участъци. В най-кратки срокове предстои да бъдат проведени поредица от срещи, които ние с екипа на НСОРБ вече започнахме, за да бъдат изяснени всички законови възможности за намиране на най-благоприятното и справедливо решение в управлението на пътищата. Както държавата, така и ние имаме своите аргументи и те трябва да бъдат изложени ясно и мотивирано въпреки създаденото напрежение. Искам отново да обърна внимание - списъкът с платените пътни участъци е изготвен още през 2004 г. Едва сега обаче се въвежда система за контрол, която не позволява „минаване между капките“. Именно строгият контрол провокира напрежение сред много граждани. Вярно е обаче, че от 2004 г. до сега населените места са се разраснали, много съседни селища вече са обвързани с големите градове, други са се развили като индустриални центрове, там са фокусирани производствени предприятия, които привличат работна ръка от други населени места. Това създава изцяло нова обстановка, която налага списъкът на платените пътни участъци да бъде обстойно преразгледан, да бъдат взети под внимание спецификите на всеки конкретен регион. Ние вече се обърнахме към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) с настояване да обсъдим проблема и заедно да потърсим решение. За общините е важно да има правила, те да са ясни и валидни за всички. Вече получихме писмо от АПИ, в което на общините се предлага вариант за съвместно финансиране на пътищата от републиканската мрежа, предстои да уточним конкретните процедури, които трябва да бъдат предприети. За нас не е без значение и цената на това споразумение, още повече че бюджетите на местните администрации за 2020 г. са вече приети. Не по-малко важен е и проблемът, че след въвеждане на тол системата е възможно значителна част от трафика да се пренасочи по общински пътища, които не са платени. Това значително ще влоши тяхното състояние, а ресурсът за поддръжка остава силно ограничен. Проблемът с водоснабдителните мрежи и управлението на водите за питейни нужди е особено болезнен последните месеци. Системата за управление е сложна, с преплитащи се отговорности и трудна комуникация. Общините инвестираха солиден европейски ресурс в изграждането на системите за отпадни води с финансиране по ОП „Околна среда“, сега обаче бенефициент са водните дружества. Много от тях имат сериозни проблеми, което ги прави рискови бенефициенти и на срещата с кметовете на 27.02.2020 г. министърът на околната среда и водите Емил Димитров категорично подчерта, че това състояние поставя пред риск сериозен финансов ресурс, който не може да бъде усвоен. А това са парите, предвидени за изграждане на водопреносната система – жизнено важна за голямата част от общините. Тревогата на МОСВ е и наша тревога, защото невинаги амбициите за усвояване на средствата по оперативните програми имат покритие с нужния капацитет, отговорност и проектна готовност. Не са малко предизвикателствата, които стоят пред общините в областта на реформата в образованието, в социалния сектор, в управлението на отпадъците. Формулата, която досега е доказала своята ефективност, е диалогът. В партньорство с институциите и други неправителствени организации и браншови структури и в условията на конструктивен диалог и най-сложните въпроси могат да намерят своето адекватно решение. В този аспект за нас е особено ценно мнението на експертната общност и на Камарата на строителите в България, защото голямата част от приоритетните дейности на местните власти все още е свързана с реализирането на инвестиционни проекти. Какви ще бъдат приоритетите Ви? Мандатът, който ни предстои, ще бъде един от най-сложните и ние си даваме сметка за това. На нас се пада отговорността да започнем работа по новото интегрирано планиране на общинско и регионално равнище. В новия програмен период от особено значение е постигането на комплексен ефект в различните сфери на обществения живот. Предстои ни да придадем практически смисъл на понятия като „междуобщинско сътрудничество”, „споделени услуги”, „интегрирано планиране”. Всички те са изпитание за умението ни да работим заедно и в диалог. Стратегически важно е през този мандат да започнем прилагането на политиките за устойчиво развитие. През последните години ние давахме превес предимно на инвестициите в инфраструктура. Да, проблемите с пътищата, училищата, болниците и социалните услуги не търпяха отлагане. Днес, когато над 18 млрд. лв. евросредства са инвестирани в българските общини, вече нямаме оправдание за забавените вложения в съвременното мислене и в модерното отношение към околната среда. Бъдещето е в зелените политики, умните градове, енергоспестяващите технологии и в щадящите околната среда решения. В този процес ни е нужда сериозната подкрепа на специалистите, на учените и изследователите, на гражданските сдружения и не на последно място – на медиите, защото този процес е свързан с промяна в мисленето на всеки от нас. За нас все още Зелената сделка е нещо като „зелените човечета“ – всички говорят за тях, но никой не ги е виждал. Време е да разберем, че и ние сме част от „сделката“ и че това е сделка за бъдещето на нашите деца. Ако имаме отговорност към тях, към живота в следващите години, трябва още днес да започнем с прилагането на целия комплекс от мерки за устойчиво развитие - разделно събиране на отпадъци, компостиране и преработка, оползотворяване на отпадъците, намаляване на депонирането и много други. Погледнете с очите на средния европеец – след толкова средства за България и 19 изградени нови регионални системи за управление, отпадъците остават един от най-важните ни проблеми. Трябва много бързо да открием кое е „бъгчето” в системата и да го елиминираме, защото в противен случай, освен че ще платим прескъпо за ускореното въвеждане на новите изисквания, ще трябва да платим и глобите, които би могла да понесе страната ни. Финансовата децентрализация на общините е друг акцент в дейността на Сдружението. На какъв етап от своето реализиране е този процес и как ще продължите? Какви стъпки предстоят? Този въпрос има няколко аспекта и те са свързани с тесните места в общинските финанси. На първо място това е големият пакет дейности, които по силата на различни правни актове – закони, правилници, наредби и пр. – се възлагат на общините, без заедно със задължението на местните власти да бъде насочен и съответният финансов ресурс. Повече от 800 са задълженията на кмета на една община, които възникват от действащото законодателство. В този момент, може би с една дума в някой нормативен документ, възниква 801-вият кметски ангажимент. Тук нямам предвид държавно делегираните дейности, при които въпреки ограниченията средствата следват дейността. Имам предвид задължения, свързани с прилагане на специфичните мерки за загробване на животни във връзка с африканската чума, осъществяване на контрол за чистотата на атмосферния въздух, за проследяване дали не сте си купили дърва за огрев с висока влажност, дали кварталното заведение плаща авторски права и т.н., и т.н. Всички тези задължения са свързани с ангажиране на хора, време и ресурси, които общините обезпечават от своите бюджети. На второ място това е събираемостта на местните данъци. Смея да кажа, че през последните години общините положиха много усилия и ръстът на постъпленията в бюджетите им се дължи основно на подобряване на събираемостта. При данъка върху недвижимите имоти средният процент на събираемост за страната е 72,05%, като 143 общини, или 54% от всички, отчитат по-високи стойности. Ние вече имаме ясна представа какъв дял от общинските бюджети формира този данък и затова за поредна година поставяме въпроса с осъвременяването на базата, на която се изчислява данъкът за недвижими имоти. Имаме уверенията на Министерството на финансите, че този въпрос ще бъде обсъден и ще се вземат предвид нашите аргументи. Друго важно условие е автоматизираният обмен на данни с централните институции. За 2018 г. общо 156 общини, или 59% от всички, отчитат по-висока събираемост на данъка върху превозните средства – 70,77%. Причината е ясна - от няколко години има автоматизиран обмен на данни с регистъра на КАТ, има такъв обмен и с пунктовете за технически прегледи и данъчните администрации по общините. От момента, в който местните власти получиха право да имат общинска данъчна администрация (2005 г.) и да провеждат своя приходна политика (2007 г.), до сега се отчита увеличение на данъчните приходи на общините близо 4 пъти, което при запазените относително постоянни нива на данъчните ставки е показателно за усилията ни за подобряване на събираемостта. Последните години бяха белязани за местните власти с особена динамика. Ние не се задоволяваме вече само с осигуряването на екзистенц минимума за своите граждани. Искаме повече. И те искат повече. Затова сме готови да работим с централната администрация в две ключови направления – по-строг контрол по отношение на деклариране и плащане на всички видове задължения както от частните лица, така и от фирмите, и да започнем реални преговори за възможностите общините да получават 2% от общо 10-те от подоходния данък. Бизнесмените имат основание всеки път да поставят въпроса „плащаме толкова данъци, Вие за какво ги харчите“. И аз, и моите колеги трябва да обясняваме, че това, което бизнесът на територията на общината плаща, всъщност не отива в местната администрация. Със сигурност правителството има също своите аргументи, защото в някои региони икономическата активност на населението е доста ниска, но това са проблеми, които трябва да бъдат обсъждани. Социалните помощи престават да бъдат израз на обществената солидарност, когато се превърнат в неотменимо право – това важи и за общините. Започна ли работата на представителите на НСОРБ по бюджетната процедура за 2021 г.? Екипът на НСОРБ вече направи проучване сред общините по всичките стандарти за делегираните от държавата дейности за 2021 г. В рамките на стартиралата процедура за разработване на държавния бюджет за 2021 г. Сдружението изпрати до секторните министерства предложения за размерите на стандартите за делегираните от държавата дейности за следващата година. Развитието на ситуацията около Закона за социалните услуги и въпроса с личните асистенти е друг важен момент, чието решаване търсим съвместно с Министерството на труда и социалната политика и с хоризонт бюджет 2021 г. Местните власти влизат в процес на подготовка на общинските стратегически документи и първата фаза на тази работа е ситуационният анализ. Надяваме се, че той ще бъде извършен достатъчно прецизно и ще даде ясна картина за реалните нужди от инвестиции в инфраструктура. Създаването на подобна база е от изключителна важност, защото през новия програмен период общините ще трябва да обединяват усилията си в постигането на съвместни цели и ползи за хората, живеещи на по-голяма територия. Обръщам внимание на този факт, защото липсата на точна оценка на даденостите и потребностите може в дългосрочен план да доведе до подобни нежелателни изкривявания, като стадионите в села със затихващи функции и басейни в училища без деца. През тази и следващата година ни предстои още едно предизвикателство, което ще подпомогне общините в този процес на „безпощадно трезв“ анализ - това е преброяването на населението и жилищния фонд. НСОРБ активно участва в подготовката както на пробното преброяване, така и на същинското. Работим съвместно с Централната избирателна комисия и Националния статистически институт, като за пръв път и в Централната комисия по преброяването НСОРБ ще има зам.-председател - изпълнителният директор на Сдружението. В края на програмен период 2014 - 2020 г. сме. Какви резултати ще отчетат общините при реализирането на проекти с еврофинансиране? Може ли приблизително да се каже какъв финансов ресурс беше усвоен през тези години? Какви бяха трудностите и как те ще се избегнат в бъдеще? По програмите с европейско финансиране към края на 2019 г. сключените от общините договори за безвъзмездна финансова помощ (БФП) са над 2600 на обща стойност 6,7 млрд. лв. Това представлява увеличение с 31% на броя на сключените договори спрямо 2018 г. и ръст от 57% на договорените от общините средства. Съфинансирането по договорите е в размер на над 1,1 млрд. лв., над 60% от което са по проекти в областта на околната среда От началото на действието на оперативните програми у нас има подписани договори за повече от 7000 общински проекта. НСОРБ участва активно в работата на Комитетите за наблюдение на всички оперативни програми, където основната мисия на нашите представители е привличане на допълнителен ресурс за нови проекти на местните власти и промяна на нормативната база, така че да се облекчат изпълнението и отчитането на проектите. Успяхме да осигурим за общините 880 млн. лв. допълнителен ресурс от програмите за развитие на селските райони, за трансгранично сътрудничество и оперативните програми. Постигнахме и сериозно облекчаване на част от процедурите. Все още остава проблемът с налаганите финансови корекции, като особено драстични са случаите, в които е получено предварително одобрение по процедурите за обществени поръчки от Управляващия орган. Надяваме се, че новият модел на одобрение на проектите на регионално ниво ще даде възможност за решаване и на този дългогодишен негатив за почти всички общини. НСОРБ активно участва в подготовката за програмен период 2021 - 2027 г. 35 представители на общини и експерти от екипа на Сдружението са в 15-те тематични работни групи по подготовката на програмите с европейско финансиране. За приоритетите на всяка от програмите се провеждат допитвания сред местните администрации, включихме се и в действащия партньорски механизъм за обмен на информация и подготовка на националната позиция по бъдещето на кохезионната политика. Каква е позицията на НСОРБ по отношение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС)? Какви са резултатите, които се отчитат от страна на местните власти? Екипът на Сдружението проведе проучване относно удовлетвореността на живеещите в санирани по НПЕЕМЖС блокове на територията на цялата страна и нагласите на собствениците с депозирани в Българска банка за развитие (ББР) проекти за бъдещето на програмата. Представихме обобщените резултати от проучването пред зам. министър-председателя Томислав Дончев, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите с настояване за приоритетно осигуряване на финансов ресурс за 2500-те сгради, които са с депозирани договори в ББР при условията на 100% безвъзмездно финансиране. В рамките на Встъпителния форум на местните власти за мандат 2019 – 2023 г. ни бе предоставена информация, че в процес на обсъждане са механизми за продължаване на програмата, в това число и вариант за съфинансиране. В средата на февруари МРРБ изнесе данни, че 703 978 обитавани жилищни сгради у нас имат остра нужда от саниране. Можете да си представите колко хора пряко касае възможността за продължаване на програмата, още повече ефекта от нея вече усещат в сметките си за комунални разходи онези, които живеят в санирани домове. Затова акцент в преговорите между НСОРБ и МРРБ остава продължаването на Националната програма за енергийна ефективност. Това е съвместното усилие на местната и централната власт, което е най-високо оценено от всички граждани. Нека се насочим и към община Велико Търново. Разкажете за състоянието на транспортната, екологичната, социалната, здравната инфраструктура. Какви ще са основните проекти, които ще изпълнявате през 2020 г.? Моята и на екипа ми цел е да подобряваме непрекъснато и с все по-ускорени темпове транспортната, екологичната, социалната и здравната инфраструктура. Както подчертах при приемането на бюджет и инвестиционна програма 2020, а и при представянето на управленската ми програма, именно публичната инфраструктура, свързаността, опазването и развитието на културното наследство са сред основните приоритети. И това не е само визията на кмета или на екипа му, това са желанията на великотърновци. 2020-а ще е година, в която ще започне реализацията на важни и мащабни проекти в изпълнение на целите и приоритетите, които описах по-горе. Сред тях е проектът ни за интегриран градски транспорт по ОП „Региони в растеж“, който е на стойност над 11 млн. лв. По него имаме заложени редица мерки – основна реконструкция на целия бул. „България“, на две много важни и натоварени кръстовища в града, изграждане на пешеходен надлез над ул. „Магистрална“, която е с много интензивен трафик. Също – строителство на два буферни паркинга край два от входовете на Велико Търново и закупуване на три електрически автобуса, които ще пътуват между тях и основните забележителности в града. Други мерки са внедряване на съвременни информационни системи за градския транспорт и паркирането. Всеки автобус ще е с GPS и в реално време – както на информационни табла, така и на смарт устройството си, гражданите и гостите на Велико Търново ще могат да знаят точния час на пристигане на автобуса, както и за най-близкия паркинг със свободни места. Друг много важен проект е по Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Румъния, по който имаме одобрено инвестиционно намерение за реконструкция на близо 13 км улична мрежа в североизточната част на града. Тук влизат кварталите „Света гора“ и „Асенов“, северният и източният вход на Велико Търново, обходният път на крепостта Царевец, изграждане на два нови моста над р. Янтра. С този проект ще ремонтираме улична мрежа, която не е била обект на подобни дейности от десетилетия. Имаме подписан договор за финансиране – БФП ще е над 7,9 млн. лв. Подготвяме процедурите и ако няма обжалвания, СМР може да стартират още тази година. Изцяло нов комплекс за социални услуги ще подкрепи възрастните хора и хората с увреждания. Мащабни строителни дейности на социална инфраструктура ще има в с. Церова кория и във Велико Търново. На 6 март дадохме началото на СМР по проекта на стойност 2,7 млн. лв. Продължава усиленото изграждане на първата от 40 години насам нова детска градина – за 120 деца в кв. „Зона Б“. Инвестицията е 2 млн. лв., очаквам обектът да е завършен до 1 септември. И най-важното – вече обявихме процедурата за техническо проектиране на първата сграда в новия градски център – Експозиционна зала с капацитет 1500 места и съпътстваща инфраструктура. Така поставяме началото на преобразяването на терена на старото военно училище в ново ларго на Велико Търново. С техническия проект ще кандидатстваме по ОП „Региони в растеж“, където имаме защитен път към финансиране – самото инвестиционно намерение е част от одобрения комплекс от проекти по ОПРР. Как оценявате диалога между НСОРБ и КСБ? По какъв начин двете организации могат да си бъдат взаимно полезни? Как ще продължи съвместната Ви дейност? Смятам, че през годините взаимно израснахме. Ние се научихме да планираме с по-голям размах, да инвестираме в перспективни проекти, да мислим не с няколко години, а с едно-две десетилетия напред. Членовете на КСБ от своя страна вече свикнаха с проектните срокове, с изискванията не само на инвеститора, но и на Управляващия орган, мислят по нов начин за технологиите, материалите и решенията, които предлагат. Все още ни липсва съвместен механизъм за контрол, който да гарантира качество, с което и кметовете, и строителите бихме се гордели. За мен като кмет на старата българска столица особено важно ще бъде мнението на специалистите за възстановяването, реставрирането и връщането към живот на старите сгради. Онова, което ние като градоначалници бихме могли да направим, е да лобираме за необходимите законови промени, но те биха били несъстоятелни, ако не сме сигурни, че могат да доведат до положителен ефект. Заедно с кметовете на Бургас, Варна, Пловдив, Елена, Карлово и много други общини, които все още пазят исторически и архитектурни ценности, сме особено обезпокоени, че строителното минало на България бавно умира. Като стара фотография, която постепенно избледнява. Мисля, че това е най-важната ни мисия – заедно със специалисти от други области да създадем ясен и работещ механизъм за съхраняване и ревитализиране на старинни сгради. Велико Търново е дом на множество сгради, построени от Кольо Фичето. За жалост повечето от тях не са общинска собственост и се рушат пред очите ни. Наскоро разбрах, че Кольо Фичето не се е снимал никога през живота си и нито един художник, негов съвременник, не го е рисувал. Някои казват, че било от скромност, други, че не му е оставало време. Затова всички днешни портрети на първомайстора са правени по описание на негови родственици и от единствената запазена снимка от погребението му във В. Търново. Спомних си това, защото днес бързаме да се снимаме до всяка обновена градинка и всеки боядисан блок, сякаш се страхуваме, че утре вече няма да ги има. Иска ми се заедно с КСБ да работим и в бъдеще така, че да ни запомнят с изграденото, и да не се тревожим за фотогра­фията.