Александър Георгиев, изп. директор и зам.-председател на УС на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД: 55% от ресурса, който управляваме, са предназначени за инфраструктура

Г-н Георгиев, какво представлява Фонд на фондовете, колко средства управлява и как ги инвестира? Името Фонд на фондовете е залегнало в Европейски регламент №1303 от 2013 г., в който е разписан и определен начинът на управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Точно там е дадено и понятието какво е Фонд на фондовете и какво прави той. Има такива и в други държави, като някои от тях се управляват от местните банки за развитие, а други, както в Словакия и България – от управляващо дружество. През 2015 г. нашето правителство взе решение да създаде „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД, който е национална промоционална институция. В България постъпват средства от европейските фондове и те се разпределят по различни оперативни програми. Една част отиват за безвъзмездни плащания, а друга за така наречените финансови инструменти. Именно последните се управляват от Фонд на фондовете. По смисъла на Европейските структурни и инвестиционни фондове финансовите инструменти са основно четири. Първият и най-известен е кредитът. Разликата от обикновения е, че целта на този с наше участие е да преодолее различни пазарни несъвършенства при финансирането на предприятията – тоест, там където банковите институции не желаят да инвестират, защото е рисково и няма достатъчно гаранции, че проектът ще бъде изпълнен, а в същото време той е необходим на обществото. Тук се намесват средствата, които управляваме. Предоставяме на банките публичен ресурс с цел да бъде основна част по кредит, който иначе не биха отпуснали, и това им дава увереност да добавят частни средства и в крайна сметка проектът да се осъществи. Могат да се посочат много примери, особено в сектор „Отпадъци“, тъй като той не е особено желан. Там има специфични обекти, които се изграждат и не могат да бъдат приети за обезпечение, и това затруднява финансирането. Вторият инструмент са гаранциите. Те имат роля по отношение на управлението на риска пред банкови и небанкови институции, които кредитират със собствени средства области, в които нямат достатъчна увереност да го правят. Ние даваме сигурност, че ако кредитополучателят спре да плаща по договора, ще покрием голяма част от загубата на банката. Третият тип финансов инструмент са капиталовите инвестиции, тоест ние предоставяме ресурс на фонд мениджъри, които се явяват наши посредници. Те учредяват инвестиционни фондове, чрез които участват в капитала на компании. Последният вид са така наречените квазидялови инструменти. Те са съчетание между кредит и капиталово участие. Тоест финансовите посредници могат да предоставят ресурс под формата на заем на дадена компания, като при определени условия този ресурс се преоформя като капитал и нашият Фонд мениджър става съдружник в компанията, на която е предоставен ресурсът. Тук трябва да отбележа, че нашата помощ е предназначена изцяло за стопански субекти – фирми, общини, сдружения. Целта е чрез финансиране на компании да съхраним човешкия капитал чрез запазване и създаване на заетост и по-този начин да помагаме и на гражданите. Управляваме 1,218 млрд. лв., чийто източник са четири оперативни програми – ОП „Регионално развитие“ (ОПРР), ОП „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК), ОП „Развитие на човешките ресурси“ (­ОПРЧР), ОП „Околна среда“ (ОПОС). През следващия програмен период ще бъдат предоставени още средства, като очаквам значително да увеличим броя на финансираните проекти. Това ще е в полза на всички – на обществото заради създаването на повече работни места и на държавата, която ще събира повече данъци. [caption id="attachment_226766" align="alignleft" width="400"] Откриване на обновената Клиника по изгаряния и пластична хирургия на „Пирогов”[/caption] Как всъщност работи Фондът на фондовете? Ресурсът от оперативните програми пристига при нас по силата на подписани споразумения с Управляващите органи на всяка оперативна програма. В тях е регламентирано какво трябва да прави Фондът и как трябва да ги управлява, за да може да изпълни целите на конкретната програма. От тази гледна точка имаме цели за въздействие на финансовия пазар. Възлагаме ресурса си на професионални компании или финансови институции, които го управляват и предоставят под формата на различни парични продукти на крайния получател. Всъщност тези посредници управляват средствата ни. Ние ги избираме чрез открити процедури по Закона за обществените поръчки. Понякога получаваме критики от професионалните среди, че се бавим, но всъщност ние стриктно следваме закона, а за съжаление понякога процедурите траят между 6 и 12 месеца. Кой е най-успешният Ви продукт, който управлявате? Най-бързо реализираните проекти са по ОПРР. Около 55% от целия ни ресурс отиват за инфраструктура. Средствата са разпределени в три фонда за градско развитие. Те се управляват от два наши посредника – Фонд за устойчиви градове и Регионален фонд за градско развитие. До момента по оперативната програма има договорени 31 проекта на обща стойност близо 87 млн. лв. 80% от парите, които предоставят тези наши посредници, отиват за строително-монтажни дейности. Нека дам няколко примера какво е направено и какво предстои. Сред интересните проекти е парк „Възраждане“ в София, финансиран с 10 млн. лв. Ще спомена, че той беше отличен с награда в Брюксел именно за използването на финансови инструменти. Други интересни задания, реализирани с наша подкрепа, е ремонт на Драматичния театър в Димитровград с малко над 2 млн. лв. Миналата година открихме обновената Клиника по изгаряния и пластична хирургия на „Пирогов” с финансова подкрепа в размер на 6,5 млн. лв., предоставили сме ресурс за обновяването на предгаровото пространство в Габрово, както и за рехабилитацията на автогарата в Плевен. По отношение на градската среда със средства от Фонда на фондовете се обновяват зооопарковете в Стара Загора и Варна, централният площад и главната улица на Плевен, изпълнява се реконструкция на рибарското пристанище „Карантината“ във Варна. При културната инфраструктура с ресурс, предоставен от нас, се финансират мерки за енергийна ефективност на културния дом „Лукойл Нефтохим“ в Бургас, културния дом в Димитровград, театрите в Кюстендил и Варна, историческия музей във Велико Търново. Чрез нашата подкрепа се изграждат и индустриални зони. По отношение на спортната инфраструктура сме осигурили средства за строителството на спортен комплекс „Владислав Варненчик“ във Варна. Като допустими проекти имаме такива за изпълнение на мерки за енергийна ефективност в студентски общежития в НСА и НАТФИЗ. Подкрепили сме и реконструкцията на обекти от национално-културно значение, като Кремиковския манастир, Античната вила „Армира“ край Ивайловград, Долината на тракийските царе край Казанлък, античната част на Пловдив и редица други. По ОПРЧР сме предоставили 159 кредита за 3 млн. лв. на крайни получатели, като тук следва да се има предвид, че кредитите са малки - до 50 хил. лв. По отношение на ОПОС ресурсът, които управляваме, е разделен на две приоритетни оси – „Отпадъци“ и „Води“. 225 млн. лв. са за инвестиции във ВиК сектора, насочени към обновяване на мрежи и изграждане на пречиствателни станции. Този ресурс е предназначен под формата на кредити да осигури минималното самоучастие на ВиК операторите в планираните големи инвестиции чрез безвъзмездни ресурси от европейските фондове и националния бюджет. Вече имаме подписани договори с ВиК Русе, очакваме такива за Смолян, Кърджали, Враца и Стара Загора. Общо за този програмен период целта ни са дейностите на 16 ВиК оператора. Посредникът ни в сектор „Води“ е ЕБВР. Стремежът е с общи усилия да мобилизираме използването на 500 млн. лв. Имаме ангажимент да реализираме финансов инструмент и в сектор „Отпадъци“, като трябва да инвестираме малко над 50 млн. лв. По ОПИК управляваме около 450 млн. лв., като средствата основно са концентрирани за дялови инвестиции в собствеността на компаниите и по този начин се оказва подкрепа. Тук трябва да организираме 6 фонд посредника, които ще разполагат с ресурс от близо 300 млн. лв. [caption id="attachment_226767" align="alignleft" width="400"] Ръководството на Фонда представи антикризисни мерки за бизнеса в Министерския съвет[/caption] Представихте антикризисни мерки в подкрепа на бизнеса. Разкажете ни малко по­вече? Основното, което искам да подчертая, е, че след като оперираме в сферата на стопанския живот, ние не може да въздействаме пряко върху това да подпомогнем доходите на гражданите. Нашата надежда е, че подпомагайки бизнеса, ще успеем да запазим работните места. А във фазата на възстановяване - да увеличаваме техния брой и да подобряваме икономиката ни. Задачата ни е да създаваме такива финансови продукти, които да предлагат финансиране на бизнеса при изключително изгодни условия. Моето лично мнение е, че той може да бъде подкрепян чрез възвращаеми средства, но не и безвъзмездно. Идеята на това да правиш бизнес е в добрите години да генерираш резерви, които да ти помогнат да преодолееш именно такива моменти. Фонд на фондовете работи активно, за да представи мерки за справяне с икономическите последствия от безпрецедентната криза с общественото здраве. При текущите извънредни обстоятелства насочваме усилията си приоритетно в три направления, които считаме, че ще имат силен положителен ефект и ще подпомогнат бързото възстановяване на икономиката. На първо място структурираме изцяло нов гаранционен продукт за ликвидна подкрепа на малки и средни предприятия, развиващи дейност в различни сектори, включително и в тези, които ще са най-засегнатите от кризата, като например туризъм, транспорт, търговия и др. Фонд на фондовете ще предостави на банките гаранции на стойност 160 млн. лв., с които ще се обезпечи портфейл от нови кредити в размер до 850 млн. лв. в рамките на настоящата година. Те ще послужат предимно за оборотни средства, но не изключваме и инвестиционните проекти. Говорим за дългосрочни заеми до 10 години като временна мярка за подпомагане на предприятията в периода на икономическа несигурност и рязкото свиване на дейността им. Целта ни е парите да бъдат предоставени без допълнителни административни тежести за кандидатстващите фирми при най-облекчени условия. Обмисля се възможността да са безлихвени за предприятия, запазващи заетостта, която са имали преди настъпване на кризата. В допълнение се предвижда удължен гратисен период по главницата, както и възможност за такъв по лихвите за периода на кризата, което се обсъжда с отговорните институции. На второ място Фонд на фондовете има вече действаща програма за подпомагане на самонаети лица и малки стартиращи предприятия с много кратка или почти никаква бизнес история, включително такива, създадени от уязвими групи (хора с увреждания, младежи до 29 години, безработни над 6 месеца). Това е инструмент за предоставяне на кредити с облекчени условия, включително без обезпечение, на целеви групи крайни получатели, които обикновено нямат достъп до банково финансиране поради липсата на кредитна история. Целта на инструмента е запазване на заетостта чрез подкрепа на малки частни бизнеси, включително и такива от самонаети лица. Наличният към момента ресурс за тази мярка е общо 24 млн. лв. с възможност за предоставяне на допълнителни средства при бързо изчерпване на ресурса. Инструментът е действащ и кредитите се предоставят през нашите финансови посредници с капацитет и клонова мрежа във всички 28 области на България – ПИБ, Микрофонд и СиС Кредит. Предприятията, които отговарят на условията, биха могли да получат до 50 хил. лв. кредит за оборотни средства и инвестиции при по-облекчени условия и по-ниски от пазарните лихви. По линия на този инструмент преговаряме с Управляващия орган на ОПРЧР, като стремежът ни е опростяване на условията за кандидатстване, разширяване на обхвата на фирмите, които биха могли да получат финансиране, както и възможността за предоставяне на безлихвени кредити. На трето място работим за увеличаване на гъвкавостта на останалите си инструменти, които вече са на пазара. Ресурсът в сферата на рисковите инвестиции чрез дялове в стартиращи и иновативни предприятия, който е наличен на пазара, възлиза на 150 млн. лева. Този инструмент е предназначен за подкрепа на компании с потенциала да подпомогнат бързото възстановяване на икономиката след кризата, особено в ключовите сфери на иновациите и дигитализацията, както и на инвестиции във високи технологии, като био- и нанотехнологии, мехатроника, чисти и информационни технологии, фармация, финтех, където това може да донесе добавена стойност. С оглед на факта, че стартиращите и бързорастящите фирми са подложени на предизвикателства, които не са били предвидими досега, усилията на Фонд на фондовете са ориентирани основно към ускоряване на инвестициите и облекчаване на условията. В допълнение Фонд на фондовете ще продължи както и досега да финансира общини и други проекти, насочени към облагородяване на градската среда, с ресурс от 418 млн. лв., наличен през фондовете за градско развитие. Тази подкрепа в помощ на българските общини за инфраструктурни проекти, спортни съоръжения, културни и туристически обекти, развитието на икономически зони е ключова за икономиката в момент на криза предвид липсата на алтернативи за пазарно финансиране. Стремежът е обхватът на този инструмент да бъде разширен в посока на възможност за оборотно финансиране, включително и към най-засегнатите сектори от кризата, като туризъм и транспорт. Според Вашето лично мнение какви още мерки трябва да се предприемат, за да се справим с рецесията? Отново ще спомена, че за бизнеса най-адекватни са дълговите мерки чрез предоставяне на ресурс. С него трябва да си купим време. Тоест държавата да направи така, че тази огромна финансова тежест, която ще се стовари върху бизнеса, да бъде разпределена във времето. Това значи в момента да помогнем на компаниите да поемат предизвикателството от финансова гледна точка, а после тези средства да бъдат връщани в дълъг период от време, когато ще бъдат генерирани приходи и обслужването на такива задължения няма да бъде проблем. Как бихте си сътрудничили с Камарата на строителите в България (КСБ)? С КСБ може да си сътрудничим по много линии. Финансовите инструменти са предназначени за съзидание, а то означава изграждане. Казах, че голяма част от ресурса, който идва от ОПРР, е предназначен за строително-монтажни дейности, тоест подкрепяме строителния бизнес. Това е едната линия на разсъждение. Поглеждайки в бъдещето, имаме един огромен неразрешен проблем, който е свързан с преработката на строителни отпадъци от разрушения на големи обекти. Сега липсват съоръжения за такива дейности. В следващия програмен период това ще е залегнало сериозно в оперативните програми и цел на ОПОС ще бъде да разреши казуса. Ще се предоставят нисколихвени кредити за изграждането на фабрики за рециклиране на отпадъчни и производство на нови материали за строителството. Друга сфера, в която може да обменим идеи, е дигитализацията на строителния бизнес. Участваме и в разработването на национална стратегия за саниране на сгради до 2050 г. Проектът на документа е готов, но предстоят редица одобрения. Приносът на Фонда на фондовете е в създаването на модела за финансиране на дейностите по саниране. Можете да се досетите, че предлагаме използването на финансови инструменти, които да провокират както включването на ресурсите на много финансови институции, така и на усилията на собствениците на сгради, които да преценят, че си струва. Очаквам силен интерес към дейностите по изпълнение на Стратегията от членовете на Камарата на строителите в България.