Десислава Бакърджиева
Инж. Василева, как работи Управляващият орган (УО) на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ („ОПТТИ 2014 – 2020“) след изминалите тежки месеци? По-бавно ли се случват процесите? Беше ли подготвен УО за кризата вследствие на COVID-19?
Задачата на успешния мениджър е да съумява да планира възможностите, рисковете и заплахите за организацията, така че да сведе до минимум обстоятелствата, които се отразяват неблагоприятно върху дейността. Никой не беше подготвен за криза от такова естество. Извънредното положение е нещо непознато за нас – то промени условията на работа и организация, нашата професионална рефлексия на ежедневно ниво. Експертите от Управляващия орган продължиха да изпълняват своите задачи. Всички се учихме в движение как да бъдем възможно най-ефективни при преобладаващо дистанционна форма на работа.
Въпреки трудностите няма забавяне на процесите – напротив, изпълнението на дейностите върви с добри темпове. Действаме мобилизирано и продължаваме да гледаме с оптимизъм, защото сме екип, знаещ какви са отговорностите му, както и сроковете, които да постигне.
Какъв е напредъкът по „ОПТТИ 2014 – 2020“? Добри ли са резултатите към момента?
Към 31 май т.г. финансовото изпълнение на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ изглежда по следния начин: предоставената безвъзмездна финансова помощ (БФП) е в размер на 88,16%, сключените договори са 73%, изплатените средства – 45%, верифицираните разходи – 38%, и сертифицираните разходи – 33,60%.
Анализите на тези основни данни показват, че изпълнението е добро, като се вземе предвид и това, че до края на допустимостта на разходите остават три години и половина, които се надявам да бъдат най-силните за „ОПТТИ 2014 – 2020“. По-голяма част от проектите ще бъдат завършени в рамките на програмния период. Само при някои от тях, отдавна идентифицирани като високо рискови, част от дейностите ще се реализират през следващия програмен период 2021 – 2027 г. Тоест те ще се фазират, защото логиката на „ОПТТИ 2014 – 2020“ е да се следва принципът на последователност и устойчивост на инвестициите.
По време на извънредното положение Камарата на строителите в България (КСБ) алармира, че има забавени разплащания за извършени дейности по обществени поръчки. Има ли такива при проекти, осъществявани по „ОПТТИ 2014 – 2020“ – неизплатени задължения към бенефициенти и съответно към изпълнители?
Плащанията към бенефициентите по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ не са спирали по време на извънредното положение. Договорените проекти са финансово обезпечени от бюджета на програмата, не е имало проблеми както с европейското, така и с националното финансиране.
Създадохме необходимата организация на работа, така че да няма забавяне и неизплатени задължения към бенефициентите, които от своя страна да могат да се разплатят с изпълнителите за извършените работи. Мога да кажа, че в този труден период се отметна повече работа, свързана с документална проверка и удостоверяване на направените разходи по проектите, в резултат на което сроковете за обработка на плащанията дори бяха съкратени.
Има ли индикации от европейските институции дали ще се правят компромиси за успешното завършване на оперативните програми като удължаване на срокове и др.? Какъв е диалогът Ви с тях в настоящия момент?
Контактите ни със службите на ЕК не са прекъсвали, в това число провеждаме и регулярни срещи с тях за напредъка на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ и основните проекти. Не е обсъждан вариант за удължаване срока на действие на оперативните програми. Времето е обвързано с вече одобрена финансова рамка, така че по-скоро е малко вероятно подобно удължаване.
Съгласно промяна в регламентите се допуска удължение на срока единствено за прилагане на мерки, насочени за справяне с негативните последствия от COVID-19, каквито не могат да се финансират през настоящата ОПТТИ.
По някои оперативни програми се пренасочиха средства към мерки за справяне с COVID-19. Имаше ли такова по „ОПТТИ 2014 – 2020“?
Европейската комисия реагира бързо и адекватно на кризата, като даде гъвкавост на държавите членки за препрограмиране на мерки и прехвърляне на средства между фондове и програми за преодоляване на създалата се ситуация и последиците от кризата.
До момента има две решения на Министерския съвет за преразпределение на приноса от Европейските структурни и инвестиционни фондове за подкрепа на мерки за минимизиране на отрицателните въздействия от COVID-19. Трансферите са към бюджета на ОП „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020“, като прехвърлените ресурси са в размер на 48 666 000 лв. (от Приоритетна ос 4) и на 113 912 104 лв. (от ПО 2). Средствата представляват недоговорен ресурс от бюджета на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ за подпомагане на малки и средни предприятия от различни отрасли на икономиката, включително и тези от сектор „Транспорт“. И двете изменения са съгласувани, но подлежат на официално одобрение от ЕК.
Какво е развитието на проекта за модернизация на жп линията Елин Пелин – Костенец. Той беше класифициран като рисков, предвижда ли се фазиране за него в следващия програмен период?
Работим по решение за цялостното изпълнение на проекта за изграждане на жп отсечката Елин Пелин – Костенец. Железопътната линия София – Елин Пелин – Септември, част от която е този участък, е определена като „тясно място“ и с изпълнението на проекта ще се премахнат ограниченията за скорост и капацитет, достигайки движение на влаковете до 160/200 км. Това от своя страна ще гарантира непрекъснатостта на потока на жп трафика и намаляване на времето на пътуване по коридор Източно – Средиземноморски, Товарен железопътен коридор 10.
В резултат на натрупаното закъснение, основно от продължителни обжалвания на тръжните процедури, проектът не може да бъде завършен в предварително определените срокове. Ето защо реализацията му ще бъде разделена между настоящия и следващия програмен период, т.е. ще се приложи фазирано изпълнение и финансиране. Проектите на регламенти за кохезионната политика за новия програмен период предвиждат запазване на механизма на фазиране или осъществяване на един проект в два програмни периода при ясно разграничаване на дейностите и съответните индикатори (финансови и за изпълнение).
Поради приключилите тръжни процедури (подписан договор за строителство за Позиция 1) и на база графиците за изпълнение на избраните изпълнители вече може да бъде направен анализ за технологично разделяне и остойностяване на дейностите, които да се включат съответно в „ОПТТИ 2014 – 2020“ и Оперативна програма „Транспортна свързаност 2021 – 2027“. В кратки срокове предстои подписване на договорите с избраните изпълнители и за другите две обособени позиции по проекта.
Как се развиват нещата при Механизма за свързване на Европа (МСЕ)? Какви са резултатите и ще се изпълнят ли всички проекти навреме?
Бенефициентите имат подписани споразумения с ЕК за безвъзмездна финансова помощ по МСЕ, сектор „Транспорт“ за над 816 550 000 лв. Общият размер на инвестициите по проектите е над 1 182 885 000 лв.
Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) е най-големият бенефициент по Механизма в сектор „Транспорт“, като изпълнява четири инфраструктурни проекта. Първият е „Модернизация на железопътен участък София – Елин Пелин“. По него се извършват СМР и са постигнати 42% физически напредък. Очаква се строителството да приключи на 31 декември 2022 г.
Вторият е „Модернизация на железопътната линия Костенец – Септември“. За него се извършва техническо проектиране, като се предвижда СМР да стартират до края на юни. Реализацията на всички дейности трябва да завърши до края на 2023 г.
Третият проект е „Развитие на железопътен възел София: железопътен участък София – Волуяк“, за който предстои подписване на договорите за изпълнение. По него има генерирани забавяния, неговият срок е до 31 декември 2023 г.
Четвъртият проект на НКЖИ е „Развитие на железопътен възел Пловдив“, за който е сключен договор за модернизация на железен път, контактна мрежа, системи за сигнализация и телекомуникации, както и за транспортно-комуникационния пробив под жп гара Пловдив. Предстои подписване и на още един договор за обекта, като очаквана дата за приключване на СМР е 31 декември 2022 г.
Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на р. Дунав“ е партньор по два важни проекта, финансирани по МСЕ. Единият е техническа помощ за ревизия и допълване на предпроектните проучвания за проект „Подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на р. Дунав“ (FAST Danube). Вторият е FAIRway Danube „Координирано изпълнение на Генералния план за рехабилитация и поддържане на плавателния път на р. Дунав и плавателните й притоци“.
Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ е бенефициент по техническа помощ на МСЕ за изпълнение на концепция за развитие на РИС коридори – единни речни информационни услуги. Реализацията на проекта върви по план, като очакваната дата на приключването му е до 31 декември 2021 г.
Вярвам, че въпреки трудностите, проектите, финансирани през Механизма за свързване на Европа, ще се доведат докрай успешно в определения срок. Важно е, че се завърши цикълът от обществени поръчки и може да се анализира за всеки проект поотделно възможността за реализиране във времето на договорените споразумения, в резултат на което да се подпишат анекси или да се намали обхватът и др. До края на годината ще има напълно ясна визия за схемата на изпълнение и приключване на всеки проект от програмата.
Как се отрази извънредното положение на работата на УО за следващия програмен период 2021 – 2027 г. Какви ще са основните приоритети в сектор „Транспорт“ след 2020 г.?
Подготовката по бъдещата програма „Транспортна свързаност 2021 – 2027“ стартира още през декември 2019 г., когато се създаде тематичната работна група (ТРГ) за нейното разработване. Второто заседание на ТРГ беше насрочено за 16 март 2020 г., но поради обявените мерки във връзка с извънредното положение бе проведено неприсъствено посредством писмена процедура. Одобрени са резултатите от извършения мултикритериален анализ за приоритизация на проектите от стратегическо значение. Основните критерии, залегнали в този анализ, са допустимост на проектите (съответствие със стратегически документи на ниво ЕС и национално равнище, принос за развитие на TEN-T мрежата и/или интермодалността и т.н.), както и устойчивост на проектите (степен на готовност за изпълнение, принос за интегриране на националната транспортна система в общото европейско транспортно пространство, завършване или продължаване на инвестиции от текущия програмен период, въздействие върху околната среда и т.н.).
B кpaя нa мapт 2020 г. приключи cъглacyвaтeлнaта процедура, чрез кoятo членовете нa ТРГ приеха първи вариант нa Оперативна програма „Tpaнcпopтнa свързаност 2021 – 2027“, който е изпратен на EK на 30 март 2020 г., с което стартира процесът на консултации. Вариантът е достъпен за всички заинтересовани лица, като е публикуван на интернет страницата на ОП в единния информационен портал: https://www.eufunds.bg/bg/optti/node/4286.
Общият планиран бюджет нa програмата е над 4 млрд. лв. с националното съфинансиране. Инвестициите ще бъдат насочени главно за завършването на основни жп и пътни направления, както и насърчаване на мултимодалния транспорт посредством подобряване на връзките между отделните видове транспорт. Акцентите са: приоритет за железопътния транспорт, завишени инвестиции в Северна България, иновации и транспортна безопасност. ОП „Транспортна свързаност“ ще допринесе за развитието на TEN-T мрежата, за намаляване на задръстванията, на нивата на шум и замърсяване, както и за подобряване на сигурността при пътуване.
Кои ще са най-големите предизвикателства в следващите месеци за Управляващия орган?
Да успеем да ускорим реализацията на одобрените проекти от „ОПТТИ 2014 – 2020“, като залагаме на екипната работа и постоянен контакт с бенефициентите и с изпълнителите. Вече се справяме съвсем успешно с работата и дистанционно, провеждаме работни срещи, тематични групи и други мероприятия онлайн, но ни липсват и преките контакти.
Другата основна задача е завършване на преговорите с ЕК по текста на новата програма. Със сигурност този първи вариант ще се промени, защото реалностите и приоритетите в Европа и света се промениха, което налага по-различно мислене. Трябва да защитим приоритетите в предложената ОП „Транспортна свързаност“, както и конкретните проекти. Мобилизираме всички средства, като отчитаме силните и слабите страни за проектите и инвестициите.
В. „Строител“ следи ситуацията с COVID-19 в страната и ЕС, като особено внимание обръща на влиянието върху бизнеса и последствията от ограничителните мерки върху изпълнението на оперативните програми. Какво още бихте искали да прочетете в изданието?
Живеем в динамично и трудно време, изпълнено с предизвикателства. Ето защо е любопитно и важно да се срещат различни гледни точки и мнения на хора и организации, лични истории, примери за добри практики както от България, така и от други държави. Човекът е мярка за всички неща, затова е важно да разберем къде сме спрямо другите, как се справяме с предизвикателствата. Със сигурност има какво да научим.
Казват, че в кризата винаги се раждат нови възможности, откроиха ли се такива и за Вас?
Новите възможности са свързани с новите технологии – тяхната бързина и оптималното им използване. В този ред на мисли започнахме да насърчаваме и търсим все повече модерни проекти за така наречените интелигентни транспортни решения, които допринасят за бъдещата устойчива мобилност в Европейския съюз. Интелигентните транспортни решения чрез интегрирането на информационните и комуникационните технологии в транспортната инфраструктура, както и в системите за контрол и управление на транспорта създават полезни иновативни решения за по-ефективно придвижване на хора и товари и за предоставяне на по-удобни и ефективни транспортни услуги за гражданите и бизнеса.
Реклама
