Проф. Дамян Кашлакев: Идеята на Иноцентър е да свърже строителния бизнес в България с академичните среди

Десислава Бакърджиева

Ренета Николова

Проф. Дамян Кашлакев е преподавател в Калифорнийския политехнически университет, САЩ, и координатор  на група „Иновации и дигитализация в проектирането и строителството“ на Иноцентър България.

Проф. Кашлакев, разкажете ни малко повече за себе си, за професионалната Ви реализация и как успява един българин в САЩ?

През 1987 г. завърших ВИАС, който сега е Университет по архитектура, строителство и геодезия. Не след дълго, през 1991 г., заминах за САЩ с идеята да остана 6 - 7 месеца, за да си довърша дисертацията, която бях започнал в България. Защитих я доста бързо, но не се върнах веднага в родината си, тъй като получих предложение от Орегонския държавен университет да стана асистент-професор. Приех и започнах да работя по темата за композитните материали. Те продължават да са относително нови за света, а през 1995 - 1996 г. бяха нещо изключително, звучаха като научна фантастика. Именно тогава успях да спечеля много федерални грантове, с които направих първото най-значимо изследване на композитни материали и приложението им за укрепване и подсилване на стоманобетонни конструкции. След още няколко години, през 1999 г., бе обявена позиция в Калифорнийския политехнически университет, където кандидатствах. Имаше огромна конкуренция от 124 души, но аз спечелих мястото и работя в това висше учебно заведение и до днес.

Нямах намерение да оставам в САЩ, но живея там вече 29 г. В Калифорнийския политехнически университет преподавам специалност, еквивалента на изучаваната у нас „Промишлено и гражданско строителство“.

Значителен момент в кариерата ми, от който се роди и идеята за създаването на Иноцентър България, бе периодът 2002 - 2003 г. Тогава в Калифорнийската политехника се създаде технологичен център, в който участваха строителни и проектантски компании на СПА центрове и басейни, вносители на материали и производители на оборудване в сферата. Тази индустрия е изключително мащабна в САЩ, в нея работят стотици фирми. Те са имали вътрешни противоречия, довели до това – вместо да проектират и да строят, да се съдят и да харчат безумни пари, но са избрали да подходят разумно и да намерят научно решение на проблемите си чрез центъра. Той се финансира изцяло от бизнеса и изследванията, които правехме в продължение на 9 г., бяха изцяло диктувани от компаниите. Аз съм основател и бях директор на центъра през това време, имах борд на директорите, в който бяха представени различни групи от бранша. Решихме доста съществени въпроси от чисто научна гледна точка и цялата индустрия успя да се обедини. Това беше един изключително полезен опит, който искам да предам в Иноцентър България.

В световен мащаб бизнесът не може да съществува, без да е във връзка с университетите. Моите наблюдения са, че голяма част от иновациите в строителния бранш идват не от научните среди, а от компаниите. Но изследванията, правени в университети, имат много по-голяма стойност, тъй като те не са обвързани с ничии интереси. Затова въпросната колаборация между двете страни е изключително важна. По този начин функционират големите университети в САЩ и не само. В Европа също мащабните проучвания се правят във висшите учебни заведения, но се спонсорират изцяло от бизнеса, с уговорката, че решават реални проблеми на фирмите, а не задоволяват някакви академични идеи.

Наскоро участвахте в работна среща между изп. директор на Камарата на строителите в България (КСБ) Валентин Николов и представители на Иноцентър България. Какви теми се дискутираха на нея, кое според Вас е най-важният резултат?

Идеята на Иноцентър е да свърже строителния бизнес в България и академичните среди. Естествено няма как КСБ като браншовата организация на строителите да не е и най-съществената част от групата, която координирам в Иноцентъра. Той функционира вече две години. Основната ни задача е да обединим университети, в които се изучава строителство и архитектура, КСБ и всички други браншови организации, свързани със сектора, като Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Българското общество по строително право и т.н. Аз вярвам, че индустрията в страната ще се обедини, ако има общи цели и действа съвместно за постигането им. Тогава със сигурност крайните резултати ще бъдат по-добри за всички. Няма как в един проспериращ строителен сектор да е печеливша само КСБ, а проектантите, архитектите и др. да са губещи. Когато се печели, всички печелят – това е основното нещо, което се стремим да направим.

Иноцентърът включва не само компании от строителния отрасъл, но и фирми от абсолютно всякакъв вид бизнес. В него работят тематични групи, като аз ръководя „Иновации и дигитализация в проектирането и строителството“, която е най-голямата. Искахме да разберем от КСБ какви са интересите й и по какви проекти организацията би работила съвместно с нас.

Обърнахме внимание на изп. директор на КСБ Валентин Николов, че е добре в Иноцентър да членуват индивидуално и отделни строителни и проектантски компании. Камарата на строителите е наш член, но когато започне да се върши реална работа, е много по-лесно да се действа с конкретни фирми, отколкото с голяма организация. Това бяха двете основни теми на разговора.

Иноцентър разполага с висококвалифицирани кадри, като има доста възможности за осигуряване на финансиране. В него участват не само софтуерни компании, но и Фондът на фондовете, организации, които управляват европейски фондове. От тях можем да получим не само съвети, но и средства за решаване на проблеми на строителния бизнес. Изглежда, че най-наболелият в момента е въвеждането на дигитализацията в сектора.

Как гледате на идеята за общи проект с КСБ и НСОРБ за дигитализация на местните власти? Какви стъпки са необходими, за да се реализира?

Всичко все още е на много ранен етап. Проектът е изключително мащабен, но се надявам да намерим начин да го реализираме. Смятам, че за да успеем, трябва да се включи и държавата. Действително липсата на дигитализация утежнява процесите на проектиране и строителство, а бюрокрацията не е еднаква във всички общини. Това, за което с КСБ имаме единомислие, е, че трябва да има еднаква рамка за всички общини, независимо дали са големи или е най-малкото село в България. Да се прилагат едни и същи правила и документи, и то за определено време. Всичко ще има смисъл, ако е унифицирано за страната.

Какво успя да постигне групата „Иновации и дигитализация в проектирането и строителството“ в Иноцентър България от създаването й, разрешавала ли е конкретни проблеми на бизнеса?

Да, можем да се похвалим с добри резултати, но има още много да се желае. Интересното е, че компаниите, които се обръщаха към нас, не бяха от нашата група, но бяха от Иноцентър. Последната, за която се сещам, е софтуерна фирма, която имаше нужда от консултации при изграждането на новия си офис. Това е идеята на Иноцентър – сам по себе си той не е юридическо лице, не може да кандидатства за никакви фондове, но той осъществява връзка между организациите, компаниите и хората, които членуват в него. Ако Иноцентърът беше юридическо лице, тогава нещата щяха да се размият. Целта му е да съвместява, насочва и канализира усилията.

Групите, които основахме, правят редовни срещи, но и те трябва да станат още по-чести и продуктивни. Във всяка една представители на КСБ, на МРРБ, на Столичната община, на КИИП заявяват кои са основните трудности и приоритети за тях. В процес на няколко разговора през 2019 г. изведохме два главни проблема. Единият е дигитализацията, която е в интерес най-вече на строителните компании, защото улеснява процеса и прави по-качествен крайния продукт. Втората огромна тема това са новите материали в строителството. Забелязвам, че в България прилагането на нови материали става все по-голямо с всяка изминала година, но има какво да се желае още.

Дигитализацията на сектора е важен приоритет за КСБ. Какви са наблюденията Ви за степента на използването на BIM от строителните фирми у нас, бихте ли направили паралел, доколко този модел е застъпен в САЩ.

Аз не съм специалист по BIM и нямам информация до каква степен това моделиране е внедрено в България. По отношение на САЩ не съм сигурен какъв е процентът на големите компании, които го използват, но за малките фирми смело мога да заявя, че не го прилагат. За големите строителни дружества BIM технологиите определено са огромен плюс, но малките считат, че те им утежняват процеса. Въпреки това съм убеден, че бъдещето принадлежи на BIM. Необходимо е да се направи цялостна връзка между всички процеси от началото до края.

Предизвикателство ли беше обучението на студентите в Калифорнийския политехнически университет в пандемията? Подготвено ли беше учебното заведение за подобна ситуация?

Никой не беше подготвен за такава ситуация. Щатът Калифорния въведе ограничителни мерки в същия ден, когато и България обяви извънредно положение – на 13 март. Преди това имаше някакви съобщения, че някакъв вирус се е появил, но никой не му обръщаше внимание. Всичко ескалира в рамките на седмица и един ден университетът обяви, че затваря, като на студентите, които живеят в общежития, им дадоха 2 дни да се изнесат.

Лошото е, че това съвпадна с края на семестъра, когато са изпитите, и трябваше да се провеждат виртуално. Това, което ми направи много положително впечатление, е, че университетът имаше план за действие. Буквално за дни преподавателите бяхме снабдени с всичко, от което съобщихме, че имаме нужда. Лично аз поисках уеб камера, голям монитор и таблет, на който да мога да рисувам, пиша и чертая.

За мен лично в началото натоварването беше ужасно. Може би пет-шест седмици работих по 7 - 8 часа дневно само за да направя лекциите и да запиша видеото към тях. Това, което в клас пиша на черната дъска, решаване на различни проблеми, например проектиране на греда на колони, на плочи, всичко го подготвих на таблет. За месец и половина направих около 200 страници лекции и около 20 примера и 40 часа видео. Всичко това го организирах под формата на учебник. Класът ми имаше и два проекта. Единият беше за проектиране на обикновена сграда, а другият - за изследване на поведението на 4 греди. Всичко заработи учудващо бързо и добре.

Положителното е, че когато светът преодолее COVID-19, тези неща ще останат. Студентите ще разполагат с лекции в PDF формат и видео към тях, в което ги коментирам в детайли, и могат да ги гледат, когато искат.

Другият плюс по време на карантината е, че можех да отделям повече време на студентите. Ако някой ми изпрати имейл с въпроси, или му отговарях електронно, или предлагах да обясня в Zoom. За студентите ми това беше огромен плюс - естествено за тези, които искат да учат. Аз съм твърд привърженик на това, че висшето образование до някаква степен е процес на самообучение. Има група студенти, които не могат да свикнат с онлайн обучението. Това са обикновено деца, които нямат добра организация, тя е по-скоро ученическа, отколкото студентска.

Усеща ли се вече финансова криза в САЩ? Какви затруднения изпитва бизнесът там и как помага държавата на фирмите?

Мога да коментира само областта, в която живея – Централна Калифорния, където в началото на пандемията бизнесът имаше затруднения, но това бяха предимно ресторанти, фризьорски салони. Докато строителният сектор по никакъв начин не беше засегнат от въпросната криза. Компаниите функционираха по същия начин отпреди разпространението на коронавируса.

Беше помислено как да продължи да работи бизнесът извън строителството. Реализираха се различни мерки и ресторантите вече функционират.

За университета също имаше негативи, защото загуби доста пари от таксите за общежитията. Подобно на Великобритания първите две години студентите от 1-ви и 2-ри курс задължително живеят в общежития. Като цяло калифорнийската университетска система твърди, че има 480 млн. долара дефицит за тази година. Това звучи много неприятно, но в същия момент се оказа, че има 1,7 млрд. долара спестявания на банкова сметка, което значи, че нещата не са толкова зле.

Като цяло ситуацията в страната е различна. Например Лас Вегас е туристическа дестинация, в която затвориха абсолютно всичко, от което ще пострадат много фирми и хора. Трябва да се отчете и фактът, че САЩ приеха безпрецедентни мерки за социално подпомагане, много повече от ЕС.

Ще окажат ли сериозно влияние протестите и в какви сфери? Защо според Вас ескалираха нещата точно в този момент? Може ли да се каже, че се използва ситуацията за политически цели?

Колкото и да съм политически безпристрастен към това, което се случва, считам, че протестите се използват за политически цели. Разбира се, аз бях действително шокиран от случая с Джордж Флойд. Това беше не просто полицейско насилие, а направо тенденциозно убийство. Защо обаче ескалира в този момент всичко? Може би хората имаха нужда да си изкарат енергията някъде след всичките тези месеци на изолация, което не отменя факта, че в САЩ има прояви на расизъм, макар и рядко. Не мисля, че болшинството хора дискриминират някого по какъвто и да е начин. Не зная дали расизмът, който се приписва на белите хора, е присъщ само на тях или на човека като цяло. Въпросът е философски. Но е видимо, че протестите са организирани. В общи линии целият сблъсък е между глобализма – който се основава на неолиберализма, защитаван от демократите, и Америка като отделна страна. Президентът Доналд Тръмп твърдо е за второто. Не е случайно, че предстоят президентски избори в САЩ през ноември. Очевидно е, че се разчита на тези протести да им повлияят. Въпреки че аз лично не считам, че ще има някакви политически сътресения.

Проблем според мен е, че ситуацията се използва, за да се генерализира един трагичен случай, и се пренася напрежението в сфери, където не му е мястото, като университета. Да, действително студентите и хората в академичните среди са най-либерално и най-демократично настроени, най-свободомислещи са. Но на практика се получи така, че вместо да решават въпроса, те го подклаждат. Дали всичко това ще има дългосрочен ефект – не мисля.

При контактите си с младите хора, поне в Калифорния, забелязвам, че те имат някакво чувство за равенство, за справедливост, което в моето поколение липсва. В Калифорнийската политехника има студенти, които образуват екипи и всяка година ходят в държави като Никарагуа и Гватемала, за да помагат при строителството на обекти. Плащат си всички разноски по пътуването и престоя. Това са студенти втори, трети курс и имат общи представи от строителство и проектиране, най-вече хидро. Те работят по напоителни канали, кладенци за вода, пречиствателни станции и го правят абсолютно доброволно. След това в имейлите си гордо пишат – член на групата Никарагуа 2018 - 2019. В тях има някакъв хуманизъм, който може би е присъщ на хората, които са задоволени и сигурни. Имам чувството, че тези деца, дори когато имат големи възможности, не се стремят към материални придобивки. Купуват само неща, които са им необходими, което е много положително.

Като обобщение мога да кажа, че като че ли политиката в САЩ се балканизира. Появиха се хора и групи, които имат много различни виждания по почти всички въпроси. Обикновено американците показват, че са здравомислещи, и по някакъв начин винаги се намира балансът. Дано и този път да стане така. В САЩ всичко се дискутира на много широка основа, което до известна степен е досадно, защото за всяко нещо се сформира група с различни представители, които имат безкрайно на брой срещи. Някои от тях изглежда са непродуктивни, но накрая е взето под внимание мнението на всички. Когато седим на една маса 6 души и двама сме на мнение, противоположно на останалите, ние няма от какво да се оплачем, защото сме чути, аргументите ни са изложени, но на другите са били по-силни от нашите и ние го приемаме. След като нещо се възприеме, се действа. Мисля, че и настоящата ситуация ще се разреши по този начин. В заключение бих обобщил, че наред с всичките си недостатъци в Америка функционира успешно една много дълбока и всеобхватна демокрация, без аналог в съвременния свят, която би могла да служи за пример и на други държави.

Вие сте един от пионерите на технологията за укрепване на сгради и различни съоръжения, включително мостове с композитни материали. Преди две години работихте по популяризирането на тази иновативна технология у нас. Започна ли да се прилага?

Композитните материали в България постепенно стават все по-познати и се използват все повече. В страната има изключително много обекти, които са изпълнени с такива материали. Смея да твърдя, че са на път да станат традиционен строителен материал.

Аз всъщност се опитвам да ги популяризирам от 1997 г. и от тогава има огромен напредък. Голям плюс изигра фактът, че в новия Еврокод има и секция за проектиране с композитни материали. Това беше основната спирачка в началото. Мъчно е да накараш редовият проектант да проектира с нещо, ако зад него не стои стандарт. Ако нещо стане, проектантът и строителят да могат да кажат – аз съм следвал стандарта. Преди време го правехме само хора, които имахме много опит с композитните материали и си залагахме лицензите.

Действително има сфери, в които композитните материали са незаменими. Най-вече в реконструкция или рехабилитация на съществуващи съоръжения. Важни са и за новото строителство. Използват се под формата на армировки, които се прилагат само ако сградата е много специфична. В общи линии използването на композитните материали е лимитирано за ново строителство.

В България има много панелни сгради, специално в София, доста зидарийни конструкции не са армирани и не отговарят на съвременните сеизмични изисквания и рано или късно ще трябва да бъдат рехабилитирани. Композитите са лесни за използване, по-икономични са спрямо традиционните методи и позволяват работата да се извършва дори когато животът в бизнес сградата или жилището си кипи.

В България се появиха много фирми, болшинството от тях са гръцки и италиански, произвеждащи композитни системи, които са несъвместими с българските и европейски стандарти и качество. Това са компании, които никой не ги е чувал. Те купуват някакви материали отнякъде, предимно Китай. Комбинират ги по начини, които никой не знае как, и ги продават на много по-ниски цени. Това не е редно да се случва. Даже има случаи, когато такива системи се предлагат в магазини за строителни материали.

Следите ли в. „Строител“? Какво според Вас е значението му за бранша? Мислите ли, че можем да засилим нашето сътрудничество в областта на иновациите в строителството, дигитализацията и популяризирането на добри практики?

Доколкото ми е възможно, следя българската преса, включително и в. „Строител“. Не бих могъл да кажа, че стигам до всеки брой на изданието на КСБ, но го чета доста често. „Строител“ е изключително ценен и необходим вестник, и то не само за строителната индустрия на България. В. „Строител“ е масмедията на бранша.

Колкото повече медията отразява темата за дигитализацията и за всичко друго, което Иноцентър заедно с КСБ и останалите организации прави – толкова по-добре. Вестникът прави работата ни популярна. Той достига и до най-малката строителна фирма, защото всички компании от сектора го получават. Аз имам приятели, които имат малки строителни компании, и като отида в техния офис, виждам в. „Строител“, което много ме радва. Надявам се занапред сътрудничеството между Иноцентър и изданието на КСБ да бъде още по-ползотворно.

Реклама