Интервю

КСБ трябва да търси ефективност и финансова стабилност

Инж. Валентин Вълев е роден на 22.10.1960 г. във Варна.
Женен е и има две деца. Завършва Строителен техникум в родния си град - специалност „Строителство и архитектура”, а през 1984 г. се дипломира във Висшето военно-строително училище „Любен Каравелов”, профил „Промишлено и гражданско строителство”.
Инж. Вълев е собственик и съдружник на две водещи в областта си търговски фирми: „Експрес Гаранцион” ООД и „Акватек” ЕООД. Първата е основана през 1990 г. в гр. Шумен. Доказва се като строителна фирма с дългогодишен опит в изграждането на хотели, офиси, жилищни сгради и промишлени обекти.
„Експрес Гаранцион” е инвеститор, строител и собственик на веригата хотели AQUA във Варна, Бургас и София.
Четири години по-късно строителят поставя началото на още един вид дейност, като основава „Акватек” ЕООД. Фирмата се утвърждава като водеща в проектиране и изграждане на аквапаркове, спа центрове, обществени, хотелски и частни басейни.
Инж. Вълев е областен председател на КСБ във Варна и член на контролния съвет на
Камарата.


Строителите в морската столица на България вече имат своя сграда. Тя е красив паметник на културата и е плод на много усилия от страна на областния председател на КСБ инж. Валентин Вълев. Откриването на сградата, както и предстоящият УС на КСБ във Варна през есента са повод да потърсим мнението на строителя по няколко важни и интересни въпроса

Инж. Вълев, нека започнем от сградата на областното представителство. Тя беше открита официално. Как се почувствахте от това, че най-после имахте възможност да посрещнете колеги от цялата страна и региона?
Удовлетворението и задоволството, които изпитвам, са огромни. Постигнахме това да имаме свой дом с големи усилия. Тя е единствената цяла сграда извън София, която Камарата на строителите в България закупи, което не беше случайно. Аз и целият управителен съвет на ОП на КСБ във Варна държахме много да имаме хубава цяла сграда, а не само офис. Имахме доста разногласия, защото аз бях против да се купуват само офиси. След като обясних многократно на колегите какви предимства дава собствената сграда, след много дискусии и гласувания, те се съгласиха. В кръга на шегата, след като имаме сграда в столицата, защо да нямаме и в морската столица. Това беше моята малка борба. Сградата, придобита в това време, оттук нататък само ще вдига цената си. И в тази връзка пак казвам, че инвестицията е страхотна.
И не само това. Нашата идея беше да имаме място, в което да събираме местните строители не само по работа. Затова се борихме толкова много. И с откриването на нашия дом ние положихме началото. Сега трябва да го напълним със съдържание.

Къщата наистина е красива. Тя е архитектурен паметник, намира се непосредствено до морската градина. Може ли да ни кажете каква е нейната история? Кога е построена и какво е било нейното предназначение?
Не сме навлизали в дълбочина да изследваме историята й. Искахме първо да финализираме всички детайли и тя да стане наша. Оттук нататък със сигурност ще потърсим нейните корени и създатели. Към момента знаем, че е построена малко след 1900 г., може би около 1910 г. Била е собственост на богато семейство. Във времето е придобита от шипинговата фирма „Зодиак”, от която ние я купихме. Вътре ще видите интересни снимки от архива на общината, които ни връщат десетилетия назад.

Направили сте първия в страната Клуб на строителя. Какво искате да виждате, след като отваряте входната врата?
Варненските строители ще се събират тук и като колеги, и като приятели. Те ще общуват помежду си, чувствайки се у дома. Искаме да създадем традиция – те да празнуват тук своите празници. Едновременно ще се веселят и ще вършат сериозната работа. Искаме да постигнем атмосфера.

През есента предстои УС на Камарата, на който ОП - Варна ше е любезен домакин. Очакванията са на него да се очертаят бъдещите насоки в развитието на организацията. Как ги виждате вие?

На последния управителен съвет и след това на общото събрание упорито твърдя, че са необходими промени в управлението на Камарата. На мен то ми се струва недостатъчно ефективно. Многократно съм го казвал. В тази връзка съм се интересувал от международни фирми, които извършват такава дейност – структурират предприятия и организации като нашата, търсейки най-добрия вариант. Ние, всички строители, сме мениджъри и постигаме добра ефективност в собствените си фирми. Като се съберем обаче на управителни съвети, като че ли не можем бързо да вземем най-добрите решения и понякога се объркваме. Трябва да направим някакви промени. Може би УС трябва да е орган, който дава основните насоки за развитие. Директорът и неговият екип вече да изпълняват тези насоки.
Какво обаче е липсващото звено според мен? Трябва да има професионален одит, който да отчита до каква степен и как решенията на УС на КСБ са изпълнени. Ако осигурим една такава система, смятам, че ще постигнем много реални резултати. Разбира се, и до момента имаме важни и най-вече значими успехи. Трябва обаче да започнем да работим повече и за самите членове.

Можем ли да кажем какви точно са проблемите, накъде трябва да се върви?
Ние постигнахме нещо значимо – създадохме една единна Камара. Това е най-големият ни успех. Въпреки всички разногласия, въпреки всички съмнения за интереси и някакво лоби, многократните сбирки помежду ни повишават взаимното доверие. Това е нещо положително. Купихме и сгради. Централният професионален регистър на строителя функционира. Това обаче е само началото. Оттук нататък ние трябва да направим нещо за целия бранш. Какво имам предвид? Регистърът трябва да работи правилно. В момента той не е достатъчно ефективен. Той работи като регистър, но ако ти не си регистриран, отиваш, упражняваш дейност и никой не те контролира. Контролните функции в нашата държава липсват. Затова трябва да намерим пътя в нашата Камара да създадем този контрол. Само ако го има, ние ще постигнем успех.

Вие отдавна лансирате идеята за строителна полиция? Има ли подкрепа и нагласа тя да бъде споделена от вашите колеги?
Ние просто нямаме друг начин. Ако не направим това, членовете на КСБ постепенно ще сведат своята бройка до минимум. Те ще си кажат: защо да плащаме едни пари, без да има резултат от това. Защо да го правим, след като може да си работим и без това.
Има и още нещо – по търговете все още има сериозни проблеми. Каквито и усилия да правим, отчитам публикациите във вестник „Строител” и сигналите, които подаваме до институциите, все още не можем да се наложим над министерствата и общините. Нищо че сме голяма Камара, за тях все още не сме сериозният фактор, който трябва да бъдем. Например на регионално ниво, когато трябва да се вземе едно решение, нас ни няма. Удрят ни един кръст, и това е. Кметът на Варна например казва, че ни е голям партньор, но като отидохме за пръв път при него, стана следното - уважително се отнесе към нас, прие ни да разговаряме. Един от членовете на нашия УС обаче му възрази по един въпрос. Тогава той ни каза: „Ако обичате, разговорът приключи.”
Друг случай - с експлоатационните дружества. Във Варна от E.ON въобще не ни обръщат внимание. От ЧЕЗ пък декларират солидарност, но резултатът все още го няма. Дано, разбира се, удържат на думата си. Със силата на КСБ ние трябва да можем по-сериозно да влияем върху поведението на тези монополисти. Сега изживяваме едно детство, образно казано – първите си 7 години...
За да се издигне нашият авторитет, ние трябва да имаме лостове за влияние. Когато ЦПРС започна да работи, получих много обаждания от общината с молба да регистрираме някоя фирма. Мислят си, че това зависи от мен. Значи регистърът започна някак да им пречи. Така ние придобихме някакъв смисъл за тях. За да ни приемат като фактор, трябва да ни вкарат в закона.

Кажете за някоя ваша конкретна идея за промяна...
Някои колеги споделиха, че регистърът трябва да се раздели на секции с малки, средни и големи фирми. И обществените поръчки трябва така да се сепарират. За да може на малки обекти да работят малки фирми. Големите компании си имат големи обекти, а ходят и изяждат хляба на малките и средните. Да не забравяме, че малките фирми са около 97% от всички дружества. Една такава идея е възможна, може да се обсъди. Това е нашата истинска работа – да решаваме конкретни въпроси в полза на нашите членове. Това е основата и фундаментът. След тях вече можем да продължим.
И на последно място – ние трябва да работим сериозно като едно предприятие. Много хора казват, че КСБ не е предприятие. Ами какво лошо има в това? Така тя ще е ефективна. Нека не свързваме това понятие винаги с далавери. Аз го разглеждам като ефективност. КСБ може да върви в тази посока, само трябва да го пожелаем.

Ако можем да обобщим, каква ще бъде насоката на разговорите, които ще се състоят през септември? Около какво от тези неща, които изброихте, ще се концентрира целият дебат?
Аз не съм човекът, който може да каже това 100%. Според мен обаче той ще бъде в няколко посоки. На първо място – правилно разходване на средствата. Намираме се в такова време. Когато си в криза и харчиш повече, отколкото получаваш, значи те чакат много тежки дни. Това нещо го казах ясно и някои хора ми се разсърдиха. Ние обаче трябва да може да си плащаме борчовете. За да може да го правим, системата е - колкото получаваме, толкова харчим. В собствените си фирми се лишихме от някои неща. Аз имах човек, който се занимаваше с човешките ресурси, друг – с рекламата. Имах двама IT специалисти и двама юристи. Сега всички служители са по-малко. Не защото освободените не са си вършили добре работата, просто защото падна оборотът. Ако не оптимизираме разходите си, ще дойде момент, в който ще се изненадаме, че няма да може да си плащаме сметките. А ние сме дружество, което държавата няма да чака. Ще ни обявят в несъстоятелност, ще трябва да си разпродаваме имуществото и тогава ще стане смешно и жалко.
Ние сме хора, които се занимават с бизнес, и не може да не се съобразяваме с бизнес средата. Толкова кризи сме преминали. Ще се справим и с тази. Логично се наблюдава тенденцията наложени фирми, които са били отпреди, да се справят по-добре. Имаше такива, които бързо се появиха, бързо пораснаха, но и бързо изчезнаха. Тези фирми, които вече дълги години са в бранша, имат нагласата да се борят и да оцеляват. Надявам се да успеем да се справим, въпреки че това е и въпрос на стечение на обстоятелствата. Вярвам, че ако се борим упорито, ще се справим.
На второ място – да видим как ще управляваме по-ефективно. За мен не е правилно да правим управителни съвети толкова често. Събираме се и харчим много ресурс. Трябва да се виждаме само за най-важните неща. Не е необходимо да обсъждаме елементарни и текущи задачи. Това не е работа на УС, защото си има други компетентни служители. И на местно ниво ситуацията трябва да се промени. Областните председатели трябва само да управляват работата в представителствата. Ако хвърлям всичките си усилия там, ще фалира моята фирма. Въпреки че отделяме много време, трябва да ограничим функциите си. Нека да си стегнем финансите, да подобрим управ-лението и да се насочим към някои конкретни теми и проблеми. Един-единствен да решим, всички ще ни гледат както гледат Бойко Борисов...

Вие сте член и на КС на КСБ. Какво стои на дневен ред като работа в следващите месеци?
За мен лично най-важ-ната задача на контролния съвет е всеки похарчен лев да бъде на светло и целият процес да бъде напълно прозрачен. Всеки един член на КСБ трябва да има възможност да види как е изхарчен този лев. Знаете ли какво ме впечатли много, когато бях в Германия през
1990 г.? Отидох в една малка община. На входа имаше дебела книга, хваната със синджир. Попитах за нея, защо стои там и какво е предназначението й. Отговориха ми, че това е счетоводната книга на кметството. В нея е записан всеки един разход и тя е достъпна за всички граждани 24 часа в денонощието. Така те могат да видят как се разходват парите на общината, без да има нужда да влизат вътре при служителите, да пускат запитвания и да чакат по опашки. Така трябва да бъде и при нас. По всякакъв начин разходите ни трябва да бъдат достъпни до членовете на КСБ и да има прозрачност. В момента дори всичко да е перфектно, у хората се създават нагласи и усещания, че се прави нещо нередно. Камарата на строителите в България няма от кого да крие тези неща.