Г-жо Сачева, в рамките на около месец проведохте 2 работни срещи с ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ). Какви бяха основните теми, които дискутирахте?
Въпросите, които обсъдихме с КСБ, бяха свързани със следващия програмен период 2021 – 2027 г. на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”(ОПРЧР), с инициативите на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) по отношение на подкрепата на заетостта и някои наши ключови политики. Особено внимание обърнахме на такива, които касаят младите хора, които нито учат, нито работят. В България това е сериозен проблем, като в последните години имаме нарастване на броя на тези хора. В момента статистиката сочи, че те са повече от 160 хиляди. В плановете на МТСП е заложено тези младежи да бъдат идентифицирани, за да можем да направим една карта къде се намират и съответно да набележим възможностите и механизмите, чрез които те да бъдат привлечени към пазара на труда.
КСБ има интерес към тази тема. Камарата заяви желание да предлага различни форми на обучение и професионална квалификация и съответно да привлича част от тези млади хора към строителството.
Проблемът с подготовката на кадрите е ключов за бранша. Какви са намеренията на министерството за работа в тази сфера, ще има ли възможност Камарата да се включи по-активно през следващия програмен период в процеса на професионалното обучение?
Тази тема ще бъде сред водещите в изпълнението на бъдещата ОПРЧР не само по отношение на строителния сектор, а изобщо. Акцент ще бъдат дигиталните умения и работата с различни технологии. Те ще са не само за придобиване на способности за потребяване на различни видове услуги и технологии, но и за притежаването на дигитални умения за създаване на дигитални продукти.
Има желание от страна на КСБ да бъде директен бенефициент по ОПРЧР. На този етап сме се споразумели МТСП да опита да направи стъпки, за да видим какви са възможностите. Камарата на строителите е ексклузивна организация, създадена със закон и представляваща всички в бранша. Бихме могли да използваме този аргумент пред Европейската комисия. Можем да следваме своя опит, който имаме в работата си с Националното сдружение на общините в Република България, за което успяхме да докажем, че е единствената структура, която обединява българските местни власти. На този етап обаче е все още рано да определя какъв ще бъде крайният резултат относно КСБ. Мога само да декларирам нашето желание да направим всичко възможно. Междувременно Камарата на строителите като член на другите национално представени работодателски организации винаги би могла да бъде бенефициент през тях по различни проекти и програми, свързани с професионалното обучение.
Друг важен аспект от бъдещата ОПРЧР в частта за професионалното обучение е свързана със системата за валидиране на умения. Много бихме искали да работим за по-сериозна реформа в професионалното обучение. Съществуват редица центрове в страната, които предлагат такова и ние няма как сега тепърва да вървим към окрупняване. Това, което бихме могли да направим, за да благоприятстваме повишаването на качеството, е да централизираме валидирането на умения. Ще предложим система съвместно с Министерството на образованието и науката и ще определим няколко центъра, където придобитите умения във всички институции за професионално обучение ще могат да бъдат валидирани. По този начин ще се повиши качеството на предлаганото професионално обучение у нас.
Как кризата с COVID-19 се отрази на работата на ръководеното от Вас министерство? Промениха ли се някои приоритети?
Пандемията пренареди много от основните ни задачи. Може би най-важното, което успяхме да направим в рамките на изминалите месеци, е въведената мярка за подкрепа на заетостта. Това е най-мащабната помощ от правителството, оказана през МТСП. Досега чрез нея успяхме да запазим 170 хил. работни места, като до края на годината общо броят им ще достигне 300 хил., включително и по втория дизайн на тази мярка. За първи път действа подобна в България. Като следствие от придобилата гражданственост мярка 60/40 вероятно ще пристъпим и към стартиране на работа по антикризисно законодателство за подкрепа на заетостта. Целта ще е да направим така, че в бъдеще, независимо от това какви кризи настъпват – социални, икономически или здравни, мерките в подкрепа на заетостта да действат автоматично. По този начин бизнесът ще се чувства много по-сигурен, когато трябва да вземе решение за своите стратегически инвестиции.
Друг основен акцент е подкрепата на уязвимите хора, на най-пострадалите от кризата. Бяха стартирани множество програми, свързани с инициативата „Топъл обяд”, със Социален патронаж. Увеличи се бюджетът за хората с увреждания, за лични асистенти. Тоест през изминалите няколко месеца успяхме да не позволим кризата да се отрази тежко върху най-уязвимите наши съграждани.
Не на последно място бих искала да споделя, че положихме много усилия и за домовете за лица с деменция, с увреждания, за старите хора, за центровете за деца и младежи. Осигурихме на 1800 деца компютри, техника и интернет, за да могат да се приспособят към новите реалности, в които трябваше да учат.
Депутатите дадоха срок на МТСП да изготви анализ на социалната сфера и проект на Кодекс за социална подкрепа. Какво ще е ключовото в този Кодекс и защо е нужен?
Социалното подпомагане у нас се организира в съответствие със Закона за социално подпомагане и Закона за семейни помощи за деца. В Закона за закрила на детето също има разписани текстове за семейните помощи. Законодателството по отношение на социалната подкрепа е фрагментирано. Такова е и за хората с увреждания, които получават подкрепа съгласно Закона за хората с увреждания и Закона за личната помощ. Има и съвсем нов нормативен акт от 2 месеца – Закон за социалните услуги.
С експерти и колеги е обсъждана идеята Кодексът за социално осигуряване да окрупни всички възможности за социално подпомагане. Така подкрепата може да стане по-целенасочена, т.е. да се прилага там, където наистина има нужда от нея, както и да бъде по-ефективна. Почти 32 – 33% от разходите на държавата се правят в социалната сфера. Това е най-сериозното перо в държавния бюджет и не е без значение дали те се насочват ефективно и постига ли се изпълнение на заложените политики. Например помощите за деца достигат до половин милион домакинства, за тях се дават стотици милиони левове. Въпреки това никой не е доволен и казва: какво да направя с тези 40 лв.? Явно има проблем, защото обхватът на помощта е сериозен, размерът на отделяните средства – голям, а хората не са доволни. Възложили сме на БАН изготвянето на анализ, от който очакваме да получим и конкретни предложения как да бъде организирана семейната подкрепа в бъдеще. В МТСП имаме свои виждания. Аз например смятам, че помощта трябва да бъде универсална за всяко българско дете. Но разбира се, това е дебат, който предстои да бъде воден и да се види какви ще бъдат плюсовете и минусите, както и различните политически становища.
Същото важи и за различните видове подпомагане. Около либерализацията на енергийния пазар трябва ли да организираме социална подкрепа за хората, които са енергийно уязвими? Като това не са непременно тези с ниски доходи. Могат да бъдат граждани, чието ежедневие е свързано с потреблението на повече ток. Например болните на хемодиализа са енергийно уязвими, защото при равни други условия потребяват повече ток. Същото важи и за водното подпомагане – ако се върви към справедлива цена на водата, това непременно минава през подкрепа на хората, които няма да могат да си я позволят. Тук вече е въпросът, който ние като ресорно министерство поставяме: трябва ли да има толкова много видове бедност у нас – енергийна, водна, социална и т.н. Стандарт е всеки от нас да има компютър и телефон. Тогава трябва ли да имаме дигитална бедност и подпомагане конкретно за това. Има много експертни мнения, че трябва да има една сума, с която да се подкрепят гражданите в неравностойно положение и с нея лицата да удовлетворяват определени нужди. А не да се налага да се администрират десетки видове помощи. Това е много трудоемко, изисква огромен административен апарат и ангажименти, а от друга страна фрагментираните помощи дават възможност за злоупотреби. Също голям дебат, който беше стартиран в рамките на това Народно събрание, и тепърва обсъжданията по него ще продължат, преди да се стигне до крайно политическо решение.
До 31 октомври ще представим анализа на БАН, а в рамките на годината ще оповестим и нашия вариант на Кодекс за социална подкрепа.
От години се говори, че са необходими промени в Кодекса на труда. Сега разбираме, че такива се подготвят. Какво ще включват те? В какъв времеви срок смятате, че ще бъдат приети?
Тези промени са внесени в Народното събрание и са разглеждани в парламентарната Комисия по труда, социалната и демографската политика. Предстои да влязат в пленарна зала на първо четене. Целта е да се намери фин баланс във възможността за колективно трудово договаряне. Това е тема, по която много трудно се постига консенсус. Дълбокото ми убеждение е, че тези въпроси трябва да се решават между работодатели и синдикати и по браншове. Държавата не може да предлага универсални решения за цялата икономика. Ние създаваме рамката и подходящите условия за по-задълбочаващото се колективно трудово договаряне и социален диалог. Но има редица детайли, въпроси и конкретики, които би следвало да бъдат приемани на браншово ниво.
Част от новите текстове в Кодекса са свързани с укрепване на колективното трудово договаряне, други предложения касаят хората, постъпващи на работа за първи път. Те ще могат да ползват отпуска след 4 месеца и няма да е необходимо да чакат 8 месеца. Също така по отношение на извънредния труд – друга дискусионна тема, ние предлагаме, когато е налице колективно трудово договаряне между работодател и синдикати, извънредният труд да може да се увеличи до 300 часа годишно. Това е опция, която ще бъде валидирана през колективното трудово договаряне, но смятаме, че е изключително важна, защото към момента извънреден труд се полага в редица браншове. В същото време въпросът не е уреден достатъчно добре нормативно и страдат както работодателите, които трябва да дават фиктивни отчети към държавата, така и работниците, чиито права не са достатъчно добре защитени. Например в сектор „Информационни технологии”, ако някой внедрява дадена система, той няма как, като свърши работното време в 17,30 ч., да стане и да си тръгне, особено ако вижда, че има бъгове. Неизбежно трябва да остане толкова, колкото е необходимо, докато се внедри системата. В моловете по време на празници търговските обекти работят колкото е нужно в помощ на потребителите. Извънредният труд е забранен в момента и на практика се получава така, че законодателството не следва живота. В този смисъл ние сме дали опция, която ще бъде валидирана, за да няма злоупотреби от страна на работодателите. Друга промяна в Кодекса касае сумираното изчисляване на работното време, което е по искане на синдикатите. Удовлетворили сме част от техните настоявания.
Има и завишаване на някои от санкциите за некоректни работодатели. Това са в общи линии промените. Трудно се договарят прекалено много нови неща в Кодекса за труда. Но приемането на настоящите ще е сериозен пробив на фона на дългите години дискусии за това, че по принцип трябва да има изменения.
Наскоро подписахте споразумение със синдикатите и бизнеса с цел да се посрещнат с общи усилия съвременните предизвикателства. Как Вие оценявате документа и какъв е очакваният ефект от него. Има ли според Вас добър социален диалог в тристранката в момента?
Определено има добър социален диалог синдикати, работодатели и правителство. През последните месеци постигнахме много неща заедно, включително и мярката 60/40, за която вече стана въпрос. Работим в изключително интензивен порядък. По време на извънредното положение Националният съвет за тристранно сътрудничество заседаваше доста често, включително и онлайн, като някои обсъждания продължаваха по 6 – 7 дори 8 часа. Специално за споразумението мога да кажа, че някои от нещата вече се изпълняват. На 15 септември Националният съвет прие Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. Там има конкретен текст, касаещ наемането на работници от трети страни, свързан с облекчаване на процедурата, за събиране на всички документи на едно гише.
По отношение на Кодекса за социална подкрепа сме се договорили за мащабна промяна в системата за социално подпомагане. Едно от нещата, които предстои да направим, е стъпка в тази посока.
Министерството на труда и социалната политика е ведомството, което действа, както Вие се изразихте, най-много на терен по време на кризата. Успяхте ли да осигурите необходимата социална подкрепа на хората, а и на бизнеса?
Зависи какво се има предвид под необходима, защото всеки е с различни разбирания. Смятам, че това, което ние направихме в рамките на последните няколко месеца, е да мобилизираме почти 2 млрд. лв. ресурс, който да бъде насочен в подкрепа на най-уязвимите, на семействата с деца и на бизнеса. Споменах програмата „Топъл обяд”, която достигна до почти 26 хил. души. По отношение да домашния социален патронаж данните сочат, че сме обхванали почти 45 хил. възрастни, хора с увреждания и такива, които бяха в карантина. И двете програми ще продължат до края на годината. През есента ще бъдат подпомогнати 480 хил. души, до които ще достигнат 6500 т храна чрез индивидуални пакети и продукти.
Отделно е персоналната помощ за първи клас, включила 23 хил. семейства. Въведохме за първи път еднократна подкрепа за осмокласници в размер на 250 лв. Направихме я от гледна точка на това, че най-големият процент отпадащи деца от образователната система обикновено са след седми клас. Заради COVID-19 децата трябваше да останат вкъщи. Не всички от тях имаха възможност да се включат активно в процеса на дигитално обучение. Част от нашите сънародници не проявяват такава голяма отговорност по отношение на образованието, затова беше важно да направим така, че да има някакъв материален стимул, който да подпомогне работещите родители в подготовката на децата за новата учебна година. От друга страна искахме да мотивираме онези деца, които се колебаят дали да тръгнат на училище, или да останат вкъщи. Към момента около 15 хил. лв. са отпуснатите помощи по различните видове заявления за осмокласници. Одобрихме 80 млн. лв. за семейства с деца, за които има карантина или училището, детската градина са затворени. Може би само 20 броя заявления са подадени по тази мярка в цялата страна. Надяваме се да нямаме в бъдеще казус с изцяло затваряне на образователната система.
Еднократна помощ също се отпуска също на семейства, които трябва да останат вкъщи да си гледат децата, а са изчерпали възможностите за платен или неплатен отпуск. Тя достигна до 3500 – 3600 души. Всичко това е направено заедно с мярката 60/40 и тази за краткосрочна заетост, която беше насочена към секторите „Транспорт” и „Туризъм”. Там запазените работни места са 23 хил. Отделно е добавката за пенсионерите, която се дава вече трети месец. С решение на Министерския съвет българските пенсионери, които са 2,5 млн., получават месечна помощ от 50 лв.
Всичко това показва, че работихме със сериозен обхват, говорим за около 2 млрд. лв., които достигат до около 3 млн. души. Мога да кажа, че МТСП е помогнало на най-много хора по време на COVID-19.
Как се реализира мярката 60/40, колко са изплатените средства към момента? Има ли интерес от страна на строителни фирми? Казахте, че от 1 юли по-широк кръг от компании ще бъдат правоимащи по програмата. Кои са те?
По първия дизайн на мярката бяха изплатени около 180 млн. лв. за запазване на 82 хил. работни места. Сега общо от 15 юли до 14 септември са приети 4475 заявления за 132 054 работници и служители. До този момент са изплатени почти 80 млн. лв. за два месеца. В сектор „Строителство” са одобрени 127 фирми за 2862 работници и служители. Той не е сред най-пострадалите икономически отрасли, поради което относителният дял на одобрените фирми е 4,65% от общия брой на подпомогнатите. Персоналът, за който получават средствата, е под 3%. Най-голям дял по мярката имат компании от преработващата промишленост, търговията, хотелиерството и ресторантьорството.
60/40 е с променен дизайн от началото на юли. Изисква се спад в оборота от 20% спрямо определен период преди извънредното положение. Включени са повече сектори и профилът на фирмите, които кандидатстват сега, е доста по-различен. В началото бяха предимно малки и средни фирми, сега са повече средни и големи компании.
Реализацията на социалната политика е свързана с взаимодействие с бизнеса, а строителният е структуроопределящ за държавата. В тази връзка – за какво разчитате на нашия бранш?
Сферата, в която бихме могли да имаме най-голямо взаимодействие, е тази на професионалното обучение и квалификация. Така че се радвам, че започнахме разговора с КСБ по отношение на бъдещите проекти и програми.
Част от споразуменията между работодателите и синдикатите са свързани с това да има минимални работни заплати по сектори. Разчитаме, че диалогът в тази област ще бъде достатъчно интензивен, за да може да получим добър краен резултат.
Къде в представения от Европейската комисия План за възстановяване е мястото на социалната сфера?
Всяка една държава трябва да направи свой план в тази област. Приоритетите са свързани със зелените политики, дигитализацията и социалната устойчивост. В този смисъл във всеки сектор има място за социалната политика дотолкова, доколкото всичко това е свързано с работни места. С безопасни и здравословни условия на труд, запазване на съществуващи и създаване на нови работни места, подобряване и повишаване на професионалните качества и умения и подкрепа на тези, които биха били уязвими вследствие на реформите. Социалната политика е нишката, която свързва всички политики по различен начин и в различни сектори.
Политиките, касаещи младежката безработица и заетост, са изключително важни в рамките на този план за възстановяване и развитие. Друго важно нещо е т.нар. механизъм SURE, който на практика подкрепя със заемни средства подобен тип мерки като нашата 60/40, за която България вече беше одобрена да получи заемни средства като част от политиките за възстановяване и развитие.
Важно е да отбележим, че всички тези пари няма да дойдат за запазване на съществуващите икономики, а за трансформацията им в по-щадящи за околната среда, по-технологично развити и много по-устойчиви на бъдещи кризи. Ние трябва да намерим най-добрия баланс между това да подкрепяме бизнеса, но и да го насърчаваме да се променя, защото е неизбежно. След тази криза всеки бизнес, включително и строителният, трябва да направи нововъведения и няма как да бъде същият като преди кризата.
В последните дни от различни места в страната идват новини за старт на проекти за изграждане на социални домове по различни европейски програми. В края на програмния период сме. Как върви изпълнението на проектите по европейските програми, насочени към социалната сфера?
Това, което правим за всички проекти в направлението, е търсенето на синергия с Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР). Изграждането на сграден фонд минава през ОПРР, а ОПРЧР финансира меките мерки за осигуряване на персонал, обезпечаване на социалните услуги и т.н. В настоящия програмен период сме фокусирани в деинституционализацията на услугите за деца. Докато в следващия 2021 – 2027 г. ще обръщаме внимание върху услугите за възрастните хора, по-специално върху тези с психични увреждания, различни дефицити, деменции и други. Очаква се да започне мащабна трансформация, да се създадат нови услуги, които да обхванат около 1215 възрастни хора над 65 години. Успехът ще е въпрос на добро сътрудничество с НСОРБ, на желание и инициатива от страна на самите кметове. За този тип услуги има голямо търсене, но те са много трудни за управление и администриране.
Нещата са стратегически. При деинституционализацията, свързана с деца, бяха направени множество малки услуги, които имат своето място от гледна точка на социализацията им и създаването на микросреда, която да е близка до семейната. Но възникна проблем – липса на достатъчно персонал, който да може да предоставя всички услуги. Имаме над 1500 – 1600 услуги, като не във всяка една успяваме да намерим най-доброто качество по отношение на грижата от гледна точка на рехабилитатори, социални работници и други. Ако в момента на социалните услуги за възрастни хора се направи подобна фрагментация, това ще означава да имаме 2 – 3 пъти повече персонал. И тук е нужен баланс – да осигурим услуги, които са максимално близки до домашната среда, но да не са прекалено фрагментирани, за да се обезпечат с достатъчно добър персонал.
Какви други плановете за развитие на социалната инфраструктура има в следващия програмен период?
Освен към изграждането на социални услуги за възрастни хора ще се насочим и към ремонт и рехабилитация на съществуващи центрове. Някои от тях са правени преди 10 години и вече имат нужда от обновление. Освен това по Плана за възстановяване и развитие имаме намерение заедно с Министерството на икономиката (МИ) около 100 млн. лв. да бъдат отделени за безопасни условия на труд, т.е. да се дава възможност на работодателите за пренастройване на предприятията или фирмите по начин, по който да работят в новите условия. Например да се разделят входовете от изходите, да се монтират преградни стени, да се закупят предпазни средства или да се заложат друг тип приспособления на работните места. Заедно с МИ ще може да предоставяме грантове за тези цели.
Проектът „Красива България“ вече много години се радва на нестихващ интерес от страна на общините. Как си обяснявате неговия успех? Какво предстои?
„Красива България” навърши 22 години. Започнах работа в МТСП почти по същото време и бях свидетел как се създаде този проект. Той е наистина от много успешните, дори и самата аз съм изненадана, че съществува толкова година. Бих искала през 2021 г. да разширим финансирането.
През настоящата година финансираме 50 проектни предложения за подобряване на обществена среда и социална инфраструктура. 48 от тях са на общини, а останалите са на Районен съд – Ардино, и на Националното музикално училище „Любомир Пипков”. Общата стойност на проектите е 8,6 млн. лв., като от тях 3,7 млн. лв. са осигурени по линия на „Красива България”, а останалите са от бенефициентите. Проектите обикновено получават между 60 хил. лв. и 400 хил. лв.
По тази инициатива работят около 190 души, които са регистрирани в бюрата по труда. Събират се и нови предложения, но те ще бъдат финансирани през следващата година. Много добре се използва този холистичен подход – не само да се укрепи дадена сграда, но и да се създаде работа на строителния бранш и да направим така, че да намаляваме броя на регистрираните безработни.
В свое изказване посочихте професиите на бъдещето. Кои са основните и строителството сред тях ли е?
По своеобразен начин всички си остават професии на бъдещето. Специално докладите и професионалните анализи, които аз чета, са свързани със здравеопазването, образованието и социалния сектор. Когато говорим за бъдещето, клишето винаги е свързано с технологиите, с машините, но аз гледам на тях като на инструмент. Винаги, включително в предишното си амплоа като зам.-министър на образованието и науката, съм подчертавала, че професиите, свързани с хора, са също толкова важни, колкото тези с технологии. Затова винаги поставям акцент върху тези професии.
В рамките на Европа броят на гражданите, ангажирани в социалния сектор, в широкото понятие на тази дума, включително и консултанти, които подпомагат кариерното развитие или намирането на работа, надвишава 10 млн. души. Това със сигурност са професии на бъдещето. Що се отнася до строителството – то е вечна професия и в този смисъл е и на бъдещето.
Какви са следващите стъпки в развитието на сътрудничеството Ви с КСБ?
Предстои да обсъдим и да видим какви са възможностите КСБ да бъде директен бенефициент по ОПРЧР, както и бъдещите ни инициативи, свързани с подкрепа и запазване на заетостта. Ще коментираме и всички предстоящи мерки, включително по приоритета младежка безработица и за работа с млади хора, които нито учат, нито са трудово заети. Това са темите, по които сме отворени за диалог и сътрудничество.
В. „Строител“ е изданието на Камарата, което се получава от всички строителни фирми и участници в сектора. Как виждате неговата роля, за да достига максимално бързо и обективно до нашите читатели важната за тях информация, която излиза от МТСП?
Със сигурност бихме могли да засилим партньорството си с в. „Строител“ по отношение на обмена на информация за всички програми и проекти, по които работи министерството. Също би било добре да разпространяваме повече информация за основните приоритети, свързани както с ОПРЧР и с проектите по „Красива България”, така и по Фонд „Условия на труд”, който вероятно представлява интерес за читателите Ви. Разбира се, не бива да пропускаме и проектите на Фонд „Социална закрила”, защото част от тях са свързани с изграждане на социална инфраструктура.
Мисля също, че можем да организираме различни съвместни дискусии по актуални за строителния бранш теми, като инициативата би могла да бъде и от Ваша страна.
Реклама
