Разчитаме на експертния опит на КСБ за реализиране на проекти

Ивелина Василева е родена на 8 октомври 1969 г.
Магистър е по английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Специализирала е управление на проекти в Института в Карлсберг и бизнес мениджмънт в Ериксон университет в Стокхолм, Швеция. Има професионални квалификации по управление на проекти, финансирани от Европейския съюз в УНСС, и управление, контрол и анализ на фирмената дейност в Стопанската академия в Свищов. Била е регионален мениджър за Югоизточна България и акаунт мениджър за Югоизточна Европа в „Ериксон Телекомюникейшънс България” до 2003 г., след което последователно е директор на звеното за управление на проекти във ВиК – Бургас, и ръководител на Европейския информационен център в Бургас. От 2007 г. заема длъжността зам.-кмет по евроинтеграция и екология в община Бургас. Член е на Българската асоциация по управление на проекти.

Г-жо Василева, как  Оперативна програма „Околна среда” осъществява целите и приоритетите на МОСВ?
Целите и приоритетите на Министерството на околната среда и водите са свързани с изпълнението и прилагането на политиките и законодателствата както на Европейския съюз, така и на националните, отнасящи се до опазването на околната среда и водите. Оперативна програма „Околна среда” (ОПОС) е замислена с идеята да отговори на три основни приоритета в областта на екологията, а именно – изграждане на инфраструктура за пречистване на отпадните води, изграждане на регионални съоръжения за управление на отпадъците и подпомагане на дейнос-тите, свързани с опазването и възстановяването на биоразнообразието. В този смисъл изпълнението на програмата е изцяло фокусирано върху тези области.
Знаете, че стартът на програмата не беше достатъчно успешен и претърпя доста критики, включително от Европейската комисия (ЕК), в резултат на което бяха предприети редица корективни мерки. А и това е нашата визия – основният ресурс на програмата трябва да бъде насочен към най-приоритетните обекти, към тези, за които осигуряването на финансиране и реализацията не подлежат на никакво съмнение и се осъществяват в най-кратки срокове. Това са големите пречиствателни съоръжения за населени места над 10 хил. еквивалент жители и изграждането на останалите 23 регионални системи за управление на отпадъците, както и в приоритетна ос 3 – мерките, които подпомагат изпълнението на планове за управление на защитени зони и територии.
Във връзка с това бяха разработени механизми за трите приоритетни оси, фокусирани изцяло върху най-важните инфраструктурни обекти и дейности. Всичко това срещна разбирането, одобрението и потвърждението от страна на ЕК за това, че действаме в правилната посока. В този стил е писмото, отправено до мен от Жан Ройслер, както и писмото от генералния директор на дирекция „Регионална политика” на ЕК - Дирк Анер, отправено към министър Томислав Дончев.
Другото, което съответства на политиката на министерството и което представлява правилния подход към бенефициентите ни – общините, е директното предоставяне на средства за идентифицираните приоритетни обекти. Т.е. ние не смятаме, че е необходимо бенефициентите да се състезават за изграждането на едно пречиствателно съоръжение например. Вместо това е необходимо да им се даде необходимата подкрепа – техническа помощ и консултации, за да могат те по-бързо да се справят със задачите. В тази посока са и промените, които въведохме в ОПОС, с директно предоставяне на средства за проектите по приоритетна ос 1 и приоритетна ос 2. Оттук насетне следва програмирането и на следващия планов период, като отново във фокуса на вниманието ще бъдат основните екологични политики на правителството, съоб-разени с европейските, насочени към опазването на чистотата на водите и на околната среда чрез редуциране на количествата отпадъци, които трябва да бъдат депонирани, т.е. въвеждане на по-модерни практики и технологии. Естествено, и климатът вече се очертава като основен приоритет, който ще бъде предмет на дейностите по програмиране за следващия планов период.

Колко общо са финансовите меморандуми, които МОСВ управлява, и за какви проекти по-конкретно се отнасят те?
22 са общо финансовите меморандуми, които МОСВ управлява. Сред тях 19 са инвестиционни и 3 - за техническа помощ. Рисковите сред 19-те, които засягат инвестиционни проекти в областта на околната среда и водите, са 10. Останалите ще приключат в рамките на срока за допустимост на разходите. Можем да се похвалим и с доста съоръжения, които са в експлоатация, включително и с шест пречиствателни станции, които открихме от предходния мониторингов комитет - от ноември 2009 г. досега, което смятаме, че е сериозен успех и една демонстрация на това, че дейностите на МОСВ са подсилени.

Какво се случва към момента с десет рискови инвестиционни проекта, финансирани по програма ИСПА, свързани с управление на отпадъците и на водите?
Проведоха се техническите срещи и мониторинговият комитет за изпълнението на програма Екс ИСПА. Пред ЕК вече са отчетени два от тези рискови проекта по програмата.
За да ускорим изпълнението на 10-те рискови проекта, предприехме редица мерки още в края на миналата година. Изключително строг е контролът за спазване на действията, които заложихме като необходими. Част от тях е ангажиментът на всеки един от координаторите да следи стриктно изпълнението на строителните дейности. Подсилихме интензитета на срещи с изпълнителите в присъствието на министър Нона Караджова и в мое присъствие. Министър Томислав Дончев лично се ангажира да проверява и контролира процеса на изпълнение на тези рискови обекти на място. Някои от тях отбелязват значителен напредък, но продължават да стоят в категория рискови поради факта, че срокът за уведомление за дефекти, или гаранционният срок, излиза извън периода на допустимост. А примерно при проектите във Варна и в Смолян, за които строителните дейности би трябвало да приключат в началото на следващата година, самите изпълнители са се ангажирали да ускорят работата, така че да приключат в рамките на 2010 г.
Излезе и решение на комисията по финансовите меморандуми, подписани от началото на 2004 г. насам, за възможност те да бъдат удължени с една година. МОСВ управлява 4 инвестиционни и 2 за техническа помощ сред тези проекти, като инвестиционните са за интегрирания воден цикъл на София, Сливен, Кюстендил и изграждане на сероочистващи инсталация на ТЕЦ „Марица-изток”. И удължаването на финансовия меморандум за тях ни дава възможността да усвоим повече средства.
Смятам, че това беше много сериозно постижение и за българския екип, и за правителството ни. Продължаваме с усилията си за постигане на същото споразумение с ЕК и за финансовите меморандуми, подписани от комисията в края на 2003 г., а от България – в началото на 2004 г. Нашата теза за това искане е, че към момента те трябва да бъдат третирани като междуправителствени споразумения, защото България все още не е била член на Европейския съюз (ЕС). В този смисъл стават валидни едва след подписването от втората страна. Все още няма окончателно решение на комисията за това, но ако получим одобрение, ще получим възможност да спестим национални средства, като използваме европейски такива, за да реализираме още проекти.

Кои са приведените в експлоатация обекти и как функционират те към момента? Как протича периодът за съобщаване на дефекти при тях?
Шест са пречиствателните станции, които открихме – Попово, Ловеч, Севлиево, Бургас - Меден рудник, Смолян и Балчик. За всички тях се наблюдават параметрите и качеството на изпълнение на строителните дейности по време на гаранционния период. Всъщност единствено за пречиствателната станция за отпадни води в Ловеч, където изключително трудно доведохме до финализиране този проект, имаме сериозни забележки както от страна на ВиК дружеството, така и от страна на общината. Тази седмица проведохме среща с изпълнителя с изричното условие, че ако не подходи сериозно и не отстрани установените до този момент дефекти, ние ще ползваме правомощията си да наложим санкции за това, както и да му отнемем правото да продължава работата по проекта. Това обаче би означавало, че отстраняването на дефектите ще бъде поето от нас, след което ще изискаме от него да възстанови изразходваните средства. Това е единственият случай, при който има проблеми в периода на съобщаване на дефекти. По отношение на останалите станции нямаме индикация за проблеми и експлоатацията върви в нормален порядък.

Достатъчно квалифицирани ли са българските строителни фирми за изграждане на съоръженията при обектите?
Аз смятам, че в годините на изпълнение на програма ИСПА, която всъщност дава възможност за разгръщане на подобни строителни дейности, българските фирми са доказали, че имат и възможностите, и капацитета, и уменията да се справят с такива задачи. Има достатъчно изпълнени обекти, доказващи способността на нашите фирми да поемат водещата роля в процеса. Ние поддържаме непрекъснат контакт с Камарата на строителите в България (КСБ), за да ги информираме за хода на изпълнение на ОПОС. Смятам, че това е допълнителна възможност за строителния бранш да докаже професионализма си.

На какъв етап е проектът за водния цикъл на София? Разбрахме, че към момента има известни промени, които се правят с цел подобряване първоначалния проект.
Проектът за интегрирания воден цикъл на София е изключително важен стратегически и трябва да се случи. Това е един от финансовите меморандуми, подписани след началото на 2004 г. - през 2005 г. По него в момента се изпълняват три строителни договора. Те са в ход и имат сериозен напредък в строителните дейности. Вече е избран и строител за четвъртия договор. Компонентът, който е свързан с изграждането на левия владайски колектор от софийския проект, е забавен във времето главно заради проблеми с отчуждаването на частни имоти. В този смисъл ние ще поискаме от ЕК удължаване на финансовия меморандум, за да можем да използваме още една година време да довършим строителните дейности. И да дадем възможност за старта на изграждане на левия владайски колектор, с който са обвързани целите на финансовия меморандум. За проекта имаме изключителната ангажираност на Столичната община в лицето на кмета Йорданка Фандъкова и на ресорния заместник-кмет, които ни предоставят информация за графика на дейностите, свързани с изграждането на този компонент. От страна на изпълнителите също се демонстрира отговорно отношение до този момент. А с ЕК бихме могли да коментираме възможността за продължаването му и в следващия програмен период.

Как реализирането на този проект и на другите като него се отразява върху обществото, екологията и икономиката в България? Защо те са така необходими за страната ни?
Проектите, свързани с изграждането на екологична инфраструктура, не са особено атрактивни, защото не са толкова видими за гражданите. Освен това процесът на изпълнение обикновено причинява доста неудобства на хората. Основните ползи обаче, до които водят проекти от такъв характер, са много. Те преди всичко са екологични - за привеждане в съответствие със законодателството и необходимостта за пречистване на водите до степен, че да отговарят на заложените параметри. Но те засягат и качеството на живот на гражданите, защото голяма част от проектите са свързани с рехабилитации на мрежата. Особено когато те имат интегриран характер, какъвто е случаят със София, и когато паралелно се работи по реконструкцията и рехабилитацията и на пречиствателното съоръжение, и на водоснабдителната мрежа, и по доизграждане на канализационната мрежа. След реализирането на подобен проект вече може наистина да се усети ефектът от осигуряването на по-качествени услуги. Рехабилитирането на водоснабдителната мрежа води до редуциране на загубите на вода, което дава отражение върху стойността на продукта, предоставен от ВиК дружеството, и естествено има отражение и при крайния клиент със сметката, съдържаща трите компонента – водоснабдяване, канализация и пречистване, която той получава. Важно е да се отбележи и социалният ефект, защото реализацията на обекти от такъв мащаб и характер осигуряват много, макар и временни работни места. И дават възможност на фирмите участнички да се поддържат жизнени, което смятам, че е изключително важно, особено в момент на финансова криза.

През юни МОСВ започва приемането на проектните предложения на 124 приоритетни агломерации за финансиране по Оперативна програма „Околна среда” за сектор „Води”. Разкажете повече за това.
Ние вече публикувахме на страниците на ОПОС проект на покана, която ще отправим до идентифицираните 124 приоритетни агломерации над 10 хил. еквивалент жители. Ще отворим мярката в средата на месеца, като ще дадем възможност на всяка една от общините, която е готова да подаде своето проектно предложение. Процедираме на принципа на директно предоставяне на средства. Т.е. когато съответният кандидат-община е готова със своето проектно предложение, тя го входира в МОСВ и започва разглеждането. Ако има необходимост от допълване или усъвършенстване, това се коригира в процеса на разглеждане от страна на оценителната комисия.
Другото полезно нещо, което сме въвели, е възможността на общините да консултират проектите си с колегите от междинното звено – управляващия орган, още на етап подготовка, за да сме сигурни, че крайният продукт – цялата апликационна форма, който ще представят за одобрение, е с такова качество, че да може по-бързо да стигне до етап одобрение и съответно стартиране на строителните работи. Осъществяваме всякаква подкрепа на общините, защото съзнаваме, че с тях вървим в една посока и задачите ни са общи. Както по подготовката, така и при изпълнението ежеседмично имаме приемен ден за консултации с общините. Ежемесечно се организират срещи с тези от тях, които изпълняват големи инфраструктурни обекти в сектор „Води”, и с тези, които подготвят и изпълняват проекти в сектор „Отпадъци”. Ние трябва да се справим със сроковете, които се изискват по директивата, те от своя страна трябва да се справят със задачата за разработването и изпълнението на нелесните проекти.
Ще предоставим и техническа помощ за тези общини, които са в много ранна фаза на подготовка, като идеята ни е, когато стартираме поканата за такъв вид помощ, да обвържем резултата от дейностите по подготовка на проекта с финансиране на вече инвестиционния проект. Т.е. ако даден проект получи одобрение за изготвяне със съответното качество, което отговаря на нашите изисквания и методология, общината ще има възможност да получи финансиране за реализиране на този инвестиционен проект. Това, което съкращаваме като процедура за общините, е необходимостта да подават отново апликационна форма.

Как ползвате опита на експертите от КСБ за решаване проблемите със строителните отпадъци у нас? Разкажете ни какво се предвижда за България в тази насока.
В тази връзка МОСВ обяви процедура за избор на консултант, който да разработи стратегия за управление на строителните отпадъци. Процедурата е в ход, като нашата идея е, когато започне разработването на закон или на подзаконови нормативни актове, на всеки етап от подготовката да консултираме документите с КСБ, тъй като това е основното лице, което има отношение към законодателството и управлението на строителните отпадъци у нас. Както споменах, ние провеждаме регулярни срещи с Камарата на строителите, имаме пълното разбиране от тяхна страна и изключително добрата комуникация във всички сектори, така че разчитаме на тяхната експертиза още на етап съгласуване на всички нормативни документи.

Как използвате натрупания опит при предишния си ангажимент като заместник-кмет в настоящата си работа на заместник-министър?
Що се отнася до естеството на работата – не смятам, че е толкова различно. Това, че съм била в тази позиция, ми помага да разбера по-добре проблемите на нашите бенефициенти. Отговорностите са, разбира се, далеч повече. Свързани са и с формулирането на политики и на стратегии, и с управлението на процеси на национално ниво. Но възможността, която съм имала - да се запозная с естеството на проблемите, да премина през целия процес – на подготовка, одобрение, изпълнение на проекти, както по предприсъединителни програми, така и по оперативни програми, ми дава поглед над нещата и непрекъснато ме държи в позицията да искам от моите колеги да опростяват процедурите, да съкращават сроковете, да предоставят и консултации, и помощ на общините, за да можем заедно да движим процеса. Мисля, че вече сме успели да променим отношението на управляващия орган към бенефициентите, като промяната е в посока на изграждане на едно работещо партньорство.

Какво важно за приоритетите на МОСВ предстои да се случи в скоро време?
Другата седмица – на 14 и 15 юни, предстои мониторингов комитет по ОПОС. Също така през юли стартираме програмата на приоритетна ос 3 – биоразнообразие, което също ще даде възможност активни кандидати бенефициенти да получат финансиране. В целия процес на подготовка на новата схема и методика на управление на програмата сме разчитали на всички заинтересовани страни. Искам да благодаря и на КСБ, защото в процеса на изготвяне и на методиката, и на техническите изисквания получихме много ценни коментари от тяхна страна. Те ще ни подпомогнат и в процеса на определяне на референтни цени за услугите и дейностите по строителството.

Знаете ли, че КЗК иска да наложи санкция от 175 хил. лв на КСБ, заради референтните цени? Обвиняват ги в картелно споразумение.
Ами това е стандартно изискване, за да има ориентация. Освен това Камарата, като много сериозна институция с регионални подразделения, е един източник на информация и на база данни. Това, което те правят, не може по никакъв начин да бъде възприемано като някакво картелно споразумение, защото това са референтни цени, а не фиксирани. Те имат ориентировъчен характер, но не са задължителни. Може би е добре да се вземе за пример практиката в другите държави.
При нас точно в тази посока бяха критиките, заради това бяха спрени проекти и България загуби много средства – заради драстичните разлики в стойностите и самата ЕК препоръча някакъв марш, в който трябва да се движат цените.

Вестник „Строител” е изданието на целия строителен бранш в България. Какво е мнението ви за него и имате ли някакви препоръки? Какви са пожеланията ви към екипа?
Мисля, че вашето издание е много добър начин да се представи синтезирана и актуална информация за всичко, свързано със строителството в България. Приветствам инициативата ви да се разгръщате в посока проекти, изпълнявани с европейско финансиране, защото в тези времена на изключително трудно финансово състояние, както на частните фирми, така и на публичните институции, не трябва да забравяме, че европейските фондове са един много сериозен инструмент, който може да съживи икономиката. Що се отнася до строителния бранш - отново те са факторът, който би довел и до запазването на фирми, които са в критично положение.