Интервю

Искра Михайлова, евродепутат, зам.-председател на Групата „Обнови Европа“ в ЕП: Очакваме Renovation Wave да бъде представена през октомври

Естествени партньори по темата за възможностите за реализиране на инициативата на ЕК „Вълна за обновяване“ в България са КСБ и в. „Строител“

Г-жо Михайлова, на 16 септември председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изнесе първата си реч за състоянието на Съюза. Даде ли чрез нея отговор как Европейската комисия ще се справи с неотложните въпроси, пред които е изправен EС, и кои бяха според Вас най-важните акценти в това изказване?

Това беше първото обръщение на Урсула фон дер Лайен в качеството й на председател на ЕК за състоянието на Съюза. То беше дълго и включваше в себе си няколко документа. На първо място тя адресира част от изказването си към гражданите на ЕС, като подчерта ролята на Европейската комисия и на солидарността на ЕС за преодоляване на кризата от пандемията с COVID-19. Това беше важно, защото в някои страни се водеха и продължават да се водят кампании, в които се твърди, че Европейският съюз е безпомощен, слаб и не реагира адекватно на кризата с COVID-19. На второ място имаше послания, които бяха адресирани към Съвета на ЕС и към Европейския парламент като съзаконодатели, които носят отговорността за бързото приемане на регламентите, както и за законодателното регулиране на Фонда за възстановяване и устойчивост на ЕС - тези 750 млрд. евро, които са новата инициатива на ЕК, одобрена вече от Съвета. Предстои напълно завършване на законодателния процес и приемане на Многогодишната финансова рамка. Тя е от много голямо значение, тъй като от началото на 2021 г., което е след по-малко от три месеца, трябва да започнат да се прилагат програмите, които ще се финансират по новата рамка. Там също Урсула фон дер Лайен беше категорична по отношение на отговорността на Съвета и на Парламента и за необходимостта да се вземат бързи мерки, за да може наистина да се инвестира в това, което е планирано, и да се подкрепи европейската икономика. Не на последно място в нейното обръщение имаше елементи, които се четат много внимателно от бизнеса в цяла Европа, и те са свързани със Зелената сделка, дигитализацията и иновациите, като цяло във всички сфери. Тя подчерта това направление, давайки даже пример за водородни долини, както преди време са правени силиконови долини. Другият пример, който тя даде, беше свързан с „Вълната за обновяване“ на сградния фонд на територията на Европейския съюз - ясен сигнал към бизнеса в цяла Европа. Сигнал, че ЕК има много сериозни намерения да акцентира не само върху нуждата, но и върху всички необходими инструменти, за да стане това факт – да бъдат санирани и реновирани все повече сгради на територията на ЕС, за да се постигнат както целите за превенция на климатичните промени и намаляване на вредните емисии, така и по-ефективно използване на енергията. Другият важен аспект е създаването на работни места и мобилизирането на един голям сектор от европейската икономика - сектор „Строителство“, който може да бъде основен фактор за възстановяването на икономиката на ЕС. Така че изявлението на Урсула фон дер Лайен беше многопластово. Всеки може да види в него това, което го интересува, и определено е визионерско за идващата година, която предстои.

 

Споменахте Зелената сделка и обновяването на сградния фонд на ЕС. Те са основни приоритети на ЕК и Парламента. Вие преди дни изнесохте доклад относно максималното използване на потенциала за енергийна ефективност на сградния фонд на ЕС. Може ли да ни разкажете по-подробно за доклада, изводите и препоръките, които се правят в него?

Докладът е по собствена инициатива, изготвен бе в Комисията по промишленост, енергетика и иновации на ЕП. Водещ беше колега от групата на „Зелените“, но работихме в много близко сътрудничество заедно с колеги от Европейската народна партия, от групата на „Социалистите и демократите“, също така и от „Зелените“. Аз бях докладчик от страна на „Обнови Европа“. Докладът беше приет с много голямо мнозинство в Парламента. Над 530 гласа бяха „за“. Сравнително малко бяха „против“ и „въздържали се“, което е добър резултат за един доклад, който си поставя доста амбициозни цели. Идеята ни беше, преди ЕК да публикува своята инициатива – Renovation wave, ние да представим позицията на ЕП по отношение на енергийната ефективност на сградния фонд на ЕС и възможностите тя да бъде максимализирана, не подобрена, а максимализирана. В доклада има няколко много сериозни послания. На първо място се подчертава необходимостта от много стриктни, актуални и амбициозни планове на страните членки за реновиране на сградния фонд, като се включат не само жилищни и многофамилни сгради, но и обществени сгради, които са публична собственост, а също така и еднофамилни сгради като възможност да получават подкрепа за подобряване на енергийната ефективност. Това е първото много силно послание.

Второто послание от доклада е необходимостта от гарантиране на адекватно финансиране по всички възможни линии и всички съществуващи инструменти, както в Многогодишната финансова рамка, така и в Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС. Имахме спорове дали да се определя самостоятелен фонд, или да се остави възможността да се използват всички съществуващи фондове. Накрая се разбрахме, че ще се използват всички съществуващи фондове, защото това дава възможност при една амбициозна национална програма страната член да не се ограничава от квота, която е определена от ЕК, а да финансира, колкото тя реши, в зависимост от състоянието на сградния фонд на всяка страна и необходимостта от намаляване на въглеродните емисии и потреблението на енергия. България е сред страните, които използват изключително много енергия във всички видове производства и много енергия за отопляване, охлаждане и стопанисване на сградния фонд. Така че това послание е от съществено значение.

На трето място ние поставихме въпроса за качеството на материалите, които се включват както в изграждането на нови сгради, така и в процеса на реновиране на стари сгради. Модерните качествени материали са от значение за постигане на ефекта - минимална цена и максимален ефект. Трябва да имаме предвид, че вече знаем от статистиката, че 90% от сградите, които съществуват в момента, ще продължават да съществуват и през 2050 г. Ако искаме да живеем в неутрална от гледна точка на парникови емисии Европа, трябва да се погрижим и сградите да не произвеждат такива емисии и да консумират колкото се може по-малко енергия.

В доклада има и специална глава, която е посветена на дигитализацията на процеса на реновиране. Тоест използването на дигитални технологии от строителния бранш и такива технологии в управлението на сградите, след като те са реновирани.

Не на последно място има много ясно послание, на което аз специално държах - да се проведе във всяка една страна член ясна информационна кампания - защо е необходимо реновирането на сградите. То не е само за да се даде работа на строителния бранш. Нужно е, за да се подобри качеството на живот в тези сгради, да се намали потреблението на енергия, както и въглеродният отпечатък на сградите като цяло в ЕС. Не на последно място реновирането подобрява състоянието на сградния фонд и повишава цената му, което е от интерес и на собствениците. Информационните кампании ще бъдат част от тези национални кампании за реновиране. Това е в общи линии, което мога да кажа за доклада. В него има интересни позиции, свързани с ролята на строителния бранш в процеса на реновация. Не е случайно, че в последния месец вече се проведоха онлайн серия от събития, организирани както от производители на строителни материали - последното, в което участвах, беше на Европейската асоциация на производителите на гипс, така и от организации, които са свързани с енергийната ефективност. Всички те разглеждат позициите в доклада и очакват представянето на инициативата от ЕК.

 

Кога се очаква представянето на „Вълната за обновяване”?

Ние очаквахме тя да бъде представена в края на септември. Както виждате, Комисията доста амбициозно презентира нови и нови идеи, последният ден беше използван за докладите за върховенството на закона. Очакваме, че в първата половина на октомври ще бъде представена тази инициатива на ЕК. Аз планирам да организирам една онлайн среща за заинтересованите страни в България. В момента, в който излезе предложението на ЕК, ще поканя комисаря по енергетика Кадри Симсон, за да обсъдим с нея както позицията на Парламента, така и тази на ЕК, а също така не на последно място - готовността и възможностите за реализиране на тази инициатива в България. Естествени партньори при такава тема са Камарата на строителите в България и в. „Строител“.

 

На какъв етап е приемането на МФР? Все още ли е актуално искането на евродепутатите тя да бъде подобрена, за да получи подкрепа? Какво трябва да се подобри и кога според Вас е реалистично да очакваме приемането й?

МФР от 2021 г. е предложена от ЕК през 2018 г. Парламентът изработи своите позиции през 2019 г. Предишният състав на Европейския парламент положи много сериозни усилия, за да завърши работата по позициите на Парламента преди изборите, които бяха през май 2019 г. След това промените са свързани с факта, че се предложи новият План за възстановяване и устойчивост, свързан с пандемията и икономическата криза във връзка с нея. МФР като основни направления и програми остава. Има някои изменения, които са свързани с възможността за реагиране на пандемията, създаването на Фонда за честен преход и целия механизъм за честен преход. Това не са конструктивни промени в Рамката. Сега сме на етап, в който имаме позиции на Съвета и основното различие е обемът на финансиране. Съветът е доста по-рестриктивен и налага някои съкращения по бюджетни линии, които не бяха приети с въодушевление в ЕП, защото те според нас противоречат на приоритетите на ЕС. Ние говорим за иновации, говорим за конкурентоспособност на икономиката на Съюза, за образование, за нови технологии и същевременно имаме предложения от Съвета за съкращаване на бюджета на програми като „Хоризонт“ и „Еразъм“ и други. Основният спор в момента е за пари, за това до каква степен ще бъдат финансирани една или друга програма от различните раздели на МФР. Водят се преговори със Съвета, има преговорен екип от Парламента, в него участват и представители на ЕК. Ние все още не сме се отказали, като си даваме сметка, че за да постигнем резултат, трябва да постигнем компромис. Една е позицията на Комисията, друга е на ЕП, а трета на Съвета. Ще дам само един пример – за програмата „Хоризонт Европа“, която е наследник на програмата „Хоризонт 2020“, предложението на Комисията за финансиране на програмата беше 100 млрд. евро, на ЕП беше 120 млрд. евро, а на Съвета предложението е за по-малко от 90 млрд. евро с една добавка от Фонда за възстановяване и устойчивост. В същите съотношения са позициите по отношение на повечето програми. Трябва да кажа, че за структурните фондове на Европейския съюз споровете не са толкова тежки, тъй като е ясно, че ако искаме да имаме възстановяване на икономиката, то трябва да се използват тези вече познати инструменти, за които има административен капацитет, които работят в страните членки и които могат да отговорят на приоритетите на всяка страна член. Германското председателство на Съвета на ЕС е много амбицирано, напредваме в преговори по различни теми, октомври ще бъде месец на преговорите със Съвета. Много е възможно към края на годината да имаме Многогодишна финансова рамка и, разбира се, договорен ресурс за всички програми. Следващата година ще трябва да се довърши работата по регламентите за програмите и те да започнат да работят колкото се може по-бързо.

 

Ясни ли са вече оперативните програми и кои ще са основните, ще има ли нови и в какви сфери?

Отговорът на този въпрос зависи от всяка страна членка на ЕС, която ще определи в зависимост от съществуващите фондове какви програми ще се направят. Доколкото знам, България в момента работи в рамките на сега съществуващите програми, но заедно с това ние сме длъжни да направим и План за възстановяване и устойчивост. Освен това сме длъжни да направим планове на районите в преход. Съчетанието между всички тези документи може да даде по-различна картина, но това е, когато има яснота по някои от тях. Чувам, че има сериозни акценти в дигитализацията, например в програмата, която се ръководи от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Знам, че се коментира градското развитие, в него влиза и възстановяването на сградния фонд по програмата за регионално развитие. От голямо значение е как ще се планира програмата за човешки ресурси, за да може тя да се съчетае с плановете за преход, финансирани от Фонда за честен преход, когато става дума за преквалификация на работници. По програмите съм убедена, че се работи. До този момент обаче силно представяне на някакви проекти на оперативните програми в общественото пространство в България не сме видели. Може би това идва от неяснотите с МФР или от предизвикателството да се направи синхрон между много документи, някои от които са съвсем нови и непознати за България.

 

[caption id="" align="alignleft" width="638"] Петата международна конференция, организирана съвместно от КСБ и Искра Михайлова през 2019 г., запозна бранша с перспективите за финансиране през периода 2021 – 2027 г.[/caption]

Какво сочат данните за изпълнението на оперативните програми на европейско ниво и има ли забавяне заради кризата с COVID-19? Ще се наложи ли преразпределение на средства или удължаване на срокове и къде стои България в общата картина?

Това, което получаваме като информация от ЕК, е, че общото изпълнение на инвестиционните програми в България към 1 септември 2020 г. показва, че 90% от кохезионните фондове - Фонда за регионално развитие, Кохезионния фонд и Социалния фонд, както и трансграничните фондове и програми, вече са договорени, но ние сме в последната година на изпълнение. Възстановяването е на ниво 43%, тоест ЕК е изплатила на страната ни 43% от предвиденото. Това е средно ниво за ЕС като цяло. Някакво голямо забавяне няма. Много е важно договорените проекти да се реализират, за да има възстановяване. Защото под 50% разплатени в последната година от периода не е много висок процент, въпреки че е близък до средния за ЕС.

Кризата с COVID-19 ни предизвика да направим предложение, което много бързо приехме в Парламента - да разрешим на страните членки неизползван и недоговорен ресурс да бъде пренасочен първо за мерки, свързани с преодоляване на здравната криза. На второ място и за кризата със заетостта и подпомагане на малките и средни предприятия. Една част от структурните фондове беше пренасочена, но мога да кажа, че в България не става дума за милиарди, а за много по-малка сума. Очаквам, че за този програмен период ще има близко до планираното изпълнение. Освен това има един компонент, който ЕК представи на страните членки - т.нар. React EU, или Подкрепа за възстановяване за кохезията и териториите в Европа. По линия на този фонд България ще получи 656 млн. евро и те ще бъдат достъпни в най-скоро време. Те ще бъдат насочени към регионите за възстановяване, като целта е да се коригира там, където има забавяне, с допълнително финансиране. Общата сума за Европейския съюз е 47,5 млрд. евро. България, както казах, получава 656 млн. евро и се надявам, че те ще бъдат инвестирани по най-добрия начин, за да си свършат работата. Става дума за инструмент, който би трябвало да подкрепи най-засегнатите региони в страната и най-засегнатите сектори от икономиката, в това число малки и средни предприятия, в които влизат и значителна част от строителните компании в България.

 

Как COVID-19 се отрази на работата на Европейския парламент и приоритетите му. Достатъчно ефективни ли са мерките, които се предприемат по отношение както на бързото откриване на ваксина, така и за справяне с икономическите последствия от пандемията? Какво ново се планира в подкрепа на бизнеса?

С COVID-19 всичко се промени, научихме се да живеем по нов начин, който ще бъде новото нормално. Имахме разговори с Тиери Бретон, комисар по въпросите на вътрешния пазар, той отговаря за дигитализацията в Европейския съюз и икономическите въпроси на ЕС. Комисията и Парламентът са на едно и също мнение, че дигитализацията се доказа като основен инструмент в ситуацията на пандемия. Ако в някакви моменти преди няколко години дигитализацията се е приемала като абстрактна визия за това как ще използваме все повече електронните приложения и форми на комуникация и работа, то в момента ние всички си дадохме сметка, че тя е в основата на новото нормално съществуване и функциониране както на европейските институции, така и на икономиките, и на отделните компании. Тъй като говоря пред в. „Строител“, трябва да кажа, че имаше една интересна среща, организирана от FIEC, която беше посветена на дигитализацията в строителния сектор. Там коментирахме, че има стотици платформи, които могат да бъдат използвани от строителния сектор както за строителни материали, така и за технологии, за организиране на работата, за проектиране, за дигитално създаване на триизмерни пространства. Преобладаващата част от тези платформи, обаче не са европейски. Пандемията постави един голям въпрос и той е за ролята на дигитализацията и това къде е Европа в рамките на дигиталния свят като цяло. Къде е Европа в съхранението и използването на бази данни, за да облекчи живота. Ние често говорим за електронното правителство. Всяка фирма много добре знае как от нея се очаква да извади серия от документи, за да ги приложи към една оферта. При положение че тези документи по дигитален път могат да бъдат достъпни. Всеки гражданин знае какво го карат да прави и колко листчета трябва да събере, за да информира някого за нещо, при положение че в дигиталния свят информацията от тези листчета е достъпна по много по-елементарен път. Време е да приемем, че това е част от новото нормално. Това е първата голяма промяна, която се случи. Втората е, че Европа разбра, че е от огромно значение функционирането на единния европейски пазар, защото ако той спре за момент, се нарушава функционирането на цели икономически сектори в поредица страни от ЕС. Това е втората ни поука от пандемията, която ни кара много внимателно да се отнасяме към общия пазар и свободното движение на стоки, към регулациите в отделните страни, които биха довели до накърняване на общия пазар. Ние сме зависими един от друг. Разбрахме го много бързо. Спряха два завода в Германия и тези заводи в България, които доставяха части за заводите в Германия, спряха моментално и хората останаха без работа. Преди да се изградят зелените коридори за доставяне на документи и стоки в ЕС, имаше риск за доставяне даже на храни, да не говорим за здравни медикаменти и материали, необходими по време на пандемията. Свободният общ европейски пазар е от огромно значение и ние видяхме за пореден път много ясно, че той е в основата на функционирането на Европейския съюз. На трето място отчетохме необходимостта от собствени производства, гарантиране на материали за тях, иновативни технологии, които биха направили ЕС независим от външни доставки, особено в критични моменти. Това е много сериозен въпрос, защото когато се затвориха границите с Китай, изведнъж се оказа, че някои производства просто не могат да продължат, тъй като не пристигат доставки, няма ги материалите, няма ги суровините и няма производство. Тези суровини не се произвеждат в рамките на ЕС. Така че това е много голямо предизвикателство и не е случайно, че една част от Плана за възстановяване и устойчивост е точно в тези сфери. Виждате, че пандемията се отрази по всякакъв начин, на всички. Относно работата на Парламента – мога да кажа само, че той достойно се справя. Ние не сме спрели нито за момент да работим, нито комисиите, нито пленарна зала, нито гласуването. Успяхме да приемем спешните предложения на ЕК за реакция, особено на кризата. Това се случи в рамките на дни. Има много поуки от пандемията и много сериозно отражение върху големи сфери от икономиката и социалния живот на ЕС.

 

В началото на новия политически сезон сме. Какви са основните направления, по които ще работите Вие като евродепутат?

Сезонът започна забързано. Беше гласуван в пленарна зала Докладът за максимализиране на енергийната ефективност на сградния фонд. В Комисията ITRE гласувахме доклад във връзка с механизма за честен преход, който има три елемента. Единият е Фондът за честен преход, вторият е един много голям прозорец за Европейската инвестиционна банка за финансиране на проекти за честен преход. Третият, по който аз бях съдокладчик, е за кредити за публичния сектор за районите, които имат нужда от инвестиции в инфраструктура във връзка с честния преход от много отразяващи се на околната среда технологии към чисти такива. Основно се имат предвид районите с минна промишленост и топлоелектрическите централи. Така започнах пленарната сесия. Ще продължа да работя. Очаквам предложението за реновиране на сградния фонд, т.нар. Вълна за обновяване. Ще организирам онлайн конференция по тази тема. Ще продължа да работя за това да се разбира необходимостта от Зеления пакт, а не само да се разглеждат опасности, които невинаги са свързани с логиката на Зеления пакт. Работа има много. Ние сме в период, в който ЕС се променя и поема по пътя на нова стратегия - Зеления пакт. Аз много се надявам, че България ще бъде пълноценен участник в тази трансформация. Не на последно място дигитализацията - ние имахме планирана конференция в Брюксел с Камарата на строителите в България на тема дигитализация на строителния бранш. Дори да не можем да я проведем физически до края на тази година, ще се опитаме да я проведем физически следващата, ако не - ще я направим дигитално. Както казах, работа има достатъчно.

 

Вие споменахте за съвместното събитие с КСБ и в. „Строител“, на което Вие сте домакин. То се отложи за май 2021 г. Предвиждате ли разширение на темите с оглед на обявяването на „Вълната за обновяване“?

Предвиждам освен провеждането на онлайн конференция, така и, когато живот и здраве имаме възможност да се съберем на територията на ЕП, да включим и „Вълната за обновяване“ сред основните дискутирани теми, тъй като дигиталният елемент и технологии е от ключово значение да направим ефективна тази вълна.

 

В предишното ни интервю казахте, че строителният бранш ще има водеща роля за възстановяването на икономиката на ЕС. Какви са предизвикателствата пред индустрията?

Строителният бранш има роля и тя е свързана с „Вълната за обновяване“ на сградите и създаване на между един и два милиона работни места. По-големите оптимисти казват 2 млн., а аз казвам 1 млн., но и това е добре, защото ние отчитаме, че сме създали 1 млн. работни места по всички структурни фондове в рамките на един планов период и че това е добре, а тук с една инициатива има възможност да бъдат създадени 1 млн. работни места в период на криза в ЕС и това е чудесно. Строителният бранш има ключова роля и ще играе такава. Аз се надявам това да се разбере бързо и в България и представители на строителния бранш да бъдат включени във всички работни групи, които работят по подготовката на Плана за възстановяване и устойчивост на българската икономика след кризата и по новите оперативни програми.

Предизвикателствата за индустрията като цяло са много сериозни. Това са изискванията за намаляване на емисиите, което означава технологични решения, инвестиции, квалификация на персонала или намиране на квалифициран персонал, което в България започва да става проблем. Аз вече споменах колко важна е програмата за човешки ресурси, която трябва да обере този луфт и да даде възможност за преквалификация, а програмата за образование да даде направлението в образователния сектор и какъв тип кадри ще бъдат подготвяни за бъдещите години. Това, което ние сега трябва да направим, ще даде отражение до 2050 г., което не е малък период от време. На първо място говорим за Зелената сделка, а на второ е дигиталната трансформация и въвеждането на дигиталните технологии, които засягат както използването на техническите средства, така и уменията на работната сила. Не на последно място това е конкурентният пазар на ЕС. България е свързана с този пазар. Българските производства работят за този пазар, но трябва да намерят по-оптимален вариант за независимост, постигане на ясни вериги на доставки на материали и участие в гарантирането на устойчивостта на европейската икономика. Сериозни са предизвикателствата пред индустрията като цяло. Не е лесно, но възможностите са много големи.

 

Проблемът с кадрите остава актуален за сектора. Камарата има желание да бъде директен бенефициент по програми за обучение през следващия програмен период. Мислите ли, че това може да се реализира?

Аз много се надявам, че може да се реализира. Убедена съм, че при добро желание от страна на Управляващия орган, особено на програмата за човешки ресурси, която се занимава с преквалификацията и професионалната квалификация, това може да се случи. Надявам се на активни разговори за разглеждане на възможността. Не на последно място хората, които в момента са заети в минна индустрия или в производство на топлоенергия от топлоелектрически централи, могат да бъдат преквалифицирани и насочени към строителния бранш, за да се попълни той с кадри. Така те ще имат възможност за доходи, които в никакъв случай няма да бъдат по-лоши от тези, които получават, докато работят в мините. Квалификацията и преквалификацията за строителите е от ключово значение, дори и за „Вълната за обновяване“. Ние може да планираме много, да броим сградите, да направим проекти за тяхното реновиране, дори да изчислим колко емисии и енергия ще спестим, но накрая, ако нямаме квалифицирани работници, които да изпълнят програмата, да се окаже, че не сме в състояние да я реализираме. Ключов момент е и разчитам, че Камарата ще се справи с това предизвикателство.

 

В България все по-често се говори за реализиране на проекти чрез публично-частно партньорство. За съжаление практиката не изобилства с примери за успешно такова у нас. Как може ЕС да ни бъде полезен в това направление?

На първо място, като дава възможности за по-гъвкаво съчетаване на структурните фондове и кредити от Европейската инвестиционна банка например. Аз споменах този механизъм за кредитиране на публичния сектор по Механизма за честен преход. Там изрично се споменава ПЧП, защото това е един от механизмите да се привлече частен капитал. Когато се изгради публично-частно партньорство, отговорността за успеха на един проект вече се споделя и тя става отговорност и на частната компания, която е партньор в реализацията и управлението на един такъв проект. Мога да кажа, че определено дори и чрез този механизъм за публични кредити ЕС насърчава ПЧП. Тук има няколко момента, които са свързани със законодателството в България, защитата на интереса, устойчивостта на консорциумите, които се създават, и отговорността при разпадането им. Това са преодолими пречки мисля, ако се постави за цел необходимостта да се въвлече частен капитал.

 

Какво според Вас ще бъде най-отличително за новия програмен период? Как бихте го характеризирали?

На първо място по-гъвкав. Една от поуките от кризата е, че колкото и твърди планове да правим, налага се да ги променяме. Трябва да бъдем гъвкави в планирането, за да можем да реагираме на всяко предизвикателство. Това е от изключително значение. Новият период ще бъде по-оперативен, изискващ координация между отделните оперативни програми, Плана за възстановяване на страната, плановете за честен преход на регионите. Както казах - това са различни видове документи, но синхронът помежду им ще бъде ключов за ефективното изпълнение на всеки един от тях и за постигане на целите им. Тоест ще има много повече синхрон и координация, синергия, особено в процесите на възстановяване на икономиката. Не на последно място говорим за планов период, в който все повече и повече ще се оглеждаме не само за грантови схеми, но и за заеми от европейски институции, публично-частни партньорства и участие в хоризонтални програми на ЕС, особено когато става дума за строителство и инвестиции. Това е Connecting Europe facility, където има и транспортна, и енергийна част. Това са програмите на Европейската инвестиционна банка за енергийна ефективност на публичните сгради. Един период, който ще бъде по-гъвкав и с повече предизвикателства за синергиите и координацията, както и период, в който все повече ще разработваме възможностите на кредитирането в публичния сектор и публично-частното партньорство. Тук отново ще подчертая, че информационните кампании са от значение. Те не са някакъв начин да се наложи на хората продукт, от който нямат нужда. Информационните кампании са необходимост, за да се даде нужната информация и отправни знания и да могат гражданите да направят своя избор. Същото се отнася и за фирмите – малки, средни, които нямат потенциала да поддържат офиси, които да ги информират за всички нови възможности. Ролята както на в. „Строител“, така и на КСБ е да даде тази възможност за информиране. Ако има такива инициативи, аз с удоволствие бих участвала.

Реклама