Интервю

Проф. д-р ик.н. инж. Николай Михайлов, председател на Надзорния съвет на „Трейс Груп Холд“ АД и член на УС на КСБ: Ролята на КСБ е да обединява и да помага на строителния бизнес

Вестник „Строител“ израсна много през последните години

Проф. Михайлов, преди броени дни бяхте удостоен с почетното звание Доктор хонорис кауза на Тракийския университет - Стара Загора. Приемете поздравления от екипа на в. „Строител“! Какво е усещането при получаването на такова високо отличие? Бихте ли разказали повече за дългогодишното си сътрудничество с университета, както и за приноса Ви към подобряването на инфраструктурата във висшето учебно заведение?

Усещането е наистина специално, защото най-хубавите отличия са точно тези, които са за цялостен принос, а не за конкретен повод. Изненадата беше голяма, защото аз не съм очаквал и дори не съм се надявал на подобно нещо. Няма да скрия, че бях изключително трогнат, когато ректорът на Тракийския университет в Стара Загора - доц. д-р Добри Ярков, се свърза с мен и ме информира за отличието. До този момент не се познавах с него, но очевидно той като нов ръководител достатъчно добре бе проучил историята на университета и моята работа и е предложил на Академичния съвет да бъда удостоен с тази титла.

Специално искам да подчертая, че Тракийският университет е един от малкото, в които има повече кандидати, отколкото приемат. В редица университети например значителен процент от местата за съжаление не се запълват. А към ТУ в Стара Загора очевидно има много голям интерес. Вероятно и местоположението е от значение - в центъра на България. Има студенти от Габрово, Велико Търново, Бургас, Пловдив. Има и много чужденци, най-вече от Гърция.

[caption id="" align="alignleft" width="640"] На 21 октомври т.г. проф. д-р ик.н. инж. Николай Михайлов бе удостоен с почетното звание Доктор хонорис кауза на ТУ - Стара Загора. Той подари на доц. Ярков картина – иносказателна и актуална във времето на пандемията[/caption]

Моят живот е тясно свързан с висшето образование. Знаете, че от много години преподавам в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Интересното е, че аз започнах да работя като строител в Стара Загора, когато ВУЗ-ът се създаваше - преди близо 30 години. Откакто се помня, винаги съм се занимавал с инфраструктура и съм взимал активно участие в реализирането на почти всички големи обекти в града. Поглеждайки назад, мога да кажа, че до голяма степен съм се учил в движение. Сега, когато посещавам региона, виждам всичко, което сме изградили, и ми става приятно, че не е поддало и стои стабилно, което говори за едно наистина качествено изпълнение. Обичам си града и единствената причина да се преместя от него беше заради бизнеса.

През годините съм се питал по какъв начин мога да се върна в Стара Загора и ето че това стана по пътя на науката. Благодарен съм на Стара Загора и на научната общност в града.

 

На Общото събрание на КСБ „Трейс Груп Холд“ бе отличена със Златната награда на Камарата за Втора група „Строежи от транспортната инфраструктура“ в раздел „Големи строители“ за 2019 г., за която оглавявате и класацията ТОП 50 на строителните фирми. А каква беше 2020 г. за компанията, кое бихте отбелязали като най-голям успех и с какви предизвикателства се сблъскахте? Появиха ли се нови възможности въпреки пандемията и свързаните с нея ограничения?

През годините нееднократно „Трейс Груп Холд“ е била на първо място, но за нас това не e самоцел. Ние винаги се стремим да работим мотивирано, качествено и с размах. Що се отнася до пандемията - нашата компания беше подготвена. Още преди три-четири години, когато аз и моят екип планирахме развитието на фирмата в перспектива, очакванията ни бяха, че периодът 2019 - 2021 г. ще бъде икономически тежък. Тогава си говорихме, че който оцелее през тези години като бизнес, ще може следващите 10 г. да работи по-спокойно.

Малко или много през последните години ние стягахме редиците. В България имахме много дружества, разположени в различни части на страната, но това беше, защото структурата ни бе създадена за икономическата ситуация към онзи момент и работеше перфектно. Усетих обаче, че предстоят промени. Естествено нямах представа, че ще са под формата на пандемия, но очаквах промени. Тогава седнахме с колегите и направихме прегрупиране на структурата. Намалихме не хората, а опростихме управлението. Вкарахме нови технологии. Все пак сме в дигитална ера, когато са на разположение нови системи и модерни технологии, така че нещата да стават много по-лесно. Преди години това нямаше да бъде възможно. Процесът е сложен, но въпреки всичко започнахме да го правим. И когато се появи коронавирусът - ние бяхме готови. Бях си поставил задача да приключа някои дейности до края на 2020 г. Истината е, че март, при първата вълна на пандемията, стегнах редиците и за три месеца успяхме да свършим набелязаната работата. Беше тежка задача, но успяхме да променим структурата си и да се напаснем с новата действителност. Дори мога да кажа, че въпреки че ни се намалиха обемите, имаме по-добри резултати.

Дори за 2020 г. в България да не сме на върха, стоим стабилно и влязохме в нови направления. Новото, което направихме, беше точно това - да можем да работим във всички направления на строителството. Ако в началото бяхме пътна фирма, сега за „Трейс Груп Холд“ АД това е най-малкият дял. Активно се занимаваме с железопътно строителство, а в изграждането на метро станахме доайени. Аз съм много доволен, че в България се създаде и първата специалност за студенти, които ще се занимават само с изграждането на метро. На много малко места в Европа преподават подобна материя. Работим и по редица ВиК инфраструктурни обекти. Активни сме и във високото строителство. Изграждаме сгради в София, в Бургас, в Белград. Стремим се да обхванем целия спектър на строителството. Това налага по съвсем различен начин да изглежда нашата структура.

Много важно за нас е и обучението на кадрите, заради това провеждаме два пъти в годината изнесени семинари. На тях идват не само инженери, но икономисти и юристи. Това е още по-хубаво, защото ги караме да обединят знанията си. По този начин инженерите стават малко юристи и икономисти и обратното. Така че стъпка по стъпка работим и в това направление и вече берем плодовете на труда си.

 

Споменахте сграда в Белград. Знаем, че компанията работи в Сърбия и на други места извън пределите на страната. Какви обекти реализирате сега? Как кризата с COVID-19 се отрази на този аспект от дейността Ви? Продължавате ли да кандидатствате за изпълнението на нови проекти в чужбина?

Участваме в тръжни процедури във всички балкански страни. Опитваме се непрекъснато да търсим възможности, защото с по един обект на година, бил той и за много пари, няма как да имаш устойчив бизнес. Ще дам пример с големите инфраструктурни проекти. Ако примерно спечелим изграждането на един аутобан за 300 млн. лв., ние ще го изградим за няколко години, но следва въпросът какво правим след това. Трябва да мислим за хората и техниката. Няма как да ги оставим без работа, а строителството е бизнес, в който кадрите се изграждат с години, и то повече от две-три. Заради това поехме посоката да работим и в чужбина. Това е единствената възможност да поддържаш винаги добре подготвени кадри. Изградихме си добра репутация в Сърбия и това много ни помогна. Там строим активно и научихме какво е да работиш в чужбина. Те са малко по-консервативни, но това им помага да са по-подредени и да контролират нещата.

Имаме вече желанието да строим и в други държави, така че след като свърши кризата с коронавируса, ще започнем да работим още по-сериозно в това направление. Използваме добрия опит, за да се разширяваме и развиваме. Проучвахме възможността да реализираме няколко проекта в Саудитска Арабия, но пандемията попречи на тези ни планове. Нашата философия е да имаме винаги подготвен екип, който да може да се занимава с всякакъв вид строителство, и работата ни извън пределите на родината ни помага за това.

 

Вие водите и курсовете във Факултета по транспортно строителство, пътища и транспортни съоръжения в УАСГ. Какво Ви дава тази Ваша дейност и кое е най-важното нещо, което искате да предадете на студентите си?

Много често колегите в „Трейс Груп Холд“ се шегуват с мен, че не ме виждат, защото отделям много време на студентите си. Тук искам да кажа нещо много важно, което е като послание точно за младите хора, на които преподавам. Истината е, че в живота не е най-важното да работиш за пари, необходимо е да търсиш развитие. Ние сме на тази земя, за да се усъвършенстваме. Моята задача е да се развивам и усъвършенствам. Това правя, като създавам кадри, и мога да кажа, че работата с младите хора наистина ми доставя радост и е удоволствие за мен. Когато започнах в началото, в катедрата бяхме двама преподаватели и тя беше пред закриване. В момента там работят 16 млади и начетени колеги. Тези хора ще създадат следващото поколение специалисти. Това, че след мен ще оставя катедрата в стабилно състояние с подготвени колеги, ме прави щастлив. Искам да им предам опита си. Спомням си, че когато започнах да преподавам, лекциите, които предишните преподаватели са чели на студентите, бяха писани на ръка. Създадох два учебника, с които студентите могат по-лесно да се запознаят с материята. Обичам и да провокирам мисленето им, така разговорът става по-интересен за всички. Говорим си за неща, които са свързани с натрупания от мен личен опит, тях няма как да ги видят в учебниците. Благодарение на всичко това младите специалисти изграждат едно мислене, което утре им помага в професията.

Тази година направихме една много сериозна кампания. Помолихме местните представители на Камарата на строителите в България да отидат в училищата и гимназиите и да занесат бланки за покани за нашата специалност. Вследствие на това в първи курс в УАСГ се записаха 60 човека. Така трябва да се случват нещата. Така че съм наистина удовлетворен, че опцията нашият факултет да изчезне вече я няма и че съм допринесъл за това и за успеха на катедрата.

 

Председател сте на Българския форум за транспортна инфраструктура (БФТИ). Какви бяха приоритетите на организацията през тази година? Успяхте ли да ги постигнете и какви задачи сте набелязали за 2021 г.?

Форумът обединява усилията на учените и пътните експерти в търсенето на най-добрите решения за изграждането и поддържането на транспортната инфраструктура у нас. Една от основните му цели е да подпомогне изработването на Стратегия за комплексно развитие на транспортната инфраструктура в България и нейните връзки със съседните държави. Създадохме го, за да се чува повече в обществото за бъдещото развитие на свързаността на Балканите и ролята на България. Транспортната инфраструктура обединява в себе си пристанищната, железопътната, пътната и летищната. Сами виждате колко много сфери от първостепенно значение за страната ни обхваща. Ако добавим и чисто историческия и географски факт, че България е на кръстопът между Европа и Азия, виждаме колко важно е да работим за развитието на темата. За съжаление страната ни не е модернизирала политиката си в това направление през последните 30 години. Развитието на транспортната ни инфраструктура следва плановете, правени от БКП през 1976 г. От тогава до днес нищо не е променено, а преди толкова години никой не е мислил за развитието на магистралната свързаност у нас.

Голямото богатство на всяка страна е движението на стоки и товари. Неслучайно нашите предшественици са избрали именно това стратегическо разположение на държавата България. Оттук са минавали всички важни пътни и търговски артерии. През България е минавал Пътят на коприната. Идвали са търговци от Китай. През България се е стигало до Персия. Една малка държава, но ключов кръстопът.

За съжаление в по-късен етап страната ни попада 500 г. под робство. Приоритетите са били други. Единственото по-значимо създадено по отношение на транспортната инфраструктура в Османската империя е първата железница Истанбул – Русе. После идва Освобождението и след това нещата се променят. Под руска зависимост пътят север-юг вече не е бил толкова приоритетен. По времето на социализма се отварят новите пътища за търгуване със Съветския съюз през пристанищата Варна и Бургас. София тогава остава на заден план, защото България е „заобиколена от врагове“ и контактите с тях не са приоритет. Тогава в страната ни приоритетна става посоката изток-запад, което обаче за нас не е било от полза. Доказателство за това е, че след 30 г. все още нямаме направен път до бившите югославски републики.

България е границата между Турция, Близкия и Далечния изток, с вътрешността на Европейския съюз и Украйна, Молдова, Русия.

Едва през последните няколко години на всички в страната стана ясно, че има три основни пътни връзки, които трябва да развием и построим. Ако свържем Бургас и Варна с Истанбул, ще станем част от натоварения път към страните над Румъния. Другият важен коридор е този към Италия – София – Дурас, стратегическият Коридор 8 (Бари/Бриндизи – Дурас/Вльора - Тирана – Кафасан - Скопие - София - Пловдив – Бургас/Варна), един от древните пътища, свързващ Адриатическо с Черно море. Трето трасе е Шипка и Хаинбоаз. Около тази тема се концентрира и работата на Форума, защото е важно за нашата икономика тези пътища да станат реалност.

 

Вие сте член на УС на Камарата на строителите в България. Общото събрание на организацията се проведе на 5 ноември. Какво отчитате като най-значимо постижение на организацията за изминаващата година. Върху какво трябва да фокусира дейността си ръководството на КСБ през следващата?

Аз заедно с инж. Симеон Пешов, светла му памет, сигурно сега ни гледа отнякъде как правим това интервю, имам честта да съм сред основателите на КСБ. И относно Камарата съм на мнение, че тя изпълнява функциите си и защитава интересите на строителния бранш. Идва обаче един етап, в който назрява необходимостта да се включим активно в новото законотворчество. Защото само това е начинът обществото ни да изгради стандарт и да приеме точно определени правила, които да се спазват. Трябва ние като Камара да усетим духа на промяната и по-бързо да предложим необходимите изменения в законите, които ни касаят. Тогава съм сигурен, че държавата ще ги приеме без забележки. Нужно е да сме водещи в това отношение. Моето послание е, че Камарата не може да управлява строителния бизнес, но може да го обединява и да му помага. Това е първото направление, в което трябва да насочим усилията си - подобряване на законодателството.

Второто направление е да работим за предвидимост и плановост за сектора за период от 5 - 7 или 10 години. Предстои нов програмен период. Европейският съюз ни отпуска над 10 млрд. лв. за строителство. Държавата и общините също влагат сериозни ресурси в инфраструктура. Според мен КСБ трябва да се включи активно с предложения в обсъждането как тези пари да бъдат инвестирани равномерно през следващите години, например по 1,5 - 2 млрд. лв. всяка година. Ние имаме лошия опит от предишни периоди по много от оперативните програми да се работи в последния момент. Всичко това провокира хората да говорят, че се строи некачествено, а истинската причина е, че няма как да направиш нещо много добро, когато имаш нереално кратки срокове. Говорим за едно излишно бързане. За мен най-важното е да се планира. Има си причина Европа да прави планови периоди. Така че тук е мястото и ролята на КСБ да се намеси и да поиска предвидимост и яснота за развитието на инфраструктурата. Държавата трябва да набележи важните инфраструктурни обекти, като потърси експертното мнение на браншовата организация. Дали ще е АМ „Хемус“ или други пътни проекти, или саниране на сгради, ВиК проекти, не е толкова важно. Важното е да се знае, че ще се работи по точно определени обекти в следващите 5, 7 или повече години. Камарата е длъжна да поддържа добрия диалог с държавата и да споделя мнението си по актуалните теми в бранша. И не са виновни министрите, виновни сме ние, че не си поставяме исканията. Трябва да бъдем по-активни. Ако има планиране, тогава всеки ще си намери мястото - и голямата фирма, и малката. Ако това се реализира, ще успеем да задържим работниците си в България. Браншът разполага с между 150 и 200 хил. души. Ако ние не създадем сигурност за тях и техните семейства, няма как да очакваме от тях да стоят и да работят. Това ще е и предпоставка работниците, заминали в чужбина, да се върнат, защото те ще знаят, че тук ще имат работа за дълъг период. Няма как да накараме хората да се приберат в България, ако им предлагаме заетост от по три месеца или една година. Тази предвидимост в сектора ще допринесе и за стабилността на икономиката, строителният бранш е сред най-големите данъкоплатци, ако имаме работа - това означава и сигурни приходи в бюджета.

Такова е моето разбиране. Аз от 30 години така правя бизнес. Благодарение на труда и старанието ни бележим ръст и създаваме нови кадри. Строителството не е като търговията, трябва да се инвестира в машини и хора. Гилдията се нуждае от хора с опит. Ако КСБ насочи усилията си в тази сфера, и самите фирми ще припознаят Камарата като техен основен защитник.

 

[caption id="" align="alignleft" width="800"] Една от най-сложните за стоителство метростанции - „Орлов мост“, бе включена в седмата фотоизложба, организирана от КСБ и в. „Строител“ със съдействието на Столичната община[/caption]

Включихте се в традиционната годишна изложба на КСБ и в. „Строител”, която тази година е с името „Виж София - строим заедно за хората“. Експозицията е по повод Деня на строителя. Как оценявате значението на събитието?

Оценявам изложбата като много успешна. Тя показа добрите практики в нашия бранш. Хубаво би било такива събития да се правят и в регионалните центрове на България. Във всеки един град има интересни инфраструктурни проекти, които трябва да бъдат представени пред обществото. А паната от София могат да гостуват на Областните представителства. Ако ОП на КСБ – Стара Загора, например направи една изложба и на нея се покажат пана от София, всички ще останат силно впечатлени. Ще се види какво може да прави българският строител, защото не всеки човек в Стара Загора, Видин или Варна е запознат напълно колко красиви неща са построени в София. Така и младите ще видят и може да провокираме желание у тях да дойдат да се изучат и да последват добрия пример, да се опитат да създадат нещо също толкова красиво.

 

Следите ли вестник „Строител“? Какво е мнението Ви за работата на екипа и какво още бихте искали да прочетете в него?

Изданието израсна много през последните години. В интерес на истината аз бях скептичен в началото на неговото създаване. Защото добре знам как се прави едно издание. Заради това е много важно кой е ръководителят. Защото не става само с пари и мерак, нужни са най-вече много труд и упоритост. Вестникът има своето място, търси интересни теми. Всичко това, за което говорихме до този момент, важните за бранша въпроси намират място на страниците му. Вие сте достоверният източник на информация за случващото се в бранша и за институциите, и за общините, и за другите медии. Изданието е връзката между Камарата и фирмите и между строителния бизнес и хората. Използвайте повече информация от фирмите и я популяризирайте, защото ние наистина строим за хората, каквото бе и мотото на изложбата.

 

В края на интервюто приемете поздрави от екипа на в. „Строител“ по повод Вашия рожден ден. Какво си пожелава проф. Михайлов?

Пожелавам си най-вече щастие, а това означава човек да прави нещата, които го радват.


Реклама