Инж. д-р Даниел Панов, председател на УС на НСОРБ и кмет на община Велико Търново: През 2021 г. общините ще разполагат с най-големия финансов ресурс, осигурен през държавния бюджет за последните 12 години

Инж. Панов, в края сме на една различна година. Кризата с COVID-19 постави пред предизвикателства здравните системи, бизнеса, централните и местните власти и всички хора. Бихте ли обобщили – какво е отражението върху българските общини?

През 2020 г. местната власт показа своята сила и способности в необичайни обстоятелства. Неслучайно казвам „необичайни“, защото кризата има конкретен фокус и ясен проблем. Ситуация като тази, в която се намираме, носи елементите на хуманитарна криза. Разпространението на новото за целия свят заболяване рязко размести приоритетите на всички ни. За общините на преден план излязоха мерките за дезинфекция на публичните пространства, за осигуряване на оптимален обем услуги по електронен път, за да можем да гарантираме правото на гражданите да получават необходимото им административно обслужване, но и за да запазим здравето и живота на нашите служители. Снабдяването на възрастните и самотно живеещи граждани с хранителни продукти и медикаменти и лицата, поставени под карантина, е от изключителна важност, защото е пряко свързано с живота и здравето на хората, а това налага понякога и цялостно преустройство на редица дейности в една администрация.

Колкото и дълго да аплодираме медиците, колкото и горещо да благодарим на социалните работници, на културните дейци, на служителите в местните власти, на работещите в транспорта, в комуналните услуги, в образованието, на многобройните доброволци и дарители – те няма да получат заслуженото. И аз искрено им поднасям нашата дълбока признателност. Но трябва да се знае, че за да почистим и дезинфекцираме навсякъде, за да достигнем до всеки нуждаещ се, да създадем безопасна организация в музеи, театри, по пазарите – за всичко това са необходими огромни усилия от всички общински служители. И те трябва да го вършат всеотдайно и отговорно, независимо че е допълнителен ангажимент, който не отменя преките им служебни задължения.

Казвам всичко това, за да разберат читателите Ви колко важен за общините и за всеки гражданин е добрият диалог, който ние успяхме да изградим с Министерството на финансите (МФ). С екипа на министър Ананиев ние работим много плътно и това дава резултати. Именно добрата комуникация, оперативността на екипа на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) в събирането, обобщаването и анализа на точна и актуална информация дават възможност да решаваме значителна част от възникващите проблеми.

В централния бюджет до края на тази година са предвидени 15 млн. лв. за преодоляване негативното въздействие на ко­вид­кризата. За 2021 г. местните власти ще разполагат с 30 млн. лв., отново от централния бюджет, за дейности по прилагане на противоепидемичните мерки. Предстои ни НСОРБ и МФ да изработим съвместно проект на методиката, по която този ресурс ще бъде разпределян в зависимост от конкретната ситуация и възможностите на отделните администрации.

МФ се вслуша в предложението на НСОРБ да бъдат подкрепени най-тежко пострадалите от кризата общини и тези, които развиват активно туризъм, там където дейността в сектора спря напълно. Тези средства са предвидени само за населени места под 30 000 жители, които нямат достъп до обща изравнителна субсидия. Това са общини, които имат намаление на приходите от данък върху недвижимите имоти с повече от 5 на сто и на приходите от туристически данък с повече от 15 на сто спрямо отчета им за същия период от предходната година.

 

Към момента какви данни постъпват към НСОРБ за финансовото състояние на местните власти вследствие от променената обстановка в страната, от новите отговорности, свързани с борбата с К-19? Например Столичната община се наложи да направи две корекции на бюджета си. Какво се случва в страната?

С увереност мога да кажа, че финансовото състояние на българските общини е стабилно. Това не означава, че те нямат нужда от повече средства, и ковидкризата е една от причините ние да преговаряме за по-голям паричен ресурс. В протокола, който МФ и НСОРБ подписваме след края на консултациите по проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 г. в частта за общините, ясно е записано, че и двете страни отчитат безпрецедентните последици, които оказва пандемията COVID-19 както върху живота на гражданите, така и върху работата на местните власти, и са отбелязани усилията, които полагат администрациите за защита живота на хората, в подкрепа на бизнеса и за осигуряване на цялостната социална и икономическа устойчивост. Документът отчита, че досега общините са успели да се справят със свои средства с допълнителните разходи за управлението на кризата и като резултат бюджетите им са в затруднено финансово състояние заради значителните загуби от данъчни приходи и други форми на доходи и наложителното увеличаване на някои разходи. Въпреки това нито една администрация не е подложила на риск обслужването на гражданите и разплащанията към бизнеса.

 

В ход е бюджетната процедура за 2021 г. Какви са договореностите след проведените консултации с Министерството на финансите, до които стигнахте? На какви средства ще могат да разчитат местните власти през новата година и може ли да направите сравнение с Бюджет 2020?

Краткият ми отговор е – през 2021 г. общините ще разполагат с най-големия финансов ресурс, осигурен през държавния бюджет за последните 12 години. Това, разбира се, е резултат от почти едногодишните преговори, които НСОРБ води с ведомството по всеки от елементите на проектобюджета. Заключителните консултации на ръководството на Сдружението с министър Ананиев се проведоха на 15 октомври и съвместният протокол вече е подписан от двете страни. Общият размер на средствата, предвидени за местните власти в Бюджет 2021, е 4934 млн. лв., или увеличението е със 731,7 млн. лв.

Този ресурс осигурява повишаване на всички стандарти за делегираните от държавата дейности, а това са образование, здравеопазване, социално подпомагане, култура, спорт и не на последно място – общинска администрация.

С 55 млн. повече са и държавните трансфери за местни дейности – изравнителната субсидия, трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища – тук ръстът е с 5 млн. лв., и целева субсидия за капиталови разходи, която е увеличена с 25 млн. лв.

 

МРРБ проведе първата от серията обществени консултации с представители на НСОРБ и на различни министерства по Интегрираната програма за енергийна ефективност, която ще се изпълнява в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост. Бихте ли очертали основните теми, които бяха обсъдени? Има ли разлика между разчетите на НСОРБ за необходимите средства за саниране на сгради и това, което се предвижда в плана?

[caption id="" align="alignleft" width="799"] Инж. Даниел Панов и зам.-министърът на регионалното развитие Деница Николова по време на представяне на Актуализираната национална концепция за пространствено развитие, февруари 2020 г.[/caption]

Общо 3 млрд. лв. са планираните инвестиции за повишаване на енергийната ефективност (ЕЕ) на обществени, частни и индустриални сгради и за изграждане на модерни системи за улично осветление. Над 1,5 млрд. лв. е ресурсът, предвиден за жилищни сгради, от които над 90% за многофамилни. За пръв път и собствениците на къщи ще имат достъп до безвъзмездни средства за саниране в размер на общо 103 млн. лв.

С близо 420 млн. лв. ще се финансират публичните здания, като 70% от предвидения ресурс ще са за административни сгради, а 15% от него - за културна и 15% за спортна инфраструктура. Над 280 млн. лв. са средствата, отделени за ЕЕ на промишлените предприятия.

С повече от 450 млн. лв. ще разполагат общините за енергийно ефективно улично осветление и за въвеждане на интелигентни системи за неговото управление. При многофамилните обекти се предвижда продължаване на изпълнението на сега действащата Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, като се очаква още 3000 блока на територията на страната да бъдат санирани по нея.

По стълб „Иновативна България“ в Плана за възстановяване и устойчивост са заложени дейности за модернизиране на среда за учене и иновации: ремонт, реконструкция, саниране, изграждане на инсталации за използване на алтернативни източници на енергия, отопление, вентилация и охлаждане на сградния фонд. По предварителни разчети това са средства за около 750 училища и 450 детски градини.

Инвестиции в социална и здравна инфраструктура, включително мерки за ЕЕ, предвижда и стълб „Справедлива България“. Около 755 млн. лв. са насочени за дейности, сред които и строителни работи, и доставка на оборудване и обзавеждане на съществуващите домове за стари хора. Планирана е модернизация на държавни и общински лечебни заведения.

Тук не включвам възможностите, които ще предоставят новите оперативни програми. За да имаме готовност максимално бързо да стартираме и да създадем условия за качествено изпълнение на обектите, е необходимо в оптимални срокове да бъдат интегрирани данните, налични в различни държавни органи и структури – Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Националния статистически институт, Агенцията за социално подпомагане, общини и др. Предстои ни да обезпечим финансово изготвянето на технически паспорти на сградите, техническо обследване и обследване на енергийната ефективност. И не на последно място заедно да проведем разяснителна кампания сред хората. Аз виждам солидни перспективи в нашето сътрудничество с Камарата на строителите в България (КСБ) и с вестник „Строител“ в тази насока, но ние ще търсим и подкрепата на ресорните институции - МРРБ, МЕ и АУЕР.

 

Един от въпросите, които се поставят в последните години, е състоянието на общинската пътна мрежа. Местната власт поиска създаването на специален фонд в размер на 300 млн. лв. Това Ваше искане удовлетворява ли се с новия бюджет? Към момента какъв обем от общинските пътища имат нужда от неотложен ремонт? За какъв процент от отсечките има подготвени проекти?

[caption id="" align="alignleft" width="710"] Спортен комплекс „Ивайло“ във Велико Търново е сред съоръженията, предлагащи изключително добри условия за футбол, лека атлетика и още пет вида спорт. В модернизацията на терена, пистата и пет спортни зали са вложени над 7 млн. лв.[/caption]

Осигуряването на допълнителни пари от държавния бюджет за рехабилитация на общинските пътища и улиците в населените места е сред основните приоритети на НСОРБ, тъй като от първостепенно значение за местните власти е именно безопасността и комфортът на гражданите. Липсата на трайно държавно финансиране за тези дейности е една от главните причини за недоброто състояние на пътната инфраструктура. Общините основно с постъпленията от данъка върху превозните средства следва да поддържат около 19 500 км общинска мрежа и над 57 000 км улична в градовете и селата. За нея, за разлика от републиканската пътна мрежа, липсва и целево европейско финансиране.

Обнадеждени сме от договореното с МФ увеличение на целевата субсидия за капиталови разходи с 20 млн. лв., въпреки че нашето настояване беше за осигуряване на допълнително увеличение със 70 млн. лв., от които 60 млн. лв. да бъдат за общински пътища и улици и 10 млн. лв. за благоустрояване на малките населени места в общините.

Предложихме и създаване на Национална програма „Общински пътища“ с годишен бюджет от 300 млн. лв., която да бъде администрирана от МРРБ. Това предложение е формирано на базата на изготвен първоначален анализ на представената от 260 местни власти актуална информация за състоянието на общинските пътища, подадена в рамките на подкрепена от НСОРБ инициатива на МРРБ за създаване на обща база данни за състоянието на общинската пътна мрежа.

Съгласно представените от администрациите данни, около 1200 общински пътя са в лошо състояние, около 900 са в незадоволително и едва 200 са в отлично. Процентно около 60% от тези пътища или части от тях се нуждаят от ремонт или реконструкция. Това означава, че повече от половината или значителна площ от настилката им е повредена, с образувани коловози и деформации. Общата дължина на пътищата с необходимост от ремонт/реконструкция е 11 250 км.

По предоставените данни от местните власти за около 600 общински пътя има разработени инвестиционни проекти за ремонт или реконструкцията в различна фаза на проектиране (технически или работен проект).

Ремонтът или рехабилитацията на 1445 общински пътя са включени в стратегически документи на администрациите - в Общинските планове за развитие 2014 - 2020 г. или в инвестиционните им програми.

Съгласно първоначалните разчети са необходими около 5,3 млрд. лв. за възстановяване на нормалното експлоатационно състояние на инфраструктурната мрежа, за която отговарят местните власти. За всички е ясно, че този ресурс не може да бъде осигурен от бюджетите на общините, нито чрез какъвто и да е ръст на целевата субсидия за капиталови разходи или допълнителни трансфери с ПМС текущо през годината. Европейският ресурс също не е решение – за информация със средства от Програмата за развитие на селските райони от 2007 г. до сега са реконструирани едва 902 км.

За съжаление към този момент все още няма положително развитие по въпроса за създаването на Национална програма „Общински пътища“, но ще продължим да търсим вариант за осигуряването на траен приходоизточник за поддържане на пътната ни мрежа, който да бъде прогнозируем и позволяващ на всяка администрация да направи и изпълни своята програма за реновиране на тази инфраструктура.

 

С възникването на пандемията и усложняването на обстановката в страната все по-актуален става въпросът за дигитализацията на услугите, както и възможността за работа от разстояние. Към момента какво е нивото на онлайн услугите, предлагани от местните власти, и какво се предвижда през 2021 г. в тази посока?

[caption id="" align="alignright" width="799"] Реконструкция на общински пътища край Велико Търново[/caption]

Предоставянето на електронни административни услуги (ЕАУ) е свързано с решаването на две основни задачи. Едната е създаването на необходимите технологични и програмни средства за управление на процесите по заявяването и изпълнението на конкретната услуга, както и последващо връчване на заявителя на резултата от нея. Втората е - възможност за електронна идентификация на заявителя на услугата. Това е първата стъпка от заявяването на всяка е-услуга и е основният проблем, който остава нерешен от години до сега и представлява сериозна спънка за широкото използване на електронните услуги от физическите лица. Към момента за идентификация се използват различни системи, например Персонален идентификационен код (ПИК) на Националната агенция на приходите (НАП) след сключване на съответно споразумение. Освен това Националният осигурителен институт (НОИ) издава на физическите и юридическите лица собствен Идентификационен код на осигурител (ИКО), а за достъп до е-услуги през своя портал НЗОК предоставя на потребителите Уникален код за достъп (УКД). Общините, които създадоха през изминалите години собствени портали за е-услуги, издаваха свои пароли за достъп на гражданите до тях или ползваха ПИК на НАП. Но в крайна сметка електронната идентификация на гражданите в интернет пространството и досега остава неизпълнен ангажимент на държавата. Това е една от основните причини, възпиращи широкото ползване на е-услугите от българските граждани.

До 2017 г. неголям брой общини реализираха свои индивидуални проекти за предоставяне на ограничен брой административни услуги през собствен електронен портал. Най-мащабен към този момент е проектът на Столичната община за предоставяне на 50 електронни услуги през създадения за целта сайт. Без да се подценява направеното дотогава от местните власти в тази насока, следва да се отбележи, че реализираният към края на 2018 г. от ДА „Електронно управление“ Единен модел за заявяване, заплащане и предоставяне на е-административни услуги през Единния портал за достъп създаде реална възможност за всички общини да предоставят голям брой електронни автоматизирани услуги.

Към края на 2020 г. на Единния портал за достъп до ЕАУ има 148 вида общински административни услуги, регистрирани в Административния регистър. 119 общински администрации са изпълнили изискванията на Общите правила за ползване на Единния модел и предоставят електронни услуги през Единния портал. В това число са включени по четири районни администрации на общините Столична, Варна и Пловдив.

Започналото от март т.г. бързо разпространение на епидемията от COVID-19 убеди всички в необходимостта от сериозни инвестиции и отговорно отношение към разширяването на електронните услуги. Както показаха наблюденията през последните години за практическото търсене и ползване от гражданите на ЕАУ, тяхната активност в това направление до голяма степен зависи от решаването на въпроса за електронната идентификация. Повече от четири години този проблем стои на заден план, което прави невъзможен пълноценния достъп на гражданите до онлайн услуги в най-широкия смисъл на това понятие.

През следващата 2021 г. ще продължи ускореното развитие на Комплексното административно обслужване (КАО). В началото на 2019 г. започна изменението и допълнението на над 140 закона с цел да се създаде нормативната рамка за предоставянето на регистрови и вътрешноадминистративни услуги, които са основата за развитието на КАО. Така например съгласно влезлите в сила допълнения в Закона за устройство на територията (ЗУТ) по чл. 140а, общините при издаване на виза за проектиране при постъпило искане следва по служебен път да изискат от съответните експлоатационни дружества изходните данни, необходими за проектирането и за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура и да ги предоставят на заявителя. Така ползвателят на услугата контактува само с общината, като целта е тя да се изпълнява по електронен път.

Нашите очаквания са, че през 2021 г. общините ще могат да предоставят първите комплексни административни услуги през Единния портал за достъп до ЕАУ. Това ще бъде поредното предизвикателство и приоритетната задача в областта на електронните услуги за 2021 г.

 

От години се говори за децентрализацията на местната власт. С предложената финансова рамка за 2021 г. в каква посока ще се развива този процес?

Бъдещата ни съвместна работа с МФ е свързана със същностни за местното самоуправление реформи, особено по отношение на местните данъци и такси, което е една от най-важните стъпки към реална децентрализация.

В подписания протокол между Министерството на финансите и НСОРБ ние изрично сме отбелязали, че и двете страни приемат приоритетното значение на създаването на условия за развитие и укрепване на финансовата децентрализация на общините, включително чрез ефективно изпълнение на Стратегията за децентрализация на държавното управление и чрез съвместно разработване на модели за реформиране на настоящата бюджетна и данъчна система в България и продължаването на работата по осъвременяване на Закона за местните данъци и такси, развитие на мерките за повишаване събираемостта на собствените приходи по общинските бюджети и създаване на модерни и сигурни данъчни е-услуги на местно ниво с цел намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса. Развитието на мерки, насочени към разширяване на собствената приходна база на общините, подобряване на разпределителния механизъм на общата изравнителна субсидия и повишаване проз­рачност­та по отношение отделните й съставни компоненти, остават в дневния ред на конструктивните взаимоотношения между МФ и Националното сдружение на общините в Република България.

 

В края на програмен период 2014 – 2021 сме. Какви резултати ще отчетат общините при изпълнението на проекти с европейско финансиране? Какъв е размерът на усвоените средства? Кои са местните власти първенци и къде отчитате проблеми в това отношение?

[caption id="" align="alignleft" width="800"] Обновяването на ВиК инфраструктурата – ключово предизвикателство за новия програмен период[/caption]

Все още не сме подготвили цялостен анализ на отминаващия програмен период. Причината е, че за общините като бенефициенти той продължава и в периода на устойчивост, но сме направили преглед на постигнатото в рамките на основната инвестиционна програма – ОП „Региони в растеж“ (ОПРР). Общо 631 проекта реализират общините само по ОПРР, като целият размер на инвестирани средства е 1800 млн. лв. 323 са приключените проекти на общините в рамките на тази програма. Най-голяма част от средствата са вложени по Приоритетна ос „Устойчиво градско развитие“ – 1352 млн. лв., следват вложенията в енергийна ефективност – 232 млн. лв. до момента. Анализът на експертите от НСОРБ показва, че 360 млн. лв. са инвестирани в образователна инфраструктура, 149 млн. лв. – в социална. 80 млн. лв. са вложени в развитие на туристически атракции, 26 млн. – в културна инфраструктура.

 

НСОРБ и местните власти активно работят за подготовката на програмен период 2021 – 2027 г. Какви са трудностите, които отбелязвате в тази дейност? Към какъв тип проекти проявяват интерес общините?

Чрез НСОРБ местните власти участват в процеса на подготовка на всички оперативни програми, на програмите за трансгранично сътрудничество и на националните финансиращи програми. Без съмнение най-голям е интересът на общините към инвестиционните проекти, но все повече се осъзнава и необходимостта от изграждане на умения и компетенции за управление на дейностите в различни сектори. В новия програмен период ние търсим комплексен подход, включително и на ниво програми. За нас е важно, когато има средства за ремонт и модернизация, да бъде предвиден и ресурс за съвременно оборудване, за обучение на персонала, за въвеждане на модерни технологии.

 

В какви направления виждате разширяването на сътрудничеството между КСБ и НСОРБ?

Предвижданите сериозни инвестиции не само дефинират разширяване на нашето партньорство, но изискват задълбочаване, съвместни анализи на възможностите за планиране и изпълнение на толкова много като обем и тип дейности, пряко и косвено свързани със строителството. Трябва да обединим усилията си, за да успеем умно и качествено да вложим тези средства в общините, а не просто да „усвоим“ ресурса, което също няма да е лека задача.

 

През тази година в. „Строител” и НСОРБ стартираха една изключително успешна съвместна рубрика „Кметовете говорят”. Според Вас какво е нейното значение за местните власти и кои са темите от взаимен интерес, на които трябва да заложим в перспектива?

С времето някак в медиите се породи усещането, че всяка похвала е реклама, в това число, когато се отнася до публичния сектор, към който спадат общините. Не, ние не сме рекламодатели, ние заедно с отговорните медии изпълняваме важни за живота на гражданите функции. Вие – да информирате, а ние да реализираме своите обещания и програми за управление. В живота ни освен лошите новини има и доста добри и хората имат право да научават и тях, за да формират своя избор. И аз, и моите колеги много ценим тази възможност, която ни дава рубриката „Кметовете говорят“, защото местната власт е един от важните фактори в системата на управление на държавата и ние имаме какво да кажем както по време на криза, когато всички чакат решения и действия от нас, така и в периоди, когато основният ни приоритет е работата и развитието на общините. Вестник „Строител“ създава условия в публичното пространство да се чуват повече гласове, а това е знак, че демократичните ценности не са само украшение. Благодаря!

 

 

Реклама