Десислава Билева, зам.-кмет на София по направление „Зелена система, екология и земеползване“: През 2021 г. предстои провеждането на процедура за избор на изпълнител на инсталацията за оползотворяване на RDF
Експертизата на КСБ е от изключително значение за подобряване на града
Г-жо Билева, в началото на нашия разговор бихте ли представили професионалното си развитие до назначаването Ви през май на поста зам.-кмет на Столичната община (СО).
От 20 години работя в сферата на планирането и управлението на европейски проекти, финансирани по присъединителни, структурни и кохезионни фондове на Европейския съюз. От 2001 г. до 2009 г. бях в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а след това в Министерството на здравеопазването, като дейността ми бе свързана с управлението на инфраструктурни проекти и програми. След това, от 2009 г. до 2010 г., заемах поста зам.-председател на борда на директорите на СБАЛАГ „Майчин дом“. В периода 2010 – 2017 г. бях управител на консултантска компания за управление на инфраструктурни проекти, финансирани с евросредства, с фокус околна среда и води. Във времето 2017 - 2020 г. бях председател на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД, както и председател на надзорния съвет на общинското дружество при промяна на системата на управление от едностепенна на двустепенна.
Освен това от 2003 г. съм преподавател в Нов български университет.
Какви са приоритетите в работата Ви като зам.-кмет по „Зелена система, екология и земеползване”?
Основна задача за мен е чистотата на въздуха. Всеки един от нас в ежедневието си трябва да допринася за това какъв въздух диша. В последните години Столичната община работи усилено и последователно по тази тема и намаляването на концентрацията на замърсяването с ФПЧ 10 и броят на дните с превишения показват, че мерките, които предприемаме, са ефективни.
В момента изпълняваме два проекта на обща стойност над 57 млн. лв. за подобряване качеството на атмосферния въздух по отношение подмяната на отоплителните устройства на домакинствата, които ползват дърва и въглища, с по-екологосъобразни. Единият проект се финансира по ОП „Околна среда 2014 – 2020“ и е за 44 млн. лв., а другият - по Програма LIFE на ЕС, който е за 13,5 млн. лв. След изпълнението им 15 000 домакинства ще имат нови уреди, които получават безплатно. До края на тази година ще стартираме и обществена поръчка за над 35 млн. лв. без ДДС за доставка на отоплителни устройства на домакинствата, които вече са одобрени от нас.
Успоредно с това приоритет в работата ми е и реализацията на проекта за изграждане на инсталация за производство на енергия от отпадъци. Лично съм ангажирана с него още от 2017 г. Стойността му е 157 538 011 евро. Той получи одобрение с Решение на Европейската комисия от април тази година. С реализацията на този проект ще изградим и завършим напълно интегрираната система за управление на отпадъците на територията на Столичната община.
Друга много важна задача за мен е подобряването и разширяването на зелената система. Това включва реконструкцията и обновяването на паркове и градини на територията на София, за което през 2021 г. сме предвидили в бюджетната прогноза 15 млн. лв. Отделно планираме да реализираме и програма за озеленяване на т.нар. кални точки в столицата, както и целево градско залесяване, чрез което да изградим зелени пояси, които да допринасят за подобряване качеството на атмосферния въздух.
[caption id="" align="alignleft" width="800"]

През изминалия строителен сезон се изпълняваха няколко големи проекта в сферата на зелената система на СО - например парк „Дружба”, продължиха дейностите по обновяването на Западен парк. Какво по-конкретно планирате за следващата година?
Точно така, през 2020 г. бе завършен парк „Дружба“, който се радва на голяма посещаемост. Работим активно и по проекта за реконструкция на Западен парк. За следващата година сме планирали да извършим модернизация в Княжеска градина, в парковете „Заимов“, „Хиподрума“, „Надежда“, парк в „Младост III“ и, разбира се, не на последно място сме предвидили обновяването на Борисовата градина. Освен върху самата зелена система важен акцент в дейностите в парковете ще бъде поставен върху опазване на вече изграденото от неблагоприятна човешка намеса – в това число ще предприемем допълнителни мерки за охрана и изграждане на още видео наблюдение.
За 2021 г. сме заложили и модернизация на една от любимите градски градинки – тази пред храм „Св. Георги“. Предвидили сме и старт на дългоочакваната реконструкция и консервация на градинката пред хотел „Рила“. Ще продължим и плановите си дейности за целево модернизиране на детски площадки в зелените пространства и привеждането им в съответствие с изискванията, вписани в Наредба №1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройство и безопасност на площадките за игра. Прогнозната стойност на парите, с които ще разполагаме в това направление, е 2 млн. лв.
Може ли да представите проекта за възстановяване на историческата част на Борисовата градина. Какво се предвижда като дейности, каква част от парка ще бъде обект на интервенция, на какво финансиране ще разчитате?
Проектът е мащабен и съм истински щастлива, че вече правим първите стъпки по реализирането му. Кандидатстваме с проектно предложение по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“. То е с индикативна стойност 10 330 000 лв., от които безвъзмездната финансова помощ е 9 млн. лв. Планираме да възстановим Езерото с лилиите – подобно на Розариума, който много се харесва от посетителите. Включили сме и засаждане на допълнителна растителност, която да бъде обособена като антишумов зелен пояс, който да спира звуковото замърсяване от бул. „Цариградско шосе“. Ще се обновят около 40 000 кв. м алеи и паркови елементи, ще се направи ремонт и разширяване на парковото осветление и ще се монтират нови стълбове. В обхвата на проекта е още разширяване на видео наблюдението със 130 камери, поставяне на паркова мебел, възстановяване на чешмите и останалите водни елементи, които имат художествена стойност за парка.
През октомври бяха официално открити ремонтираните клетки на приматите в столичния зоопарк. Какво предстои там - не само като СМР, но и по отношение на увеличаване броя на обитателите?
Модернизацията на столичния зоопарк, включително и увеличаването на колекцията от животни, са сред приоритетите ми. Благодарение на новите ограждения на приматите сега обстановката в тях е максимално близка до естествената им среда, което е от изключително значение за повишаване качеството им на живот. Още повече, че голяма част от клетките са разширени осезаемо – за да могат приматите да имат максимален жилищен комфорт.
Предстоят ни още сериозни инициативи – за зоопарка е разработен инвестиционен проект в идейна фаза, който предвижда животните в него да бъдат реорганизирани по местообитания и континенти, така че да получат максимална свобода. Той е внесен в Направление „Архитектура и градоустройство“ към СО и същият ще подлежи на публично обсъждане. Целта ни е през 2021 г. да стартираме със зона „Африка“, за да може най-накрая да зарадваме посетителите на столичния зоопарк с жираф. Реконструкцията ще включва изграждане на условия за специализирано отглеждане на видовете от зона „Африка”, отговарящи на изискванията на международната организация ЕАЗА.
Как ще продължи реновирането на старите депа за отпадъци на територията на СО?
[caption id="" align="alignleft" width="400"]
В инвестиционните проекти на депата е заложена етапност на изпълнението, като основните са изграждане, закриване и рекултивация. Биологичната им рекултивация предвижда тяхното озеленяване чрез тревна, храстова или дървесна растителност, характерна за съответния район, като се отчитат нейните санитарно-защитни свойства, декоративни качества и устойчивост към опасни вещества, отделяни в атмосферния въздух и почвата от отпадъците.
Старо депо на територията на Столичната община е това за битови отпадъци в кв. „Суходол”. В момента там се изпълнява проект „Закриване и рекултивация на депо за неопасни отпадъци „Суходол“ – I етап. Съгласно графика за изпълнение, през 2021 г. трябва да приключат дейностите по биологична рекултивация и ще започнат отгледните грижи на засадената растителност. За Клетка №2 и Клетка №3 на II етап на депото през 2020 г. беше издадено разрешение за ползване, като през 2021 г. за Клетка №1 предстои да бъде възложено изготвяне на проект за рекултивация.
Споменахте, че проектът за инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF беше одобрен от ЕК. Какви стъпки предстоят и как ще се реализират във времето? Какви са очакваните резултати?
Основната цел е изграждане на модерно съоръжение за оползотворяване на полученото RDF гориво от завода за механично-биологично третиране на отпадъци и производство на топлинна и електрическа енергия. В инсталацията за комбинирано производство на енергия ще бъдат оползотворявани термично 160 000 -180 000 т RDF/годишно. Производствената мощност се предвижда да е 55 MWt топлинна енергия и 19 MWe ел. енергия, като ще бъде осигурена електроенергия за нуждите на 30 000 домакинства и топлоенергия за 40 000, или общо на около 70 000. С изпълнението на проекта се очаква да се намали вредното въздействие от отпадъците върху човешкото здраве и околната среда на територията на Столичната община и оползотворяването им. С това и от трите финансирани проекта на СО за управление на битовите отпадъци в тяхната цялост ще се допринесе за понижаване на количествата битови отпадъци, предназначени за депониране, в съответствие с принципите на кръговата икономика.
За осъществяване на дейностите СО и „Топлофикация София“ ЕАД са подпомагани от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), съгласно сключеното тристранно Споразумение за предоставяне на услуги във връзка с подкрепа за проекти. То е подписано на основание Меморандум за разбирателство относно подкрепа за проекти на ЕС между правителството на Република България и ЕИБ, ратифициран и обнародван в ДВ, бр.16/2016 г. В този смисъл институциите, които осигуряват финансирането на проекта, са получили необходимите гаранции за надеждното администриране и успешното му изпълнение.
През 2021 г. предстои провеждането на обществена поръчка за избор на изпълнител на проектирането и строителството на бъдещата инсталация, която се планира да се въведе в експлоатация в края на 2023 г. За реализиране на проекта ще бъдат предоставени 90 млн. евро от ЕС по ОП „Околна среда 2014 - 2020“, а останалата част от стойността на проекта – до 67 млн. евро, ще са от собствено финансиране, осигурено чрез дългосрочен нисколихвен заем от ЕИБ.
В своята оценка ЕК изтъкна, че изпълнението на проекта за високоефективна инсталация за комбинирано производство на енергия ще допринесе за изпълнението на ключови стратегически цели на ЕС. Реализацията му би довела до редица ползи, свързани с принос в постигането на европейски, национални и общински приоритети, свързани с енергийната ефективност и понижаване на емисиите на парникови газове, диверсификация на горивата и намаляване на зависимостта от доставки на природен газ. Съществуващата статистика на европейско ниво показва, че държавите, постигащи най-високи стойности по отношение на достигнати цели за рециклиране на отпадъци до и над 65%, са именно страните с най-голям брой изградени и действащи инсталации за оползотворяване на отпадъци чрез изгаряне. Такива са Дания с 26 броя инсталации, тип „производство на енергия от отпадъци“ с изгаряне на битови и промишлени отпадъци, Швеция – 34 бр., Великобритания – 46 бр., Германия – 121 бр., Франция – 126 бр., Швейцария – 30 бр., Белгия – 18 бр., Австрия – 11 бр., Холандия – 12 бр., и т.н. Тези държави продължават усилията за изпълнение на заложените цели по пакета в сферата на кръговата икономика от май 2018 г., като неразделна част от предвижданите дейности е и изграждането на допълнителни мощности от типа „производство на енергия от отпадъци“. Например във Франция се реализират 3 проекта на обща стойност над 930 млн. евро.
Предлаганата инсталация в София ще използва технология с най-съвременните решения за очистване на димните газове, която се е доказала във времето като стабилна и високоефективна. В годините, през които е разработван проектът, той е преминал през необходимите етапи на оценка и защита, като е получил одобрение от всички компетентни органи. Тези заключения дават нужните гаранции, че има потребност от инсталацията и е в полза за СО и за населението, без да представлява риск за здравето на хората и компонентите на околната среда. Съоръжението ще оползотворява произведения RDF, като произвежда енергия, и по този начин ще позволява вторично рециклиране и намаляване с 90% количествата отпадъци, които стигат до депо. С него ще гарантираме екологично, сигурно и дълготрайно решение за управлението на отпадъците на София. Също ще спомага за преминаване към прилагане на политиката за устойчиво управление на отпадъците, насочена към превръщането им в ресурс.
Заложили сме изисквания инсталацията да има 4-степенна очистваща система на димните газове. Ще поставим информационно табло на публично място, на което в реално време ще се визуализират измерените емисии от съоръжението. Освен това всеки ще може да проследява в реално време онлайн данните за емисиите от инсталацията. И още нещо - ще има система, която автоматично ще спира работата й, ако се отчете превишение на някой от показателите. Взели сме всички необходими мерки, за да гарантираме, че няма да има никакъв риск за нас, софиянци.
Вече започна бюджетната процедура за следващата година. На какви средства ще разчита направлението, което ръководите? Кои ще бъдат основните проекти, които ще се случват през 2021 г.?
Основните дейности на „Зелена система, екология и земеползване” се финансират от бюджета на СО след одобрение на Столичния общински съвет, но направлението реализира и редица важни проекти с подкрепата на различни донорски програми, както и от оперативни програми на ЕС. Следим всички финансови възможности, които се отварят пред нас, за да можем да осъществим целите си.
Основен приоритет за 2021 г. остава подобряването на качеството на атмосферния въздух. В тази връзка възложихме анализ и проучване на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за ефекта от мерките, въведени на територията на Столичната община. Предварителните данни показват, че в различните райони на града превишението на фини прахови частици е различно и затова те предлагат да се прилага териториален подход – тоест локални мерки според нивото на замърсяване.
Предстои да започне възстановяването на новата част от Борисовата градина, като сме кандидатствали с проект по Оперативна програма „Региони в растеж“ с индикативна стойност 10,33 млн. лв. Работим и по идеята за изграждане на общински енергиен център. Към момента възлагаме извършване на предпроектно проучване за реализация на фотоволтаични миниелектроцентрали за собствени нужди, които да поставим на покривните конструкции в двете най-големи общински предприятия – ОП „Зоологическа градина“ и ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъците“, които са едни от големите потребители на енергия. На база на изследването ще бъдат реализирани и инвестиционните мерки с поставянето на фотоволтаични инсталации в тях. Целта е при доказване на ефективност на инвестиционните мерки в следващ етап да бъдат изградени подобни инсталации и в останалите общински сгради с цел въвеждане и изпълнение на мерките за енергийна ефективност.
Как виждате възможностите за сътрудничество с КСБ?
Направлението има реализирани множество проекти с различни браншови организации, а експертизата специално на Камарата на строителите в България е от изключително значение за подобряване на града ни. В тази връзка вярвам, че в бъдеще ще изпълняваме все повече съвместни проекти.