Георги Терзийски, председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“: АПИ ще кандидатства за финансиране през периода 2021 – 2027 г. за лот 3.2 от АМ „Струма“, АМ „Русе – Велико Търново“ и за тунела под връх Шипка

Десислава Бакърджиева

Ренета Николова

Г-н Терзийски, в края сме на една различна година, белязана от пандемия и ограничителни мерки, в която въпреки трудностите строителството на големите инфраструктурни обекти не спря. Каква е Вашата равносметка за 2020 г.? Успя ли Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) да изпълни заложените приоритети?

2020 г. минава под знака на COVID-19 и не може да се сравни с никоя друга. Пандемията промени живота ни и в личен, и в професионален план. Едно от най-правилните решения е, че изпълнението на пътните проекти не спря. По този начин пътностроителният сектор успя да използва натрупаната енергия и бързо се пренастрои за работа в новите условия. Направихме всичко възможно да се ускори разплащането с фирмите, за да могат и те да се издължат на своите контрагенти. Считам това за възможно най-разумното и далновидно решение, защото строителният бранш е сред стълбовете в икономиката и дава заплати на хиляди семейства в цялата страна.

Теглейки чертата, равносметката е удовлетворителна. В тази нелека за всички ни година, освен успешното въвеждане в търговска експлоатация на тол системата от 1 март, постигнахме значителен напредък по всички стратегически пътни проекти. Близо шест месеца по-рано от предвиденото по договор завършихме първите 17 км от АМ „Европа“ в отсечката между Драгоман и Сливница. Пуснахме обходите на Поморие, Габрово и Камено, с което транзитният трафик се изведе извън населените места. Видими са и резултатите на магистралите „Хемус“ и „Струма“, на скоростното трасе Видин – Ботевград, на участъка от Южната дъга на Софийския околовръстен път (СОП) между „Младост“ и АМ „Тракия“, където се работи с голям размах. Не мога да не отбележа ремонта на големите съоръжения на „Тракия“ и „Хемус“, основно обновените отсечки от второкласната и третокласната мрежа както с пари от бюджета, така и с европейско финансиране чрез Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“ („ОПРР 2014 – 2020“).

Какво показват цифрите – колко км магистрали са изградени през 2020 г., колко пътна мрежа е ремонтирана и по колко км все още се работи или ще се довършва 2021 г.?

Работи се във всички краища на страната – по трасетата на „Хемус“, „Струма“, Видин – Ботевград и „Европа“. Пътната карта на България тази година се увеличи с още 17 км автомагистрален път – както казах, те са между Драгоман и Сливница. Ремонтирани са общо 618 км от републиканската мрежа. От тях 516 км са изпълнени със средства от бюджета на Агенцията, а 102 км - с европейско съфинансиране по „ОПРР 2014 – 2020“.

Завършваме обновяването на първите 12 км от общо 52-километровия участък от АМ „Тракия“ между п.в. „Белозем“ и п.в. „Стара Загора“. По време на извънредното положение ремонтирахме платното за София на пет­те виадукта на АМ „Тракия“ при 13-и, 15-и, 17-и, 18-и и 20-и км. Съоръженията, по които не са извършвани възстановителни дейности от построяването им, са с ремонтирани пътни плочи, греди, хидроизолация, нови фуги и тротоарни блокове, асфалтова настилка, маркировка, предпазни парапети и мантинели.

На АМ „Хемус“ в област Варна изцяло обновихме 32 км от платното за Варна и 18 км от това за София. СМР на тръбата за София на тунел „Витиня“ на АМ „Хемус” върви към своя финал. Очаквам да приключи в началото на 2021 г. и движението на автомобилния трафик да бъде възстановено. Съоръжението ще отговаря на всички европейски изисквания за безопасност.

През следващата година продължава ремонтът на близо 1109 км пътища. От тях 890 км се финансират с държавни средства, 185 км се съфинансират по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“, а 34 км се изпълняват по програмите за териториално сътрудничество с Румъния и Гърция. Продължават и строителните дейности и на оставащите 40 км от АМ „Тракия“ между п.в. „Оризово“ и п.в. „Стара Загора“.

Кое беше най-голямото предизвикателство през 2020 г. и коя от постигнатите цели Ви носи най-голямо удовлетворение?

Най-важното беше да продължим изграждането на пътните проекти по график. Секторът успя бързо да се пренастрои за работа в новите условия и въпреки затрудненията, които строителите имаха при доставките на някои суровини и материали заради зависимостта от международните превози, решения се намираха и изпълнението на нито един пътен проект не спря.

Споменахте, че вече са в експлоатация първите 17 км от АМ „Европа“. По график ли се изпълняват останалите две отсечки на магистралата?

Завършихме отсечката между Драгоман и Сливница в началото на ноември. Инвестицията е за 117,3 млн. лв. и е от републиканския бюджет. Изградено е второ платно, а старото е реконструирано до магистрален габарит. Отсечката е с по две ленти за движение в посока и лента за аварийно спиране, има два пътни възела, както и 11 големи съоръжения.

Продължава строителството на другия 14,5 км участък от АМ „Европа“ – от ГКПП „Калотина“ до Драгоман. Строителните дейности на него започнаха през февруари т.г. и по договор трябва да приключат през януари 2022 г. Проектът се финансира от Механизма за свързана Европа и националния бюджет. Работи се по цялата дължина на трасето, изпълняват се земни и пътни СМР, изграждат се армонасипни и укрепителни стени.

За третия участък от Сливница до връзката със Северната скоростна тангента (ССТ), който е 16 км и ще преминава по ново трасе, е изготвен техническият проект. В момента се процедира подробният устройствен план.

Доволен ли сте от постигнатото по другите големи пътни обекти, за които отговаря АПИ – автомагистралите „Хемус“ и „Струма“, разширението на Южната дъга от Софийския околовръстен път, трасето Видин – Ботев­град?

Много добре върви работата и на АМ „Хемус“, и на АМ „Струма“, и на Видин – Ботевград. На „Хемус“ напредва строителството на 16-километровия участък Буховци – Белокопитово в област Търговище, който ще бъде завършен догодина. В различни фази на изпълнение са първите три участъка с обща дължина 51,5 км между Боаза и пътя Плевен – Ловеч. На финален етап е проектирането на следващите 84 км от автомагистралата – от кръстовището с пътя Плевен – Ловеч до пресичането с Русе – Велико Търново. В момента се изготвят техническите проекти и за последните три участъка, които са общо 89 км – от пресичането с пътя Русе – Велико Търново до п.в. „Буховци“.

На тунел „Железница“ на АМ „Струма“ за една година от стартирането на строителните работи през октомври м.г. до сега са направени около три четвърти от изкопа и първичната облицовка. Прокопани са общо над 1600 м в тръбата за София и над 1500 м в другата за Кулата. Съоръжението ще бъде най-дългият пътен тунел, строен досега у нас, около 2 км. Той се изгражда по Нов австрийски метод, като се прокопават около метър и половина - два във всяка тръба и посока на денонощие. В момента екипи пробиват едновременно двете тръби от двете посоки - от север и от юг, и изграждат първичните им облицовки. По договор „Железница“ трябва да бъде завършен през 2022 г.

Напредва строителството и на виадукта преди тунела, пътувайки от София за Кулата. Той се осъществява по технологията „потактово избутване“ на горното строене с хидравлични крикове. Мостът преминава над 6 препятствия – р. Струма, Е79, съществуващата и бъдещата жп линия, общинския път и над обслужващия път на тунела. Платното за София е с дължина 560 м, а това за Кулата – 510 м. Съоръжението е от два моста за двете платна на движение, като всеки един от тях е от 21 сегмента. Всеки сегмент се избутва потактово, като по този начин не се налага спиране на движението по Е79 София – Кулата и жп линията. Завършено е изграждането на платното за София, предстои да започне изпълнението на платното за Кулата.

По договор 6-километровата отсечка от Южната дъга на Софийския околовръстен път трябва да е готова до края на 2021 г., но с темпа, с който строителите работят, е възможно обектът да се завърши и по-рано. Преди дни за улеснение на трафика през зимата пуснахме движението по директното трасе на 1,7 км от Южната дъга на СОП в участъка между пътните възли „Младост“ и „Горубляне“. Целта е да се улесни пътуването през зимните месеци и да се повиши безопасността. Осигурена е временна организация, временна пътна маркировка и през следващата година работата ще продължи с полагане на последния износващ асфалтов пласт и изпълнението на всички довършителни дейности. В началото на ноември, отново за облекчаване на пътуването с временна организация на движението, беше пуснат 2,5-километровият участък от Южната дъга – от връзката с магистрала „Тракия“ до п.в. „Герман“. Трафикът в отсечката е в 3 ленти за движение във всяка посока, а при п.в. „Лозен“ се използват и локалните платна.

За трасето Видин – Ботевград вече е възложено изграждането на над 128 км. През миналата година строителните дейности започнаха от едни от най-сложните отсечки Мездра – Ботевград и Видин – п.в. „Макреш“. Работи се сериозно и в средата на декември ще бъде възстановено преминаването по първокласния път Е79, което ограничихме през лятото за изграждането на участъка между Ребърково и Лютидол. Преди три месеца на държавното дружество „Автомагистрали“ ЕАД възложихме изпълнението на 65,8 км от направлението в участъка между п.в. „Макреш“ и обходния път на Монтана. То е разделено в пет отсечки, а срокът за осъществяване на всяка е различен - от 28 до 32 месеца.

Министерският съвет реши обхватът на проекта за изграждане на АМ „Струма“, лот 3.2 да се намали, а вторият етап от него да бъде включен за финансиране по програма „Транспортна свързаност 2021 – 2027“. Бихте ли ни разяснили по-подробно това разделяне, каква част ще се реализира в следващия период?

През настоящия програмен период по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ АПИ ще кандидатства за финансиране на изпълнението на подготвителни дейности за подобряване на проекта за участъка от АМ „Струма“ през Кресненското дефиле. Например това са мерките за смекчаване на въздействието на трафика върху дивите животни и птиците в Кресненското дефиле, посочени в решението по ОВОС, както и за подобряване на безопасността в близо 16-километровия участък между Крупник и Кресна. Целта е запазването на биологичното разнообразие в района и повишаване на пътната безопасност, предвид това, че участъкът се намира в този екологично чувствителен регион.

За финансиране изграждането на трасето на лот 3.2 от АМ „Струма“ през Кресненското дефиле ще кандидатстваме в следващия програмен период 2021 – 2027 г.

Вече има ли яснота какви други пътни проекти ще се финансират през 2021 - 2027 г.?

Агенция „Пътна инфраструктура“ ще кандидатства за финансиране по програма „Транспортна свързаност 2021 – 2027“ за изграждането на лот 3.2 от АМ „Струма“, на АМ „Русе – Велико Търново“ и за тунела под връх Шипка.

Какви обществени поръчки ще обявява АПИ в началото на следващата година?

Преди дни стартирахме тръжната процедура за определяне на изпълнители за изработване на технически проекти и строителство на първите 75,6 км от автомагистралата „Русе – Велико Търново“. Тя е в две обособени позиции. В първата е участъкът от Русе до Бяла, а във втората – обходният път на град Бяла. Прогнозната стойност на поръчката е 982,74 млн. лв. без ДДС. Срокът за подаване на офертите е до 21 януари 2021 г. Вярвам, че ще има сериозен интерес от бранша. Проектът е важен, тъй като направлението осигурява връзка между държавите oт Североизточна Европа през Румъния и България с Гърция и Турция, както и между Балтийско и Средиземно море. С построяването на магистралата ще се подобри транспортното обслужване на международния и вътрешния трафик, ще се повиши безопасността на движението и транзитният трафик ще бъде изведен извън населените места.

Екипите на АПИ подготвят документацията и за стартиране на тръжната процедура за определяне на изпълнители на строителството и надзора за третия близо 16-километров участък от АМ „Европа“ – от Сливница до връзката със Северната скоростна тангента. Предвиждаме да я обявим в началото на следващата година.

В плановете ни е още да дадем ход и на търга за избор на строител и надзор на Западния обходен път на Пазарджик. Това е проект, който ще реализираме съвместно с община Пазарджик. Амбицията ни е бързо да приключат отчуждителните процедури и изборът на изпълнител. Ангажимент на община Пазарджик е изготвянето на идейния проект и парцеларния план.

В началото споменахте, че през годината стартира тол системата. Как оценявате работата й до момента, колко са събраните средства? Какви са идеите за развитието на системата?

От 1 март въведохме в търговска експлоатация тол системата, която е без аналог в Европа, защото съчетава два различни метода за пътно таксуване – на база време (е-винетка) и на база изминато разстояние (тол). От 1 януари 2019 г. въведохме в експлоатация електронната винетка, а тази година в диалог с превозвачите стартирахме и тол таксуването за камионите и автобусите над 3,5 тона за около 3115 км автомагистрали и първокласни пътища. Защо казвам, че системата е без аналог, защото обичайно двата типа таксуване се оперират от независими системи, както е например в Германия, Чехия, Унгария. В България Агенция „Пътна инфраструктура“ оперира собствена мрежа за продажба на електронни винетки и маршрутни карти от четири независими канала – терминали за самотаксуване, пунктове за продажба с оператор, уеб сайта www.bgtoll.bg и мобилното приложение BGTOLL.

За улеснение на шофьорите непрекъснато подобряваме качеството на предлаганата услуга чрез оптимизация на интерфейса. Целта ни е системата да е бърза и удобна за гражданите. Електронната система работи, усъвършенства се, потребителите се таксуват и доказателството са приходите. В условията на пандемия от началото на 2020 г. до момента постъпленията от пътни такси – е-винетки и тол, са над 360 млн. лв., От тях близо 101 млн. лв. са само от тол такси от тежкотоварни камиони за периода 1 март – 30 ноември. Най-много приходи са генерирани чрез бордови устройства и GPS тракери за автоматично таксуване на превозното средство – повече от 57 млн. лв. Запазва се тенденцията предпочитан метод за купуване на маршрутна карта от собственици и шофьори на тежкотоварни автомобили да бъде от търговската мрежа на Агенция „Пътна инфраструктура“. Приходите от тях до този момент са близо 32 млн. лв.

Важно е да се отбележи, че постъпленията са реализирани при повече от 25% редукция на броя пътувания и при почти 30 на сто намаление на средните превозни разстояния. Комбинацията от тези два фактора намалява общото разстояние, което изминават автомобилите, и оттам таксите, които заплащат, но въпреки това бележим ръст в приходите от тежкотоварния трафик. Прогнозите ни бяха за по-високи приходи от тол, но икономическата реалност е друга и транспортният бранш е един от най-засегнатите от COVID кризата.

За развитието на системата планираме надграждане и подобряване на функциите за междуведомствен обмен на данни с Националната агенция за приходите, Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“, Агенция „Митници“ и МВР. По препоръка на потребителите и браншовите транспортни организации работим за подобряване функционалността и интерфейса за покупка на маршрутни карти на сайта www.bgtoll.bg, както и известяване на потребителите чрез имейл за предстоящо изтичане валидността на електронната винетка.

Предстои ни активният зимен сезон. С какъв бюджет разполагате за зимното поддържане?

От 23 ноември сме в зимен режим на поддържане на републиканските пътища. Прогнозата ни е, че приблизително 80 млн. лв. ще са разходите за зимното поддържане на около 20 000 км републиканска мрежа. Бюджетът за зимно и текущо поддържане е общ, така че ако зимата е мека и се спести финансов ресурс, средствата ще се вложат напролет в ремонтните дейности.

Казват, че в кризата винаги се раждат нови възможности, откроиха ли се такива според Вас в настоящата сложна ситуация?

За да се справиш в период на криза, трябва да си последователен, гъвкав и иновативен. Считам, че строителният сектор успя да намери ефективни решения, а работещата формула е водещ фактор за бързо излизане от нея. Като ръководител на АПИ смятам, че най-ценното за пътната администрация в тази ситуация е това, че може да разчита на потенциала на своите служители и на нашите партньори, каквито са пътностроителните фирми.

По какви теми виждате възможности за задълбочаване на сътрудничеството с КСБ?

Камарата на строителите в България е дългогодишен партньор на Агенция „Пътна инфраструктура“ и за нас е важно да продължим тясното сътрудничество, тъй като в нея членуват пътностроителните и надзорните фирми. Взаимодействието може да бъде за обмен на иновативни решения и добри практики в сферата на пътната безопасност както на етап проектиране, така и при строителството. Друга форма за разширяване на партньорството е намирането на формула за привличането на повече млади специалисти в пътната администрация особено в регионалните ни структури. За съжаление все по-малко млади хора завършват специалности, свързани с пътно строителство, а още по-малко от тях започват работа в регионалните звена. Затова сътрудничеството по оста учебно заведение - браншова организация - държавна администрация трябва да се задълбочи и заедно да намерим работещо решение, защото за строителните обекти е важно да има знаещи, можещи и работещи с ум и сърце млади специалисти.

Кои ще са най-важните задачи на АПИ през 2021 г.?

Продължаване и завършване в договорените срокове на стратегическите пътни проекти. Построяването им ще даде сериозен тласък на икономическото развитие на регионите, през които преминават, защото добрата инфраструктура води след себе си инвеститорите и съответно дава хляб и работа на много хора, на цели семейства.

Какво ще пожелаете на екипа и на читателите на в. „Строител“ по повод предстоящите светли коледни и новогодишни празници?

Желая на строителите и на техните семейства да бъдат най-вече здрави. Да вярват в своите възможности и да знаят, че след всеки труден период се откриват нови хоризонти. Да посрещнат в семеен уют и с повече оптимизъм коледните и новогодишни празници. Нека вярваме, че ще успеем да се справим с всички трудности и 2021 година ще ни даде много поводи за радост и удовлетворение от постигнатото.

Реклама