Новини

Мария Габриел, еврокомисар по „Иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж“: Строителният сектор може да излезе от кризата по-иновативен и по-цифровизиран

Инвестициите в инфраструктура продължават да бъдат един от най-бързите начини за възстановяване на икономиката

Г-жо Габриел, в края на една различна година сме. 2020 постави Европа и света пред непознати предизвикателства. Каква е равносметката за отминаващата година? Успешна ли бе тя за Вас и за какво не стигна времето?

Годината, която никой не предвиди, и годината на науката – така бих определила предизвикателствата, пред които се изправихме през 2020. Здравеопазването, образованието, икономиката, работните места, примера на Европа, международното сътрудничество - в основата на справяне с всички тези предизвикателства са научните изследвания и иновациите, образованието, културата и младежта. Това е ресорът ми – всеобхватен, отговорен и със зависещо от него бъдеще. Силата му е, че това са политики, пряко свързани с ежедневието. Политики, които най-директно засягат всеки един от нас. Всеки иска по-добро образование за децата си, но и възможности за обучение през целия си живот, защото това днес означава и достъп до по-добри работни места. Нещо повече, в центъра се намира културата. Трябва да пазим културното ни наследство, нашата идентичност, защото ценностите ни помагат в този бързоразвиващ се свят на технологиите да отстояваме своя европейски подход.

Моята гордост е, че успях да постигна за периода 2021 - 2027 г. найсилния бюджет досега за тези ключови за Европа политики. От всички нас ще зависи с него да постигнем максимален резултат. С общ бюджет от 123,9 милиарда евро за програмите „Хоризонт Европа“, „Еразъм +“ и „Творческа Европа“ ясно заявихме подкрепата ни за фундаментални научни изследвания, публично-частни партньорства, малките и средни предприятия, регионите, младите хора и културата.

Работихме и за нови инициативи – мисиите за борба с рака, климатично неутрални градове, опазване на почвите и водите, цифрова свързаност във всички региони на ЕС. Европейският иновационен съвет, Европейските академии за учители, Европейски университетски алианси, Планът за действие с Комитета на регионите - всички те са важни за гражданите и бизнеса.

 Не бих могла да изброя всички инициативи, затова маркирах няколко. Това е само част от постигнатото. С екипа ми работим за изграждането на Европа на талантите, Европа на сърцата и Европа лидер в бързо променящия се свят. Предстои ни много работа през следващата година за реализиране на всички тези инициативи и постигането на конкретни резултати в полза на европейските граждани.

 Коя от постигнатите цели Ви носи най-голямо удовлетворение?

На първо място бих дала пример с приноса на „Хоризонт 2020“ за справяне с кризата с COVID-19 още от януари тази година. Подпомогнахме 151 научни екипа с финансиране от 48,2 милиона евро в намиране на ефективни решения за диагностика, лечения, терапии и ваксини в борба срещу коронавируса. До май вече бяхме мобилизирали инвестиции в размер на 1 милиард евро за справяне с кризата. Днешната ваксина на BioNTech/ Pfizer е блестящ пример за навременната и прозорлива подкрепа, която им оказах още от самото начало през март.

Второ, както вече споменах, безспорно това са постигнатите споразумения и амбициозен бюджет, който договорихме с Европейския парламент и държавите членки на ЕС и по програмите в моя ресор – „Хоризонт Европа“, „Еразъм +“ и „Творческа Европа“

Европа няма как да се справи с амбициите си да отговори на предизвикателствата за климатичните промени, за цифровизацията, за демографските предизвикателства, ако няма достатъчно средства, с които да изпълни със съдържание своите амбиции.

Трето, носи ми удовлетворение безпрецедентната мобилизация вследствие на стотиците ми срещи, на общността на културния и творческия сектор. Новост е силният бюджет по програма „Творческа Европа“ (2,4 милиарда евро), новият клъстер „Култура“ по „Хоризонт Европа“ с 900 милиона евро и новата общност за знания към Европейския институт за иновации и технологии (EIT). Секторът е разнообразен - това е неговата сила, но това може да бъде и неговата слабост. Радвам се, чрез през тази една година изминахме немалък път към обединение.

 Четвърто, много е важна подкрепата ни за стартъпите и малките и средни предприятия – гръбнака на икономиката ни. С Европейския съвет за иновациите в неговата пилотна фаза вече реализирахме значителна подкрепа за „зеления преход“. През юли подкрепихме 64 стартиращи, малки и средни предприятия с финансиране от 307 милиона евро за създаване на „зелени“ технологии, решения за възстановяване на икономиката ни, както и възможности за нови работни места.

Освен това обръщам внимание, че регионалните и местни власти ще играят ключова роля при прилагането на мерките за възстановяване и устойчивост, тъй като те са най-близо до гражданите и бизнеса. Радвам се, че за първи път предложих и приехме съвместен план за действие с Комитета на регионите. Целта ни е чрез 26 инициативи на сътрудничество в областта на науката, иновациите, образованието и културата да подобрим иновативния капацитет на регионите, градовете и по-малките населени места, да повишим качеството на процеса на образование и развитието на уменията на гражданите на местно ниво.

 Тук е мястото да кажа, че строителният сектор има богат опит и е с потенциал максимално да използва всички налични възможности в рамките на новия европейски бюджет. Перспективите за отрасъла с повече иновации и нови технологии са много положителни.

В края на ноември Вие открихте Общото събрание на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC). Кои бяха основните теми във фокуса на Вашето изказване? Постави ли се началото на регулярен диалог за обмен на мнения и взимане на работещи решения по актуални въпроси, свързани със строителния сектор?

Най-напред бих искала да благодаря на Европейската федерация на строителната индустрия, както и на Камарата на строителите в България като неин член за поканата да споделя със сектора за работата и инициативите ми в областта на науката и образованието в контекста на предизвикателствата на възстановяването от пандемията и на двойния екологичен и цифров преход.

Бих искала да подчертая, че строителният сектор е от решаващо значение за нашето възстановяване. В бранша са заети 13 милиона работници и той осигурява 9%от БВП на ЕС. Тези цифри показват колко важно е строителството за справяне с кризата.

Нещо повече, можем да откроим приноса на отрасъла с конкретни примери, дори когато говорим за здравната криза. Например сред проектите за научни изследвания и иновации, финансирани по програма „Хоризонт 2020“, строителите са намерили решения, които при внедряването им спомогнаха за смекчаване на негативните ефекти на пандемията. Бяха разработени модулни строителни елементи, които могат да се използват за бързо сглобяване на постройка за лечебно заведение. По други проекти бяха предоставени ефективни решения за противомикробни антибактериални покрития, подходящи за прилагане върху всякакви повърхности. Това позволява да се намали опасността от разпространение на вируса. Следователно внедряването на иновации в строителната индустрия носи значителни ползи за справяне с големите обществени предизвикателства.

Секторът може да се възползва от динамиката на екологичния преход за създаване на нови „зелени“ работни места. От своя страна „зеленото“ строителство представлява начин за изграждане на ресурсно ефективни проекти спрямо околната среда. То предлага възможността за намаляване на въглеродния отпечатък и консумацията на енергия, което допринася за натрупването на икономически и социални ползи.

Насочих вниманието и към възможностите, които предоставя цифровият преход. Към момента цифровизацията в строителството в Европа се извършва с по-бавни темпове в сравнение с други икономически сектори. Тя би могла да доведе до напълно нов начин на строителство чрез прилагане на строително-информационно моделиране (BIM), 3D печат, блокчейн технологии, използване на роботи и дронове, изкуствен интелект и сензори, които биха могли да оптимизират почти всички функции на строителния обект. Вече има много добри примери в отрасъла по отношение на цифровизацията, в това число проектът DiGiPLACE, който се занимава с въпроса как да увеличим производителността и ефективността, като използваме капацитета на сектора.

 Двойният преход се нуждае преди всичко от хора с подходящи умения. Същевременно сме наясно, че секторът е изправен пред недостиг на квалифицирана работна ръка. Вярвам, че инвестирането в образование, наука и иновации и прилагането на нови технологии не само ще увеличи производителността, но и ще направи сектора по-привлекателен за младите поколения.

Преминаването към неутрален по отношение на климата сграден фонд ще бъде възможно само ако съществуващите работни места бъдат преобразувани, така че да включват екологични и цифрови умения. Ще се появят и нови професионални профили. Секторът най-добре познава тенденциите и ще разчитам на сътрудничество, за да дадем адекватни отговори, съобразени с нуждите му.

Наблегнах на редица мои инициативи, които предложих и по които работя в момента. Това са изграждането на европейско образователно пространство и план за действие в областта на цифровото образование. Те ще трябва да са в синергия с новото европейско научноизследователско пространство за повишаване на уменията в областта на „зелената” и цифровата икономика.

Привлякох вниманието на сектора върху една от ключовите ми инициативи – Европейските университетски алианси. Това са 41 алианса, които обхващат 280 висши учебни заведения от цяла Европа, като всички държави членки на ЕС участват в тях. За първи път тази година и България е представена с 5 университета. През следващите 3 години тези висши учебни заведения ще имат трудната задача да осъществят програма за трансформация на висшето образование и да покажат какво означава Европейски университет на бъдещето. С нов подход, основан на решаване на предизвикателства и съвместна работа от началото между бизнеса, университетите, регионите и гражданското общество.

Обърнах внимание и върху засилената подкрепа за развитието на малките и средните предприятия в Европейския съюз чрез Европейския съвет за иновации. Всички знаем, че в строителния сектор преобладават микро, малки и средни предприятия. Много е важно да създадем иновативна екосистема във всеки регион в Европа.

Не на последно място обсъдихме основните инструменти в рамките на моя ресор, чрез които можем да мобилизираме инвестиции в подкрепа на строителството за екологичния и цифровия преход и възстановяване от кризата. Това са програмите „Хоризонт Европа“, „Еразъм +“ в синергия с останалите програми на ЕС, като „Цифрова Европа“, InvestEU и структурните фондове.

Тази среща бе ключова за съвместни бъдещи инициативи, подкрепа за сектора и популяризиране на добрите практики по отношение на науката, иновациите и образованието.

Имате отличен диалог с Камарата на строителите в България. В какви направления виждате възможности за развитие на сътрудничеството?

[caption id="" align="alignleft" width="772"] През 2019 г. в качеството на еврокомисар по цифрова икономика и цифрово общество Мария Габриел и КСБ обсъдиха възможностите за създаване на дигитален хъб в строителството[/caption]

Строителният сектор в България играе важна роля за възстановяване от кризата. Без сектора трудно биха били дадени иновативни решения на икономическите, социалните и климатичните предизвикателства. Дори и в най-трудните моменти на кризата строителите продължиха да работят за създаване на по-добри условия на жизнена среда за всички нас. Инвестициите в инфраструктура продължават да бъдат един от най-бързите начини за възстановяване на икономиката, създаване на работни места и изпълнение на целите на екологичния пакт.

Предизвикателство са повечето инвестиции в нови технологии, иновации и цифровизация, които да помогнат на строителния бранш в България.

Имаме успешни примери за иновативни проекти в областта на строителството и в нашата страна. Например един от тях е проектът по програма „Хоризонт 2020“ Train-toNZEB: Центрове за знания в областта на строителството, за насърчаване на практическо обучение в областта на енергийната ефективност на стойност 1,4 млн. евро. Важно е да се надградят постигнатите резултати и да се подобри капацитетът за по-активно участие в новите програми. В рамките на програма „Хоризонт Европа“ това може да се осъществи чрез включване в мерките по разширяване на участието и присъединяване към консорциуми, вече изпълняващи проекти.

Камарата на строителите в България има експертизата и потенциала максимално да разшири участието на България чрез сектора на строителството и в останалите програми на ЕС.

Обновяването на съществуващия сграден фонд ще изисква т.нар. нови „зелени“ умения в рамките на съществуващите професии. За да отговорим на тези предизвикателства, предложих плана за действие в областта на цифровото образование. Обърнах внимание на професионалното обучение и взаимодействието между частния и публичния сектор, така че придобиването на нови знания да съответства на изискванията на бъдещите работни места. Тук виждам ясната роля на сътрудничеството с Камарата като познаваща най-добре нуждите на сектора.

Насочвам вниманието и към една друга инициатива, за която ще говорим много през 2021 година. Става въпрос за предложението за Европейски „Баухаус“ на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. Тя възложи на мен и на комисар Ферейра да разработим концепцията и отговаряме за нейното прилагане. Амбицията ни е да свържем научните изследвания и иновациите с културата и изкуството, да очертаем естетическия аспект на екологичната трансформация. Тази инициатива следва също така да насърчи архитектите, дизайнерите, новаторите, инженерите, специалистите по градоустройствено планиране и всички, свързани със строителния сектор, да създават, градят, да мислят естетически, функционално, като допринасят за осигуряване на повече устойчивост и по-добро качество на живот в регионите ни. Защо не единият от първите 5 проекта „Баухаус“ да не е в България?

Разчитам много на Камарата и на сектора за идеи и предложения.

Зелената сделка и обновяването на сградния фонд на ЕС са сред основните приоритети на Европейската комисия и Парламента. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен представи мащабната програма за саниране на сградния фонд в ЕС. Какви са възможностите, от които страната ни може да се възползва? Кои са основните предизвикателства?

„Зеленият“ преход е предизвикателство, но в същото време предоставя и много възможности. Строителството е сред секторите, които могат да се възползват от тях. Преходът към устойчива енергия ще открие и възможности за развитие на пазара на труда, защото ще създаде около 6,5 млн. нови работни места в поекологосъобразно строителство, енергийна ефективност и проектиране в цяла Европа.

 Преди два месеца представихме стратегията „вълна на саниране“. Целта й е да се удвоят нивата на обновяване на сградния фонд в ЕС през следващите 10 години и да доведе до по-висока енергийна и ресурсна ефективност на сградите. Инициативата ще обхване санирането на около 35 млн. сгради в цяла Европа и ще окаже пряко положително въздействие на местно ниво за милиони заети в строителния сектор.

Следва да се посочи, че сградите в Европа са отговорни за повече от една трета от емисиите на въглероден диоксид в ЕС и три четвърти от сградите не са енергийно ефективни, като много от тях все още се отопляват с изкопаеми горива. Поради това повишаването на тяхната ефективност е ключова част от европейските стратегии за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г.

Имам предвид не само намаляване нивата на емисиите и на енергийната бедност, но и подпомагане на икономическото възстановяване на индустрията. Изчислено е, че е възможно да се модернизират 35 милиона сгради в ЕС до 2030 г. и да се създадат 160 000 допълнителни „зелени“ работни места в строителния сектор до 2030 г.

[caption id="" align="alignright" width="800"] България получава суперкомпютър от световна класа – eдиният от 5-те petascale суперкомпютъра на европейската мрежа EuroHPC ще бъде инсталиран в Sofia Techpark през март 2021[/caption]

В подкрепа на „зеления” преход през септември обявих покана за проектни предложения, насочена към целите на Зеления пакт. Тя е отворена до 26 януари 2021 г. и е с бюджет 1 млрд. евро. Това е последната голяма покана за проекти по настоящата програма „Хоризонт 2020“ за този програмен период. Затова бих искала да насърча бизнеса, включително малките и средни предприятия, изследователите, новаторите, гражданите да участват чрез разработването на подходи, експерименти и продукти за постигане в кратки срокове на осезаеми и значителни резултати.

 От проектите, които ще получат финансиране по поканата, ще се очаква да постигнат резултати с ясни ползи в десет области, които съответстват на основните направления на европейския Зелен пакт. Това са чисто, достъпно и сигурно производство и съхранение на енергия, промишленост за чиста и кръгова икономика, енергийно и ресурсно ефективни сгради, устойчива и интелигентна мобилност и др. Например сред областите, които се нуждаят от творчески научни решения, са рециклирането на строителни отпадъци, разработването на технологии и демонстрационни платформи за подготовка на бъдещите неутрални по отношение на климата и интелигентни градове.

Обръщам внимание и на някои от новостите в новата програма „Хоризонт Европа“, свързани с екологичния преход – това са четири мисии. От особено значение за строителния сектор са мисията относно неутралните по отношение на климата интелигентни градове и мисията за адаптиране към климатичните промени. Те също ще подкрепят разширяването на научните изследвания и иновациите в строителството. Следващите 6 месеца трябва да определим първите реализируеми мерки и инициативи. Очаквам Камарата с предложения.

В този контекст новата програма „Хоризонт Европа“ ще подкрепи създаването на повече нови технологии, свързани с необходимостта от саниране, със справянето със строителните отпадъци, а също така и развитието на уменията на работната сила. Имаме два клъстера, свързани със строителния отрасъл. Това са клъстерите „Индустрия, цифровизация и космическо пространство“ и „Климат, енергетика и мобилност”.

Ще разполагаме и с 10 милиарда евро за пълно разгръщане на Европейския съвет по иновациите (ЕСИ), който ще действа на принципа „обслужване на едно гише“ за стартиращи, микро, малки и средни предприятия, като предоставя подкрепа от създаване на идеята до реализирането й на пазара. Строителният сектор се състои предимно от малки и средни предприятия и може да извлече значителна полза от тази инициатива.

Инвестирането в нови умения и компетентности, необходими за „зелените“ работни места, е процес, който трябва да започне възможно найскоро. Затова по време на третата среща на върха на ЕС за образованието на 10 декември обявих създаването на Европейска коалиция „Образование за климата“. Амбицията ни е да насърчим от най-ранна възраст образованието за екологична устойчивост. По този начин създаваме възможности за младите хора, за талантите ни да съумеят в най-голяма степен да разгърнат своя потенциал тук, в Европа, в нашите региони и градове и да бъдат подготвени за новите „зелени“ работни места.

Не на последно място разполагаме и с механизма за възстановяване и устойчивост, който ще предостави 672,5 милиарда евро под формата на заеми и безвъзмездни средства в подкрепа на реформите и инвестициите, предприети от държавите членки. С добре информиран, широкообхватен и устойчив национален план за възстановяване и устойчивост България може да се възползва значително от тези средства, а строителният сектор може да излезе от кризата по-иновативен и по-цифровизиран.

Представихте План за действие в областта на цифровото образование. Вие наблягате на ролята на цифровите умения за повишаване на компетентностите за новите професии на бъдещето чрез изграждането на европейското образователно пространство. Разкажете ни малко повече за плана.

Новият план за действие в областта на цифровото образование (2021 - 2027 г.) очертава визията за висококачествено, приобщаващо и достъпно цифрово образование в Европа. Той ще се изпълнява в рамките на другата моя ключова инициатива за изграждане на европейско образователно пространство.

Планът за действие предлага конкретни действия, насочени към изграждане на висококачествена цифрова екосистема в Европа, цифрова свързаност и оборудване на всички региони в държавите членки и предоставяне на гражданите на нужните цифрови умения. 90% от работните места във всички сектори в бъдеще ще изискват цифрови компетентности, но 3% от работниците в Европа не притежават такива.

 За строителния сектор бих откроила 5 важни елемента в него:

На първо място с подкрепата на програма „Еразъм +“ в размер на 400 милиона евро ще създадем 50 центъра за върхови постижения в областта на професионалното образование и обучение.

Второ, насочвам вниманието към Европейския институт за иновации и технологии. Той предоставя възможности за обучение, които не са толкова добре познати във всички държави членки, по-конкретно 40 000 граждани ще имат достъп до обучения в области, като градска мобилност, изменение на климата, устойчива енергия и цифрови технологии.

Трето, цифровите умения в областта на изкуствения интелект, суперкомпютрите и киберсигурността са силно търсени на пазара на труда и ще бъдат от решаващо значение за икономическото възстановяване. Ето защо ще насърчим развитието на напреднали цифрови умения чрез разширяване на стажовете „Цифрови възможности“ (DOT) по отношение на професионалното образование и обучение (ПОО) и обучението за възрастни. Към момента от тези стажове са се възползвали над 12 000 граждани в Европа. Предвиждаме и създаване на европейски сертификат за умения в областта на цифровите технологии.

Четвърто, ученето през целия живот трябва да стане реалност за всички. Това важи за всички сектори на икономиката, включително и за строителството. В противен случай можем да се окажем в ситуация на увеличение както на броя на незаетите места, така и на хората без работа поради несъответствие между търсене и предлагане на умения. Инициативата ми, която споменах за Европейските университетски алианси, предвижда в програмите на университетите и възможности за по-кратки обучителни модули с присъждане на т.нар. микрокредити. Създадох експертна група, която излезе с препоръки за изготвяне на европейски подход към „микрокредитите“. Това са по-малки обучителни модули, разработени в отговор на променящите се професионални и обществени потребности. Присъждат се след завършване на кратки обучителни курсове и след оценка на придобитите компетенции.

И накрая предвиждам създаване на Европейски център за цифрово образование. Целта е създаване на мрежа от национални консултативни центрове за цифрово образование и достъп във всяка държава членка до обучение и материали с цел квалификация и преквалификация.

Амбици ята ни е с конкретни мерки да предоставим възможности за развитие както на основни цифрови умения, така и за напреднали в областта на цифровите технологии на всички равнища на образованието и обучението, включително професионалното образование и обучението за възрастни.

Очаква се през януари 2021 г. да стартира програмата „Хоризонт Европа“. Днес повече отвсякога научните изследвания и иновациите играят ключова роля за възстановяването и устойчивостта на Европа, включително за екологичния и цифровия преход. Какви са очакванията Ви от програмата? Какви ще са ползите от нея за европейските граждани?

[caption id="" align="alignleft" width="356"] На Софийския фестивал на науката[/caption]

Поуките от пандемията ни показаха колко е важно Европа и светът да бъдат по-добре подготвени и по-устойчиви на кризи, както и да бъдат укрепени стратегическата автономност, технологичният суверенитет на ЕС и неговото вътрешно сближаване. За да осъществим амбициите си, се нуждаем от научни изследвания, образование и иновации, основани на високи научни постижения в полза за европейските граждани и предприятията.

Новата програма „Хоризонт Европа“ ще подпомогне и строителството да стане по-дигитално, по-иновативно, да овладее нуждите от саниране и да развие уменията на работната сила.

Бих искала да посоча няколко примера:

 Първо, това са публично-частните партньорства. Партньорствата по програмата „Хоризонт Европа“ ще осигуряват сътрудничество между публични и частни участници, но ще търсим и повече въздействие как да комбинираме ресурс за побързи и полезни резултати. В тази връзка новите партньорства ще бъдат 49 спрямо 120 в програма „Хоризонт 2020“. Ще се радвам секторът да има активно участие.

Добър пример е публично-частното партньорство по програма „Хоризонт 2020“ за енергийно ефективни сгради. Много е важно да се възползваме от научните постижения в рамките на това партньорство и да ги надграждаме през следващите години - от научните изследвания до внедряването, от проектирането и материалите до строителните техники за обновяване и повторна употреба на строителните отпадъци. Във всички тези области имаме обещаващи резултати.

Второ, с Европейския научноизследователски съвет и програма „Мария Склодовска-Кюри“ засилваме подкрепата за млади научни изследователи и достъпа до върхови научни постижения. Ще продължим да подпомагаме и създаването на научноизследователски инфраструктури на световно ниво за засилване на участието на бизнеса в изследователска дейност, от които може да се възползва и строителството.

Трето, новост на програмата са мисиите, които имат за цел да допринесат с решения на някои от най-големите обществени предизвикателства. Това са мисиите за постигане на 100 неутрални по отношение на климата градове до 2030 г., добро състояние на почвите и храните, добро състояние на океаните, моретата и крайбрежните и вътрешните води, адаптиране към изменението на климата, 3 милиона спасени живота от ракови заболявания. В тези области социалните иновации могат да дадат нови работещи решения в полза на обществото. Те са възможност и гражданите да бъдат ангажирани в процеса на създаването и прилагането им. Ще се радвам да работим заедно за мисиите за климатичните промени и интелигентните градове. Енергийната ефективност на сградите е един от основните критерии за постигане на климатично неутрални градове.

 Четвърто, насочвам вниманието отново към Европейския съвет по иновациите. Той ще играе ключова роля за подкрепата на стартиращи, малки и средни предприятия. Учредихме и Фонд за дялово участие към ЕСИ, който ще предостави капиталови инвестиции в размер от 500 хиляди евро до 15 милиона евро за компании, насочени към пробивни иновации. Вече имаме много обнадеждаващи резултати от пилотната фаза и е важно да се привлекат малки и средни предприятия и от строителния сектор за участие в инициативите на Европейския съвет по иновациите.

Много е важно и обучението по предприемачество, развитието в бизнес общността за създаване на местни иновационни екосистеми. Ето защо дейността на ЕСИ ще бъде допълвана от Европейския институт за иновации и технологии. В тази връзка имаме подписано споразумение между ЕСИ и EIT, проведени са начални срещи на тема енергетика, климат и цифрови технологии. Очаква се всички региони в Европа да бъдат включени и да могат да участват в техните проекти, за да развият иновационни екосистеми и да се осигурят ресурси за всички таланти.

И не на последно място също много важни са инвестициите в култура и креативните и творчески индустрии. Културата обединява, тя създава усещането за общност. За първи път в рамките на „Хоризонт Европа“ ще имаме клъстер, насочен към креативния и творческия сектор. През 2022 г. към Европейския институт по иновации и технологии ще бъде създадена нова общност за знания и иновации за сектора на културата и творчеството.

[caption id="" align="alignright" width="726"] Еврокомисар Мария Габриел откри редовното Отчетно заседание на Общото събрание на FIEC[/caption]

Амбицията ми е със стратегията за разширяване, която подготвям с екипа ми, да намалим разделението между държавите членки по отношение на научните изследвания и иновациите. С конкретни действия ще мобилизираме средства и ресурси към шест ключови области на интервенция. Това са институционално развитие, свързаност, изграждане на капацитет, привличане на таланти, научни и стопански връзки, полезно взаимодействие с други политики. В рамките на тези области ще предложим конкретни действия по програма „Хоризонт Европа“ в синергия с останалите програми на ЕС и финансови инструменти.

Бих искала да подчертая, че средствата за разширяване по програмата ще бъдат тройно увеличени - спрямо сегашните 900 млн. евро по „Хоризонт 2020“ с 3,3% по „Хоризонт Европа“. Предвиждаме нови мерки, като например финансова подкрепа за присъединяване към съществуващи вече консорциуми.

И не на последно място искам отново да обърна внимание на важността на Съвместния план за действие с Комитета на регионите. Първият по рода си в историята на двете институции на ЕС. План, който ще развие капацитета за иновации на регионите в Европа чрез ориентирани към местните условия иновационни политики и ще спомогне да се развият местни и регионални екосистеми за иновации, създаващи благоприятни условия за бизнеса. Виждам строителния сектор като част от всяка една иновационна екосистема във всеки регион на Европа.

Кои ще бъдат основните приоритети на еврокомисар Габриел през 2021 г.?

Каква Европа искаме през 2021 година? Подкрепяща, обединяваща, активна и лидер. Това са и приоритетите ми за 2021 година. Първо, ключова е подкрепата за науката, иновациите и образованието. Ще предложа създаване на Европейско пространство за иновации. Всеки регион в Европа има потенциал за своя иновационна екосистема. Европейското образователно пространство и Европейското научноизследователско пространство трябва да заработят в синергия. Пример е инициативата за Европейските университетски алианси, на която разчитам и за да проправи пътя към трансформиране на висшето образование и университетите на бъдещето. Специално внимание ще обърна на Европейската платформа за споделяне на онлайн ресурси, с която ще дадем достъп на всички до висококачествено цифрово образователно съдържание.

Видяхме, че науката обединява и обединени можем да се възстановим от кризата. Затова ще създадем „Европейски форум за преход“ за дискусии и обмен на мнения с държавите членки с цел насочване на инвестиции и реформи в областта на научните изследвания.

[caption id="" align="alignleft" width="533"] Мария Габриел е класирана в „50-те най-влиятелни личности в света, променящи управлението на технологиите“ в категория „Шампиони, работещи за гражданите“[/caption]

Очаквам през 2021 година първите съвместни технологични пътни карти между наука и индустрия. Това е ново, не е правено досега и е част от визията ми за новото научноизследователско пространство.

Обединение означава и всички държави членки да разполагат с еднакви възможности за достъп до финансиране, до информация и мрежи за реализиране на проекти. 2021 година с новата програма „Хоризонт Европа“ за мен ще бъде съпроводена с първи конкретни предложения за преодоляване на разделението в областта на иновациите.

Наука, образование и иновации вече показаха, че Европа може да бъде активен лидер. През 2021 година очаквам първи действия с цел технологичен суверенитет и автономност. Ще го направим с партньорствата и мисиите по програма „Хоризонт Европа“, с Европейския съвет по иновациите. Идентифицирали сме стратегически области, в които имаме постижения и които чрез ориентиран към въздействие подход ще развием до ново измерение с тях.

Ще представя визията си за глобален подход към научните изследвания и иновациите, образованието и младежта, за да утвърдим стратегическата автономност на ЕС.

Бих искала да наблегна на Западните Балкани. Предлагам иновационна програма за региона, за чието реализиране секторът може много да допринесе.

Ето това искам да видя през 2021 година - стратегически инвестиции, инициативи, включващи всички държави членки, и ориентирани към бъдещето нови възможности и достъп до тях за всеки регион в Европа.

В навечерието сме на най-светлия християнски празник Рождество Христово. Какво ще пожелаете за Коледа и за новата година на строителния бранш, на всички наши читатели и какво си пожелавате Вие?

За строителния бранш, за вестник „Строител”, който професионално отразява постиженията и предизвикателствата, касаещи сектора и в България, и в Европа, отправям най-искрени пожелания за здраве и сила, енергия и вдъхновение, ползотворни дела и нови успехи!

Светли и топли коледно-новогодишни празници!

Нека бъдат изпълнени с обич, уют и доброта, радост и топлота! Нека надеждата и вярата сгряват сърцата и домовете Ви!

Реклама