Г-н Дончев, в първия ден на Новата година излиза това Ваше интервю, така да се каже, Вие сте първият гост на страниците на „Строител“. С каква нагласа посрещате 2021-ва, какво си пожелавате?
Това е доста отговорна задача. Ако се придържаме към поверията, че от госта, който първи прекрачи прага, зависи каква ще е годината за домакините, то си пожелавам да съм Ви на късмет. След трудната 2021 г., изпълнена с изпитания за всички, това, от което най-много имаме нужда, е надежда и вяра, че предстоят по-добри времена. Именно това пожелавам.
Направете кратка равносметка на изминалата година. Как бихте определили 2020 г. за България? Какво ни показа кризата с коронавируса, какво научихме?
Както вече казах, 2020 г. беше година на изпитания не само за страната ни, но и за целия свят. Научихме доста уроци по трудния начин, надявам се освен всичко и да сме ги разбрали. Ако трябва да се фокусираме върху положителния ефект от кризата, която ни връхлетя, то това e способността да извади най-доброто от обществото ни – благотворителност, мобилизация и жертвоготовност. За дни се случиха неща, които иначе биха отнели месеци или години. Това ми дава увереност, че сме достатъчно силни и отговорни, за да преминем през предизвикателствата, които ще ни калят и направят по-силни.
Формално програмният период 2014 – 2020 г. приключи, въпреки че до 2023 г. ще продължи реализацията на проекти по него, и започва новият 2021 – 2027 г. Отрази ли се пандемията на усвояването на еврофондовете у нас? Как оценявате изминалия програмен период, как се справи нашата страна? Какво сочат данните за изпълнението на европейските програми?
Въпреки че е рано да се говори за цялостна оценка на това как се справихме, текущото наблюдение показва добри резултати. Договорени са над 90% от средствата по кохезионната политика, изплатени – над 50% от бюджетите на програмите. Но по-важно е какво се постига с тези инвестиции, доколко те водят до решаване на проблемите, които стоят пред нас. Това пролича особено ясно в условията на пандемията, която оказа съществено влияние и върху изпълнението на програмите, защото трябваше да проявим значителна гъвкавост за използване на наличните ресурси и пренасочването им към мерки в отговор на кризата и справяне с последиците от нейното въздействие.
Фокусирахме се върху подкрепа на системата за здравеопазване; осигуряване на ликвидност на компаниите за преодоляване на краткосрочните финансови шокове, свързани с кризата; подкрепа за схеми за временна заетост в комбинация с мерки за повишаване на квалификацията и преквалификацията. В същото време работата по вече сключените договори трябваше да продължи с неотслабващи темпове, а средствата без прекъсване да достигат до бенефициентите и изпълнителите.
Какво се случва с реализацията на проектите по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ („ОПОС 2014 – 2020”)? Страната ни ще успее ли да усвои предвидения за тях ресурс?
Към 30.11.2020 г. по „ОПОС 2014 – 2020” са договорени над 3,7 млрд. лв., което представлява 111% от бюджета на програмата. Разплатени са малко над 1,2 млрд. лв., или 36% от бюджета на „ОПОС 2014 – 2020“. Известно е, че проектите по ОП „Околна среда 2014 – 2020“, особено по Приоритетна ос (ПО) 1 „Води“ и ПО 2 „Отпадъци“, са мащабни инфраструктурни обекти, които концентрират сериозни финансови средства и изискват мобилизацията на значителен човешки и времеви ресурс. В този смисъл успешната им реализация е предизвикателство както за Управляващия орган (УО) на програмата, така и за самите бенефициенти.
Трябва да се отбележи, че по ПО 1 „Води“ през настоящия програмен период бе променен подходът при изпълнение на инвестиционните проекти, а именно бенефициенти са ВиК дружествата в обособените територии. Това е пряко следствие от провежданата реформа в отрасъл „Водоснабдяване и канализация“.
В тази връзка искам да уверя, че всички участници в процеса – УО на „ОПОС 2014 – 2020“, ВиК оператори, асоциации по ВиК, общини и др. – полагат необходимите усилия проектите да бъдат реализирани в рамките на периода на допустимост на разходите. Екипите са във висока степен на мобилизация, като към настоящия момент значителна част от обществените поръчки са обявени и тече изборът на изпълнители. Първите договори за изпълнение на СМР, например за градовете Смолян, Стара Загора, Шумен, Кърджали, Сливен, Варна, Ямбол, Перник, Видин, Силистра, Пловдив, Русе, Враца и Бургас, са сключени и в най-скоро време предстои и стартиране на реалните строителни дейности. В момента се обявяват и последните тръжни процедури.
В последния месец на годината направихте серия обсъждания на отделните сегменти на Националния план за възстановяване. Готов ли е финалният вариант и кога ще бъде представен в Брюксел? Посочете най-важните моменти в него от гледна точка на бизнеса, включително и на строителния?
По плана се работи, като по него са получени и над 80 становища в рамките на публичното обсъждане. Стремежът ни ще бъде да го изпратим много преди крайния срок – 30 април 2021 г.
Подкрепата за българския бизнес е залегнала във всички четири стълба на Плана за възстановяване, като от заложените програми и инвестиции очаквам значителен позитивен ефект върху подобряването на бизнес и инвестиционния климат в страната. Подкрепата има различни измерения – от стимулиране на предлагането на високотехнологични и иновативни продукти от нашите компании до подпомагане на индустриалния сектор в двойния преход и осигуряването на благоприятна среда за реализиране на нови инвестиции. Очакваните ефекти от интервенциите предвиждат нарастване на производителността на българските предприятия.
Конкретно за строителния сектор – в рамките на публичното обсъждане на Плана за възстановяване бяха получени коментари, че отрасълът е изключително добре представен и значителна част от средствата са предвидени за строителни дейности. В допълнение Европейската комисия изрази известни опасения от „прегряване“ на този сектор и възможностите му да покрие всички планирани инвестиции в инфраструктура и строителство. Независимо от това съм убеден, че пътят към „зеления“ и дигиталния преход на страната ни минава през осигуряването на необходимата инфраструктура за посрещане на предизвикателствата, пред които неминуемо се изправя българската икономика. Как България ще се възползва от възможностите, които предоставя „вълната на саниране“ (renovation wave) на сградния фонд? Компонентът енергийна ефективност (ЕЕ) е силно застъпен в проекта на Национален план за възстановяване и устойчивост с индикативен размер на ресурса 3 млрд. лв. Ще има няколко насоки – жилищен фонд, държавни и общински сгради, енергийно обновяване на промишлени обекти и мерки за ЕЕ на системи за външно изкуствено осветление. Спестяването на енергия е един от най-бързите и разходно ефективни начини за постигане на стратегическите цели за борба с климатичните промени, гарантиране на енергийната сигурност и постигане на устойчиво икономическо и социално развитие.
Същевременно „вълната на саниране“ като една от ключовите инициативи в рамките на Зелената сделка ни дава изключителна възможност за бърз напредък в разработването на климатични стандарти на сградите. Тя ще спомага още за насърчаване на индустриализирани технологични решения и за стимулиране на пазар на вторични суровини и повторна употреба на строителни отпадъци и материали. А защо не и за дигитализация на строителния сектор чрез дигитална информация за сградите, моделиране и електронни разрешителни.
На какъв етап е подготовката на страната ни за програмите от новия период, за какви проекти приоритетно ще се търси финансиране? Доколко здравната криза променя фокуса и сферите, към които ще се насочим в следващите години?
Работата, свързана със следващия период, продължава успоредно с изпълнението на програмите от настоящия и с преговорите по законодателния и финансов пакет за времето 2021 – 2027 г. През октомври представихме на Европейската комисия втори проекти на Споразумението за партньорство и програмите, които бяха счетени от ЕК за достатъчно напреднали, за да бъдат обсъдени не само в рамките на двете основни генерални дирекции – „Регионално развитие“ и „Заетост“.
Няма промяна в приоритетите – Зелената сделка, иновации и приложна наука, човешките ресурси във всичките им аспекти, подобряване на средата за бизнес, оптимизиране на регионалния подход – защото това са областите, инвестициите в които ще ни изведат и от настоящата криза.
В следващите месеци ще продължим обсъжданията в тематичните работни групи и с ЕК по получените коментари, по хоризонтални въпроси, като подход към интервенциите в рамките на Зелената сделка и Фонда за справедлив преход, енергийна ефективност, наука и иновации, териториален подход, както и по отделните програми. Амбицията е да представим напълно зрели и готови за одобрение стратегически документи максимално рано през първите месеци на 2021 г.
Освен всичко друго 2021 г. е и изборна. Какви са най-важните приоритети на страната, на които ще заложите в предстоящата кампания?
Един от уроците, който ни предаде 2020 г., е този, че не можем да правим дългосрочни планове, защото не всичко зависи от нас. Научи ни да бъдем гъвкави, бързи и приспособими към случващите се промени. В този ред на мисли приоритетите следва да бъдат съобразени с новата реалност, в която живеем след появата на COVID-19. При всички случаи основни теми няма как да не бъдат здравеопазване, образование, дигитализация, както и „зелени“ политики.
Сътрудничеството Ви с Камарата на строителите в България се е доказало във времето, в какви сфери виждате възможност за неговото разширяване?
През следващите пет години страната ни ще инвестира 4,5 млрд. лв. в мерки за енергийна ефективност. Силно се надявам строителният бранш не само да се включи активно в този процес, но и да предложи нови решения и мерки за по-амбициозна и по-високотехнологична програма за енергийна ефективност в индустрията и за саниране на сградите.
Какво ще пожелаете на строителния бранш и всички читатели на в. „Строител“ за Новата 2021 г.?
Винаги съм твърдял, че благодарение на строителния бранш България става все по-добро място за живеене и правене на бизнес. Радвам се, че тази тенденция се е запазила през годините. Реализираните проекти са мощен двигател за икономиката на страната. Вярвам, че с богатия си опит и потенциал българските строители ще продължат да ни радват и през 2021 г.
А на читателите на вестник „Строител“ желая по-спокойна година, изпълнена с положителни емоции и интересни събития. Бъдете здрави, щастливи, с добро настроение и повече хубави новини!
Реклама
Реклама
