Интервю

Д-р Лозана Василева, зам.-министър на земеделието, храните и горите и ръководител на Управляващите органи на ПРСР и ПМДР: Срокът за цялостното усвояване на ресурса, предоставен по „ПРСР 2014 – 2020“, е до края на 2025 г.

Предвижда се да бъдат отпуснати допълнителни средства по програмата

Д-р Василева, в началото на 2021 г. каква е равносметката Ви за изминалата трудна година? Успешна ли бе тя за Управляващия орган (УО) на „Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020“ („ПРСР 2014 – 2020”)? Реализирахте ли всички заложени цели?

В началото на 2021 г. Управляващият орган на ПРСР стартира с амбициозни цели. Към момента мога да кажа, че 2020 г. бе наистина успешна за програмата. Въпреки че в началото на миналата годината всички бяхме изправени пред предизвикателствата от нещо непознато, каквото се оказа пандемията от COVID-19, съумяхме да запазим високия темп на работа и предоставихме редица възможности за подпомагане на селскостопанския сектор в страната.

Осигурихме подкрепа на земеделските стопани в различни направления, свързани с инвестиции, иновации, трансфер на знания, инфраструктура за напояване и др. Очакваме всички тези нови възможности да повишат конкурентните предимства на отрасъла. Много от дейностите, които земеделските стопани са планирали, са свързани със строителство. Също така за първи път успяхме да изпълним рехабилитация на главната поливна инфраструктура у нас.

Наред с работата по текущата ПРСР стартирахме и подготовката по Стратегическия план и различните възможности за подпомагане, които ще се прилагат в страната ни в следващите години. Не на последно място в рамките на бюджета на програмата осигурихме и целево подкрепа за земеделските стопани и преработвателните предприятия във връзка с последствията от кризата, предизвикана от COVID-19.

Така че бих определила 2020 г. като година, изпълнена с доста предизвикателства и много постигнати цели.

 

[caption id="" align="alignleft" width="623"] На Международния ден на рибарите и риболова д-р Лозана Василева посети морската столица[/caption]

Какъв е напредъкът по „ПРСР 2014 – 2020“ към момента – постигнатият процент на договорени, разплатени средства?

Разплатените пари по програмата към края на 2020 г. представляват 55% от целия й наличен бюджет, или над 1,581 млрд. евро публични средства. Договорените са 76% от бюджета на „ПРСР 2014 - 2020“, или над 2,213 млрд. евро. Ако бъдат включени и ангажиментите по мерките с плащане на площ, този процент на договаряне би бил над 80%.

 

Формално програмен период 2014 - 2020 г. приключи, но проекти по него ще се изпълняват до 2023 г. Какво остава да свършите по ПРСР в оставащото време и ще усвои ли страната ни предвидения ресурс?

Програмният период 2014 - 2020 г. като разплащане се предвиждаше да приключи в края на 2023 календарна година. С публикуването в самия край на 2020-а на т.нар. преходен регламент се добавят още 2 години и периодът на прилагане на програмата реално се удължава до края на 2025 г.

Заедно с това се предвижда да бъдат отпуснати допълнителни средства, които са все още в процес на дебат между ЕК, държавите членки и Европейския парламент. След като бъдат разпределени по страните от ЕС, новите пари ще бъдат включени в приеми за инвестиционни мерки и такива с плащане на площ. Цялостното усвояване на ресурса, предоставен по „ПРСР 2014 - 2020“, ще бъде с краен срок 31 декември 2025 г. Към момента програмата усвоява предвидените средства по т.нар. правило N+3, като към края на 2020 г. са разплатени всички необходими суми, за да няма загуба на финансов ресурс за тази година.

Трябва да се отбележи също, че темповете, с които върви прилагането на мерките от ПРСР, показват, че парите, определени за програмния период, ще бъдат усвоени в регламентираните срокове. Традиционно в последните години от прилагането на всяка една програма акцент се поставя на подпомагането, насочено към инвестициите и най-вече към тези, които са свързани със строителство. При този тип дейности оказват влияние много фактори, най-вече времето за тяхното изпълнение. Поради което тук от особено значение е и организацията, която създават самите бенефициенти по програмата, както и техните доставчици и изпълнители. Важно е и че в следващите две години се откриват допълнителни възможности за финансиране по правилата на „ПРСР 2014 - 2020“, като това ще стане възможно чрез използването на бюджета от бъдещия Стратегически план за бюджетните 2021 г. и 2022 г.

Какъв етап достигна подготовката на новата ПРСР? Кога е възможно програмата да получи официално одобрение от ЕС и да стартира?

Реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) за новия програмен период обединява средствата от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и средствата от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) в един национален Стратегически план. Той трябва да определи националните цели, дизайна на мерките, които ще се прилагат, и разпределението на финансовите средства за тях.

Последните промени на европейско ниво определят, че новият програмен период за ОСП ще започне от 2023 г., а не от 2021 както при останалите фондове на ЕС. В тази връзка най-актуалният проект на регламент за Стратегическите планове определя, че държавите членки трябва да подадат Стратегическите си планове към ЕК до 1 януари 2022 г.

Към момента са разработени първи проекти на основните части на Стратегическия план – SWOT анализ, идентифициране на потребности, интервенционна логика и повечето от интервенциите, които ще се прилагат. За тези части са проведени и консултации в Тематична работна група със заинтересованите страни. В рамките на следващия месец се очаква да бъде изготвен първи проект на Стратегически план, който да се представи за одобрение от Министерския съвет и да бъде подаден на ЕК за съгласуване. В тази връзка трябва да се има предвид, че подготовката и одобрението на Стратегическия план е многофазен, а не еднократен процес. Той изисква множество съпътстващи анализи и изчисления, съгласуване с браншовите асоциации, заинтересованите министерства и службите на ЕК, както и отразяване на коментарите на предварителна оценка и стратегическа оценка на околната среда. Това е процес, който трябва да завърши до началото на 2023 г., когато ще започне да се прилага Стратегическият план.

 

[caption id="" align="alignleft" width="800"] В края на 2020 г. приключи модернизацията на рибарско пристанище „Карантината“ във Варна[/caption]

Какъв ще е бюджетът на следващата ПРСР и основните приоритети на програмата? По какви проекти ще може да работи строителният сектор?

Поради настъпилата пандемия, която неминуемо доведе до забавяне във всички административни процедури, включително на ниво ЕС, следващият програмен период се предвижда да бъде по-кратък от текущия – 5 планови години вместо 7. Трябва да се има предвид, че той ще е белязан от доста реформи, включително и обединението на прилагането на ЕЗФРСР и програмите по линия на ЕФГЗ – директни плащания, лозаро-винарския сектор, пчеларството – в един Стратегически план с общ бюджет от над 5,6 млрд. евро.

Разбира се, с разполагаемите средства в рамките на Стратегическия план се предвижда да бъде предоставена възможност за финансиране на инвестиционни проекти на земеделски стопани, преработвателни предприятия, включително и инфраструктурни проекти на територията на селските райони. Традиционно в тях бенефициентите включват редица дейности, свързани със СМР, което от своя страна предполага и активното участие на строителните фирми в този процес. Тук отново от особено значение е добрата организация за извършването на дейностите в оптимални срокове с цел успешното приключване на самите проекти в рамките на програмния период.

 

Отговаряте и за „Програмата за морско дело и рибарство 2014 - 2020“ („ПМДР 2014 - 2020“). Какъв е нейният напредък и отново ще Ви попитам дали ще усвоим всички налични средства по нея?

Към момента по „ПМДР 2014 - 2020“ са сключени общо 430 договора на обща стойност над 165 млн. лв., които се равняват на 81% от бюджета й.

За втора поредна година в резултат от усилията на екипа на „ПМДР 2014 - 2020“, добрия мениджмънт и интензивната комуникация с бенефициентите се справихме с предизвикателството по изпълнение на правилото N+3, като не допуснахме да бъдат изгубени средства от бюджета й.

След началото на пандемията настъпи време на нетрадиционни решения и мерки за това как операторите в сектора да бъдат подпомогнати, за да се справят с предизвикателствата. 2020 г. бе една трудна година за нас, нашите бенефициенти и целия сектор. В резултат от активната позиция, а вярвам и адекватните действия на Управляващия орган, България беше първата държава членка с одобрена от ЕК програма. Тя включваше извънредни мерки за компенсиране на загубата на приходи от операторите в сектор „Рибарство“ вследствие на COVID-19. Така по ПМДР беше осигурен финансов ресурс, с който под формата на компенсации подпомогнахме общо 71 собственици на риболовни кораби, като договорихме и изплатихме близо 2 млн. лв. Финансова подкрепа получиха и 68 стопанства за производство на аквакултури, като договорени и изплатени са над 2 млн. лв., както и 20 предприятия за преработка на продукти от риболов и аквакултури – извършени са разплащания на всички договорени проекти на стойност близо 1,6 млн. лв.

С цел да бъдат подпомогнати операторите за претърпени загуби на оборот в резултат от пандемията през 2021 г. УО на ПМДР предвижда откриването на нови приеми за компенсиране на собственици на риболовни кораби, на предприятия за производство на аквакултури и на преработвателите. Това ще стане възможно по т.нар. COVID-19 мерки по ПМДР. Предвиденият финансов ресурс общо за трите мерки е на стойност над 11 млн. лв., които ще са безвъзмездна финансова помощ (БФП).

Друг важен аспект от реализацията на ПМДР е прилагането на подхода Водено от общностите местно развитие (ВОМР). На територията на цялата страна се изпълняват стратегии за ВОМР от девет Местни инициативни рибарски групи (МИРГ). Тяхната обща стойност е над 35 млн. лв. Към настоящия момент по стратегиите на МИРГ се изпълняват общо 40 проекта за над 8,3 млн. лв.

Интерес за читателите на в. „Строител“ може да предизвикат по-мащабните инвестиции в модернизация на пристанища и лодкостоянки по мярка 1.8 „Рибарски пристанища, кейове за разтоварване, рибни борси и покрити лодкостоянки“ по ПМДР. От особено важно значение за Северното Черноморие е изпълненият в края на 2020 г. проект на община Варна за „Модернизация и реконструкция на рибарско пристанище „Карантината“. Извършените разплащания по него са на стойност над 7,6 млн. лв. БФП. С реализацията на проекта е създадена защитена акватория за безопасно акостиране на рибарски лодки, като са осигурени и съвременни условия за осъществяване на риболовна дейност със сравнително малки плавателни съдове. Рибарите вече ще могат да разтоварват улова си при високохигиенични условия, както и на място да реализират продажбата му.

Отделно от това на територията на област Бургас са сключени договори и се изпълняват пет проекта по тази мярка на обща стойност над 16 млн. лв. Два в община Бургас и по един в Поморие, Несебър и Созопол. Извършените разплащания по тях към момента възлизат на над 5,6 млн. лв.

В заключение във връзка с изпълнението на мярка 1.8 искам да отбележа, че след инициатива на Управляващия орган на ПМДР беше извършено изменение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на България. То влезе в сила в началото на декември 2020 г., като се въведе по-точно определение за „лодкостоянка“. Това изменение ще облекчи кандидатстването за модернизация и изграждане на лодкостоянки в предстоящия прием по мярката.

 

Как се развива подготовката на следващата ПМДР? Има ли яснота за средствата, които ще получи, и проектите, които ще се реализират по нея?

Подготовката на Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури (ПМДРА) за програмен период 2021 - 2027 г. стартирахме паралелно с изпълнението на „ПМДР 2014 - 2020“. От средата на септември 2020 г. до момента проведохме пет заседания на Тематичната работна група за разработване на новата програма. На тях бяха представени и обсъдени стратегическите документи, необходими за изготвянето ПМДРА.

Бъдещият програмен период ни поставя пред нови предизвикателства, свързани с екологичните стратегически цели, съгласно европейския Зелен пакт, Стратегията за биологичното разнообразие и с устойчивата „синя” икономика. Те насочват политиката на България в сектор „Рибарство“ към процеси, които кореспондират с ежедневието на операторите в сектора. Действията и мерките са така подбрани и разработени, че да отразяват спецификите на изброените стратегически документи на ниво ЕС.

Част от проектите, които ще се подпомагат по „ПМДРА 2021 - 2027“, са по мерки с традиционно висок интерес от страна на операторите в отрасъла, като например инвестиции в изграждане и модернизация на стопанства за производство на аквакултури, в преработка на продукти от риболов и аквакултури, в модернизация на пристанища и лодкостоянки. Предвиждат се и компенсации за постоянно и временно прекратяване на риболовни дейности, както и за аквакултури, предоставящи екологични услуги. Мерките за предлагане на пазара и реализирането на планове за производство също ще са част от бъдещата ПМДРА. И в новия програмен период се залага на изпълнението на стратегии по подхода Водено от общностите местно развитие. Събирането и обработването на данни за управление на рибарството и аквакултурите и за научни цели, контролът и правоприлагането, както и морското наблюдение отново ще бъдат важен елемент от изпълнението на целите на ПМДРА и от там на Общата политика в областта на рибарството.

Работата по мерките по следващата програма продължава и те ще бъдат подложени на широка дискусия в рамките на заседанията на Тематичната работна група. Ресурсът, с който ще бъдат финансирани проектите по „ПМДРА 2021 - 2027“, възлиза на близо 85 млн. евро от Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА).

Първият проект на „ПМДРА 2021 - 2027“ предвиждаме да бъде изпратен на ЕК в средата на февруари.

Вярвам, че ще успеем да постигнем изцяло своите дългосрочни цели и с обединените сили на администрацията и операторите в сектор „Рибарство“ ще допринесем за един социално отговорен, екологично устойчив и конкурентоспособен отрасъл.

 

[caption id="" align="alignleft" width="668"] С проект за 1,8 млн. лв. по ПРСР в Банско се ремонтират улиците „Глазне“, „Георги Темелков“, „България“ и „Цар Симеон“[/caption]

Какви средства са предвидени за селско стопанство в Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България и към какви мерки ще бъдат насочени те?

Селскостопанското производство в страната има нужда от промяна с цел възстановяване чрез ускорена дигитализация и реформа на фона на конкуренцията на общия пазар. Националният план е уникална възможност за сектора за реализация на дългоочаквани реформи като дигитализацията и осигуряването на напояване чрез възстановяване на основната хидромелиоративна инфраструктура.

Повече от 870 млн. лв. от него ще бъдат заделени за по-модерно, по-устойчиво и по-конкурентоспособно селско стопанство и хранително-вкусова промишленост. По отношение на проекта дигитално земеделие се предвижда създаването на Електронна информационна система. Тя ще осигури условия за ефективен контрол на екологосъобразното и безопасно производство на земеделски продукти в отговор на нарастващите изисквания и ангажименти за „зелен” преход.

По проекта за възстановяване на хидромелиоративната инфраструктура ще се направи реконструкция, възстановяване и модернизация на 265 обекта, в т.ч. 164 за напояване и 101 за отводняване. С изпълнението на заложените дейности за мащабни строителномонтажни дейности ще се постигне ръст от близо 3,5 пъти на напояваните площи, а отводняваните ще се увеличат с 30%. Чрез Плана се дава шанс да се осъществят сериозни инвестиции в сравнително кратки срокове - до 2026 г.

Финансовият ресурс, с който ще бъдат обявени приемите по мерки, ще бъде осигурен от бюджета на Стратегическия план за преходния период 2021 - 2022 г., както и с бюджет от инструмента „Следващо поколение ЕС“ по Плана за възстановяване на ЕС. Така ще бъдат допълнени средствата за България по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

В рамките на Стратегическия план за ОСП 2023 - 2027 г. ще бъдат предвидени нови специфични мерки за сектора. Например подкрепа на схеми за качество, дигитализация на земеделски стопанства, фокус върху младите стопанства, увеличена подкрепа за грантова помощ за малки и млади земеделски стопанства, увеличаване на обхвата и финансирането за подхода ЛИДЕР, както и за първи път регионализация на подпомагането чрез подхода Интегрирани териториални инвестиции.

 

Какви други задачи сте си поставили като зам.- министър на земеделието, храните и горите през 2021 г.?

Сред основните ни задачи още в началото на годината е стартирането на прием на проектни предложения по подмярка 7.3 „Широколентова инфраструктура, включително нейното създаване, подобрение и разширяване, пасивна широколентова инфраструктура и мерки за достъп до решения чрез широколентова инфраструктура и електронно правителство“. Инвестирането в информационни и комуникационни мрежи и услуги стана важен елемент за ефективното предоставяне на обществени услуги с добро качество, за предотвратяване на обезлюдяването, за насърчаване на социалното и икономическото развитие на селските райони и за увеличаване на културното и политическото участие.

Чрез подмярката за широколентова инфраструктура се цели постигане на 100% покритие в страната за достъп от следващо поколение (ДСП) до бърз и свръхбърз интернет. В процеса на разработване на мярката се установи, че в страната все още има 59 от т.нар. бели зони. В тях не съществуват мрежи за ДСП, няма вероятност частни инвеститори да ги изградят и те да функционират напълно в рамките на следващите три години. Тези 59 „бели зони“ представляват 59 общински територии с техните населени места, в които ще бъдат и допустимите по мярката инвестиции. Първоначално определеният бюджет по подмярката беше в размер на 30 млн. евро. Той стигаше за покритието на едва 41 „бели зони“. В тази връзка на последното заседание на Комитета по наблюдение на ПРСР беше взето решение бюджетът на подмярката да бъде увеличен на 42 млн. евро. С него ще се осигурят необходимите средства за покритието на всички 59 „бели зони“, или 100% покритие в страната.

 В програмата като единствен бенефициент по подмярка 7.3 е определена Държавна агенция „Електронно управление“ към Министерския съвет. Тя има функции по издаване, налагане и контрол на политики, правила и добри практики в областта на електронното управление.

 

Какво ще пожелаете на читателите, на екипа на в. „Строител“ и на себе си за новата година?

Изданието има положителен облик, с конструктивни материали, полезни за бранша. Екипът на вестника отразява всичко актуално от сферата на строителния бизнес и в този смисъл първо на Вас пожелавам да съхраните традициите в ежедневната си работа и да приемате нови предизвикателства в глобалната рамка на 21-вото информационно столетие.

 Бъдете здрави както Вие, така и читателите Ви, и нека имате една обща цел – да се развивате динамично в унисон с новостите на времето за сектор „Строителство”.

Реклама