Г-жо Михайлова, първо – Честита Нова година! Пожелавам Ви здраве и много нови успехи. Януари е месец за равносметки, от една страна, и за набелязване на цели и приоритети от друга. Как оценявате 2020 г., на какво ни научи, какво се промени?
Благодаря за хубавите пожелания. Пожелавам и на Вас новата година да бъде по-успешна. Що се отнася до 2020 г., то тя беше необичайна година за всички. Беше година, в която преоценихме начина си на живот. Осмислихме много голяма част от ежедневието си и научихме думи като локдаун, значението на дистанция и дезинфекция в ежедневието. Тези думи придобиха нов смисъл за нас. Освен това, което накърни начина на живот на всеки един жител на планетата Земя във връзка с пандемията от COVID-19, ние в Европейския съюз осъзнахме някои много важни неща. На първо място, че никой не може да се спаси сам. След първите месеци на пандемията, когато имаше опити на отделните страни членки да реагират самостоятелно и с индивидуални мерки и планове, всички разбраха, че само обединението в рамките на ЕС и сътрудничеството с другите страни ще помогне на гражданите на Европа да излязат от пандемията с колкото се може по-малко щети. Голямото изпитание ни накара да мислим за това по какъв начин ще живеем, след като пандемията отмине, след като се справим с нея – как ще подредим ежедневието си и дали искаме да се върнем към начина на живот от 2019 г., или искаме нещо по-добро и да се развиваме напред. Тук се прояви лидерската роля на Европейския съюз, който предложи в лицето на институциите си варианта да вървим напред, а не да поглеждаме назад. И след пандемията да приложим в пълна сила възможностите на Зеления пакт, дигиталната трансформация, както и да направим така, че възстановяването да бъде с подкрепата на ЕС, синхронизирано и посветено на бъдещото развитие на Европа.
Вие как отчитате за себе си изминалата година, кое бихте отбелязали като успех, за какво не Ви стигна времето?
Пак ще започна с факта, че 2020 г. беше необичайна. Дори заради това, че трябваше ежедневната ни работа да бъде реорганизирана. Европейският парламент побърза и още от март 2020 г. организира дистанционното си функциониране и успя пълноценно да работи през цялата година – както отделните комисии, така и пленарната зала на Парламента, така и делегациите и политическите групи.
Като успех през 2020 г. за себе си мога да посоча, че приключих работа по много важни досиета. Едното беше Докладът за максимализиране на енергийната ефективност на сградния фонд в Европа, по който бях докладчик в сянка. Той предпостави позицията на ЕП към инициативата на Европейската комисия за „вълната за реновиране“ на сградния фонд на Европа. Докладът беше важен и аз съм доволна, че успяхме да направим заедно с Камарата на строителите в България и онлайн конференция, посветена на инициативата. В нея взе участие комисарят, отговорен за тази тема в Европейската комисия – Кадри Симсън. В нейния ресор е енергетиката, но и „вълната за реновиране“. Това беше една от задачите ми през тази година.
Другата ми задача също беше много важна – да се приключат преговорите по една от големите хоризонтални програми на ЕС – „Хоризонт Европа“, която е програма за научни изследвания и иновации с бюджет от над 95 млрд. евро за предстоящите 7 години. Аз там също бях докладчик в сянка и заедно с колегите успяхме да приключим преговорите след един преговорен маратон от 14 часа. Между 10 и 14 декември финализирахме програмата. Успяхме. „Хоризонт Европа“ може да започне да функционира от началото на тази година след гласуване в пленарна зала. Очаквам през февруари или март най-късно то да се случи и програмата да бъде вече открита за своите потребители в Европа. Това също беше ключово и заемаше една много голяма част от времето ми.
Нещо, което е от кухнята на ЕП, но искам да го споделя с Вас, е, че Групата „Обнови Европа“ създаде работни групи, които са тематично насочени, и аз председателствам работната група за инвестиции. Ние се събираме един път седмично, в някои случаи на две седмици, като това зависи от дневния ред и готовността по някои от досиетата. Радвам се да кажа, че „Обнови Европа“ като трета по големина група в ЕП изигра ключова роля в преговорите по Многогодишната финансова рамка (МФР) и в преговорите по Механизма за възстановяване и устойчивост. Ние с участието на наши членове приключихме преговорите по общите правила на кохезионната политика. Приключихме преговорите по европейския Фонд за регионално развитие, по Кохезионния фонд, по фондовете за трансгранично сътрудничество, по програми като „Лайф“ и Механизма за свързаност на Европа. Приключихме преговорите по „Инвестирам в Европейския съюз“ – това е новата програма, наследник на плана „Юнкер“, както беше известен в предишния период. Фокусирахме се точно върху инвестиционните възможности на ЕС в периода 2021 – 2027 г. и се радвам, че работната група беше много активна и успяхме да се справим със задачите. Остава ни още малко работа в началото на тази година. Надявам се, че вече ще минем към етапа да наблюдаваме и контролираме изпълнението на тези програми.
След като в края на миналата година бе постигнато споразумението за Многогодишната финансова рамка за следващите седем години на ЕС, какви програми се подготвят, на какъв етап са, има ли нови, кога се очаква да започне реалното им изпълнение?
МФР беше договорена. Всички знаят, че имаше проблем с изискването за върховенство на закона и възможността да се спира финансирането по програми, ако държава член не го спазва. Имаше спорове в Съвета, но те бяха преодолени. В крайна сметка ние имаме вече МФР за периода 2021 – 2027 г. и това позволи много бързо да довършим преговорите по програмите, които вече споменах, както и по други. Важното е да се знае, че влизаме в един период от развитието на ЕС, в който заедно с традиционните оперативни програми изключително силно се развиват хоризонталните програми на ЕС, които придобиват и силен инвестиционен и инфраструктурен елемент. Освен това влиза в действие и Планът за възстановяване и устойчивост, който ще работи в периода 2021 – 2024 г.
Що се отнася до познатите ни оперативни програми, те са свързани със същите структурни фондове – Европейския фонд за регионално развитие, Социалния фонд, Кохезионния фонд, фондовете за трансгранично сътрудничество. Оперативните програми са в много близък дизайн с това, което познаваме от предишните години. Трябва да кажа, че във връзка с извеждането на Зеления пакт и дигитализацията като водещи в развитието на ЕС има много строги изисквания за това каква част от инвестициите ще бъдат посветени за „зелените” политики и на дигиталната трансформация. Това е първото като разлика. Както споменах – много силни стават хоризонталните програми. Те имат увеличен бюджет, разширен обхват и определено се набляга на възможността за партньорства между страните членки и между отделните региони. Програмите, като „Лайф“, „Инвестирам в ЕС“, Механизма за свързаност, предполагат също и инфраструктурни проекти, които могат да разтворят портфолиото за инвестиции и работа за строителните фирми. Да не забравяме, че много се разви и увеличи бюджета си програмата „Здраве“, в която има и елемент здравна инфраструктура. Не трябва да пропускаме, че се появиха и нови програми, като тази за отбрана, където има специален фонд за инфраструктура. Съществуват и инструменти като Плана за инвестиции в Западните Балкани, който е много интересен за българския строителен бранш, тъй като основен компонент в него е инфраструктурата, като се започне от пътна и железопътна, мине се през екологична, пречиствателни станции и канализация и се стигне до широколентови магистрали за достъп до дигитални услуги. Така че, периодът 2021 – 2027 г. ще предостави много сериозни възможности за инвестиции в инфраструктура и работа на строителния сектор.
Разбира се, не можем да пропуснем и голямата инициатива на ЕС – „вълната за реновиране“, за която вече сме говорили. Тя предполага сериозно увеличение на обема на работа по реновиране на сградния фонд в Европа – както на жилищни, така и на обществени сгради. Публичната инфраструктура е изведена на предно място, когато става дума за реновиране на сградния фонд, т.е. поле за работа за строителите ще има според програмите.
Последното, което искам да споделя, е, че Механизмът за възстановяване и устойчивост дублира възможностите на структурните фондове и увеличава потенциала за инвестиции с още около 10 млрд. евро за България. Общо за ЕС са 750 млрд. евро.
Това наистина са добри новини за строителния бранш. Какви ще са основните приоритети пред ЕП за 2021 г.? Какво предстои в началото на годината?
Амбицирани сме да приключим с приемането на инвестиционните програми, свързани с МФР, и в пленарна зала, както и на договорения Механизъм за възстановяване и устойчивост, за да може да се открие финансирането по тези програми, да не са само на хартия, а вече да се прилагат ефективно в страните членки. Това е задача номер едно.
Втората ни задача, въпреки че може би е първа по важност, е да работим по законодателството, което е свързано с основните приоритети и стратегически цели на Европейския съюз. Например законодателните актове за дигиталните услуги и дигиталните пазари, по които вече сме стартирали дейност и те са част от общата дигитална стратегия на ЕС.
Ще работим и по допълнително законодателство, което да облекчи постигането на стратегическите цели и във връзка със строителството. Ще дам пример – след като бях ангажирана с доклада за максимализиране на енергийната ефективност на сградния фонд, имам намерение и се надявам, че колегите ми ще ме подкрепят в моето желание аз да поема позицията на Парламента по директивата за строителните материали, за измерването на енергийната ефективност, за възобновяемите енергийни източници в градовете. Това са все теми, които би трябвало да подпомогнот общата идея за „вълната за реновиране“ и стратегическия Зелен пакт на ЕС, както и дигитализацията.
Има още една тема, по която тепърва предстои работа. Това е новият европейски „Баухаус“. Той беше лансиран от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и буквално преди дни тя, заедно с комисар Мария Габриел, стартираха първата фаза на реализацията на инициативата. Само ще маркирам, че 100 г. след стария „Баухаус“, който направи така, че урбанизираната среда да отговаря на изискванията на човека, преживял Първата световна война и изискващ нови условия, нов начин на живот, подобряване на средата, функционалност, съчетаването й с нови изразни средства в архитектурата, сега – 100 г. по-късно, инициативата нов европейски „Баухаус“ би трябвало да направи така, че да обвърже „зелената” политика с урбанизираните територии, начина и средата на живот на европейските граждани. Огромно е полето за идеи, инициативи и възможности както от архитектурна гледна точка, така и като строителни технологии, като реновиране на сградите, и като връзка на целия сграден фонд на ЕС с околната среда. Големи са и възможностите да бъдат развивани идеи, като енергийната ефективност, неутралните сгради, прилагането на изкуствен интелект и дигиталните технологии. Това е една тема, по която ще работи както ЕП, така и Комисията, а аз много се надявам и страните членки. Разчитам, че българската организация, която най-силно защитава интересите на строителния бранш – Камарата на строителите в България, ще се включи в тази инициатива.
Зеленият пакт и дигиталната трансформация като основни елементи в новата стратегия за развитие на ЕС бяха тема на международен онлайн форум, който се проведе по Ваша инициатива. Какво предстои по отношение на Зеления пакт на европейско ниво?
Що се отнася до Зеления пакт, ще кажа, че допълваме с корекции на ниво Европейски парламент необходимото законодателство в областта на енергетиката, както и в областта на строителните материали и енергийната ефективност, и в областта на дигитализацията, възобновяемите енергийни източници и тяхното прилагане, развитието на технологията на използване на водорода за разнообразни цели, като се започне от движението на автомобилите в Европа и се стигне до производство на електроенергия. Зеленият пакт чисто като технологично съдържание диктува дневния ред на ЕП и ЕК. Но и в инвестиционен аспект трябва да бъдат договорени оперативните програми със страните членки и плановете за възстановяване. От средата на годината най-късно трябва да започнат инвестиции, които са строго определени – не по-малко от 30% в „зелени” проекти, които гарантират изпълнението на Зеления пакт, както и не по-малко от 20% в дигитална трансформация. Зеленият пакт ще даде отпечатък и върху инвестиционния процес в Европа. Законодателно и инвестиционно – това са двете направления, по които ще работим през 2021 г.
Дигитализацията ще е сред водещите теми във всички сфери на икономиката. Какви са перспективите за строителния сектор?
Бих казала огромни. Като се започне от дигиталните платформи за строителни материали, премине се през дигитализацията на строителния процес или процеса на реновиране в зависимост от задачата и обекта и се стигне до дигитално управление на съществуващите сгради, на процесите в тях, наблюдение и използване на изкуствен интелект при ежедневната им експлоатация. Дигитализацията за сектор „Строителство“ е от огромно значение. Аз се радвам, че и по време на конференцията зам.-председателят на ЕК Маргрете Вестагер обърна внимание на въпроса за възможностите за дигитализация в строителния сектор. Надявам се, че ще се случи и проектът с дигитален хъб в сферата на строителството, както и че ще бъде подкрепен проектът на Камарата на строителите в България за дигитална платформа за наблюдение на качеството на строителството и строителните материали. Възможностите са много големи и аз вярвам, че стъпка по стъпка българският строителен сектор ще се включи в общите процеси на дигитализация на сектора в Европа.
Краят на изминалата година бе и край на програмен период 2014 – 2020 г. и макар че реализацията на проектите ще продължи до 2023 г., какво сочат данните за оперативните програми към декември 2020 г.? Отразила ли се е кризата на изпълнението им?
Определено мога да кажа, че се отрази на развитието на оперативните програми. Има един специфичен детайл, който трябва да имаме предвид. Европейската комисия през пролетта на 2020 г. предложи на ЕП и ние много бързо одобрихме страните членки да могат да използват недоговорени средства от оперативните програми за справяне с кризата. Тоест беше пренасочен финансов ресурс от оперативните програми към необходимите мерки за подкрепа на икономиката и здравната система в борбата с пандемията. Това беше направено и се отрази на изпълнението на оперативните програми в различните страни членки по различен начин. В България мога да кажа, че относително добре върви изпълнението на програмите в сферата на социалната политика, конкурентоспособността на икономиката и регионалното развитие. Програмите, които имат забавяне и те очевидно ще имат и много сериозни проблеми в края на периода, са Оперативна програма „Околна среда“, по която само 1/3 от бюджета е изразходван, както и програмата „Наука и изследвания“, за която очевидно трябва да се вземат бързи решения за пренасочване на ресурс, за да може да се справи. Това се отнася и за ОПОС.
2021 г. поставя началото на новия програмен период. Какво ще бъде най-характерно за него? Какви ще бъдат разликите от предходния?
Както казах, има вече съгласие по общите правила за структурните фондове, което дава яснота за това, което можем да очакваме. Имаме съгласие по приоритизирането на „зелените” мерки и дигиталната трансформация. Имаме вече два фокуса, които са много ясни. Мога да кажа, че оперативните програми ще стъпят на опита на всяка една страна член в прилагането им през предходните години, но ще бъдат съобразени с новите приоритети на ЕС – Зеления пакт и дигитализацията. Ние можем да очакваме при договарянето на българските оперативни програми много ясно разграничени тези приоритети и ясно дефиниране на обема на инвестиции в такава посока. Това не е ново за България, защото ние винаги сме имали проблеми с екологичната инфраструктура – имам предвид пречистването на отпадни води, но се надявам, че българското правителство ще включи и питейната вода в програмите за околна среда, така че да се модернизира и тази инфраструктура. Ще видим как това ще се случи при договарянето на програмите. Очаквам да има инфраструктура, свързана с водопроводите и канализацията, като част от оперативните програми. Очаквам пътната и железопътната инфраструктура да бъде включена в оперативните програми във всички случаи. Очаквам дигитализацията на фирмите в България да бъде много широко застъпена, когато става дума за програма, свързана с конкурентоспособността на българската икономика. Надявам се научните изследвания да бъдат приоритет, стига това да е по силите на България. Очаквам също сериозно застъпен елемент в реновирането на сгради и връзка между оперативните програми и Плана за възстановяване и устойчивост, така че да може пълноценно да се използва финансовият ресурс. Другото, което очаквам, е да бъдат застъпени мерките за районите в преход във връзка с Механизма за честен преход за декарбонизация на икономиката. Имам предвид районите с минна индустрия и топлоелектрически централи. Това е от голямо значение както за тези региони и за хората, които живеят там, така и за общото икономическо развитие на страната. Няколко пъти вече съм споменавала, че строителният сектор е едно от решенията на проблемите в такива райони. Ако младите хора от тези места се пренасочат към професионална квалификация в сферата на строителството и използването на нови технологии в строителството, те биха могли да намерят работа, добре платена, гарантирана и извън традиционните професии, свързани с минната индустрия. Плановете за преход са от голямо значение за споменатите региони и те трябва да намерят своето място в оперативните програми. За да може да се постигне наистина този преход в следващите 20 години, сега трябва да се започне работа и по тях. Това са различията.
Има ли срок, в който националните програми и планове за възстановяване трябва да бъдат одобрени?
Има ориентировъчни срокове. Те са разпределени в началото на тази година. Като се започне от март-април и се продължи до юни, би трябвало да се одобрят плановете за възстановяване и устойчивост, за да започнат инвестиции по тях и да се договорят оперативните програми в зависимост от готовността на страните членки. ЕК може да договаря и до края на годината, когато съответната държава е готова. За България има усложняващи обстоятелства – изборите на 4-ти април. Необходимо е или преди изборите да бъдат представени и договорени някои програми, или след изборите много бързо да се започне работа по договарянето им. Във всички случаи обаче технологията на провеждане на изборите, съставянето на Народно събрание и правителство предполага, че ще загубим поне два месеца, минимум. Това е истинско предизвикателство за администрацията в България. Честно да Ви кажа, аз разчитам, че Планът за възстановяване и устойчивост може да бъде договорен преди изборите. Дали това ще се случи, не мога да знам.
Какви са основните направления, по които Вие ще работите през новата година?
За себе си мога да кажа, че ще работя по всичко, свързано с „вълната за реновиране“ на сградния фонд, като се започне от директивата за строителните материали и се мине през енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници и дигиталното приложение. Вече работя по акта за дигитални услуги. В тази посока ще ориентирам работата си. Надявам се, че ще мога да съчетая по някакъв начин темата за културното наследство и „Баухаус“. Това до голяма степен зависи от включването на българските институции и организации като партньори на инициативата и ще се създаде ли поле за сътрудничество в България в тази сфера.
Мисля, че ще има интерес. Консултативният съвет на браншовите и професионалните организации в сектор „Строителство“, сред инициаторите и членовете на който е КСБ, е потенциален партньор на инициативата.
Много се надявам, защото наистина полето за „Баухаус“ е огромно. Все още е необходима информация, необходимо е изграждане на партньорство вътре в страната и в европейски план. Наличието на Консултативен съвет в сектора облекчава нещата и ще даде възможност да се изграждат такива партньорства за работа и в тази насока.
Поради кризата с коронавируса планираното ни за миналата година събитие в Брюксел се отложи за 2021 г. Как виждате ситуацията през настоящата година, оптимист ли сте за този наистина много важен и очакван форум?
Ние междувременно направихме няколко онлайн събития с КСБ, но държим на физическото присъствие и събирането на представители на Камарата в Европейския парламент. Аз мисля, че това е важно, за да се срещнат и да покажат какво прави Камарата, а същевременно да имат възможност да дискутират актуалните за бранша теми с представители на Парламента и Европейската комисия. Много се надявам, че ще успеем. Ако амбицията на ЕК за ваксиниране на критичната част от населението до началото на лятото успее и в България се справим с процеса по имунизация за COVID-19, бихме могли да мислим за възможно организиране на физическа среща във втората половина на 2021 г. Много се надявам, че до този момент ще се нормализира начинът на живот в Европа и както отделните страни, така и фирмите, които произвеждат ваксините, ще се справят и ще дадат възможност на гражданите на ЕС да се движат свободно. Това ще ни помогне да организираме срещата, от която не сме се отказали. Всъщност нещата работят, за да ни подкрепят. Дотогава ще имаме одобрен новия акт за дигитални услуги в ЕС, ще имаме яснота и по оперативните програми. Надявам се, ще имаме първи стъпки за реализацията на Плана за възстановяване и ще можем да коментираме вече съвсем ясно очертани инвестиционните възможности, както и ролята на дигитализацията за работата на строителния сектор.
Какво ще пожелаете на читателите на вестник „Строител“?
На първо място пожелавам на всички да са живи и здрави, да се радват на здравето на близките си и да успяват в плановете си. Оценихме през тази година, че здравето е най-важното. Всичко останало ще успеем да го организираме. Показаха читателите на в. „Строител“ и целия строителен сектор колко силни хора са и как могат и в периоди на тежка криза да продължат и да работят, и да успяват. Нека да са все така ентусиазирани и да имат повече работа, която да им дава удовлетворение!
Реклама
