Инж. Галина Василева, ръководител на УО на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“: Предстои откриването на етап 2 от третата линия на Софийското метро

Инж. Василева, в началото на годината каква е равносметката Ви за 2020 г.? Каква бе тя за Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 - 2020“ (ОПТТИ)? Успяхте ли да реализирате всички планирани задачи?

Изминалата година действително беше предизвикателство за всички, но с риск да прозвучи нескромно, екипът на УО на ОПТТИ съумя да се справи с трудностите и да постигне заложените цели. Разбира се, продължаваме да работим усърдно за ефективното изпълнение на ОПТТИ, тъй като ни предстои да свършим още много за успешното финализиране на програмата.

На ниво проекти през 2020 г. се случиха няколко важни събития. В областта на железопътната инфраструктура бяха сключени договорите с избраните фирми за строителството по позиция 2 (на стойност от почти 114 млн. лв. без ДДС) и позиция 3 (за близо 395 млн. лв. без ДДС) по проекта за модернизация на участъка Елин Пелин – Костенец. Приключи рехабилитацията на 26-километровта жп отсечка Скутаре – Оризово (инвестицията е за почти 70 млн. лв. без ДДС), който попада в обхвата на проекта „Пловдив – Бургас, Фаза 2“. Завършихме реконструкцията на гаров комплекс Подуяне (над 2,9 млн. лв. без ДДС) и чувствително напредна обновяването на гаровите комплекси Казичене, Карнобат и Искър.

В пътния сектор с добри темпове се развива реализацията на лот 3.1 от автомагистрала „Струма“, както и изграждането на тунел „Железница“. Не мога да не отбележа със задоволство, че половината от строителните дейности по „Железница“ вече са изпълнени. През лятото на м.г. беше пуснат в експлоатация етап 1 на Линия 3 от Софийското метро. С откритите 8 станции и 8 км трасе се осигури връзка между кварталите „Красно село“ и „Хаджи Димитър“ чрез преминаване през възлови точки от централната градска част. Завършено беше и метродепо „Земляне”, което ще обслужва целия трети лъч. Финализирахме и доставката на 20 нови влака и не на последно място съществен компонент от Линия 3 са автоматичните преградни врати на метростанциите.

В областта на иновациите през 2020 г. бяха сключени договорите за разработване и внедряване на интелигентна транспортна система в обхвата на АМ „Тракия“ на обща стойност от близо 7,4 млн. лв. без ДДС. По проекта за подобряване на корабоплаването по р. Дунав беше доставена част от драгажната техника. Подписаха се и договорите за доставка на специализирано плавателно средство за драгиране (6,1 млн. лв. без ДДС), както и на останалото оборудване за осъществяване на тази дейност от Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на р. Дунав“.

Наред с присъщите дейности по управление и изпълнение на ОПТТИ с решение на Министерския съвет и съгласувано с Европейската комисия (ЕК) беше прехвърлен финансов ресурс от почти 192,6 млн. лв. от ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ към ОП „Иновации и конкурентоспособност“ за осигуряване на финансова подкрепа на мерки за минимизиране на отрицателните последици от COVID-19. Средствата представляват недоговорен ресурс от бюджета на ОПТТИ за микро-, малки и средни предприятия от различни сектори на икономиката, вкл. и от сектор „Транспорт“. От тази сума 30 млн. лв. бяха предоставени целево в подкрепа за МСП, извършващи автобусни превози, като един от най-засегнатите отрасли на икономиката. Добрата новина е, че всички средства по мярката са разплатени към одобрените 580 фирми.

За успешното реализиране на ОПТТИ, отчитайки обективните обстоятелства, в края на миналата година бяха предприети и действия по изменение обхвата на програмата посредством фазиране и включване на допълнителни пътни и жп проекти. Предложението за изменение на ОПТТИ беше одобрено от Комитета за наблюдение в края на октомври 2020 г. и понастоящем е в процес на съгласуване с ЕК.

 

Какво ни показа пандемията, какво научихме и каква е нагласата Ви за 2021 г.?

Вероятно в контекста на програмата и събитията от миналата година бихме могли да направим много изводи – да бъдем единни в усилията си, да проявяваме гъвкавост и отговорност, като запазваме оптимизъм, защото единствено с постоянството и усърдието на всички участници в сложните процеси по изпълнение на инфраструктурните проекти в сектора могат да се запазят изгражданите с години основи и да се постигат резултати в подобна предизвикателна среда. Процесите действително са сложни, но считам, че съумяхме да изградим успешна и непрекъсната комуникация между всички заинтересовани страни, използвайки съвременните технологии за преимуществено електронно и видео комуникиране с оглед минимизиране на рисковете за здравето на хората. Надявам се, че пандемията генерира и друг положителен ефект – наложи ни да работим по-ефективно и ускорено, за да имаме резерв от време за реагиране при настъпване на подобни ситуации.

Когато коментираме нагласата за 2021 г., обръщайки внимание на натрупания опит, включително и от случилото се през 2020 г., вярвам, че наистина сме подготвени, за да се справим с предизвикателствата и в следващите години. Не можем да не бъдем оптимисти и предвид възможностите, които предоставя бюджетът на ЕС за новия програмен период 2021 – 2027 г. както за всички европейски страни, така и за България. Новият инструмент „Европа от следващо поколение“ и различните финансови механизми, с които ще се реализира, дават изключителна възможност за насочване на инвестиционните приоритети и мерки с оглед на актуалните реалности и с отчитане на новите цели, като „зеления” преход, политиките по дигитализация и др.

[caption id="" align="alignright" width="550"] С добри темпове напредва реализацията на лот 3.1 от АМ „Струма“[/caption]

Какъв е напредъкът по ОПТТИ – постигнатият процент на изпълнение, договорени, сертифицирани и разплатени средства?

Към 31.12.2020 г. 88,88% от финансовия ресурс по ОПТТИ са предоставени под формата на безвъзмездна финансова помощ, което в абсолютно изражение представлява над 3,110 млрд. лв. Стойността на сключените договори с изпълнители по проектите, допустими за финансиране от програмата, достигна почти 2,718 млрд. лв. към края на 2020 г., което е 77,67% от нейния бюджет.

При плащанията също се забелязва напредък към края на отминалата година, като разплатените средства достигат близо 1,777 млрд. лв., или 50,78% от ресурса на ОПТТИ, а сертифицираните разходи – над 1,531 млрд. лв., или 43,76% от бюджета на оперативната програма.

Анализирайки постигнатото към момента и факта, че до края на срока, в който можем да отчитаме разходи, остават три години, които се надявам да бъдат и най-силни за програмата, изпълнението на ОПТТИ е сравнително добро.

 

Каква е личната Ви оценка за постигнатото по ОПТТИ за изминалите години. Кои от откритите обекти Ви носят най-голямо удовлетворение?

Като ръководител на Управляващия орган на ОПТТИ се въздържам от детайлни оценки за свършеното по програмата. Считам, че спецификата на дейностите и постигането на видими резултати – изградени инфраструктурни обекти, генерирани ползи за ежедневното придвижване на хората в подобрена транспортна среда, предоставят възможност на всеки индивидуално да направи тази равносметка за себе си.

Същевременно не крия, че изпитвам задоволство от успешно реализираните мерки и проекти по ОПТТИ, но съм реалист и си давам сметка какво още предстои и трябва да бъде изпълнено, за да се оптимизират резултатите и да се максимизират полезните ефекти за обществото като цяло. Всички открити обекти носят удовлетворение, важни са както малките, така и големите проекти, тъй като за осъществяването им е положен труд от бенефициентите, от изпълнителите, и не мога да откроявам едни пред други. Най-голямо удовлетворение изпитвам от добре свършената работа, преодолените трудности и добрите резултати за програмата като цяло.

 

Формално програмен период 2014 - 2020 г. приключи, но проекти по него ще се изпълняват до 2023 г. Какво трябва да свършите по „ОПТТИ 2014 - 2020“ в оставащото време? Ще видим ли скоро откриването на интересен обект, реализиран по програмата?

На практика се намираме в решаващия етап от реализацията на ОПТТИ, като се работи усилено по големите инфраструктурни жп и пътни проекти, сроковете за завършване за повечето от които са в края на програмния период. Предстои откриването на няколко обекта, в т.ч. реконструираните гарови комплекси Казичене, Карнобат и Искър, етап 2 от Линия 3 на Софийското метро, а именно – участъка от ул. „Житница“, преминаващ през жк „Овча купел“, до Софийския околовръстен път.

 

Има ли опасност да не усвоим предвидения ресурс по оперативната програма? Кои проекти от настоящата ОПТТИ със сигурност ще бъдат довършвани в следващия?

В широк план рискове винаги съществуват. Всички видяхме какви ефекти и усложнения породи разразяването на пандемията от COVID-19. Това, разбира се, не ни служи за оправдание, а допълнително ни мотивира да работим за оптималното приключване на ОПТТИ. Действаме максимално ефективно за усвояване на финансовия ресурс и в тази насока е и предложеното през октомври 2020 г. изменение на програмата с включването на допълнителни проекти в пътния и жп сектор. Предвид мащабността, въведени допълнителни изисквания към териториите от „Натура 2000” и др., изпълнението на двата големи проекта - жп линията Елин Пелин – Костенец и АМ „Струма“, лот 3.2, участък „Крупник - Кресна“, е по-добре да продължи и в следващия програмен период чрез фазиране на дейностите.

 

Какъв етап достигна подготовката на новата Програма „Транспортна свързаност 2021 - 2027“ (ПТС)? Кога е възможно тя да получи официално одобрение от ЕК и да стартира?

Както вече съм имала възможност да споделя, подготовката на Програма „Транспортна свързаност“ стартира още през декември 2019 г., когато беше сформирана тематичната работна група за нейното разработване. След извършен мултикритериален анализ за приоритизация на проектите от стратегическо значение в кpaя нa мapт 2020 г. приключи cъглacyвaтeлнaта процедура и е приет първият вариант нa ПТС. Документът беше изпратен на Европейската комисия на 30.03.2020 г., с което реално стартира процесът на консултации. Общият планиран бюджет е от порядъка на 4 млрд. лв., в т.ч. националното съфинансиране. Инвестициите ще бъдат насочени главно към завършването на основни железопътни и пътни направления, както и насърчаване на мултимодалността посредством подобряване на връзките между отделните видове транспорт. Жп транспортът е безспорен приоритет за МТИТС за следващия програмен период, както иновациите, интермодалността и транспортната безопасност. С оглед постигане на баланс на инвестициите голяма част от тях са насочени в Северна България. Изпълнението на проектите, включени в ПТС, ще допринесе за развитието на TEN-T мрежата, за намаляване на задръстванията, на нивата на шум и замърсяване, както и за подобряване на сигурността при пътуване.

През ноември 2020 г. ПТС беше изпратена на службите на ЕК за първи официален кръг консултации, като в края на декември постъпиха и коментари. В резултат последваха изменения, свързани с включването на нови дейности, като: изграждане на зарядна инфраструктура за алтернативни горива по основната пътна мрежа и в пристанищата, модернизация на пътни връзки към TEN-T мрежата и основни икономически центрове (обекти на транспортната инфраструктура, индустриални зони и др.), развитие на пристанища и интермодални терминали, подпомагане на интермодални оператори/оператори в пристанищата с национално значение. Проектът за довършване на 3-тата метролиния в София беше изваден от първоначалния вариант на ПТС и включен в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), което доведе и до промяна в структурата на програмата. В края на януари всички ревизирани ЕСИФ програми, както и Споразумението за партньорство на България бяха изпратени в ЕК за следващо съгласуване. Този процес върви за всички програми и успоредно с НПВУ.

С планираните по ПТС интервенции се цели свързването на жп мрежите на България и Република Северна Македония. Инвестиции в железопътна инфраструктура са предвидени и в Северна България чрез проектите за доизграждане на съоръженията по жп линията Карнобат – Синдел, за развитие на жп възел Горна Оряховица, жп възел Русе и жп възел Варна и за изграждане на жп връзки към летище Пловдив и летище Бургас. Предвидени са и проекти за ERTMS извън обхвата на планираните за жп инфраструктура, сред които по жп линии София - Мездра - Горна Оряховица - Каспичан - Синдел и Русе - Каспичан.

Средствата от ЕС за развитие на пътната инфраструктура по TEN-T мрежата са концентрирани основно в Северна България, където все още липсват завършени автомагистрали и регионалната пътна мрежа е допълнително натоварена (АМ „Русе – Велико Търново“; тунела под „Шипка“).

 

[caption id="" align="alignleft" width="635"] В края на 2020 г. приключи реконструкцията на столичната гара Подуяне[/caption]

Какви са резултатите по Механизма за свързване на Европа (МСЕ)? Има ли яснота относно средствата за продължаването му в програмен период 2021 – 2027 г.? Подготвят ли се проекти?

Българските бенефициенти участват в изпълнението на общо 20 проекта, като полученото безвъзмездно финансиране по МСЕ в сектор „Транспорт“ е 751,43 млн. лв. В процес на реализация са 4 големи железопътни проекта за модернизация по направленията София – Елин Пелин, София – Волуяк, Костенец – Септември, както и за развитие на жп възел Пловдив. Към настоящия момент по всички тях има сключени договори и се извършва проектиране и строителство. Вследствие от извънредната ситуация с COVID-19 в световен мащаб ЕК възприе подход за удължаване на периода на допустимост на разходите за транспортните проекти по МСЕ до 31.12.2024 г. Предвид натрупани забавяния от обжалване на обществените поръчки и провеждането на отчуждителните процедури се очаква изпълнението на проектите да приключи в края на 2023 г. и през 2024 г. Останалите по-малки по бюджет проекти касаят проучвателни и пилотни дейности за подобряване на корабоплаването в общия българо-румънски участък на р. Дунав, развитие на речни информационни услуги, както и подобряване на процесите по управление на въздушния трафик. Не се очакват забавяния в реализацията и проектите би следвало да приключат в договорните срокове.

За следващия програмен период 2021 - 2027 г. на МСЕ, сектор „Транспорт“ ще включва три пакета – Кохезионен, Общ и Военна мобилност. Предвиденият финансов ресурс, обхванат от Кохезионния пакет, който представлява интерес за България, ще бъде около 19,56 – 21,51 млрд. лв. Интензитетът на помощта по Кохезионния пакет се очаква да е до 85%.

Потенциалните проекти, които ще бъдат подадени от български бенефициенти по МСЕ 2, ще включват модернизация на жп направленията от основната TEN-T мрежа, внедряване на ERTMS, дейности за подобряване на корабоплаването в българския участък на р. Дунав, проучвателни работи и дейности по изграждане на инфраструктура за алтернативни горива, внедряване на интелигентни транспортни системи и др.

Предвижданите проекти в процес на подготовка за кандидатстване по МСЕ 2 са: „Модернизация на железопътните участъци Видин – Медковец и Мездра - Медковец“; „Модернизация на железопътната връзка между Драгоман и граница с Република Сърбия“; „Удвояване на участъци по железопътната линия Пловдив – Свиленград - граница с Република Турция“ и „Подобряване на корабоплаването в общия участък между България и Румъния на р. Дунав (FAST Danube follow up)“.

 

[caption id="" align="alignright" width="520"] По ОПТТИ бе модернизиран железопътният участък Септември – Пловдив[/caption]

Какви средства са предвидени за транспорт в Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България и към какви проекти ще бъдат насочени те?

Както знаете, работата по НПВУ върви и в момента. МТИТС предложи Инструментът за възстановяване и устойчивост да подкрепи по-мащабното разгръщане на цифровизацията и интелигентните транспортни системи в железницата и свързаните с това съпътстващи дейности. Предложените инвестиции съответстват на целта на инструмента за подпомагане на „зеления” и цифров преход, насочени към постигане на неутрална по отношение на климата Европа до 2050 г. Реализацията на проектите ще подпомогне изпълнението на поети ангажименти от страна на България за развитие на железопътната инфраструктура, достигайки европейските стандарти. Предложените дейности за финансиране не са включени в оперативната програма за транспорт или МСЕ, а осигуряват допълняемост на предвидените инвестиции по двата инструмента.

Мерките по стълб „Транспортна свързаност“ в НПВУ са с обща стойност около 850 млн. лв., обединени в няколко проекта. Първият е за цифровизация в железопътния транспорт чрез модернизация на системите за безопасност и енергийната ефективност по жп направления от TEN-T мрежата. Той ще включи внедряване на система за мониторинг и контрол на параметри на подвижния железопътен състав в движение; изграждане на соларни/фотоволтаични централи за добив на електроенергия; инсталиране на енергоспестяващо LED осветление в района на 120 броя жп гари и спирки; оптична кабелна мрежа и цифрова телекомуникационна апаратура в участъка София – Карлово – Филипово.

Преустройство на ключови гарови комплекси и изграждане на интермодален терминал Горна Оряховица ще е друг проект по НПВУ. Инвестиции ще се направят и в модернизацията на тягови подстанции и секционни постове по протежение на TEN-T мрежата с изпълнение на система за телеуправление и телесигнализация SCADA - 20 тягови подстанции и 51 секционни поста.

Предвиден е и проект, за осигуряване на устойчива транспортна свързаност и услуга чрез закупуване на енергийно ефективен и комфортен подвижен жп състав - 20 електромотрисни влака за средни и дълги разстояния.

Какво ще пожелаете на читателите, на екипа на в. „Строител“ и на себе си за новата година?

Повече оптимизъм за бъдещето.

Реклама