Ивелина Василева, председател на парламентарната Комисия по околната среда и водите: Водният сектор се нуждае не само от инвестиции, но и от реформи

Г-жо Василева, каква беше 2020 г. за Вас? Какво отчитате като успех в работата Ви и за какво не остана време?

Изминалата година беше белязана от пандемията и изправи всички пред редица изпитания, аз лично също се сблъсках с коронавируса. Промениха се много неща - грижата за здравето ни, начинът на живот и възможностите за работа. Справихме се с много предизвикателства и е важно да използваме уроците на 2020 г. по най-добрия начин през настоящата и следващите години. Въпреки трудностите в Народното събрание проведохме 120 пленарни заседания, в рамките на които приехме 135 законопроекта. От тях 14 разгледахме в парламентарната Комисия по околната среда и водите (КОСВ) – насочени основно към подобряване на контрола и опазването на природата, както и прилагането на европейското законодателство.

Може да се каже, че надградихме екологичното законодателство във всяка една област, но през последната година сякаш акцентът беше основно в сферата на отпадъците – по-строг контрол и по-голяма прозрачност в сектора. Въведохме задължителна ОВОС за всички инсталации и инвестиционни намерения за изгаряне на отпадъци, в това число и експерименталните. Това гарантира на хората, че няма да се осъществяват дейности, които създават рискове от замърсяване на околната среда, увреждане на здравето и влошаване качеството на живот.

Промените, които направихме в нормативната уредба за задължително видео наблюдение, спомогнаха за затягането на контрола в депата и горивните инсталации, които ползват твърдо гориво и биомаса за производство на енергия. Удължихме с две години срока за регистрация на кладенците и приехме изменения, с които улеснихме хората да могат да подават заявлението си и чрез кмета на община, район или кметство, както и чрез кметския наместник. Времето никога не стига да свършиш всичко, което искаш, но съм убедена, че и занапред ще имаме възможността да работим за надграждане на екологичното законодателство.

Какви ще са приоритетите в работата Ви през 2021 г.? По какви законопроекти работите?

В края на януари приехме единодушно на първо четене в парламентарната Комисия по околната среда и водите промени в Закона за управление на отпадъците. С тях се прилагат изисквания на две директиви, свързани с кръговата икономика. С новите текстове въвеждаме в нашето законодателство целта за рециклиране на битовите отпадъци – 65% през 2035 г., както и целта за депониране на битовите отпадъци – максимум 10 на сто до същата година. Със законопроекта се дават определения за различни видове отпадъци и дейности с тях – неопасни, битови, биологични, хранителни, отпадъци от строителство и разрушаване, оползотворяване на материалите, насипване. По-ясно се разписват ролите и отговорностите на всички, които имат отношение към схемите за разширена отговорност на производителя. Това ще допринесе за по-голяма ефективност в управлението на отпадъците, по-добри резултати и контрол. Ще подпомогне и по-лесното постигане на целите, свързани с кръговата икономика. Много ясно се задава посоката, в която трябва да работим – по-малко депониране на битовите отпадъци, повече рециклиране, стремеж към максимално оползотворяване на ресурсите. Необходимо е да привлечем към тази кауза и хората, защото това не са просто числа, които засягат институциите и фигурират в нормативната уредба. За изпълнението на тези задачи трябва да допринесе всеки отделен човек със своето поведение и отговорност. И това се отнася за всички политики в сферата на околната среда. Те не са самоцелни, имат нуждата от подкрепата на гражданите, за да бъдат успешни.

Вече приехме законопроекта на първо гласуване и в пленарна зала. В Комисията по околната среда и водите постъпиха много становища от заинтересовани страни – Националното сдружение на общините в Република България, работодателски и браншови организации. Предстои внимателно да бъдат разгледани всички мнения, текстовете, както и внесените предложения между първо и второ гласуване, след което окончателно да приемем промените в Закона за управление на отпадъците.

В КОСВ разгледахме и наскоро внесения ЗИД на Закона за концесиите, където водеща е Комисията по правни въпроси. Той вече мина на първо гласуване и в пленарна зала.

Кръговата икономика е един от приоритетите Ви от много време. Започнаха ли хората да разбират ползите от нея?

Убедена съм, че кръговата икономика може да има значим принос за постигането на няколко много важни задачи – чиста околна среда, по-малко черпене на ценни ресурси, конкурентоспособност на икономиката, нови работни места, финансови спестявания и всичко това – в полза на борбата с климатичните промени и намаляване на емисиите. Не мисля, че има разумен човек, бизнес или политика, които не биха подкрепили подобни цели. Прилагането на принципите на кръговата икономика в производството и потреблението е залегнало и в европейското законодателство – пакета „Отпадъци“. Предстои да го претворим в българската нормативна уредба и вече започнахме с промените.

До 3 юли т.г. страните членки трябва да въведат законови и административни разпоредби, с които да приложат изискванията на Директивата за намаляване на въздействието на определени пластмасови изделия върху околната среда. Тя предвижда ограничения за пускането на пазара на редица продукти, сред които пластмасови прибори, съдове за хранене и напитки, сламки, бъркалки, балони и др. В Европейския съюз 80 - 85% от морските отпадъци по плажовете са пластмасови, а 50% от тях са за еднократна употреба. Като човек от Бургас, свързан от много години с околната среда, темата ми е изключително близка и болезнена. Нужни са решителни действия за справяне с този проблем.

На заседание на парламентарната Комисия по околната среда и водите поставих въпроса пред ръководството на МОСВ за готовността да бъдат въведени тези разпоредби на Директивата за пластмасите. Получих уверението, че се работи активно по него и се очаква подготвените от междуведомствена работна група текстове да се поставят на обществено обсъждане в периода април-май т.г., след което в график да бъдат приложени в законодателството ни. Намаляването на отпадъците от пластмасови продукти за еднократна употреба ще бъде от полза не само за чувствителната екосистема на моретата, океаните и чистотата на техните брегове. Тя е важна и за здравето на хората и ресурсната ефективност, която стои в основата и на борбата с климатичните промени и целите на европейския Зелен пакт.

Колкото до това дали хората разбират ползите от кръговата икономика, имам наблюдения, че все повече са тези, които проявяват отговорност към опазването на околната среда и управлението на собствените отпадъци. Те осъзнават, че поведението им, както и възпитанието, което дават на децата си, са основата на това да живеем на по-чисто място и да разполагаме с повече ресурси – не само днес, но и утре. Това включва лесни за решение и изпълнение действия – да събираме разделно отпадъците си, да ги изхвърляме на точно определеното място, да предпочитаме при покупките си продукти от рециклирани материали, да избягваме пластмасовите изделия за еднократна употреба, да пазаруваме в платнена вместо найлонова торба. Малки стъпки с голям принос, незначително усилие с огромен ефект, когато го умножим по хората, готови да го положат.

Няколко години вече на заседанията на КОСВ не използваме пластмасови чаши и бъркалки за кафе, заменили сме ги с биоразградими ядливи чаши и дървени бъркалки. Не използваме и пластмасови бутилки и чаши за вода, а само стъклени. Макар приносът ни да е скромен, добрият пример е заразителен и много от парламентарните комисии вече също не използват тези изделия за еднократна употреба.

Добри примери вече има навсякъде. Бургаският остров Света Анастасия официално е зона, свободна от пластмаса, където също не се предлагат такива продукти за еднократна употреба. Има много артинсталации на различни места в страната за събиране на пластмасови бутилки, капачки, фасове. Всички те насочват мисленето ни към отговорно поведение.

Няма как да не Ви попитам какво мислите за ситуацията с водите у нас и въобще за всичко, което се случва в сектора?

Водата е безценен ресурс, до който всички трябва да имат достъп. Затова управлението на водните ресурси изисква най-висока степен на отговорност – от всички институции, от бизнеса и от хората. Особено в условията на природни явления като продължителните засушавания или дълготрайните и обилни валежи, на каквито напоследък все по-често ставаме свидетели. Те трудно могат да се предвидят или управляват, но с добро планиране, превенция и визия, с внимание и ангажимент към използването на ресурса могат да се предотвратяват тежките последствия, каквито също видяхме през последните две години. Да, голям процент от ВиК инфраструктурата е много стара и амортизирана и се нуждае от модернизация. Знаете, че за решаването на проблемите в сектора са нужни сериозни инвестиции - над 11 млрд. лв. за страната. Подобна сума е непосилна за бюджета и само частично може да бъде осигурена от европейските програми. Нуждите са повече от възможностите, затова определянето на приоритети е ключово. Безспорна необходимост е превенцията, видяхме и наскоро колко поражения може да нанесе вредното въздействие на водите. За тяхното предотвратяване много важни са проекти, свързани с непрекъснатото наблюдение на водните съоръжения и изграждането на системи за ранно предупреждение. В края на 2016 г. започнахме такъв пилотен проект за поречието на р. Искър с цел да постави основата на национална система за управление на водите в реално време, като осигурихме по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ („ОПОС 2014 - 2020“) ресурс от близо 7 млн. лв. Надявам се натрупаното забавяне да бъде преодоляно и този проект да приключи в своята цялост, защото ще бъде много полезен за вземането на ефективни управленски решения, за предприемането на адекватни мерки от отговорните институции при аварийни ситуации, за прогнозирането и предотвратяването на наводнения и свързаните с тях последствия за хората, за имуществото им, както и за критичната инфраструктура.

Освен от огромни средства отрасълът се нуждае и от реформи, каквито се осъществяват през последните години. Всичко това ще даде много по-ясна картина и ще определи най-спешните нужди. Водата и свързаните с нея услуги са право на всеки човек и към осигуряването им трябва да са насочени усилията на всички. Смятам, че като законодатели сме създали необходимата база, но сме готови максимално бързо и внимателно да разгледаме всяко предложение, насочено към подобряването на управлението и опазването на водните ресурси. Убедена съм, че и „Български ВиК холдинг“ ще има ползотворен принос за координацията и контрола в сектора, а също и за осигуряването на средства чрез по-лесния достъп до кредитно финансиране.

Какво е мнението Ви за предложения Закон за ВиК?

Това е дълго чакан законопроект, който трябва да регламентира развитието на ВиК системите и отношенията в отрасъла като цяло. По него работят широк кръг от експерти в междуведомствена група под ръководството на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което ресорно отговаря за управлението на отрасъла. Много се изписа по него, имаше коментари, бележки и становища от заинтересовани страни в хода на общественото обсъждане. Всички тези предложения трябва да бъдат разгледани, проектът на закон да мине през Министерския съвет, след което да бъде внесен в Народното събрание.

Замърсяването на въздуха е проблем от много време. Какви според Вас са нужните стъпки за решаването му?

Проблемът с мръсния въздух е много сериозен, защото е пряко свързан със здравето на хората. Той обаче не може да бъде решен самостоятелно от нито една институция, защото е комплексен, такива трябва да са и решенията. Нужно е участието на всички отговорни за опазването му институции, както и принос в усилията за по-чист въздух от всеки човек. Проблемът в България са фините прахови частици (ФПЧ) под 10 микрона. Все по-строги са изискванията и за най-малките частици – под 2,5 микрона.

Официалните данни показват подобрение на качеството на въздуха през последните години, вкл. по показател ФПЧ10, като за периода 2009 - 2018 г. се регистрира спад с около 1,4 микрограма на кубичен метър годишно. От включените в наказателната процедура срещу България 28 общини 9 вече покриват изискванията за средноденонощна норма на ФПЧ10, а в 19 общини е постигната средногодишната норма през 2018 г. Все още има градове обаче, където наднорменото запрашаване е факт.

За подобряването на качеството на въздуха в страната бяха вложени много усилия и средства. Още в първия програмен период на ОПОС бяха инвестирани над 320 млн. лв. за купуването на 10 метровлака, 126 екологични автобуса, 20 трамвайни мотриси и 100 нови тролейбуса за различни градове, които продължават да пестят хиляди тонове вредни емисии годишно. По „ОПОС 2014 - 2020“ е заделен ресурс от почти 577 млн. лв. за подобряване на качеството на въздуха в страната, адресирани основно към общините. Отделно от това по програма „Лайф“ се финансира проект на стойност близо 17 млн. лв. за подмяната на уредите за отопление в десетки хиляди домакинства, тъй като секторът на отопление с твърдо гориво в бита е основен замърсител. Докладът за качеството на въздуха в Европа на Европейската агенция по околна среда от края на миналата година показва намаление с почти 20% на преждевременно починалите в България заради замърсяване на въздуха с ФПЧ2.5 през 2018 г. спрямо 2009 г. Усилията и инвестициите дават резултат, макар и не толкова бързо, колкото ни се иска.

Голяма част от възможните мерки са „в ръцете“ на общините. Нормативната уредба им дава право да вземат решения, включително непопулярни, за преодоляването на този проблем на тяхна територия, в това число да обявяват зони с ниски емисии и да ограничават движението на замърсяващи автомобили в определени дни или територии. В Народното събрание приехме редица законодателни изменения, за да подпомогнем процеса. Въведохме изисквания за качеството на твърдите горива за отопление в бита – въглища, брикети и дърва, за да ограничим приноса им към замърсяването на въздуха. Прокарахме и задължително видео наблюдение в реално време в депата и горивните инсталации за производство на енергия от твърди горива и биомаса. Целта е да не се гори нерегламентирано, да не се замърсява въздухът и да се гарантира по-здравословна среда. Хората също трябва да имат съзнанието, че качеството на въздуха зависи и от техните действия – да използват по-екологични горива в домовете и автомобилите си, да не горят нерегламентирано, да имат чувствителност и гражданска реакция при нарушения, защото това има принос не само към опазването на околната среда, но и към здравето на всички.

Смятате ли, че са изпълними целите на новата европейска стратегия, наречена Зелената сделка?

 Европейският Зелен пакт, добил по-голяма популярност като Зелена сделка, е всеобхватна и амбициозна стратегия, която цели развитие на икономиката на ЕС чрез постигане на климатична неутралност до 2050 г. Стратегията показва как ще се промени начинът ни на живот, работа, производство и потребление, за да живеем по-здравословно и да направим бизнеса по-иновативен и конкурентен. Цялостната трансформация, която се предвижда във всички сектори на икономиката, ще постави много предизвикателства, като може би най-сложно ще е за енергетиката. Целите ще са трудно изпълними за страната ни, но не и невъзможни при осигуряването на адекватни финансови компенсаторни механизми, които отговарят на нуждите.

Вярвам, че можем да превърнем предизвикателствата, които поставя европейският Зелен пакт, в реални възможности. Това ще е по-лесно, когато тези важни теми стигнат до всеки регион, бизнес и отделен човек. Трябва да работим целенасочено в тази посока, защото данни от представително проучване на Националния център за парламентарни изследвания от есента на м.г. показват, че 41% от хората все още не са запознати със Зелената сделка.

Как бихте продължили сътрудничеството си с КСБ?

Високо ценя дългогодишното сътрудничество с Камарата на строителите в Българи я. Винаги съм разчитала на експертизата и компетентните становища на КСБ – както като представител на изпълнителната, така и на законодателната власт. Убедена съм, че нашето партньорство ще продължи и занапред.

Какво ще пожелаете на читателите ни за 2021 г.?

От сърце желая здраве - имат ли него, всичко друго е постижимо. Нека в домовете ни да има обич и хармония и да не губим светлия хоризонт - така и годината ще бъде по-спокойна и успешна за всички.

Реклама