Интервю

Бойко Борисов, министър-председател на Република България: С труда си строителите допринасят страната ни да се развива с ускорени темпове

Виждайки резултатите, които с общи усилия сме постигнали, и ползите за българските граждани и за икономиката, съм убеден, че сме осигурили стабилна основа за бъдещото възходящо развитие на България

Емил Христов

Ренета Николова

Акценти:
   

  • Най-важното е България да бъде върната на пътя на растежа още през 2021 година.
  • Когато индустрията върви нагоре и искаме инвестиции, е нужна добра базова инфраструктура.
  • До момента в България са изградени нови 360 км магистрали.
  • През трите мандата се реализира сериозен напредък в реформата на ВиК отрасъла.
  • По Механизма за възстановяване и устойчивост България ще има достъп до 12,240 млрд. лв. безвъзмездно финансиране.
  • Трябва да се гордеем с това, което правят българските строители.
  • Поздравявам екипа на вестник „Строител“ за професионализма, към който през годините неотклонно се придържате.

 

Г-н Борисов, през изминалите три мандата, в които бяхте премиер, България постигна видима промяна по отношение на развитието на инфраструктурата и на европейската си визия. Особено в третия мандат строителството се реализираше в мащаби, непознати през последните десетилетия. Какво бихте отчели като най-голямо постижение – на Вашето правителство и за Вас лично? За какво не Ви стигна времето?

Наистина подобно мащабно строителство, каквото ние реализирахме, не e извършвано в нито един друг период от развитието на държавата след 1989 г. Днес, дори в условията на пандемия, на ограничения, на световна икономическа криза, у нас продължава да се работи. Строи се всичко – от жилища, къщи и офиси до магистрали, газопроводи и жп инфраструктура.

Икономическата логика е ясна – когато индустрията върви нагоре и искаме инвестиции, е нужна добра базова инфраструктура. Трябват енергийни и телекомуникационни връзки, водопроводи и канализация. Нужни са хубави пътища, защото иначе икономиката се задъхва. Ако не бяха направени Северната скоростна тангента и Западната дъга на Софийския околовръстен път, трафикът в София щеше да изпадне в колапс. Без магистрала „Тракия“ нямаше да ги има индустриалните зони в Южна България, които днес дават хляб на хиляди българи. Така е и с магистрала „Хемус“ - дългоочаквана, но отлагана поради липса на средства. Но ние направихме процеса необратим и до 2024 г. от София до Варна ще се пътува по магистрала.

Затова пътната инфраструктура се превърна в един от основните ни приоритети. През първия мандат успяхме да доизградим на 100% автомагистрала „Тракия“, а през втория и „Марица“. Тези трасета бяха започнати през 70-те години, но стояха незавършени почти 40 години, докато ГЕРБ не съживи проектите.

През 2013 г. със средства от Кохезиония фонд на Европейския съюз завършихме „Тракия“ между Стара Загора и Карнобат, което са 115 км. Сбъднахме мечтата на стотици българи от София до морето да пътуват по магистрала и без нито един светофар. Днес никой не си спомня как се пътуваше до морето в този участък и колко време отнемаше това.

През 2015 г. с финансиране от Европейския съюз доизградихме АМ „Марица“. Не трябва да забравяме и „Струма“. Тя трябваше да е готова в далечната 2004 г. за Олимпийските игри в Атина, тъй като направлението е най-късият маршрут между Западна, Централна Европа и Бяло море. Но за съжаление всичко свършваше с добрите намерения, докато ГЕРБ не задвижихме машината и със средства от Европейския съюз изградихме общо 69 км от тази магистрала, включително участъка от Дупница до Благоевград. Той е най-дългият и най-сложният участък от построените досега – с огромни съоръжения - виадукти, мостове, надлези и подлези, както и два тунела. От София до Благоевград се пътува за по-малко от час.

Ако трябва да обобщим - до момента в България са изградени нови 360 км магистрали. В процес на изграждане са други 162 км магистрали, скоростни пътища и други обекти от републиканската пътна мрежа, или общо построени или в процес на изграждане са 522 км. Сред тях са участъци от автомагистралите „Струма“, „Хемус“, „Европа“, пътят Видин - Ботевград, обходите на Поморие, Ахелой, Габрово, мостови съоръжения, кръгови кръстовища.

Паралелно с това с национални и европейски средства са ремонтирани или са в етап на изпълнение над 5300 км републикански пътища, което е една четвърт от всички 20 хил. км републиканска пътна мрежа. Само през последния мандат обновената пътна инфраструктура е близо 4000 км, докато по времето на кабинета „Станишев“ са реконструирани 616 км, което е над 6 пъти по-малко.

Един от най-сложните ремонти на пътна инфраструктура е този на виадуктите и тунелите по „Хемус“ и по „Тракия“. Това са скъпи, трудоемки и сложни дейности, които са били отлагани с години. И през тази година продължават дейностите, като работата няма да пречи на трафика.

 

Как бихте определили 2020 за България? Не Ви беше лека годината – появи се коронавирусът, имаше много протести, компромати. Кога Ви беше най-трудно?

Изминалата година беше огромно изпитание не само за България, но и за целия свят. Пандемията пресече възходящото развитие на страната ни и принуди цялата държава да премине в режим на управление на криза. България беше една от първите държави, която буквално за няколко седмици реорганизира производството си и започна да произвежда изключително дефицитните в световен мащаб защитни средства. Обезпечихме както националните нужди, така и помогнахме на други държави да запълнят липсите си.

Пренасочихме огромен финансов ресурс в подкрепа на гражданите и бизнеса, като осигурихме близо 3 милиарда лева безвъзмездна помощ в условията на пандемия. Заедно с пренасочените европейски средства до този момент кризисният ресурс, който успяхме да осигурим, доближава 4 милиарда лева. Подкрепата за гражданите и бизнеса продължава, като преди дни удължихме срока на действие на основните социално-икономически мерки до май. От началото на пандемията изплатихме над 145 000 допълнителни възнаграждения на медицинските специалисти и здравните медиатори на първа линия, като общата сума за това е над 220 млн. лв. Благодарен съм на всички лекари, полицаи, лаборанти, фармацевти, здравни и социални работници, които продължават неуморно да се борят срещу заразата.

Обществото ни като цяло показа мъдрост и зрялост, в огромната си част хората подкрепиха противоепидемичните мерки, спазваха ги, което ни помогна да намалим щетите за здравето и икономиката. Дисциплината и проявената отговорност от всички ни, както и трудният баланс, който поддържаме, дадоха възможност да имаме най-либералните мерки в Европа, но ефективни, така че хората да живеят възможно най-нормално. От началото на пандемията, както и досега, водещо за нас е да съхраним здравето и поминъка на българските граждани в тази световна криза.

Що се отнася до протестите – справедливите искания, които се чуха на тях, бяха подменени от користните цели на провалени политици. Убеден съм, че на опита за дестабилизация на страната отговорихме по най-правилния начин – продължихме да работим, осигурихме стабилност, защото това беше най-доброто решение за държавата и за гражданите към онзи момент. Конфронтацията и липсата на разбирателство е голям проблем за обществото ни, върху който също е важно да се работи конструктивно през следващите години.

 

[caption id="" align="alignleft" width="741"] Автомагистрала „Хемус“[/caption]

Често проверявате на място изпълнението на важните за страната ни обекти. В коя сфера – пътна, екологична, образователна, сме напред според Вас и къде изоставаме и се нуждаем от ресурси?

Подобряването на градската средата беше нещо, за което през изминалите години се работеше целенасочено. С национални и европейски средства беше променен обликът на над 80 български града, в които бяха модернизирани улици, паркове и площади. Спасени от разруха бяха десетки исторически паметници и знакови сгради. Централната баня в София например се рушеше години наред пред очите на всички, а днес е Музей на столицата. Обновена беше и бившата сграда на Техническия университет до паметника на Васил Левски, която се превърна в Национална галерия „Квадрат 500“.

Мащабни инвестиции в областта на благоустрояването бяха извършени и извън София. С европейски инвестиции бе върнат блясъкът на Морската градина в Бургас, с нов градски център са Ямбол, Пазарджик, Стара Загора. Модернизирани бяха над 100 туристически обекта.

През трите мандата се реализира сериозен напредък в реформата на ВиК отрасъла и бяха извършени значителни инвестиции в подобряване на водопроводната и канализационна мрежа на страната, която е над 90 000 км. Но за разлика от пътищата тази инфраструктура е под земята и това създава допълнителни трудности в поддържането й. Освен това е строена преди повече от 40 - 50 години и е силно амортизирана, което налага поетапното й обновяване. Затова усилията са насочени към максимално използване на финансирането от европейските фондове, което се влага за модернизация на съществуващата ВиК мрежа, намаляване на загубите на вода и подобряване на услугата за гражданите. Имаме изградени и рехабилитирани над 60 пречиствателни станции за отпадни води и още няколко пречиствателни станции за питейни води.

Започна и реализацията на инвестиции за близо 1,6 млрд. лв. по линия на европейската солидарност, които се изпълняват за първи път не от общините, а от ВиК дружествата. На територията на 14 области предстои изграждането и рехабилитацията на стотици километри нови водопроводи и канализация, пречиствателни станции за питейни и отпадни води, помпени станции. В изпълнение е и проектът за водния цикъл на Смолян и когато всички тези инвестиции приключат, ще гарантират по-добра услуга за още над 2 млн. българи. За първи път от 30 години беше въведен в експлоатация и нов язовир за питейни води - „Пловдивци“. Работи се и по други язовири. Същевременно беше създаден и Национален координационен център към МОСВ, който контролира състоянието и нивата на 52 комплексни и значими язовира.

Сериозни инвестиции бяха направени и за рекултивация на старите общински депа за битови отпадъци. До края на годината ще бъде завършена техническата рекултивация на всички депа, неотговарящи на изискванията, които към момента имат договори по ПУДООС и ОПОС. Инвестициите за целта възлизат на над 200 млн. лева.

В сферата на образованието последните години инвестирахме 1 млрд. лв. за ремонти и модернизиране на училищата. В момента се изграждат уникални центрове за природни науки в 260 училища, за които осигурихме 40 млн. лв. Имаме за първи път от десетилетия програма за строеж на детски градини и училища, за която сме предвидили 210 млн. лв. за 3 години. Отделно от всички политики, които реализираме за обхващането на всяко дете в образователната система, дигитализацията на образованието, най-важният фактор остават и ще бъдат учителите. Инвестициите в учителите, на които увеличихме възнагражденията и те вече са над средната заплата за страната, както и в самите училища ще продължат. Това са важни инвестиции за бъдещето.

[caption id="" align="aligncenter" width="800"] Автомагистрала „Европа“[/caption]

Официално вече сме в новия програмен период. На какъв етап е подготовката на страната ни по новите програми, за какви проекти ще се търси финансиране? Готов ли е Националният план за възстановяване и устойчивост? Промени ли пандемията фокуса и целите, към които ще се насочим през следващите години?

Преговорите в Брюксел, които водихме по Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за периода 2021 – 2027 година, бяха изключително трудни и продължителни. Ситуацията беше сложна и заради случващия се Брекзит и пандемията. На този фон считам, че постигнахме максимума и гарантирахме за България по новата рамка и по Пакета „Следващо поколение ЕС“ средства в размер на близо 29 млрд. евро. Имайки предвид намаления общ размер на новата рамка, е много добър знак, че България е сред малкото страни, които ще получат повече средства - над 1 млрд. евро, в сравнение с настоящата рамка. За първи път от началото на членството си в ЕС страната ни получава и допълнителни 200 млн. евро, с които ще бъдат подкрепени най-слабо развитите региони. Общо средствата за кохезионна политика също са увеличени и са с 800 млн. евро повече.

Миналата година приехме Националната програма за развитие „България 2030“, на която основаваме приоритетите си за следващия програмен период. На база на Националната програма изготвихме и Националния план за възстановяване и устойчивост, чиято финална версия официално предстои да бъде изпратена за одобрение в Брюксел до края на април. Планът е изключително амбициозен и включва инвестиции и реформи с основен фокус върху бизнес средата и нисковъглеродната икономика, които следва да се изпълнят за период от 5 години.

По Механизма за възстановяване и устойчивост България ще има достъп до 12,240 млрд. лв. безвъзмездно финансиране. Големите пера тук са за декарбонизация, включително енергийна ефективност, както и за икономическа трансформация, чрез която ще бъдат подпомогнати предприятията в тяхната технологична модернизация и преход към ресурсно и енергоефективно производство.

 

Европа поставя Зелената сделка като водеща за следващите 5 години. Как България ще се впише в целите на сделката, какви са най-важните промени, които трябва да постигнем? Мисли ли се за програми и мерки за районите и секторите, които ще бъдат най-засегнати, като енергетиката, минната индустрия и др.?

Огромна част от инвестициите в България през периода 2021 - 2027 г. ще имат принос за постигане на целите на Зелената сделка. Например, ще бъдат подкрепяни проекти за преход към кръгова икономика и намаляване потреблението на ресурси. Ще продължи модернизацията и развитието на транспортната инфраструктура по основните видове транспорт с фокус върху железопътния.

Директната подкрепа за регионите и секторите, които са най-силно засегнати от прехода към нисковъглеродна икономика, е в рамките на Фонда за справедлив преход – също нов инструмент на ЕС за периода 2021-2027 г. Предвидените средства по Фонда за България възлизат на 1,178 млрд. евро, насочени предимно към екологични и социално-икономически мерки за зависимите от въглища и високо енергопотребяващи региони. Продължават преговорите ни с Европейската комисия за разширяване на обхвата на регионите. Независимо от резултатите от тях, ще бъде осигурена необходимата подкрепа за всички и ще важи принципът „никой няма да бъде изоставен“.

[caption id="" align="alignright" width="717"] Ремонт на пътя Първенец – Лилково[/caption]

В момента тече интензивна работа по изготвянето на териториалните планове за трите въглищни региона - Стара Загора, Перник и Кюстендил, и 8 други - Сливен, Хасково, Ямбол, Варна, Бургас, Ловеч, Търговище, Габрово. Изпълнението им трябва да стартира през есента.

Фондът за справедлив преход и съпътстващите го териториални планове се програмират и ще се изпълняват в рамките на новата „Програма за развитие на регионите 2021 - 2027“

 

На 4 април предстоят парламентарни избори. Какви са най-важните приоритети на страната, на които ще заложите в предстоящата кампания?

Най-важното е България да бъде върната на пътя на растежа още през 2021 година. Това е амбициозна, но изпълнима цел, към която ние подхождаме с много прагматизъм и целенасочена работа.

Три са основните стълбове, които могат да изведат страната напред след кризата, породена от пандемията, и БВП да достигне максимално бързо 100 млрд. евро. Това са модернизация на инфраструктурата, продължаване на реформите и инвестиции в образованието. В рамките на следващите 4 години ще завършим и ще изградим поне 500 км магистрали и скоростни пътища, като ще завършим магистралите „Хемус“ и „Европа“, както и отсечката Видин – Ботевград. Продължаваме със санирането на над 2000 многофамилни жилищни сгради, както и още толкова еднофамилни къщи, за което са предвидени средства по Плана за възстановяване и устойчивост. Напълно реалистично е да бъдат ремонтирани и изградени още над 4500 км ВиК мрежа.

Няма да променяме плоския данък. Той е част от инвестиционните предимства на България. Разчетите ни показват, че с фокусирани усилия можем да увеличим преките чуждестранни инвестиции в страната с минимум 50%.

Неотклонно ще следваме и досегашната политика за повече инвестиции в образование и наука. Стремежът ни е да удвоим разходите за научно-развойна дейност и те да надхвърлят 3 милиарда лева през следващите години, а подкрепата за образованието да достигне до 5 на сто от БВП. След като изпълнихме ангажимента си за двойно увеличение на учителските заплати, ще продължим да инвестираме в учители и преподаватели, така че през 2025 година средната учителска заплата да стане 2500 лв., а във висшите учебни заведения – 2800 лв. Пандемията ни показа също, че учениците и студентите трябва да имат по-стабилна подготовка за още по-мащабни дигитални трансформации. Разчитаме много и на ползите от STEM центровете, които вече започнахме да изграждаме с всички училища за развитие на природните науки и иновациите.

Нужна е също така сериозна промяна в системата за социално подпомагане. Подкрепата за най-уязвимите групи в обществото е от огромно значение. Това пролича особено силно през последната година в пандемията, когато само за подкрепа на българските пенсионери отпуснахме близо 1 милиард лева. Ангажиментът ни през следващите години е средната пенсия да достигне 600 лева, а средната заплата – 1000 евро.

Най-голямото ни предимство пред опонентите е, че нямаме неизпълнено обещание. На фона на чуждите празни обещания ние имаме какво реално да покажем като свършена работа през годините. И всичко е от полза за българските граждани.

 

Кои са стратегическите обекти, чиято реализация в никакъв случай не бива да спира?

Изграждането на „Хемус“ е без алтернатива. „Хемус“ беше и остава наш основен приоритет. Тя трябва да бъде завършена до 2024 г. и е от ключово значение за Северна България. Всички видяхме какво се случи, когато приключихме с изграждането на магистралите „Тракия“ и „Марица“. Цяла Южна България бе преобразена и това се дава като положителен пример от Европейската комисия за проект, финансиран с европейски средства, който намалява регионалните различия.

Наред с това трябва да бъдат завършени всички магистрални трасета, които са важни за подобряване на транспортните връзки не само в страната, но и в Европа. Именно оттук минават половината от трансевропейските коридори, които трябва да бъдат доизградени, за да се осигури по-бързо движение на суровини, стоки, материали, хора. Това на първо място е магистрала „Европа“, която е част от пътя, свързващ Европа с Турция и Близкия изток. В края на миналата година пуснахме предсрочно първите 17 км от АМ „Европа“ от Сливница до Драгоман, сега се работи усилено в участъка от Драгоман до ГКПП „Калотина“, обявена е и обществената поръчка за последния участък от Сливница до връзката със Северната скоростна тангента.

Трябва да бъде завършена и „Струма“. През септември ще бъде пуснато движението в двете посоки по новия тунел „Железница“, който е най-дългият строен у нас досега. Предстои да се изгради магистралата през Кресненското дефиле.

Трябва да бъде доизграден пътят Видин – Ботевград. Така на практика ще свържем пристанищата на Гърция с Дунава, а оттам и с цяла Европа. Много хора се съмняваха, че пътят Видин - Ботевград ще бъде изграден, тъй като инвестицията в него е сериозна, но днес от т.нар. Северозападна магистрала вече са възложени 128 км. През 2023 г. трябва да са готови двата най-сложни участъка от трасето - от Мездра до Ботевград и между Видин и пътен възел „Макреш“. Останалите отсечки трябва да бъдат завършени през 2024 г.

Магистралата „Русе – Велико Търново“ е включена за финансиране от новата Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2021 - 2027“. В проекта на програмата са и обходният път на Габрово, и тунелът под връх Шипка, за който вече е открита процедурата за проектиране и строителство.

Трябва да бъде довършен и магистралният пръстен около София. Това е изключително важен за столицата и страната обект, тъй като в потока от автомобили по Околовръстния път на София се включва трафикът от автомагистралите „Тракия“ и „Хемус“, от трасетата Калотина - София, София – Бургас, второкласни и третокласни пътища от републиканската пътна мрежа.

Железопътните артерии също са изключително важни. Завършването на железопътното трасе от сръбската граница през Пловдив до Бургас и до турската граница трябва да се гарантира и реализира, като паралелно с това е необходимо да се работи за свързването на жп мрежите на България и Северна Македония. Не бива да спира и дигитализацията на жп транспорта, защото по този начин се гарантира безопасността на превозите и качеството на услугите. Трябва да продължи и провежданата от нас модернизация на жп гарите и подвижния състав на железниците.

Ако излезем извън темата за пътната и железопътната инфраструктура, от стратегическо значение не само за България, а и за целия регион на Югоизточна Европа в областта на газовите доставки е и проектът за изграждане на междусистемната връзка Гърция – България. Завършването на неговата реализация е в заключителна фаза. Въпреки известното забавяне, свързано с ограниченията за пътуване заради световната пандемия от COVID-19, проектът трябва да бъде завършен до края на годината. Интерконекторът е част от активната ни политика за реална енергийна диверсификация.

 

При Вашите посещения на обекти в цялата страна се срещате и разговаряте с много хора. Какво мислите за българските строители?

Трябва да се гордеем с това, което правят българските строители. Държавата ни е много красива, но е трудна за строителство. Навсякъде са дерета, тунели, мостове, затова съм наистина доволен, когато видя асфалта - калта, скалите, пясъкът са останали зад гърба ни и голяма част от работа е свършена. С труда си строителите допринасят страната ни да се развива с ускорени темпове.

 

Вестник „Строител“ е издание на Камарата на строителите в България. Какво ще пожелаете на читателите и на екипа му за 2021 година? Какво си пожелавате Вие?

Поздравявам екипа на вестник „Строител“ за професионализма, към който през годините неотклонно се придържате. Бих искал чрез Вас да се обърна и към всички строители, проектанти, архитекти, инженери и работещи в сферата на строителството в България. Благодаря им за труда и всеотдайността, с която продължават да работят дори в пандемията. Виждайки резултатите, които с общи усилия сме постигнали из цялата страна, и ползите за българските граждани и за икономиката от всички реализирани проекти, съм убеден, че сме осигурили една стабилна основа за бъдещото възходящо развитие на България.