Ева Майдел, евродепутат от ЕНП/ГЕРБ: Можем да използваме програмата InvestEU за по-големи инфраструктурни и иновативни проекти

Г-жо Майдел, наскоро представихте справочник за енергийно планиране и енергийна ефективност (ЕЕ) в светлината на европейската Зелена сделка. Каква е неговата цел?

През последната година имах много разговори с кметове в България и ми направи впечатление, че почти всички споделяха за реализирани или планирани дейности, свързани с ЕЕ. Все повече граждани и бизнеси изискват от своите общини мерки за по-добро използване на енергията в градовете. Става въпрос за сфери, като осветление, сгради, битово и индустриално отопление, обществен транспорт и други. Затова с помощта на експерти създадохме справочник с практическа информация как местните власти могат да планират поефективно добива и потреблението на енергия на своята територия. Изготвихме документа с информация какви са стъпките при разработване на общинска енергийна стратегия, къде може да намерят ресурси, техническа помощ и партньори. Освен това в справочника има препоръки как общините да подобрят комуникацията по въпросите за енергийната ефективност и как да влязат в конструктивен разговор с гражданите и бизнеса. Изданието е безплатно и достъпно на интернет страницата ми www.evamaydell.eu.

[caption id="" align="alignleft" width="739"] Заедно с генералния секретар на ЕНП Антонио Лопес по време на дискусия на ЕНП[/caption]

През февруари представихме справочника с участието на кметове и зам.-кметове на единайсет областни градове и на десетки по-малки общини. Изключително положително е, че чух не само намерения и желания, а идеи в процес на осъществяване, конкретни реализирани проекти. Почти всички са част от по-мащабно планиране в градовете. Все по-малко се работи „на парче“ и резултатът се вижда.

Общините мислят и за инвестиции, които не само да направят градовете по-уютни и чисти, но и да привлекат производства отвън. Все повече местни власти се стремят да осигурят чиста енергия на бизнесите, за да могат да привлекат нови чуждестранни инвеститори.

 

Предстои да бъдат направени мащабни инвестиции в мерки за ЕЕ. Какво е най-важното, което отделните страни и бизнесът трябва да знаят?

Много е важно да приемаме енергийната ефективност не като някаква крайна цел, а като начин за увеличаване на конкурентоспособността на производството, модернизацията му, както и за намаляване на разходите. В последната версия на националния План за възстановяване, по който ще имаме на разположение около 12 млрд. лв. европейски средства, освен за самостоятелни жилищни сгради са предвидени програми за енергийно обновяване на промишлени сгради. С тях ще се финансира например изграждане на соларни инсталации за производство на електроенергия или подгряване на вода, за монтиране на термопомпи и климатици.

Положително е, че са предвидени мерки за дефиниране на „енергийна бедност“ и изработване на конкретни механизми за намаляването й. Средствата за ЕЕ ще мобилизират частен ресурс, което допълнително ще стимулира икономиката. Процесът ще бъде ускорен и от влизането в сила на обща за ЕС система за класификация, т.нар. таксономия, която ще предостави на фирмите и инвеститорите единна терминология, с чиято помощ да определят кои икономически дейности могат да се считат за екологосъобразни. Тези дейности ще могат да получават и много по-лесно нисколихвени заеми от Европейската инвестиционна банка и финансиране от инвестиционни фондове, фокусирани върху устойчиви инвестиции.

 

Европейският парламент одобри правилата за програмата InvestEU за 2021 - 2027 г. Как може да се възползва България от финансовия инструмент?

Говорейки за устойчиви частни инвестиции, задължително трябва да споменем програмата InvestEU. По нея се създава гаранция на стойност 26,2 млрд. евро, която ще позволи на инвестиционни партньори като банки и фондове да поемат по-високи рискове и да подкрепят проекти, в които иначе не биха се включили. Например поради увеличеното търсене на успешни практики за дигитализация на малки и средни предприятия (МСП) у нас след удара на пандемията от COVID-19 очаквам много банки в България да потърсят гаранции по InvestEU и така да могат да отпуснат кредитни линии с преференциални условия за МСП за дигитализиране на бизнеса. При финансирането по плана „Юнкер“ европейската гаранция позволяваше на банките да искат 50% по-ниско обезпечение за кредитите, което улесни достъпа до финансиране за малкия бизнес. Очаквам условията да са подобни и сега.

Другата посока, по която можем да използваме програмата InvestEU, е за по-големи инфраструктурни и иновативни проекти. Големи строителни, индустриални или енергийни компании могат да кандидатстват сами или в партньорство с публична институция за по-рискови и мащабни идеи. Като изграждане на зарядни станции за електрически и водородни автомобили, нови инсталации за възобновяема енергия, инсталиране на модерна дигитална или енергийна инфраструктура и много други. Очаква се програмата да мобилизира инвестиции на стойност над 372 млрд. евро в Европа, което ще стимулира възстановяването от пандемията.

 

Вие активно участвахте в подготовката на Конференцията за бъдещето на Европа. Какво е нейното значение за ЕС?

Вече почти 15 години Европа постоянно се бори с различни кризи, а в момента сме в най-голямата от тях. Макар и породена от външен фактор, тя отново извади наяве някои проблеми на европейската интеграция. Крайно време е да намерим начин да станем по-устойчиви на шокове, да имаме инструменти, с които да предотвратяваме тежки кризи. Време е в ЕС да робуваме по-малко на идеологии и да станем по-практични.

С тази цел през следващата една година ще има разнообразни събития и други форми на диалог, в които всеки европеец, в това число и българин, може да сподели съвсем конкретно с какво иска да се занимава ЕС. В кои сектори искат да има повече общи европейски действия, в кои по-малко, каква външна политика е необходима, колко обща отбрана и сигурност и т.н. Не трябва да се страхуваме да правим промени в договорите за ЕС, ако посочените от европейците изменения не могат да се направят по друг начин.

С няколко колеги от Групата на Европейската народна партия изготвяме позиция как ЕНП вижда ЕС след години. Водещият ни принцип е по какъв начин предлаганата от нас промяна да доведе до по-сигурен и качествен живот в държавите ни. Хората ще оценяват ЕС толкова повече, колкото са ползите, които виждат в ежедневието си от него.

Например след като ситуацията с COVID-19 показа, че една пандемия може да доведе до сериозни икономически последици, загуба на доходи, работни места и цели бизнеси, всички проучвания сочат, че хората искат повече взаимодействие между държавите в ЕС в сферата на здравеопазването. Позитивите, които получаваме от координация и взаимопомощ на европейско ниво, станаха явни. В криза всички погледи са към Брюксел. Това ще доведе до повишаване на интеграцията в здравеопазването – общи запаси с медикаменти, уеднаквяване на протоколите за действие при извънредни ситуации, правилата за транспорт, лесен и бърз обмен на техника и специалисти, но също така и медицински и научни данни.

В сферата на образованието също е видно, че само можем да спечелим, ако повече решения се взимат на европейско ниво – общи стандарти за качество и оценяване, за оборудване и преподаване и т.н.

 

[caption id="" align="alignleft" width="526"] Ева Майдел и младите евродепутати от ЕНП обсъждат с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен как средствата от Брюксел да стигнат по-бързо и лесно до бизнесите и гражданите[/caption]

Проведохте среща с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и млади депутати на ЕНП. Какви са резултатите от нея?

Преди година, в началото на пандемията, като координатор на мрежата на младите евродепутати на ЕНП реших да поканя председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен на разговор с нас, защото с колегите имахме доста интересни предложения, които обсъждахме помежду си. Искахме да ги предложим на Европейската комисия, която да ги анализира и евентуално да ги използва за справяне с кризата

През март 2021 г. проведохме трета среща в този формат, след като г-жа Фон дер Лайен ги намери за полезни и пожела да продължим да обменяме идеи по неформален начин. Това показва, че ако имаш интересни предложения, винаги има начин, по който да ги придвижиш напред до тези, които могат да ги оценят и изпълнят.

Дискутирахме идеи как да направим така, че Ева Майдел и младите евродепутати от ЕНП обсъждат с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен как средствата от Брюксел да стигнат по-бързо и лесно до бизнесите и гражданите държавите да използват огромните средства за възстановяване за инвестиции и реформи. Дали ще са в сферата на енергетиката, електронното управление, здравеопазването, образованието или другаде, тези инвестиции трябва да са съпроводени с качествено подобрение на сектора, в който се влагат. Това е единственият начин да сме по-подготвени за следваща криза.

 

Вие сте координатор на Групата на ЕНП в новосъздадената Специална комисия на Европейския парламент за развитие на технологиите. Какви са приоритетите в работата Ви в тази насока?

[caption id="" align="alignright" width="522"] По повод 8 март – Международния ден на жената, Ева Майдел написа в Туитър: „Моят призив към жените в Европа и извън нея е да продължават да бъдат силни и смели в своите начинания, винаги да оказват подкрепа и да бъдат пример за по-младите жени, които един ден ще стигнат дори по-далеч от тях.“[/caption]

Новите технологии не просто ускоряват и подобряват дейности и процеси от ежедневието ни, а все по-често ги и променят. Например изкуствен интелект може да дава съвети за инвестиране на спестяванията на хора, да взема решения за регулиране на градски трафик или за предоставяне на индивидуално обслужване на клиент според информацията за потреблението му. Затова е важно да имаме рамка от правила за използването на технологиите, която да е ефективна за всички сектори, да гарантира предвидимост, сигурност и да е лесна за приложение от малките и средни бизнеси. Правила, които да увеличават доверието в технологиите и да стимулират използването им.

От създаването на комисията през лятото на 2020 г. вече направихме изслушвания с някои от най-добрите експерти в света за внедряването на изкуствения интелект в сектори, като здравеопазването, климатичните промени, дипломацията и конкурентоспособността. Например Ян Талин, който е един от съоснователите на Skype, призова за повече инвестиции и развитие на уменията на специалисти за изкуствен интелект, защото трябва да имаме капацитета да създаваме новите технологии, не само да ги внасяме и използваме.

Удължихме мандата на комисията с шест месеца, защото има нужда от още информация и обмен на идеи с хората, които разработват и прилагат технологиите. Отговорността е твърде голяма, за да рискуваме с прибързано законодателство, което да потисне иновативните бизнеси. Предстоят ни оценки на използването на изкуствения интелект в сфери като финансовия сектор, земеделието, изборите и демокрацията и други.

 

През април в. „Строител“ стана на 12 години. Какво ще пожелаете на екипа на медията?

Екипът на в. „Строител“ е в основата на утвърждаването му като водеща национална секторна медия. Пожелавам да запазите високите си професионални качества, независимостта и обективността си. Нека намирате енергия за достигане до нови професионални висоти и да изпитвате удовлетворение от журналистическия си труд. На добър час!

---

Ева Майдел е евродепутат от Групата на Европейската народна партия (ЕНП). Тя е член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика, Комисията по икономически и парични въпроси и Специалната комисия по въпросите на изкуствения интелект (AIDA), където е координатор и говорител на Групата на ЕНП. Фокусът на работата й е насочен към качествено образование, силна индустрия и повече възможности за предприемачите чрез технологии. Сред другите позиции, които тя заема, са президент на най-голямата организация на асоциации и граждански общества в Европа „Европейско международно движение”, инициатор на сдружение Образование България 2030, координатор на Мрежата на младите евродепутати от ЕНП, зам.-председател на най-голямата асоциация на малки и средни предприятия в Европа „МСП Европа” (SME Europe).

 

Реклама