Новини

Георги Терзийски, председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“: По график продължава изпълнението на стратегическите инфраструктурни проекти

Програмата на АПИ за 2021 г. включва обявяването на търг за последния участък от разширението на Софийския околовръстен път

Г-н Терзийски, какви са приоритетите на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) през 2021 г.?

Пандемията промени живота ни и в личен, и в професионален план. Едно от най-правилните решения е, че строителството на пътните обекти не спря. Секторът успя да използва натрупаната енергия и бързо се пренастрои за работа в новата нелека за всички ситуация. По график продължава изпълнението на стратегическите инфраструктурни проекти - АМ „Хемус“, АМ „Струма“, АМ „Европа“, Видин – Ботевград, връзката на Софийския околовръстен път (СОП) с АМ „Тракия“. Убеден съм, че строителният отрасъл ще бъде един от основните стълбове, които ще изведат страната напред след кризата. Построените нови участъци ще дадат сериозен тласък за икономическото развитие на регионите, защото добрата инфраструктура води след себе си инвеститорите и съответно дава работа и перспектива на хората. Автомагистралите са гръбнакът в пътнотранспортната схема на всяка една държава и на икономиката й. Пътната инфраструктура е като кръвоносната система на човек. Без нея няма живот и както кръвта се изпомпва от сърцето и пренася кислород до всяка клетка в тялото, така и развитието на инфраструктурата определя посоката, в която се развива икономиката. Добрата пътна мрежа стимулира бизнеса да осъществява и разгръща идеите си, да подготвя и реализира амбициозни проекти, да открива работни места, да разширява производството си, да търси нови пазари за продукцията си, да дава по-високи и конкурентни заплати на служителите си.

В началото на 2021 г. стартирахме изграждането на северния обходен път на Бургас и през тази година на обекта ще се разгърне мащабна строителна дейност. Срокът за изпълнението на 4,7 км от трасето е юни 2022 г., с което транзитният трафик, идващ от Варна по път I-9 и продължаващ на юг по I-6 София – Бургас и автомагистрала „Тракия“, ще се изнесе извън центъра на града. Инвестицията е за близо 57 млн. лв., а средствата са от републиканския бюджет.

Дадохме ход и на обществената поръчка за проектиране и строителство (инженеринг) на Западния обход на Пазарджик с дължина 5,9 км. Отворени са постъпилите оферти, тръжната комисия продължава работата си. С изграждането на обхода интензивният тежкотоварен трафик, идващ от АМ „Тракия“, ще се изнесе извън центъра на града и ще се повиши безопасността на движение за пътуващите. Това е проект, който ще реализираме съвместно с община Пазарджик.

Наред с големите стратегически обекти през тази година приоритет продължава да е и обновяването на третокласната пътна мрежа, за която все не достигат средства. От над 20 000 км републикански пътища около 11 000 км са трети клас.

 

Споменахте, че АПИ изпълнява доста мащабни проекти, като автомагистралите „Хемус“, „Струма“ и „Европа“, разширението на Южната дъга от СОП, трасето Видин – Ботевград. Докъде стигнаха дейностите по тях, откриването на кои е възможно да видим през 2021 г.?

бекти – по трасетата на „Хемус“, „Струма“, Видин – Ботевград и „Европа“. На „Хемус“ строителството на 16,32 км участък между пътните възли „Буховци“ и „Белокопитово“ на територията на областите Търговище и Шумен напредва и се очаква да е готов в средата на годината. В различен етап на изпълнение са първите три отсечки с обща дължина 51,5 км между Боаза и пътя Плевен – Ловеч. Вече са положени асфалтови пластове на пътната конструкция от п.в. „Боаза“ до п.в. „Дерманци“ при пресичането с третокласния III-307 Луковит – Угърчин. Извършват се земни и пътни работи, дейности по отводнителните съоръжения, реализират се СМР по големите мостови съоръжения, в т.ч. изпълнение на пилоти, осъществяват се различни дейности по долното строене на мостовете, армировъчни и бетонови работи по пътните плочи. В следващите три участъка от п.в. „Плевен“ до пресичането с I-5 Русе – Велико Търново се прави подготовка - почистване на терена и прокарване на временни пътища. За последните три отсечки от АМ „Хемус“ – 7, 8 и 9, които са от пресичането с пътя Русе – Велико Търново до п.в. „Буховци“, продължават проучвателно-проектантските работи за изготвянето на технически проекти.

[caption id="" align="alignleft" width="800"] Тунел „Железница[/caption]

На АМ „Струма“ 62% от предвидените СМР на тунел „Железница“, включително обслужващият тунелен път при южния портал и площадка за хеликоптери, вече са изпълнени. През февруари беше завършена първичната облицовка на съоръжението. Направена беше така наречената сбойка на двете тръби и тунелът вече е прокопан. Започна полагането и на вторичната облицовка, като са реализирани по около 600 м във всяка от двете тръби. Прокопани са 6-те аварийни свързващи галерии, от които 2 са автомобилни, а 4 са пешеходни. Работи се по хидроизолацията на тунела, дренажната система и др.

Напредват и дейностите по виадукта, който е преди „Железница“, пътувайки от София към Кулата. Той е с готова връхна конструкция на платното за столицата. На съоръжението на дясното платно – посока Симитли, са изградени 10 елемента. То се изпълнява по технологията „потактово избутване“ на горното строене с хидравлични крикове. Мостът преминава над 6 препятствия – р. Струма, път Е79, съществуващата и бъдещата жп линия, общинския път и над обслужващия път на тунела. Платното за София е с дължина 560 м, а това за Кулата – 510 м. Съоръжението е от два моста за двете посоки на движение, като всеки един от тях е от 21 сегмента. Всеки сегмент се избутва потактово, като по този начин не се налага спиране на движението по път Е79 София – Кулата и жп линията.

По договор 6-километровата отсечка от Южната дъга на Софийския околовръстен път трябва да е готова до края на 2021 г., но с темпа, с който строителите работят, е реална възможността обектът да завърши и по-рано. Изпълнени са всички мрежи от инженерната инфраструктура, изградени са съоръженията в отсечката и са положени долните асфалтови пластове. Монтирани са две от трите предвидени пасарелки между Лозен и Герман, които ще обслужват бъдещите спирки на градския транспорт. В момента се извършват довършителни работи по тротоарите и кръговите кръстовища на пътните възли. Предстои да започне полагането на последния износващ асфалтов пласт.

За трасето Видин – Ботевград е възложено изграждането на над 128 км. Строителството на участъка между Видин и п.в. „Макреш“ навлезе в следващ етап и от края на февруари вече се работи по цялата дължина на отсечката от 29,6 км. Напредват дейностите и в 33 км между Мездра и Ботевград. В трасето Мездра – Лютидол е готово едното платно на ниво „биндер“ и от средата на декември м.г. трафикът се осъществява двупосочно по него с временна организация и временна пътна маркировка. Строителните работи продължават паралелно в съседното платно, както и по целия километраж на обекта. По договор участъците трябва да са готови в края на 2023 г. На държавното дружество „Автомагистрали“ ЕАД е възложено изграждането на 65,8 км от направлението – между п.в. „Макреш“ и обходния път на Монтана. То е разделено в пет участъка, а срокът за изпълнение на всеки е различен – от 28 до 32 месеца.

Продължава строителството на 14,5 км от АМ „Европа“ – от ГКПП „Калотина“ до Драгоман. Дейностите на него започнаха през февруари м.г. и на обекта се работи с голям размах. СМР се извършват по цялата дължина на трасето. Изпълняват се земни и пътни дейности, изграждат се армонасипни и укрепителни стени. В началото на годината стартирахме обществената поръчка за строителството на последния 16,5-километров участък от АМ „Европа“ между Сливница и връзката със Северната скоростна тангента (ССТ). Проектът ще се финансира от Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 - 2020“ („ОПТТИ 2014 – 2020“). На 9 април бяха отворени постъпилите 10 оферти на кандидатите и комисията ги разглежда. Третата 16,5 км отсечка на автомагистралата ще преминава по изцяло ново трасе. То ще започва при с. Храбърско – при 32-ри км, ще преминава по нов терен на север от Божурище, между селата Волуяк и Мрамор, и ще се влива в ССТ при пътния възел със Софийския околовръстен път при 48-и км. Трасето ще бъде с габарит 27 м - две ленти за движение в посока и аварийна лента. По дължината му ще има 10 големи съоръжения, от които 7 подлеза, включително подлез на жп линията София – Драгоман, 2 моста и 1 виадукт. Ще бъдат изградени два пътни възела. Бъдещият п.в. „Костинброд“ ще свързва АМ „Европа“ с второкласния II-81 София – Костинброд и с. Волуяк, а п.в. „Мрамор“ ще осигурява връзка на с. Мрамор с Калотина, СОП и Северната скоростна тангента. Ще бъдат изградени връзки при п.в. „Храбърско“, където автомагистралното трасе пресича първокласния I-8 Сливница – София, както и при пресичането с общинския път SFО1400 в посока Костинброд. Амбицията ни е до края на 2021 г. да имаме избрани изпълнители за строителството и за надзора и веднага след това да започне работата на обекта.

 

Кога ще бъдат определени изпълнителите за първите 75,6 км от АМ „Русе – Велико Търново“?

В момента тръжната комисия разглежда постъпилите оферти в обществената поръчка за изработване на технически проекти и строителството на първите 75,6 км от автомагистралата „Русе – Велико Търново“. Разделени са в два участъка – от Русе до Бяла с дължина 40,24 км и обхода на гр. Бяла, който е 35,4 км. Предстои отваряне на ценовите предложения. След като комисията приключи работата си, ще бъдат определени и изпълнителите. АПИ е предложила на Управляващия орган на ОПТТИ проектът за изграждане на АМ „Русе - Велико Търново“ да бъде включен за финансиране от бъдещата Програма „Транспортна свързаност 2021 – 2027“.

 

Наскоро бяха отворени и ценови оферти за проектиране и строителство на тунела под Шипка. Там как очаквате да се развият нещата?

И по тази обществена поръчка работата на тръжната комисия по оценка на отворените четири ценови предложения продължава. И този проект сме предложили на Управляващия орган на ОПТТИ да бъде включен за финансиране по Програма „Транспортна свързаност 2021 - 2027 г.“. Тунелът под вр. Шипка ще се намира на 1 км западно от прохода Шипка и на 1 км източно от връх Малуша. Северната му част ще е в област Габрово, а южната - в област Стара Загора. Той ще бъде с две ленти за движение, две водещи ивици и два тротоара. Съоръжението ще е възлова точка при пътуване в посока север – юг и чрез него ще се осъществява преминаването през Стара планина в централната част на България.

 

АМ „Русе – Велико Търново“ и тунелът под Шипка ще се изпълняват по Програма „Транспортна свързаност 2021 – 2027”. Какви други пътни проекти са в готовност да стартират при одобрение на ПТС?

АПИ е предложила на Управляващия орган на ОПТТИ и проектът за изграждането на лот 3.2 Крупник - Кресна от АМ „Струма“ да бъде включен за финансиране от бъдещата Програма „Транспортна свързаност 2021 – 2027“. Работата по подготовката за цялостното доизграждане на АМ „Струма“ в участъка през Кресненското дефиле не е спирала и са определени изпълнителите на близо 24-километрова нова отсечка в посока Кулата – София, която ще преминава източно от дефилето. Избрани са изпълнителите на двата участъка - лот 3.2.1 и лот 3.2.2, но строителните работи на обектите ще могат да стартират след изпълнение на ангажиментите, поети пред Европейската комисия. А именно – допълване на екологичната документация спрямо специфичните цели за видовете и местообитанията, предмет на опазване в двете защитени зони от мрежата „Натура 2000”, през които преминава лот 3.2 на АМ „Струма“, намаляване на натиска от трафика върху природата и повишаване на безопасността в отсечката от Е-79 през дефилето.

 

Какви обществени поръчки предстои да обявява Агенцията в рамките на 2021 г.?

Както казах, в началото на годината стартирахме обществената поръчка за строителството на последния 16,5-километров участък от АМ „Европа“ между Сливница и връзката със Северната скоростна тангента. Предстои обявяване на обществена поръчка за строителния надзор. Обявихме търгове за изработването на технически проект за основен ремонт на моста над река Дунав между Русе и Гюргево. Съоръжението е изграждано в периода 1952 - 1954 г. Бъдещият изпълнител ще трябва да направи подробно обследване на всички елементи от връхната конструкция и долното строене на съоръжението. Поръчката включва цялостен оглед на състоянието на стоманобетонната конструкция на пътната част на моста, извършване на геодезически измервания и при необходимост на инженерно-геоложки проучвания.

Дадохме ход и на тръжна процедура за изработване на технически проект за обходния път на Провадия. Целта е да се осигури проектно доизграждането на започналия през 80-те години на миналия век обходен път на града с дължина около 5 км. Срокът за подаване на офертите е до 10 май т.г. Предвидени са обществени поръчки и за избор на изпълнители на строително-монтажните работи и на строителния надзор при изграждането на обходния път на Оряхово на второкласния II-11.

Програмата на АПИ за 2021 г. включва и обявяването на търг за последния участък от реконструкцията и разширението на Софийския околовръстен път, от ул. „Ралевица“ до връзката с АМ „Струма“. Изграждането на над 8 км трасе е проект, по който Агенцията работи съвместно със Столичната община.

 

[caption id="" align="alignright" width="800"] Георги Терзийски взе участие в церемонията, на която Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ връчи Годишните си награди за „Принос в пътната безопасност“[/caption]

Предстои активният строителен сезон. Какви ремонти сте планирали, с какво финансиране ще се реализират и останаха ли неусвоени средства, предназначени за зимно почистване, които могат да се използват за обновяване на пътната мрежа?

Бюджетът за зимно и текущо поддържане е общ, така че спестеният финансов ресурс от зимата след това се влага в ремонтните дейности напролет. От 23 ноември м.г. сме в зимен режим на поддържане на републиканските пътища. В момента експертите проверяват сертификатите за март. До началото на март отчетените дейности по зимното поддържане на републиканската мрежа са за 55 млн. лв.

Ремонтите, които ще изпълняваме тази година, ще бъдат както с национално, така и с европейско финансиране. Част от обектите са започнати през 2020 г. и работата по тях ще се възобнови през новия строителен сезон. По ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“ („ОПРР 2014 – 2021“) през тази година продължава ремонтът на още 106,3 км пътища. Сред тях са 33,5 км от Айтоски проход – III-208 Провадия – Айтос, който е най-кратката връзка за шофьорите от Варненска област с АМ „Тракия“, на близо 47 км от второкласния II-23 Русе – Кубрат - основната пътна артерия между областите Русе, Разград и Силистра и първокласните I-2 Русе – Варна, I-7 Силистра – Шумен и второкласния II-49 Кубрат – Разград. Продължават и дейностите на 26 км от третокласния III-507 Кърджали – Мост – Манастир.

През 2021 г. по ОПРР предстои да започне рехабилитацията на близо 79 км пътища. Ще се обновят 27 км от второкласния път II-53 Поликраище – Елена – Сливен, 23,4 км от III-559 Полски градец – Тополовград – Устрем в област Хасково, 9,5 км от III-2077 Каблешково – Межден в област Силистра и близо 19 км от III-9004 Варна – Белослав – Житница в област Варна.

По Програмата за трансгранично сътрудничество INTERREG V-A „Гърция – България“ продължава ремонтът на 7 км от второкласния II-86 Средногорци – Рудозем, а по ПТС INTERREG V-A „Румъния – България“ се рехабилитират над 24 км пътища в Северна България - 9,3 км от III-118 Гулянци – Долна Митрополия в област Плевен, както и около 15 км от II-81 Берковица – Монтана в област Монтана. През тази година е планирано да стартира изграждането на 2,61 км от обходния път на град Рудозем. С изпълнението на проекта транзитният трафик ще се изведе от центъра на града и ще се улесни пътуването към бъдещия ГКПП Рудозем – Ксанти. Предвижда се част от изграждането на обхода на Рудозем да се финансира по ПТС INTERREG V-A „Гърция – България 2014 - 2020“.

С републикански средства продължихме поетапния ремонт на общо 52 км от АМ „Тракия“ – от 156-и до 208-и км, който започнахме през миналата година. Спомняте си какво беше състоянието на трасето и поради това скоростта на движение беше ограничена до 90 км/ч. Тази седмица пускаме движението в ремонтирания 10 км участък от автомагистралата от общо 16,5 км, които започнахме да обновяваме през февруари.

В началото на април приключиха СМР на 6-километровата отсечка между връзката за АМ „Марица“ и п.в. „Чирпан“, а тази седмица на следващите 10 км – между п.в. „Чирпан“ и п.в. „Чирпан - изток“. Участъкът е с възстановена носимоспособност на пътното тяло, изпълнена по метода студено рециклиране, подобрено отводняване, нова асфалтова настилка, ограничителни системи, маркировка и знаци. Строителните работи включват и ремонтно-възстановителни дейности на 9 съоръжения в отсечката между пътните възли „Чирпан“ и „Чирпан - изток“. За да се пусне трафикът и в двете платна, които са в експлоатация от 2007 г., пътноподдържащото дружество „Автомагистрали“ работеше максимално мобилизирано без почивен ден.

Разкажете ни за изпълнения ремонт на тунел „Витиня“. Освен възстановителни дейности там се изградиха и различни системи за безопасност. Ще се реализират ли такива мероприятия и в други тунели в страната? Колко подобни съоръжения имат нужда от обновяване?

Ремонтираната тръба за София на тунел „Витиня” на АМ „Хемус” е с нова облицовка, хидроизолация, отводнителна и дренажна система, асфалтова настилка, видео наблюдение, пожароизвестяване, вентилация, светофарна уредба, осветление и система за светлинно водене. Това е първият тунел, който има три напречни връзки между двете тръби – две пешеходни и една шосейна, каквито са европейските изисквания за безопасност. Съоръжението разполага с всичко, което е необходимо за по-висока безопасност на пътуването и възможност за бърза реакция при инцидент. В тунела са монтирани 14 реверсивни вентилатора. Тръбата е с енергоефективно LED осветление, поставени са 375 осветителни тела.

„Витиня“ е най-дългият автомобилен тунел в България - 1195 м, и строителството му започва през 1974 г. В експлоатация е от 1984 г. и до сега не му беше извършван подобен ремонт. През 2017 г. след инспекция на тръбата за София бе установено, че тя не отговаря на изискванията, и за да се гарантира безопасността на пътуващите, бяха изпълнени частични ремонтно-възстановителни дейности. На съоръжението бяха направени редица проучвания и експертизи, въз основа на които се наложи да се предприеме авариен ремонт. Извършени бяха множество изследвания с георадар и геоложки сондажи – сложен процес, към който се пристъпва, след като чрез механични обследвания и огледи са констатирани конструктивни проблеми. Проучванията показаха, че необходимият ремонт ще е по-сложен и ще отнеме повече време от първоначално предвиденото, тъй като бяха установени кухини както между първичната и вторичната облицовка, така и между първичната облицовка и планината. Причините за наличието им са комплексни. Едната от тях според геолозите е местоположението на тунела, който е в Гогинския разлом. Друга причина са различните технологии, които са използвани в строителството на съоръжението през 70-те години. Според експертите стоманената армировка е била в гранично състояние до момента, в който носимоспособността й е щяла да стане нулева и при съвсем дребно въздействие е съществувала реална опасност да се свлече цялата скална маса.

За усилване на тунела и попълване на кухините между първичната облицовка и скалния масив беше инжектиран специален бетонов разтвор през направени за целта 3000 отвора. След това беше извършено укрепване на масива и тунелните облицовки, за което са изпълнени анкери с обща дължина около 72 км. Изградена е сложна дренажна система, която отвежда водите, задържани от хидроизолацията, и предпазва новата облицовка. Направена е и система за опасни разливи. В резултат от всички дейности тунелът вече е напълно сух и без течове.

В съответствие с европейската директива 2004/54/ЕО на тунел „Витиня“ трябваше да се пробият три напречни галерии, които да свързват двете тръби. В случай на авария в някоя от тях връзките ще се ползват за евакуация на хора и автомобили, както и за достъп на линейки, пожарни и други специализирани коли. Трите галерии са прокопани в тръбата за София, предстои довършването им в тази за Варна и монтиране на поръчаните портални врати за нея. Заради пандемията обаче закъснява доставката от чужбина на част от оборудването. След като то пристигне, ще трябва да се пробие вход към всяка една от трите галерии в тръбата за Варна.

Изграждане на напречни галерии за връзка на двете тунелни тръби се предвижда и за тунел „Ечемишка” на АМ „Хемус”. Изработен е проект за ремонт на тръбата за София на съоръжението и за обекта е необходимо целево финансиране. Изготвен и одобрен от АПИ e и технически проект за ремонтно-възстановителни работи на тунел „Топли дол“. Предвидено е възстановяване и подобряване на шумозаглушителните стени, изграждане на тротоарни блокове и допълнителна облицовка, нова вентилационна система за отвеждане на запалими и токсични течности от пътното платно в тунела. Ще бъдат изградени две евакуационни галерии между тръбите. Планирана е нова система за противопожарно водоснабдяване. Двете тунелни тръби ще бъдат с електрическа светофарна уредба и управляващи знаци, система за пожароизвестяване, аудио диспечерска система и видео наблюдение и др.

 

В партньорство с Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ АПИ изпълнява пилотна интелигентна система за пътна безопасност на 11 участъка от републиканската мрежа. На какъв етап са дейностите? На колко възлиза инвестицията и какъв друг ресурс е предвиден за пътна безопасност през 2021 г.?

В момента съвместният екип за управление на проекта за пилотна интелигентна система за пътна безопасност на АПИ и ДАБДП подготвя документацията за стартиране на тръжната процедура. Проектът обхваща 5 приоритетни направления по републиканската мрежа, определени след анализ като участъци с висока аварийност. На отсечки от второкласни и третокласни пътища с обща дължина около 120 км ще бъдат монтирани интелигентни системи за управление на трафика. Ще бъдат поставени 23 електронни табели с изменящо се съдържание, които ще дават информация за метеорологичните условия и трафика в реално време, ще бъдат снабдени с камери за видео наблюдение и ще извършват преброяване на преминалите превозни средства. Системата ще обхваща два участъка с обща дължина 43 км от второкласния II-81 Костинброд – Бучин проход – Берковица, 6 трасета с над 55 км обща дължина от II-29 Варна – Генерал Тошево – Кардам, 11 км от направлението Пампорово – Стойките, 6 км от III-181 СОП - с. Ковачевци и над 3 км от II-18 Софийски околовръстен път - Южна дъга. Основната цел е повишаване на безопасността на движение и намаляване на травматизма чрез допълване на съществуващата пътна маркировка със структурна „шумна“ маркировка и интегриране на интелигентни транспортни системи – табели с променливо съдържание. Предвидената инвестиция за изпълнение на дейностите по всички участъци е 2 млн. лв., осигурени от Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“.

За 2020 г. АПИ инвестира над 147,5 млн. лв. в безопасността по републиканските пътища. В тази сума са включени средствата за нови ограничителни системи (мантинели), пътни знаци и маркировка. Осигуреното финансиране е четири пъти повече в сравнение с 2019 г., когато са вложени близо 37 млн. лв., и над 6 пъти повече спрямо 2018 г. Тогава са инвестирани около 24 млн. лв. Предвиждаме да запазим тази тенденция на увеличаване на средствата за пътна безопасност.

 

Какви пари се очаква да се съберат тази годината от тол системата?

През 2021 г. планираните приходи от пътни такси са около 490 млн. лв. Предвижда се нарастване на постъпленията от електронни винетки до над 307 млн. лв. Приходите от тол такси се очаква да достигнат 190 млн. лв. Прогнозните цифри са съобразени с епидемиологичната обстановка в страната, свързана с COVID-19, и реалния трафик.

Целта пред АПИ е постъпленията да бъдат средно по 124 млн. лв. на тримесечие през цялата 2021 г. Само за първите три месеца на тази година приходите от пътни такси – тол и е-винетки, са почти 137 млн. лв., или с 13 млн. лв. повече от заложеното. През месеците януари, февруари и март са купени винетки за повече от 101 млн. лв., а сумите от тол такси са над 35 млн. лв. Постъпленията са доказателство за ефективността на тол системата в България, а съчетанието между два различни метода на пътно таксуване – на база време е-винетка и на база изминато разстояние - тол, е без аналог в Европа. АПИ предоставя възможността на потребителите да платят пътни такси лесно и бързо благодарение оперирането на собствена търговска мрежа за продажба на електронни винетки и маршрутни карти от четири независими канала – терминали за самотаксуване, пунктове за продажба с оператор, уебсайта www.bgtoll.bg и мобилното приложение BGTOLL

Запазва се тенденцията предпочитан метод за купуване на маршрутна карта от собственици и шофьори на тежкотоварни превозни средства да бъде от търговската мрежа на АПИ. Приходите от тях през първите три месеца на 2021 г. са за над 6 млн. лв.

 

Кои са най-важните теми, по които АПИ и КСБ могат да си партнират?

Агенция „Пътна инфраструктура“ и Камарата на строителите в България си сътрудничат по много теми и за пътната администрация е важно дългогодишното партньорство да продължава, тъй като в организацията членуват пътностроителни и надзорни фирми. Както и друг път съм казвал, сътрудничеството може да бъде в посока на иновативни решения и добри практики в сферата на пътното строителство и в пътната безопасност. Друга форма за разширяване на взаимодействието ни е намирането на формула за привличането на повече млади специалисти в пътната администрация особено в регионалните ни структури. За съжаление в последните години на пазара на труда се наблюдава значителен дефицит на кадри при завършилите висше образование със специалност инженер „Транспортно строителство“ със съответните специализации „Пътно строителство“, „Железопътно строителство“ и „Строителство на транспортни съоръжения“. Въпреки че това е една от най-важните за икономиката дейности, недостатъчен брой млади хора избират да учат и да се реализират в областта на транспортното строителство, което създава трудности пред работодателите с намирането на квалифицирани кадри. Недостигът на хора с тази специалност се отчита както от компаниите в строителния бранш, така и от администрацията. За преодоляването на създалата се негативна тенденция Агенцията работи активно и в партньорство с Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) за привличането и мотивирането на студенти, които да се обучават в сферата. През миналата учебна година в резултат в голяма степен и на дейността на АПИ е постигнато значително увеличаване на студентите в специалност „Транспортно строителство“ в УАСГ - приети са 54 младежи. Докато през изминалите години обучаващите се по тази специалност са средно около 30 души. Надявам се възходящата тенденция да се запази, защото и за администрацията, и за строителния бранш е важно да има знаещи и можещи млади специалисти.

 

На 3 април в. „Строител“ навърши 12 години. Какво ще пожелаете на Съвета на директорите и екипа на медията?

Пожелавам на всички Вас най-вече да сте здрави, защото това е най-важното, в професионален план – да пазите словото и буквите, защото написаното и построеното остава. Във всеки следващ брой на изданието вярвам, че ще има много и добри новини, защото се работи здраво на пътните обекти и напредъкът се вижда.

Реклама