Инж. Даниел Панов, председател на УС на НСОРБ и кмет на Велико Търново: НСОРБ работи активно за продължаване на възможността с публични ресурси да бъдат реновирани сгради

Инж. Панов, изтече една година под знака на пандемията от COVID-19. Как общините се справят с преодоляване на последствията от нея от една страна и с новите задачи, които предстоят?

Местните власти демонстрират здравословен консерватизъм в управлението на средствата, които са им поверени от гражданите. Анализът на местните данъци и такси, който Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) изготви, показва, че въпреки трудностите администрациите оптимизират вътрешните си резерви, но не вдигат данъци и такси. Данните от проучването показват, че по-голямата част от приходите на местно ниво се генерират от имотите в общинския център – 97% за налога върху недвижимите имоти и над 95% от такса „битови отпадъци“. Само 35% от общините увеличават ТБО за текущата 2021 г., но в същото време в други 20% се намаляват отделни ставки по видове имоти. Таксите със социален характер за деца покриват едва между 23 и 36% от реалните разходи по предоставянето на съответните услуги и местните власти дофинансират тези дейности.

Трябва да отбележим, че за 2021 г. общините разполагат с най-солидния бюджет от 12 г. насам и това е резултат не просто от успешните преговори по бюджета с Министерството на финансите. Следствие е и от реалното взаимодействие на местната власт с централните институции, което успяхме да постигнем, и заслугата за това е на НСОРБ.

15 млн. лв. за 2020 г. и два пъти повече за текущата година са на разположение на общините специално за прилагане на противоепидемичните мерки.

 

Като един от начините за справяне с последствията от пандемията се посочва националният План за възстановяване и устойчивост на България, който се очакваше да бъде внесен за разглеждане в ЕК до 30 април. НСОРБ излезе с позиция, в която настоя това да се случи в посочения срок. Каква е оценката на Сдружението за този стратегически документ?

УС на НСОРБ прие позиция по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) още в края на 2020 г. и сега ние препотвърдихме своите очаквания. Сред най-важните приоритети в документа за нас са на първо място интегрираната програма за енергийна ефективност (ЕЕ) на сградния фонд, която се предвижда да обхване както частни, така и обществени обекти, в това число и еднофамилни. НСОРБ работи активно за продължаване на възможността с публични ресурси да бъдат реновирани сгради и това се оценява високо от гражданите. По отношение на мерките, предвидени в ПВУ, Сдружението участва активно във всички обсъждания и съвместно с МРРБ работи по изготвянето на критериите за приоритизиране и процедурите за изпълнение на мерките. Въвеждането на мерки за ЕЕ е и компонент от Зелената сделка като част от усилията за намаляване на вредните емисии (Renovation Wave), затова и НСОРБ разглежда тези дейности не като „саниране“ и „стиропор“, а като комплекс от инвестиции, водещи до подобряване на съответния енергиен клас на сградите. Именно разбирайки сериозността, мащаба и спецификата на предстоящите инвестиции, НСОРБ подготвя и подписване на меморандуми за партньорство с браншови организации на специалистите в строителния процес - архитекти, инженери в инвестиционното проектиране, строители и др., за съвместна координация на усилията.

Друг важен за общините приоритет в Плана е програмата за строителство, довършване и реконструкция на водоснабдителните и канализационни системи, в това число и на пречиствателни станции за отпадни води, за агломерациите между 2000 и 10 000 е.ж. Ние настояваме ресурсът да бъде увеличен и да бъде разширен обхватът на инвестициите и те да включат и агломерациите между 2 и 5 хил. е.ж.;

От решаващо значение за продължаване на процеса за повишаване качеството на предоставяните публични услуги е да бъде използван предвиденият в ПВУ ресурс за дигитализация. Той е насочен както към общинските архиви, така и към изграждане на Единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и строителството.

Защо е важно Планът да бъде внесен. Ако страната ни успее да завърши преговорите с ЕК, съществува възможност до края на годината да бъде получен аванс в размер на 13% от планирания за България ресурс. На фона на общите трудности и допълнителните разходи, породени от пандемията, този свеж ресурс е особено важен.

 

Какви очаквате да бъдат резултатите от прилагането на Плана на регионално ниво?

Общините са участници в прякото изпълнение на инвестиции между 4,5 и 7 млрд. лв., заложени в Плана за възстановяване. В следващите 6 г. освен средствата по ПВУ предстои усвояването на значителен ресурс по новите оперативни програми, по линия на механизма REACT-EU, чрез национално финансиране и др. Общо по предварителни разчети над 15 млрд. лв. предстои да бъдат вложени на местно ниво и чрез общините. Това са сложни за подготовка и реализация проекти, които трябва да бъдат осъществявани в партньорство, а това не е лесна задача.

Именно за успешното реализиране на Плана за възстановяване НСОРБ разработи и комплекс от дейности, които Сдружението е готово да осъществява, за да подпомогне тези процеси. Ние можем да се ангажираме със създаване на бази данни за общинска и държавна публична и частна инфраструктура, обект на подкрепа по Плана. НСОРБ вече е в напреднал етап на обсъждане с МРРБ на механизма за приоритизация на обекти и проекти с бенефициенти или партньори общини. Имаме готовност да поемем значителна част от координацията с отговорните за администрирането на изпълнението на отделните програми, проекти и инициативи ведомства. Не на последно място НСОРБ е в състояние да предостави и техническа помощ на общините при разработване и реализация на проектите.

 

Всички общини изразяват своята категорична подкрепа за продължаването на програмата за ЕЕ. Нейното реализиране обаче среща и противници в публичното пространство. Как бих­те отговорили на негативните коментари и с какви доводи подкрепяте продължаването на програмата?

След края на първия етап на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС) НСОРБ оповести резултатите от проведеното от нас проучване сред обитателите на обновени домове. 95% от гражданите са удовлетворени не само от новата визия на блоковете си, но и от факта, че отчитат и намаляване на месечните комунални сметки. Именно затова от 2019 г. усилията на НСОРБ в значителна степен са насочени към намиране на механизми процесът по реновиране на сградите да продължи.

Важно е всички да си дадем сметка, че обектите, които се нуждаят от обновяване, не са малко. С годините тяхното техническо състояние се е променило и те отдавна не са безопасни.

Постигането на целите за намаляване използването на конвенционални горива преминава задължително през въвеждане на мерки за ЕЕ в построените сгради и въвеждане на изисквания за енергийна ефективност на новостроящите се.

Програмата за ЕЕ не само пряко подкрепя гражданите, но и бизнеса – освен строителния и редица сектори, свързани с него: енергийно обследване, изолационни материали, строителство, транспорт, логистика и др. Ползи има и за самите местни администрации – в реновираните сгради значително се намаляват разходите за енергия, а това са публични средства. Факт, който не е маловажен за всички нас, е и това, че обновяването е път към естетизация на средата на живот.

Очевидно сме били убедителни, защото програмата за ЕЕ не само бе заложена в Плана за възстановяване, но и бе подкрепена от цял комплекс мерки – за подмяна на уличното осветление и за строителство на експериментални системи за добив на зелен водород, за изграждане на соларни инсталации и др. Аз искам да благодаря на нашите партньори от Камарата на строителите в България (КСБ), които активно ни подпомагаха със своята експертиза в този процес. Заслугата е наша, обща и аз се надявам гражданите да оценят това след старта на програмата.

 

[caption id="" align="alignleft" width="800"] Програмата за енергийна ефективност в Националния план за възстановяване предвижда да обхване както частни, така и публични сгради[/caption]

Какви са разчетите от страна на НСОРБ по отношение на необходимите средства за енергийно обновяване на жилищните и публичните сгради? Какви очаквате да са резултатите от вложените суми в саниране, които се предвиждат в Плана за възстановяване и развитие?

Аз неведнъж съм казвал, че реновирането на сградите е инвестиция с многопосочен ефект. Строителството създава условия за работа на много съпътстващи отрасли, затова и ние го разглеждаме като един от ключовете към възстановяването на икономиката.

В Българската банка за развитие от 2016 г. са депозирани договори със сдружения на собствениците без осигурено финансиране за 2500 сгради. По наши разчети необходимите средства за тяхното саниране са близо 2 млрд. лв.

По време на предварителните разговори относно програмата с МРРБ НСОРБ обърна внимание на необходимостта от справедлив подход при изработването на прозрачни правила за разпределяне на ресурса така, че достъп до нея да имат равнопоставено всички общини, и изрази удовлетворение, че водеща роля за приоритизиране на обектите на местно ниво ще имат кметовете. Това ще дава възможност средствата да бъдат насочени именно към обекти, чието обновяване ще допринесе за цялостната визия за развитие на общините. Подчертахме и важността подборът на критерии да не стеснява фокуса на бъдещите инвестиции само към големите общински центрове, но да дава възможност и за включване на публични сгради в по-малки населени места.

За момента три компонента на Плана за възстановяване и устойчивост предвиждат ресурс за повишаване на ЕЕ:

– Първият компонент - финансиране на мерки за повишаване на енергийната ефективност в многофамилни жилищни сгради с клас на енергопотребление E, F и G, целящи постигане на минимум клас В. Индикативен ресурс: 1427 млн. лв.;

– Вторият компонент - финансиране на мерки за енергийно обновяване на държавни и общински сгради, в т.ч. обекти за административно обслужване, публични здания, предоставящи услуги в областта на културата и изкуството, и сгради за спорт, както и такива, собственост на Българската академия на науките. Заложеният ресурс тук е 384,4 млн. лв.;

– Третият компонент - финансиране на мерки за енергийно обновяване на сгради в сферата на производството, търговията и услугите. Индикативен ресурс от 282,2 млн. лв.

Подробно дискутирани бяха и критериите, свързани с подбора и приоритизирането на многофамилните жилищни обекти, които ще бъдат включени в програмата. На този етап имаме договореност те да бъдат подбирани от списъка с резервни проекти, подадени до момента както по НПЕЕМЖС, така и по ОП „Региони в растеж“, но водещият принцип ще бъде намалението на парникови газове, което ще бъде постигнато с инвестицията.

В рамките на програмата за първи път ще бъде дадена възможност за въвеждане на мерки за ЕЕ и в еднофамилни жилищни сгради. За момента визията е гражданите да не съфинансират санирането, извършвано по Плана за възстановяване. Новата „Програма за развитие на регионите 2021 – 2027” също предвижда средства за ЕЕ при 95% грантово финасиране.

Задължително изискване е след изпълнение на мерките за ЕЕ в публични сгради и в промишлени предприятия да се постигнат 30% спестяване на първична енергия за всеки обект.

Важно е да откроим и Програмата за финансиране на единични мерки за ЕЕ в еднофамилни и многофамилни сгради, които не са свързани към топлопреносни и газопреносни мрежи. Планът предвижда финансиране на два вида мерки за домакинствата:

 – Изграждане на слънчеви системи за битово горещо водоснабдяване. Максималният размер на безвъзмездното финансиране на отделно домакинство се предвижда да е 50% от стойността на системата, но не повече от 1265,50 лв., а за домакинство, което получава енергийни помощи – 100% от стойността на системата, но не повече от 2531 лв.;

– Строителство на фотоволтаични системи до 3 kW. Максималният размер на безвъзмездното финансиране на отделно домакинство се предвижда да е 50% от стойността на системата, но не повече от 3955,50 лв., а ако получава енергийни помощи – 100% от стойността на системата, но не повече от 7911 лв. Общият планиран ресурс е 32 млн. лв. с период на изпълнение 2021 - 2024 г.

В процес на създаване е и Национален фонд за декарбонизация, в който се залага да се акумулират спестени средства от приложените мерки за ЕЕ, както и ресурс от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. Фондът ще разполага с револвиращ ресурс след реализацията на Програмата за енергийна ефективност. Намеренията са по същия да се подкрепят проекти за ЕЕ до 2050 г. В рамките му ще се структурират 3 подфонда, единият от които ще е насочен към подкрепа на публичния сектор.

Към момента тази схема изглежда неособено ясно, но това е механизъм, който на практика ще даде възможност Програмата за енергийна ефективност да продължи за много по-дълъг период от време.

Сега е моментът да мислим за ЕЕ не само като за външно опаковане и боядисване. Защото от всичко, което казах, става ясно, че Планът за възстановяване предвижда финансиране за енергийно обследване, за технически паспорти на сградите, за разработване на инвестиционните проекти, за авторски и строителен надзор и за самите строителни дейности. Допустими са и мерки за въвеждане на слънчеви системи и термопомпи в жилищни сгради, които не са свързани към топлопреносни и газопреносни мрежи. За публичните сгради и СМР за ЕЕ и ВЕИ (вкл. енергоспестяващи мерки за достигане на енергиен клас А с оползотворяване на енергия от възобновяеми източници, въвеждане на системи за енергиен мониторинг и др.). Цялостно обновяване на уличното осветление е допустима дейност, изведена като отделна мярка. Освен това в Плана е предвидена инвестиционна подкрепа за подпомагане на пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз. Тази мярка засега е насочена към бизнеса, но общините проявяват също сериозен интерес, тъй като вече има две местни администрации, които прилагат технологии за производство на зелен водород за отоплителни нужди. В Червен бряг водород се използва в отоплителната система на средно училище, а в община Белене – за отопление на административната сграда.

 

Навлязохме в първата година от новия програмен период. Какви са предизвикателствата, които стоят пред местните власти?

Общото събрание на НСОРБ, проведено през февруари 2020 г., очерта основните приоритети пред работата на местната власт в средносрочен аспект: практическо прилагане на концепцията за новото интегрирано планиране на общинско и регионално равнище, ориентирана към постигането на комплексен ефект в различните сфери на обществения живот с използването на национален и европейски финансов ресурс; постигане на по-голяма финансова независимост на местните власти чрез усъвършенстване на механизмите за разпределение на субсидиите и промени в данъчното законодателство, които да обвържат икономическата активност на местно ниво с бюджетите на общините; ефективно прилагане на политиките за устойчиво развитие чрез усъвършенстване на системите за управление на отпадъците, внедряване на „зелени” политики, използване на съвременни технологични решения и енергоспестяващи технологии.

През последната година беше направена решителна стъпка към регионализация със сформираните Регионални съвети за развитие. Тези органи на управление предполагат взаимодействие в различни мащаби - надобщински и надобластни, с много заинтересовани страни с различни компетентности, интереси и опит.

Новата формула на регионално развитие обаче изисква и дълбока трансформация на централизирания начин на мислене в държавните институции, и партньорски подход към местните власти. Тя налага цялостна промяна в културата на взаимоотношенията между двете нива на управление и нов подход в работата на регионалните структури на държавната администрация.

 

[caption id="" align="alignleft" width="800"] През последната година е направена решителна стъпка към регионализация със сформираните Регионални съвети за развитие[/caption]

Към какви проекти се насочват общините за периода до 2027 г.? Как НСОРБ би могло да подкрепи кметовете, така че процесът от разработката до практическото изпълнение на проектите да бъде по-бърз, но и те да бъдат с необходимото качество?

През последните години общинските власти у нас все по-задълбочено работят по проблемите с намаляване на енергийната зависимост. При разработване на своите краткосрочни и средносрочни цели местната администрация се позиционира веднъж като потребител на енергия и насочва усилията си към мерки за намаляване на разходите и въздействието върху околната среда. От друга страна общината играе ролята на мотиватор, като със своя пример оказва влияние и върху гражданите. Усилията на администрациите са насочени не само към въвеждане на мерки за ЕЕ в публични и многофамилни жилищни сгради, но и към модернизация на градската транспортна система, изграждане на система от зарядни станции за електромобили, насърчаване на алтернативните начини на придвижване, обновяване на уличното осветление. В няколко общини вече се работи по въвеждане на система за енергиен мениджмънт.

В редица администрации програмите за ЕЕ предвиждат инвестиции в изграждане на мощности за добив на енергия от възобновяеми източници върху общински сгради.

Ключовата роля на общините е свързана с това смело да заемат своята лидерска позиция, да подкрепят иновациите, да информират и мотивират гражданите и да споделят опита си, за да станат постоянен проводник на добрите решения.

 

Един от проблемите, които винаги се извеждат на преден план, е състоянието на общинската пътна мрежа. Каква част от нея се нуждае от спешен или неотложен ремонт, така че да се подобри и пътната безопасност? А какви средства се предвиждат за тази дейност през 2021 г.?

Около 60% от общинските пътища или части от тях имат необходимост от ремонт или реконструкция. Това означава, че повече от половината или значителна площ от настилката на тази инфраструктура е повредена, с образувани коловози и деформации. Общата дължина (на база представилите информация 260 общини) с необходимост от ремонт/реконструкция е 11 250 км, а над 380 съоръжения (в т.ч. мостове, пътни надлези и подлези, водостоци) са в лошо състояние, част от тях в аварийно, и едва 86 в отлично.

По предварителни разчети, на базата на посочените в Стратегията за развитие на пътната инфраструктура в Република България за периода 2016 - 2022 г. единични цени на км път, за ремонт и поддръжка са необходими около 5,3 млрд. лв. за възстановяване на нормалното експлоатационно състояние на общинската мрежа. Очевидно този ресурс не може да бъде осигурен чрез ръст на целевата субсидия за капиталови разходи, нито чрез допълнителни трансфери с ПМС текущо през годината. Европейският ресурс също не е решение – за информация, със средства от Програмата за развитие на селските райони от 2007 г. до сега са реконструирани едва 902 км.

Поради тази причина НСОРБ предложи създаване на Национална програма „Общински пътища“ с годишен бюджет от 300 млн. лв., осигурени от държавния бюджет, която да се администрира от МРРБ. Надяваме се с новия състав на Министерския съвет да продължим преговорите по създаването на тази програма.

 

Като приоритет и от страна на държавната власт, но и от страна на местната власт винаги се посочва децентрализацията. Докъде стигна процесът, какви действия ще се предприемат от НСОРБ в тази посока и какви ще бъдат препоръките на Сдружението към централната власт?

По инициатива на НСОРБ след близо 5-годишно прекъсване беше възстановена дейността на Съвета по децентрализация на държавното управление. В процес на актуализация е Стратегията за децентрализация 2016 - 2025 г., подготвя се нова програма за нейното изпълнение през следващите пет години и се обсъждат предложения за промени в постановлението, което регламентира работата на Съвета по децентрализация на държавното управление. Документите се изработват от Междуведомствена работна група с участието на НСОРБ.

Защо децентрализацията във всичките й измерения е важна за нас? Защото правилото за ефективното решаване на проблемите е то да се случва там, където те възникват. Защото местните власти са тези, които познават добре средата и конкретните потребности на местната общност. Това е начинът значително да бъдат оптимизирани както разходите, така и сроковете за решаване на проблемите.

Днес около 60% от местните бюджети се формират от средства, които само счетоводно се обслужват от общините. Те са целево насочени за финансиране на делегираните от държавата дейности. Казано по друг начин, това означава, че администрациите имат свобода при вземане само на 40% от решенията за местните си политики на база на своите потребности. За нас е важно да разширим тези възможности, за да разгърнем и периметъра на самостоятелни решения на общините, продиктувани от конкретните нужди на гражданите.

Важно е да уточним, че общините не искат да изземват чужди правомощия. Ние настояваме тези правомощия, които ни се възлагат, да са обвързани с необходимите ресурси – човешки, технически, финансови, за тяхното реализиране.

 

Последната година изведе на преден план необходимостта от дигитализиране на процесите, които протичат в общините. На какво ниво е дигитализацията според оценките на Сдружението и какво ще се предприеме в тази посока през 2021?

От решаващо значение за продължаване на процеса за повишаване качеството на предоставяните публични услуги е да бъде използван предвиденият в Плана за възстановяване и устойчивост ресурс за дигитализация на общинските архиви. Предвижда се той да бъде насочен към цифровизация на регистрите на населението, които се съхраняват в общините от 1890 г. до днес. Този проект ще улесни предоставянето на услуги по гражданското състояние и е стъпка в подкрепа на усилията за предоставяне на електронно административно обслужване. Сериозен принос в тази посока ще има и предвидената за изграждане и развитие Единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството.

В областта на устройството на територията със заповеди на министъра на регионалното развитие и благоустройството през 2020 г. бяха създадени Националната работна група за въвеждане на строително-информационното моделиране за целия жизнен цикъл на строежите и Междуведомствената работна група за изработване на Пътна карта и Техническо задание за изграждане на Единна електронна система за устройствено планиране, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителство. През изминалата година бяха проведени дистанционни заседания на двете работни групи с участието на експерти от НСОРБ и общините. Посоката, в която се върви, е дигитализация на инвестиционния процес, създаване на общи информационни масиви, регламентиране на електронни формати и стандарти за предаване на инвестиционните проекти.

Друг аспект на дигитализацията е т.нар. Строителен информационен модел (BIM). Предстои да се разработи пътна карта за въвеждането му в България. Участвахме в проучване на изпълнителя на проекта на МРРБ „Подготовка и стартиране на цифрова реформа на българския строителен сектор“. Считаме, че процесът по дигитализация в отрасъла е в началото на своето развитие, като първоначално двигателят следва да бъдат проектантите и бизнесът, след което да се въведе като държавна политика. Предимствата на въвеждането на такъв тип моделиране са по-лесното проследяване на строителния процес и по-прецизното възлагане на изпълнението. Позицията, която отстояваме, е, че е необходимо широко представяне на съдържанието на BIM с демонстрационни модели, провеждане на обучения, както и последващо осигуряване на нужните средства от държавата за закупуване на техническо оборудване, всички необходими програми, както и за обучението на всички служители от общинските администрации за използването им.

Ние считаме, че следва да се въведе ред и условия за обмен на информация и документи между общините и компетентните институции, както и да бъде предвидено надграждането на заложените за създаване системи с Електронна система за подаване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж като следваща логична стъпка в посока намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса.

 

Инж. Панов, предстои провеждането на Общо събрание на НСОРБ, по време на което ще бъдат начертани политиките и задачите за следващата година. Какви са основните приоритети за 2021 г.?

Основна задача е подкрепата за общините в успешното приключване на програмен период 2014 - 2020. Вторият програмен период разгърна потенциала на местните власти да работят по сложни проекти. Предстои комплексният подход да бъде транспониран в цялостното планиране на общинско и регионално равнище. Трябва да се разработи и пакет от предложения за намаляване на административната тежест и оптимизиране на процедурите по отчитане и верификация на плащанията по общински европейски проекти, както и трайно решаване на проблема с налаганите финансови корекции.

Приключва процесът по подготовка на основните стратегически документи за новия програмен период 2021 – 2027 г. и осигуряване на максимален ресурс за оптимален пакет от мерки в полза на общините. В краткосрочен план тази задача стои и по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост и другите финансови инструменти.

НСОРБ предстои да се позиционира като основната структура, която ще оказва съдействие на представителите на общините и Регионалните съвети за развитие за изпълнение на ролята и функциите им по реализацията на Интегрирания териториален подход.

Въвеждането на нови механизми в процеса на управление на отпадъците е от ключово значение за адаптирането на българските общини към постигане на съответствие с изискванията на амбициозния „зелен” преход и политиките на ЕС за развитието на Съюза. В този процес НСОРБ ще е източник на информация и добри практики, анализатор на проблемите и възможностите за тяхното преодоляване, посредник към добрите примери и възможности за експертно развитие на общинските служители в сектора. НСОРБ е и ключовият посредник в комуникацията с институциите в процеса на формиране на нормативната рамка.

Очакваме стабилна публична среда, за да структурираме с различните институции такива взаимоотношения, които да продължат без сътресения практиката на диалог и взаимно зачитане и да надградят постигнатото през последните години.

Пандемията поставя и друго важно предизвикателство пред дейността на НСОРБ – поетапното налагане на дигиталните и дистанционни формати във всички аспекти от функционирането на организацията. В сферата на международните контакти на НСОРБ новите условия диктуват по-голяма гъвкавост и развитие на представителите на местната власт в различните формати на умения за ефективна комуникация и вписване на националните и регионални приоритети в общоевропейския контекст.

Не на последно място 2021 г. е юбилейна за НСОРБ. Сдружението ни отбелязва своята 25-а годишнина и разширяването на партньорствата и влиянието на организацията остава важен приоритет за нас.

 

По време на Общото събрание се предвижда и подписване на Споразумение за сътрудничество между КСБ и НСОРБ.

В следващите близо 10 г. ни предстои да пренастроим своето мислене. В публичния сектор се надявам, че няма да говорим за недостиг на средства, а за успешно инвестиране на значителен обществен ресурс. Това е наша съвместна отговорност – да го направим умно, далновидно и качествено. Ако трябва да бъда откровен, през последните години ние вече успешно взаимодействаме с КСБ. Смятаме, че е време да официализираме нашето партньорство с Камарата на строителите и да създадем условия за неговото задълбочаване и осмисляне по начин, който да съответства на предизвикателствата на бъдещето. Уверен съм, че успехът ще ни съпътства!

 

Благодаря Ви за това интервю. Поздравления за годишнината и пожелания за много нови успехи от екипа на в. „Строител“!

Реклама