Интервю

Проф. д-р инж. Иван Марков, ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия: Всеки от нас посвоему носи 24 май в сърцето си

Темите, по които продължаваме да работим с КСБ, са дигитализацията и липсата на кадри в бранша

Проф. Марков, традиционно сте наш гост в седмицата, в която отбелязваме 24 май - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. За какво трябва да се замислим на този празник? Ценим ли достатъчно делото на светите братя Кирил и Методий?

Първо искам да честитя на всички светлия празник 24 май, забележителен ден, в който ние честваме буквите си, българската култура, изкуствата и науката ни. Всичко, което е предназначено, помага и служи за духовното израстване на хората. Може би ние сме единствената държава, която има празник за своята азбука и знае нейните създатели. Това е гордост за всеки българин.

Ролята на 24 май не е намаляла, а напротив - става все по-голяма. Понякога няма помпозни мероприятия или внушителни тържества, но това не означава, че Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е по-малко значим за нас. Причината е, че всички сме възпитани от малки да ценим този празник и да почитаме делото на светите братя Кирил и Методий, както и да уважаваме и да сме признателни към всички, които са дали своя принос към образованието. Към учителите, дейците на културата в разнообразните й области, към научната общност. Всеки от нас посвоему носи 24 май в сърцето си.

 

В края на април дадохте старт на дългоочаквания мащабен ремонт на сградите на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Разкажете ни повече за него, какво предстои?

Дейностите се реализират по проект „Подобряване и модернизация на образователната инфраструктура на УАСГ“ по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“. Стойността му е 3,08 млн. лв. Реално ние дадохме неговото начало през ноември м.г., когато подписахме договора с изпълнителя. Тъй като обществената поръчка е възложена на инженеринг, за изминалите близо пет месеца се направи проектирането и утвърждаването на инвестиционните намерения от всички институции, които по закон трябва да вземат отношение. Осъществихме и необходимата техническа и логистична подготовка. В края на април проведохме информационното събитие по случай старта на проекта, а на 25 май започнаха същинските строително-монтажни работи. Те се осъществяват с ускорени темпове, за да можем да завършим проекта в срок, който е януари 2022 г.

Заложени са ремонт на Блок 11 - Западно крило (Ректорат), и на Централната научноизследователска лаборатория за хидравлични изследвания, преустройство и обновяване на физкултурния салон, подобряване на прилежащото дворно пространство към обектите на интервенция. Предвидена е и доставка, и монтаж на оборудване за нуждите на образователния процес. Ще осигурим изключително модерни сървъри, с които ще подобрим интернет връзката в университета, тя е от изключително значение за работата ни. По проекта ще се изпълнят и мерки за повишаване на енергийната ефективност, с които ще постигнем клас А. През годините сме реализирали различни проекти за ЕЕ и с настоящите ще завършим напълно цикъла на енергийно обновяване.

 

С какви средства разполага УАСГ по програмата на МОН за модернизация на сгради от образователната инфраструктура? Кога ще се реализират инвестициите?

През миналата година правителството ни отпусна приблизително 11 млн. лв. Парите са предназначени за ремонт на две наши общежития – блокове 61 и 35. Те наистина се нуждаят от основно обновяване, защото дълги години в тях не са правени инвестиции за СМР. Причината е, че УАСГ не е разполагал с необходимия ресурс, а държавата не ни е оказвала финансова помощ. След като сега ни се осигуриха нужните средства, провеждаме търговете за изпълнители на строително-монтажните работи.

Има още няколко сгради на УАСГ, които се нуждаят от обновяване. Но останалите обекти са в малко по-добро състояние, тъй като ние периодично според възможностите си ремонтираме със собствени средства част от блоковете си. Имаме намерение да модернизираме и тях при наличен финансов ресурс.

 

В партньорство със СУ „Св. Климент Охридски“ изпълнявате два проекта по „ОПНОИР 2014 – 2020“ – за създаване на център за изграждане и развитие на върхови постижения и „Чисти технологии за устойчива околна среда – води, отпадъци, енергия за кръгова икономика“. Какъв е напредъкът по тях?

И по двата УАСГ е партньорът, а водещ е Софийският университет. По проекта за Център за върхови постижения „Наследство БГ“ отговаряме за изследване на паметници на културата и реставрация, неща, които са от нашата компетентност. Подготвяме и лаборатория, която да е фокусирана върху тези въпроси – реставрация и проучване на архитектурни паметници. Съвсем скоро приключихме с обществената поръчка за СМР за ремонта на избраните помещения за лабораторията и за оборудването й. Тя ще разполага с доста съвременна измервателна и изпитвателна апаратура. Остана ни да приключим само още една обществена поръчка, както казах, другата я проведохме и вече сме в процес на доставка на оборудването. Изпълнението на този проект върви ритмично. В началото имаше забавяне, но то беше преодоляно.

По другия „Чисти технологии за устойчива околна среда – води, отпадъци, енергия за кръгова икономика“ работим в областта на водите, по-конкретно по пречистването им. Ремонтирахме и оборудвахме лаборатория, в която се разглеждат проблеми, свързани с водите. Продължава закупуването и инсталирането на нужната техника за изследвания на материали, на отпадъци и т.н. И този проект върви добре, като в рамките му колегите осъществяват и планирана научноизследователска работа, която редовно отчитат в заложените срокове.

 

[caption id="" align="alignleft" width="788"] В края на април се проведе информационно събитие по случай началото на проекта за мащабния ремонт в сградите на УАСГ[/caption]

През миналата година започнахте да си партнирате със „София Тех Парк” за създаване на център за сеизмично инженерство.

Да, по този проект работим съвместно със „София Тех Парк”, както и с Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН. Причината е, че не успяхме да получим финансиране за центъра за сеизмично инженерство по европейските програми, и сега търсим необходимите средства, които частично сме осигурили от Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020 - 2027 г. Те обаче са крайно недостатъчни, ще ни стигнат само да подготвим кандидатстването си в следващи етапи по различни програми на Европейския съюз. В процес на проектиране на сградата сме, макар да не сме уточнили още мястото й, както и на избора на необходимата апаратура за извършването на лабораторни изследвания.

 

Какви ще са възможностите за финансиране на проекти на УАСГ през новия програмен период 2021 – 2027 г.? Имате ли готовност да кандидатствате при одобряване на програми на ЕС?

Все още нямаме яснота, тъй като не е обявена конкретика за възможните проекти в научната сфера, а по-скоро знаем основните стратегически направления. На този етап парите в националния План за възстановяване и устойчивост са разпределени по области в четирите стълба - Иновативна България, Зелена България, Свързана България и Справедлива България. Вероятно във времето ще намерим своето място да реализираме проекти в някои от тези стратегически направления. По Зелена България със сигурност ще успеем да се включим.

Имаме частична проектна готовност, но бързо ще я приведем в пълна.

 

Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството е арх. Виолета Комитова, която е дългогодишен преподавател в УАСГ. Как ще коментирате това признание за кадрите на университета?

Половината кадри на Министерството на регионалното развитие и благоустройството са възпитаници на нашия университет поради особеното положение на УАСГ в отрасъл „Строителство“. Не са много висшите училища, в които се обучават и подготвят специалисти за сектора, а ние сме сред предпочитаните. Арх. Комитова не само е завършила Университета по архитектура, строителство и геодезия, но е избрала да остане и да преподава при нас, което наистина е повод за гордост.

 

Успешно ли приключва учебната година, която премина в пандемична обстановка?

Ще припомня, че когато през 2020 г. трябваше да преминем към електронна форма на обучение, срещнахме неимоверни трудности, защото не бяхме подготвени. Пандемията ни изненада, но се справихме. През септември м.г., когато обучението отново беше присъствено, ръководството на УАСГ започна сериозна подготовка за ситуация, в която отново ще възникне необходимостта да превключим в онлайн форма на обучение.Това даде своите резултати, защото в момента, в който се въвеждаха ограничения, ние реагирахме скоростно и осигурявахме учебния процес. Преодоляхме всички проблеми и дефицити в образователната система през изминалата година и я приключваме в срок, т.е. няма да има удължаване.

Една част от практическите занятия ги провеждаме присъствено, което е много важно за нашите възпитаници. Като цяло вървим в един нормален ритъм и приключваме успешно учебната година.

 

Какви знания показват студентите?

Категорично се представят на същото ниво, няма разлика в оценките им в сравнение с предишни години, когато нямаше пандемия. Естествено някои показват по-добри резултати, други по-лоши. Това е нормално.

Държа да подчертая, че изпитите в УАСГ се провеждат присъствено, така че не можем да кажем, че компютърът е помогнал на някого под една или друга форма. Разбира се, ние никога не подозираме, че някой си служи с измама, не е в стила ни. Но присъствено можем да проверим по-задълбочено и обективно знанията на нашите студенти.

 

Кандидатстудентската кампания през миналата година премина в пандемична обстановка. Отрази ли се това на броя на приетите студенти и какви са очакванията Ви за предстоящата?

Нямаше отрицателен ефект, дори имахме леко завишение на приема през 2020 г. в сравнение с 2019 г., но то беше незначително. Може би най-сериозно повишение отчетохме в специалност „Хидростроителство“, където бяхме стигнали до 0 студенти. Увеличи се и бройката на приетите в „Транспортно строителство“. При останалите специалности няма разлика спрямо предходните години.

За настоящата кандидатстудентска кампания не очаквам сериозни промени. Изпитите ще се проведат присъствено, като ще се погрижим да се спазват ограничителните мерки.

 

Възобновихте ли работата по програма „Еразъм“?

Официално тя не е спирала, но реализираме дейности по нея в много по-малък обем, тъй като тя е свързана с преминаване на граници, спазване на различни ограничения на отделните държави за влизане.

 

Какви други събития предстоят пред УАСГ до края на годината – научни форуми, инициативи, свързани с международната дейност на висшето училище? Планирали ли сте присъствени мероприятия, или ще заложите на интернет и новите технологии?

Вече проведохме няколко събития онлайн. Но малко забавихме традиционната международна конференция на УАСГ, на която представяме научни постижения. Обикновено я организираме февруари-март. Скоро ще се състои, като ще бъде неприсъствена. Вече свикнахме с тази форма на контакт, така че няма да е проблем за никого.

Надеждите ни са, че през есента на 2022 г. пандемията ще е отшумяла и ще можем да направим присъствено международната си научна конференция, а другите ни инициативи - според обстоятелствата. Тоест ще бъдем гъвкави.

За международната ни дейност мога да кажа, че позамря. Няма как да осъществяваме ефективни контакти, да посрещаме и изпращаме експерти. Едно пътуване за три дни може да доведе до 20 - 30 дни карантина. Отложиха се редица срещи, включително и мои, най-важната от които бе свързана с инициативата „Един пояс, един път“.

 

Промени ли се по някакъв начин сътрудничеството между УАСГ и Камарата на строителите в България (КСБ) в пандемията?

Категорично не, контактите ни продължават да са изключително топли и чести. Заедно сме провеждали не само онлайн срещи, но и регулярни присъствени при спазване на всички противоепидемични мерки. Наистина имаме много добро сътрудничество с Камарата на строителите в България. И не го казвам, защото давам интервю пред в. „Строител“. Просто си е факт.

Темите, по които продължаваме да работим с КСБ, са дигитализацията и липсата на кадри в бранша – проблем, който се задълбочава. Нека да е ясно, че дигитализацията е доста продължителен процес, тя няма да се случи изведнъж, това не е еднократен акт, тоест ще трябва да извървим различни стъпки, което реално сега правим. Няма начин и всичко да бъде дигитализирано. Компютърът не може да замени човека в много от дейностите му, а най-вече в компетентностите му. С КСБ си взаимодействаме и по изследователски въпроси.

 

През април вестник „Строител“ навърши 12 години. Какво ще пожелаете на изданието и на читателите му?

Поздравът ми към вестник „Строител“ е всичко, което съм пожелал на изданието за неговата 10-а годишнина, но умножено по две. С умиление си спомням за прекрасното тържество на изданието за неговия юбилей през 2019 г.

 

При предишното ни интервю казахте, че най-голямото Ви желание е в началото на учебната година УАСГ да посрещне новите строителни попълнения за бранша на традиционната официална церемония в аула „Максима“. За същото ли копнеете и сега?

През 2020 г. успяхме да направим присъствено мероприятие, скромно откриване с 30% запълняемост. За разлика от другите години на него събрахме само първокурсниците. Слава Богу, нашата аула „Максима“ е достатъчно голяма, за да организираме събитието така, че да бъде напълно безопасно.

А на въпроса мога да отговоря така: за какво друго да мечтае един преподавател, освен да види младите хора, попълненията на университета, да пристъпят прага му. Именно това крепи надеждата му и му дава увереност, че нещата продължават въпреки обстоятелствата, защото както е известно: най-важният капитал е човекът. Без него нищо не може да стане. Така че винаги копнея и очаквам това събитие.

Реклама