Интервю

Арх. Любомир Георгиев, директор на ОП „Софияплан“: Очаквам подготовката на Програма за София да приключи през септември

С Камарата на строителите можем да обсъждаме заедно идеите за актуализацията на ОУП

Арх. Георгиев, участвахте в семинара на ОП на КСБ – София, в Правец, където представихте работата по заданието за изменение на Общия устройствен план (ОУП) на Столичната община. Бихте ли казали на каква база се изготвят промените в ОУП, какви са данните, с които правите разработката?

Базата ни е вече няколкогодишната работа, която извършваме по събирането на данни и провеждането на анализ, на формирането на предложения към общинското ръководство, основаващи се на получената информация. Данните, с които работим, са с различно ниво на детайл, териториален мащаб и актуалност. Визуализацията на част от информацията, която сме събрали, е вече достъпна на интерактивната карта ge.sofiaplan.bg.

Важно е да подчертая, че ние още формално не сме започнали да работим по заданието за изменение. Сегашната ни дейност може да се опише като постоянен анализ на качествата на средата и извеждане на знание относно необходимите промени в нея.

 

Бихте ли разказали каква е концепцията, която ще залегне в бъдещото изменение на ОУП?

Тепърва ще трябва да дефинираме целите на заданието. Разбира се, имаме някаква идея, но ще можем да предложим нещо едва след като тя е добре обоснована. Отсега искам да кажа, че амбицията ни е ОУП да бъде не просто план, който се прилага, когато намерим за добре и в произволна последователност. Общият устройствен план трябва да описва логически свързана система от действия в пространството. И да включва оценка на това с какви ресурси ще можем да го осъществим, което ще ни позволи значително по-добро управление на територията и постигане на много по-високо качество на средата.

Смятаме също така, че ОУП трябва да се впише в XXI век и при неговото създаване, мониторинг и актуализация да бъдат използвани в максимална степен съвременните технологии. А те вече са такива, че ни позволяват да съберем детайлното и специфичното с общото и голямото в една цялостна информационна система. И в този смисъл цялата логика на планиране, разделена на мащаби, мисля, че може да бъде преосмислена така, че плановете да не са замръзнало пожелание за едно евентуално бъдеще, а да са работещ инструмент за управление на пространството и постигането на по-качествен живот.

 

[caption id="" align="alignleft" width="788"] Арх. Георгиев взе участие в семинара на ОП на КСБ – София, в Правец, където представи работата по заданието за изменение на Общия устройствен план на Столичната община[/caption]

По какъв начин ще се изменят правилата в столицата по отношение на развитието на транспортната, образователната, екологичната и ВиК инфраструктурата?

Според екипа ни е важно качествата на средата, отчасти определени от наличието на инфраструктура, да бъдат директно обвързвани с възможните или даже необходимите действия във всяка една част на града. Наличието на инфраструктура прави възможно съществуването на обслужвани сгради, но и обратното – нейната липса трябва да прави строителството по-трудно, а понякога и невъзможно.

Не мислим, че трябва да се прави нещо различно по отношение на планирането на самата инфраструктура – има достатъчно добър местен опит в тази посока, има и немалко норми.

 

Какъв ще е механизмът, по който местната власт ще насочва инвестиции в определени територии на Столичната община?

Говорим както за публични, така и за частни вложения. Необходимо е значително да се подобри обективността при разпределянето на обществените средства, най-вече защото бюджетът на СО, дори бидейки 1,9 млрд. лева, не стига за всички неща, които има нужда да се осъществят. Също така общината трябва да насочва частните средства, докато в момента тя се опитва да ги следва, и то не много успешно. Както публичните, така и частните инвестиции трябва да подпомагат постигането на целите на града.

Механизмът за направляване на вложенията е важно да се базира на детайлен, постоянен и актуален анализ на територията. Тоест на знанието къде са дефицитите, колко интензивни и тежки са те, колко наслагване на проблеми има, но и какви са положителните тенденции и силните страни на всяка една част на територията. В ОП „Софияплан“ смятаме, че тази информация трябва да е публична. Знаейки всички тези неща, общинското ръководство ще може да насочва целесъобразно както публичните, така и частните инвестиции. Но също така гражданите, инвеститорите и строителите ще могат да вземат по-информирани решения. Общината може да направлява частните инвестиции чрез пакет от мерки – както стимули, така и ограничения – в сферата на разрешителните, на местните данъци и такси, на публично-частното партньорство.

 

Друг изключително важен проект, по който работите, е Програма за София. Кои са основните етапи, през които остава да преминете, за да стане този документ факт - какво е свършено дотук и какво предстои? Кога трябва да е готов?

Голяма част от работата вече е изпълнена и вървим към формулирането на пълния документ на Програмата. Дейностите по нея започнахме преди година. Много време отделихме на анализите, които обхващат различните сфери от живота в Столичната община. Винаги когато е възможно, целенасочено привързвахме информацията към т.нар. градоустройствени единици (местности, квартали, населени места). По този начин придобихме детайлна картина за състоянието на всяка част на София. На база на тези задълбочени проучвания определихме зоните, в които има нужда от най-много действия.

След това работихме по извеждането на дългосрочните цели на Визия за София за по-краткия период 2021 - 2027 г., през който ще действа Програмата. И в края на юни приключихме с публичните консултации, чрез които получихме много предложения за проекти. Всичко това ни позволи да формулираме поредица от мерки, които имат за цел да доведат до действия на точното място с правилните инструменти. Цялата информация е налична на страницата на проекта – sofiaplan.bg/portfolio/programofsofia.

В момента работим по оценката на мерките и тяхното остойностяване. Предстои да поискаме и становището на Регионалната инспекция по околната среда и водите дали е необходима екологична оценка. Очаквам целият процес да приключи през септември, а октомври документът да бъден внесен в Столичния общински съвет.

Всичко ни отне повече от очакваното време, от една страна, заради детайла на анализ, който постигнахме, а от друга – са усилията, които полагаме, за да формулираме мерки, които имат капацитета да постигнат интегриран ефект. Тоест с по-малко ресурси да постигнем повече.

 

А на базата на какви признаци територията на столицата се разделя на зоните, в които ще има интервенция в периода 2021 - 2027 г.?

Екипът се води от това колко е близо или далеч от целите на Визия за София всяка част от територията на общината. Използвали сме над 200 индикатора, които от своя страна покриват разнообразни аспекти на средата, имащи териториално изражение. Такива са например „брой жители на всеки квартал, необслужени от паркове и градини“, „дял на потенциално замърсени почви“, „уязвимост от топлинни вълни“, „процент ослънчаване на жилищата“, „годишно потребление на енергия“, „концентрация на население на възраст над 15 години, което получава социални помощи“, „концентрация на обслужващи обекти, свързани със здравето (аптеки, оптики, лаборатории)“, „гъстота на цялата улична мрежа“, „дял от водопроводната мрежа, изграден от етернитови тръби“, и много други.

 

Провеждате поредица от срещи с гражданите, живеещи в зоните, които ще бъдат обект на интервенция. Какви са въпросите, които хората поставят? Според тях какви проекти трябва да се реализират и доколко виждането им съвпада с това на екипа на „Софияплан“?

Програма за София трябва да определи мерки, а не конкретни проекти. Хората и бизнесът обаче предлагат по-скоро проекти. Което е и очаквано. Наша работа е да групираме и обвържем тези проекти в смислени мерки.

Предложенията, които получаваме, в огромна степен потвърждават резултатите от нашите анализи и замислените от нас мерки. И тези идеи за проекти, както и мерките са различни спрямо конкретните територии. Именно затова правихме тези детайлни териториални анализи. Например част от мерките за центъра на града са по темата опазване на културното наследство и поддръжката на сгради културна ценност. По същата тема получихме и немалко коментари и мнения – за промени в наредби и правилници, за финансови механизми, за прилагане на правилата. В друга ситуация – новите южни квартали на София – бяхме идентифицирали качеството на градската среда като основен проблем, по който също получихме много идеи – начини за прилагане на регулацията, публично-частно партньорство и т.н. Тоест мога да споделя, че в голямата си част коментарите, които получихме, потвърждават нашите заключения и подкрепят мерките, които ще предложим. Но нека все пак е ясно, че Програма за София е инструмент със своите ограничения и не може да се очаква да реши проблемите във всички сфери и навсякъде.

 

Освен по тези стратегически за бъдещото развитие на Столичната община документи, какви са проектите, по които работите в момента?

Не са малко, почти всички са описани на нашата интернет страница, https://sofiaplan.bg/projects/. Ще насоча вниманието на читателите към следните: обновяването на Централната минерална баня в София, Зеления ринг, анализ и прогнози за енергийното развитие на общината, картиране и оценка на екосистемните услуги. (Виж каретата.)

 

Как ОП „Софияплан“ може да си сътрудничи с КСБ и с нейната най-голяма структура в столицата?

С Камарата на строителите можем да обсъждаме заедно идеите за актуализацията на Общия устройствен план. Много е важно целите, които задава ОУП, да са разбрани, а ако може - и споделени от повече организации. Частните инвестиции са основният инструмент за реализация на голяма част от един устройствен план и ще е по-продуктивно, ако планираме в синхрон.


 

Северното и източното крило на Централната минерална баня ще станат термален комплекс

 

Северното и източното крило на сградата на Централната минерална баня да станат термален комплекс, използващ оптимално наличната минерална вода. Това предвижда Планът за обновяване на зданието, който е внесен за разглеждане в Столичния общински съвет. Според документа новата интерпретация на старата функция може да съжителства продуктивно с вече популярния Регионален исторически музей – двете части на сградата могат да се допълват.

Привеждането на зданието във вид, в който може да изпълнява функцията на балнеоцентър, ще се финансира от Столичната община. Най-подходящият инструмент за целта е Фондът за устойчиви градове, тъй като потенциалното безвъзмездно финансиране за сграда, паметник на културата като тази, възлиза на 50%.

За управлението на бъдещата функция на банята ще се търсят и външни партньори - оператори на обекта. Преди избора на партньор Столичната община ще извърши пазарно проучване. Подготвителната работа е показала, че интерес има. Предстои провеждането на архитeктурен конкурс, както и да бъде съставен план за управление на сградата, която е недвижима културна ценност. Общината планира да работи в координация с избрания външен партньор, както и с по-широката общественост за осъществяването на предложения план за действие.

 

 


 

Представиха трасето на първата отсечка от Зеления ринг

 

„Зелена линия София” е инициатива за адаптирането на изоставени пространства и неизползвани жп линии в нова инфраструктура, която да свърже градската среда. Целта е да се създаде линеен парк по протежението на старите жп трасета, съществуващите и бъдещи вело- и паркови алеи около центъра на София. Ще се оформят 32 км зелена магистрала, която обвързва централните и периферните квартали, големите паркове и градини, както и множество обекти на културата и спорта.

Столичната община планира реализацията да започне с изграждането нa вeлoaлeя oт BTУ „Toдop Kaблeшкoв“ дo гapa „Пиoнep“, за която вече е приет Подробен устройствен план. Проектът за следващата фаза от реализацията на ринга - продължението на тази отсечка в посока север - беше публично представен пред жителите на район „Слатина“. Предлага се трасето да се изпълни по западния бряг на река Слатинска. Реализацията му като част от Зеления ринг ще има многостранен позитивен ефект върху 17 585 жители, или 24% от населението на район „Слатина“. Трасето значително ще подобри свързаността както в рамките на кв. „Христо Смирненски“, така и между квартала и други части от София. Освен това отсечката ще даде възможност за обвързване на тази част от Зеления ринг с мрежата на масовия градски транспорт.

Паркът ще създаде и привлекателна и здравословна среда за живеещите и работещите в квартала, като трансформира част от река Слатинска от чисто инженерна в рекреационна и екологична инфраструктура.

Реклама