Закон за София? Няма логика в това – и другите градове ще поискат

Прочетена: 13

Арх. Петър Диков е роден на 19 септември 1953 г. Висшето си образование получава във ВИАС в периода 1973–1978 г. Започва кариерата си като проектант в Комплексния научноизследователски и проектантски институт по териториално устройство, градоустройство и архитектура, където по-късно става научен сътрудник и ръководител на ателие. Работи в Националния център по териториално и селищно устройство, в Националния център по териториално развитие и жилищна политика и Националния център по териториално развитие. От 2006 г. е главен архитект на Столичната община.

Арх. Диков, наскоро Столичният общински съвет гласува София да кандидатства по схема от Оперативна програма „Регионално развитие” за изграждане на жилищни сгради за маргинализирани групи от населението. Къде предвиждате тяхното строителство и каква ще е концепцията?
Проектът е по Оперативна програма „Регионално развитие”, чието финансово изражение е 16 млн. лв. Към днешна дата се прави първоначална класация на предложенията. Общините участват с проекти, от които екип на министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев ще отсее няколко.

На какъв принцип?
Екипът ще определи кои трябва да преработят проектите си, за да могат да кандидатстват пред Министерството на регионалното развитие за финансиране. Определен е максимален обем на финансиране до 5 млн. лв. за община. Това не означава, че ще получим точно толкова, а горната граница, на която може да се разчита. Когато се водеха разговорите, настоявах проектите да бъдат два или три на територията на цялата страна, за да може да се случи наистина нещо съществено. Иначе има опасност да повторим и потретим това, което се прави вече повече от двайсет години. Дават се едни пари, усвояват се и най-накрая резултатът е никакъв. Надявам се комисията, която ще преценява, да се съобрази с предишния опит и да не допусне това да случи отново.

Кой е първият проект за София?
Специално за София за първи проект сме избрали кв. „Филиповци”. Там имаме общински терени и проектна готовност. Подготвили сме първоначално проектите за три блока и за около трийсет къщи. Засега те са на идейно ниво, предстои да се разработят технически. Но това е част от доста по-мащабен проект, който предвижда саниране на почти цялата територия на кв. „Филиповци”. Ще бъдат построени нови сгради, вкл. детска градина, а строителството на училището ще бъде довършено. Ще се изгради необходимата инфраструктура и ще бъдат определени площадки за развитие на производство.
Нашето предложение е те да бъдат обявени на търг по програма JESSICA. По този начин фирмите, които желаят, могат там да изградят предприятия, които изискват много на брой нискоквалифицирана работна ръка. Това може да е пилотен проект и за други квартали на София, както и за цялата страна. Моето мнение е, че България трябва да положи финансиране за повече такива проекти в градовете, защото проблемът с маргинализираните групи е сериозен и ако не му се обърне внимание сега, може да стане фатален по-късно.

А по подготвения проект по ОПРР ще се изгради ли съпътстваща инфраструктура?
Във финансирания по ОПРР проект не предвиждаме да я построим, но в цялостния и това е предвидено. За финансирането на мащабния ще търсим главно европейски средства. Все пак ясно е за всички, че има доста хора, които имат проблеми и грижи и те питат: Защо те, а не ние? Това е резонен въпрос. Затова ние се стремим проектите за маргинализираните групи да бъдат финансирани по европейските
програми.
София трябва да задели от бюджета си средства за жилищна политика, която да засяга по-голяма група от хора, например млади семейства. Трябва да се изградят повече социални жилища за бездомници и социални слаби.

Като говорим за жилищна политика, докъде стигна презонирането в столицата?
Презонирането не е в ресора на направлението, което аз водя. То е по-важно за данъчните на Столичната община, но ние сме представили нашето становище по въпроса. Основа на презонирането в София трябва да е пазарът. Според мен логичното данъчно облагане трябва да е в съответствие с пазарните цени, т.е. ако една територия е с висока пазарна стойност, аналогично трябва да се плащат и по-високи данъци. В началото на годината по тази тема имаше доста коментари. Повдигна се и въпросът защо за квартали без никаква инфраструктура се предлага данъците да са по-високи от други, където има. Но пазарът определя, че това са райони, които се търсят. За мен то е по-вярното мерило, а не оценките на някои експерти.

Отговаряли сте често на въпроса за местата за паркиране в града, но каква е ситуацията към днешна дата?
Ситуацията е непроменена отпреди четири години. Всяка година внасям по един или два доклада на тази тема, тъй като разпореждането с общинска собственост е в правомощията на Столичния общинския съвет. Последното становище е от април т.г. Смятам, че съм си свършил работата, надявам се след изборите новият общински съвет евентуално да стартира процедурата.

Докъде стигна работата върху третия метродиаметър?
Трасето е разработено от чешката консултантска фирма, която спечели търга за предпроектни проучвания на третия лъч на софийското метро. Миналия петък представихме петте варианта в сградата на дирекция „Архитектура и градоустройство” на Столичната община. Сега месец и половина ще го популяризираме основно чрез интернет, качваме го на сайтовете на дирекцията и метрополитена, за да могат хората да се запознаят с проекта.
В началото на септември ще направим обществено обсъждане, а в средата на месеца ще създадем експертен
съвет, който да избере два или три варианта, по които да се започне работа на техническо ниво.

Разкажете ни повече за вариантите за трасето.
Заедно с екипа, по проекта, успяхме да направим много добри решения. Всички варианти са на ниво, важното е сега разумно и без много емоции да изберем най-добрия, за да може да бъде максимално ефективно и полезно за София.
Първият вариант е добре познатият, заложен в общия устройствен план – от кв. „Княжево” по бул. „Цар Борис Трети”, центъра и оттам до бул. „Ботевградско шосе”. Дневно около 115 хил. души ще могат да пътуват. Стойността на строителните дейности е 720 млн. евро.
Следващият е по бул. „Владимир Вазов”. Той ще минава през жк „Хаджи Димитър”, жк „Левски-Г”, жк „Левски-В”, оттам до бул. „Мадрид”, по бул. „Янко Сакъзов”, Паметника  на Васил Левски, бул. „Васил Левски”, бул. „Патриарх Евтимий”, бул. „Прага”, ул. „Св. Георги Софийски”. Трасето ще прави връзка с трамвайните линии при бул. „България” и бул. „Иван Е. Гешов”. През жк „Белите брези” трасето ще влиза под земята в участък от бул. „Цар Борис Трети”. От бул. „Овча купел” ще влиза към едноименния квартал. Той е малко по-скъп – 750 млн. евро.
Третият вариант предвижда при кръстовището между булевардите „Мадрид” и „Евлоги и Христо Георгиеви” трасето да продължава по втория булевард, където ще прави връзка с метростанция „Софийски университет”. Оттам ще продължава по маршрута на втория вариант до бул. „Овча купел”.
Следващият е по бул. „Владимир Вазов”, през театър „София”, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”, пл. „Орлов мост”, бул. „Васил Левски”, бул. „Патриарх Евтимий”, бул. „Прага”, ул. „Св. Георги Софийски”. Трасето ще преминава под площта на Медицинска академия, където ще прави връзка с трамвая при кръстовището на бул. „Иван Е. Гешов” и бул. „България”, ще продължава през жк „Белите брези”, жк „Красно село” и при ул. „Житница”. Ще се изгради естакада към ул. „Президент Линкълн”. Оттам трасето ще стига до кв. „Горна баня” с връзка при жп линията София–
Перник.
Последният е почти идентичен с четвъртия. Разликата е, че трасето няма да минава под Медицинската академия, а ще продължава по ул. „Св. Георги Софийски”. При Института по хигиена ще отива към кръстовището на булевардите „Иван Е. Гешов” и „България”. През жк „Белите брези” ще продължава по част от трасето на четвъртия вариант.

Говореше се, че голяма част метрото ще се движи над земята. Но сега плановете са други.
Да, метрото ще се движи основно под земята, като само част от бул. „Владимир Вазов” е над и част от трасето откъм „Овча купел”. Но то  е главно подземна железница, а не както беше първоначално предвидено да се използва трасето на трамваите по булевардите „Ботев-градско шосе” и „Цар
Борис III”.

Един от най-болезнените въпроси в столицата е за състоянието на опасните сгради. Достатъчно висока ли е глобата, която се налага на собствениците заради неподдържането им?
Отдавна съм заявил, че българинът трябва да разбере, че освен привилегии собствеността носи и задължения. Едва ли някой ще оспори твърдението, че Столичната община, какъвто и апарат и ресурс да има за контрол, не може да покрие и да следи абсолютно всичко на територията си. Затова продължавам да твърдя, че собственикът трябва да си носи отговорността за състоянието на сградния фонд и съоръженията. Това не е като да имаш собствени обувки, дънки или прибори за хранене. Една сграда, ако не е в добро състояние, освен че застрашава живота на притежателя й, поставя в опасност и този на другите, които минават покрай нея. Това си е криминално престъпление, което трябва да залегне в Наказателния кодекс. По този начин отговорността на собственика на постройка ще е доста по-висока. Подобна е ситуацията в момента за контрола на автобусите и колите. Не може да бяга от отговорност притежателят на даденото превозно средство, пуснал го да се движи по пътищата на страната с хора. Засиленият контрол е единствената правилна посока.

В момента общинските съветници и народните представители от ГЕРБ изготвят закон за София. Запознат ли сте вече с членовете, които засягат инфраструктурата и визията на града?
Не познавам текстовете на готвения нормативен акт. Знам, че се работи върху него. Такъв нормативен акт не е необходим. Най-малкото защото, ако има подобен закон, утре Варна ще поиска да си създаде такъв, после Пловдив, Бургас. Няма никаква
логика.
Според мотивите необходимостта за създаването му била, че София изпълнява столични функции, а не получава повече пари от държавата. Мнението ми е, че изпълнението на столични функции носи повече привилегии на един град, отколкото задължения. Всяко селище би искало да има 10-15 хил. добре платени служители, които да плащат данъци и да си харчат парите в него. Всеки град има интерес да бъде столица.
А иначе ние трябва да погледнем как е решен въпросът в наречения от нас по-бял свят, там има едно просто правило – във всички данъци има определен ясен процент, който общината отделя за държавата. Това е регламентирано със закон, валидно както за Столичната община, така и за община Горно Нанагорнище. Това, което местните власти по света плащат в държавния бюджет, е вид вноска солидарност. Така е при здравноосигурителния фонд, т.е. общините плащат за сигурността на държавата и не може София, която има изключително много приходи, да не внася в бюджета. Държавата подпомага с тези средства въпросната малка община, която дори няма пари да функционира като такава. Иначе другият вариант е цялото население да се изнесе в София. Това не е добро нито за нас, нито за държавата.

Какво трябва да се промени в София, за да стане столица на културата след няколко години? Споделете вашето мнение на архитект творец.
Няма съществена разлика в плановете за развитие на София от тези, които са за кандидатстване. Важното е да обърнем сериозно внимание на равномерното разпределение на базата за култура. Но не толкова в центъра, колкото в периферията на града. Има специални изисквания крайните квартали да са с добра материална база. Трябва да насочим сериозно внимание натам и се надявам в следващите осем години, които остават до 2019 г., да го постигнем.
Що се отнася до центъра, то се вижда какво правим. Там в момента разкриваме археология, във и около която може да се представят грандиозни културни прояви. Всичко ще бъде готово до две-три години. Нашите културни институции са сравнително добре осигурени. Тук трябва да отбележим плановете на Министерството на културата за развитието на изложбените комплекси. На първо място това е софийският Лувър. Вече е внесен проектът за строително разрешение, през октомври-ноември т.г. ще започне реалното строителство. Това е голямо постижение лично за министър Вежди Рашидов.
Европейска столица на културата не означава според мен, че трябва да имаш много археология и музеи, главният показател е доколко населението на града е активно и съпричастно в тази насока.

Какво ще пожелаете на читателите на в. „Строител”?
Ще им пожелая да отмине най-после кризата и строителството да се възстанови като отрасъл. В София правим всичко възможно чрез публични проекти да осигурим на строителите работа, смятам, че и правителството прави същото. Най-големият удар кризата нанесе върху средните и малките фирми. Пожеланието ми е в края на тази година да се усети оживление в строителството и хората да имат
работа.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 29.07.2011. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: