Интервю

Инж. Иоанис Партениотис, вицепрезидент на КТ „Подкрепа“ и председател на Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване“ – „Подкрепа“: Имаме отличен социален диалог с Камарата на строителите в България

Цифровизацията изисква браншът да насочи усилия към квалификация или преквалификация на работната ръка

Инж. Партениотис, заедно с Камарата на строителите в България бяхте домакин на кръгла маса за представяне на резултатите по проект „Подкрепа за повишаване адаптивността на заетите лица и предприятията към променящите се икономически условия“. Кои бяха основните теми, които разисквахте по време на срещата?

Това е проект, който Конфедерацията на труда „Подкрепа“ реализира по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 - 2020“. Той обхваща 10 икономически дейности от индустриалните сектори, като един от тях е именно строителният. Стойността му е малко над 2,3 млн. лв., а срокът за изпълнение 29 месеца. Стартът му беше през февруари 2020 г. и очакванията ни са да завърши през юни 2022 г. Проектът е разделен на три модула, като първият има за цел да проучи състоянието на социалния диалог и сътрудничество. На база на него се правят изводи и препоръки и въз основа на тях се реализира вторият модул, в който се разработват т.нар. социални стандарти и модели, които да бъдат внедрени в предприятията.

На кръглата маса имахме възможност да представим направените разработки и съответно да чуем обратната връзка от страна на работодателите, за да разберем доколко те са ефективни и полезни за работниците и служителите, а и за всички участници в производствения процес. Желанието ни е да разберем дали те могат да бъдат внедрени. Третият модул ще бъде вече самото им прилагане.

 

По време на събитието представихте и доклад на Вашата Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване“. Разкажете за него.

Той е за т.нар. зелени модели, които могат да помогнат за подобряване на развитието на човешките ресурси и работната среда и респективно за въвеждането на нови процеси за безопасни условия на труд.

Едната възможност е чрез създаване на нова институция - „Помирителна комисия и доброволен трудов арбитраж“, която съответно да се управлява от социалните партньори в отрасъл „Строителство“. От страна на работодателите това е КСБ, а от страна на синдикатите - КТ „Подкрепа“ и КНСБ. Тя ще действа като допълнителен инструмент за намиране на компромис там, където има проблеми при договаряне или при трудов спор. Желанието е да се намери разумният баланс на интересите между работниците и съответния работодател.

Второто предложение е в областта на новите инструменти за развитие на човешките ресурси. Заедно с екип от Института по социология на Българската академия на науките разработихме една концептуална рамка, строго индивидуална за всяко едно предприятие, тъй като се базира на самата структура на компанията, респективно политиките, които съответната фирма ще води.

 

Казахте, че по проекта трябва да покриете и критерии за нови процеси за безопасни условия на труд.

Заради това ние предлагаме два модела. Единият е във формата на първа помощ на работното място. Нашата цел е както превенцията, така и намаляване на щетите от трудовия травматизъм. В тази връзка преди години разработихме „Наръчник за първа помощ на работното място“. Проведохме консултации с Български Червен кръст, съгласувахме го и с Министерството на здравеопазването. Сега ние искаме да актуализираме тази разработка, като за целта преди седмица подписахме споразумение за сътрудничество с ръководството на Български Червен кръст в лицето на председателя акад. Христо Григоров. Те се наеха да актуализират документа и респективно да започнем да обучаваме на терен в предприятия група работници и да им се повиши здравната култура. Както знаем, строителството е един от отраслите с висока степен на трудови злополуки.

Вторият инструмент, който предлагаме като нов процес, е концептуална рамка за програма „Антистрес“. Тя е разработена отново в партньорство с БАН.

Така че по време на форума ние представихме тези неща, които се надявам, че ще са интересни и важни за работодателите. Тук няма как да не изкажа радостта си, че дойдоха много представители на строителни фирми, което значи, че за тях темата е актуална. Благодаря и на ръководството на Камарата на строителите, които бяха домакини.

 

[caption id="" align="alignleft" width="800"] Федерация „СИВ“ – „Подкрепа“ и КСБ бяха домакини на кръгла маса на тема „Зелени модели за социално сътрудничество“[/caption]

Включихте се и в двудневния международен семинар на тема: „Дигитализация и цифрови умения в рамките на социален диалог“, част от проект SuSodCo. Разкажете ни повече за това събитие.

SuSodCo е инициатива, която показва добрата работа между работодателите и синдикатите. Насочена е към повишаване на качеството на социалния диалог в строителния бранш. Важно е да отбележа, че проектът се явява продължение на реализирания преди близо 10 години SuDiCo.

По SuSodCo отново работим съвместно с КСБ. Ангажирани са Словения, Хърватия, Унгария, Гърция, Кипър и България, както и Европейската строителна федерация на работещите в строителството и дърводобива и строителният синдикат на Румъния.

 

Какво според Вас ще бъде въздействието на цифровизацията върху строителния процес?

Дигитализацията, или т.нар. четвърта индустриална революция, доста скоростно навлезе в живота на обществата. На първо място цифровизацията се отразява върху производствения процес. Покрай нея виждаме роботизация на определени дейности, въвеждане на нови технологии при производство на материали. Със сигурност всичко това има отражение върху трудовата заетост в бранша. То провокира и нуждата от научаване на нови умения, тоест ще е необходима квалификация или преквалификация.

Строителството се променя, навлизат все повече нови технологии, вече никой не чертае на хартия, а се правят 3D модели. За съжаление с времето за хората, които имат ниско или средно образование, ще е много трудно да се намира работа. Моят призив към фирмите и образователните институции е да насочат вниманието си към потенциала на тези хора, така че да не бъдат губещи на пазара на труда.

 

Вие сте вицепрезидент на КТ „Подкрепа“ и председател на Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване“. Кои са темите, които са на дневен ред пред КТ „Подкрепа“ и пред Ф „СИВ“ - „Подкрепа“?

Един от основните въпроси, който седи на дневен ред пред КТ „Подкрепа“, е по какъв начин ще продължим политиката по преодоляване на последиците от COVID-19. Всяко едно правителство реализира различни мерки, за да подпомогне, от една страна, бизнеса, а от друга, заетите хора. Щетите, които нанесе пандемията, бяха огромни.

Може би най-големият проблем пред България в момента е бъдещето на енергетиката. Както знаете, тя има директно отражение върху цялата икономика на страната ни. Когато Европейската комисия обяви т.нар. Зелена сделка, стана ясно, че трябва да намалим въглеродните емисии. Това при всички положения поставя нашата енергетика под една много сериозна опасност. Над 40% от енергийния баланс на страната ни се произвеждат от басейна на Марица. България преди 30 г. беше енергиен център на Балканите и износител на енергия, а сега имаме опасенията, че не са много далеч годините, когато ще се налага да внасяме. Голямата питанка е има ли свободни мощности и на каква цена? Нещата не са никак розови.

Визията на Европа да се превърне в зелен континент с нулеви въглеродни емисии се знаеше в България от повече от 15 г., но не e направeно кой знае какво. Това е нещото, за което в момента се опитваме да намерим правилния отговор, и времето ни притиска сериозно. Политическият ни елит не взе добрия пример на Полша или Германия. Там успяха да договорят гратисен период до 2038 г. и съответно до 2040 г., за да намерят решение на уравнението, което е с много неизвестни. Силно се надявам и България да се справи с казуса.

Що се отнася до приоритетите на Ф „СИВ“ - „Подкрепа“, желанието ми е Федерацията да продължи да бъде предсказуем социален партньор. Радостен съм, че имаме подписани редица колективни трудови договори, като един от тях е именно с Камарата на строителите в България. Бихме искали да актуализираме чрез анекси отрасловите договори, така че в тях да включим ангажимента си за създаването на тази нова институция, за която говорих по-рано. Иска ни се също така да повишим здравната култура, така че в повече фирми да има първа долекарска помощ.

 

Какво предстои пред Федерацията до края на 2021 г.?

На първо място нека да сме живи и здрави, защото това е най-важното. Приоритетите ни са да подготвим проектите за браншовите колективни трудови договори. Очак­ваме скоро да подпишем такъв с Агенция „Пътна инфраструктура“, защото съгласно действащия в момента той е актуален до 18 октомври, но в него е заложено, че 3 месеца преди приключването трябва да се представи проект от страна на синдикатите. Работим активно с нашите партньори и да приключим успешно всички проекти, по които сме участници.

Има и още едно нещо, което много искам да се развие, и това е младежката организация на КТ „Подкрепа“. Желанието ни е в максимална степен да разширим нейния потенциал. Истината е, че само млади хора могат да привлекат свои връстници. Ние можем да даваме мъдри съвети, но ако искаме те да станат синдикални членове, е редно да оставим на тяхното поколение комуникацията.

 

Сектор „Строителство“ е може би един от най-потърпевшите от недостиг на работници, технически ръководители на обекти, квалифицирани специалисти. По какъв начин може да се привлече интересът към професията?

За да може професията да бъде атрактивна, е много важно да се тръгне първо от ученическия чин. Може би трябва да бъде променен и подходът от страна на работодателите и синдикатите. Трябва да се опитаме да представяме възможностите за развитие в този отрасъл на хора, които излизат на пазара на труда. Хубаво би било да започнем да работим с младежите още в гимназията, където да им обясняваме какви са възможностите за тяхното бъдеще. Може би трябва да се помисли за изграждането на т.нар. центрове за обучение или отпускане на стипендии. Би трябвало да се актуализира възможността за внедряване на нови учебни планове, да се заложат по-интересни и отговарящи на съвременността и на предизвикателствата материали.

 

Каква е позицията на синдикалната организация по отношение европейската Зелена сделка – проблеми или възможности виждате в нея?

Има един неоспорим факт и това е, че България произвежда въглеродни емисии, заради което плаща еко такси, но в същото време ние сме една от държавите, които и най-малко замърсяват в Европа. В този смисъл смятам, че страната ни трябва да бъде стимулирана, а не санкционирана. Ние сме мънички и за съжаление големите ни казват какво да правим. Амбициите на Европа да стане най-чистият континент няма да имат голям ефект, ако с подобни позиции не се ангажират Китай, Русия, Америка и Индия, защото именно те са основните замърсители.

Ако трябва да кажа с няколко думи позицията на КТ „Подкрепа“, тя е, че ние искаме да живеем и да консумираме еко и да имаме чист въздух и вода, но паралелно с това трябва да се намери правилният баланс за развитието на другите икономики, за да не станат нещата пагубни.

 

[caption id="" align="alignright" width="800"] Камарата на строителите в България, Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване“ - „Подкрепа“ и Федерацията на независимите строителни синдикати към КНСБ подписаха отраслов трудов договор[/caption]

Вие сте и председател на борда на директорите на ВиК – Бургас. От години се говори за реформи във ВиК сектора. Какви са Вашите наблюдения, какво трябва да се промени?

Реформата във ВиК сектора започна преди над 10 г., когато в един много широк състав, под егидата на Световната банка, беше разработена т.нар. стратегия за развитие. Впоследствие тя беше приета от българското правителство. Това е настолната книга, по която трябва да се върви напред. За съжаление реализацията на замисъла, който е заложен, или се движи с бавни темпове, или изобщо не се случва. Нужно е да се направи чисто нов Закон за ВиК. В момента услугата е определена в един-единствен член с алинеи от цялата азбука в Закона за водите. Друг казус е, че създадените дружества в сектора са длъжни да следват политиката на даденото правителство. Получава се един интересен модел, в който ВиК операторите произвеждат вода, а в същото време няколко други институции определят нивата, по които трябва да се калкулира разходната част. В този смисъл проблемът рефлектира върху качеството на услугата. За съжаление в България ВиК системата е изключително амортизирана, нужни са около 13 - 14 млрд. лв., за да се оправят нещата. Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020“ осигурява около 2,5 млрд. лв., но за да усвоиш тези пари, ти трябва да имаш съфинансиране от около 0,5 млрд. лв., а не са много ВиК операторите, които могат да предвидят нужните средства.

 

Притеснявате ли се от забавянето на водните проекти? Какво може да се направи, за да се ускори стартирането им?

Притеснява ме дотолкова, че състоянието на мрежата рефлектира много лошо върху работещите в системата. Няма как да очакваме добри резултати, когато имаме оператори, при които средната работна заплата на 70 - 80% от служителите е минималната. Квалифицираните и можещи хора бягат и не намират своето бъдеще в сектора, тоест получава се една липса на капацитет. Едно такова предприятие е ВиК - Видин, същото е състоянието в Хасково, Кюстендил, Разград, Силистра, Добрич. По-лош от държавния монопол е само частният монопол. В този смисъл държавата трябва да направи достатъчно големи усилия, така че да стабилизира предприятията. Това ще помогне много и за реализирането на оперативната програма.

 

Как оценявате сътрудничеството си с КСБ? Къде виждате потенциал за разширяването му?

В сферата на социалния диалог заедно с моя колега и президент на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов сме едни от доайените. Радвам се, че толкова много години имаме отлични контакти с Камарата на строителите.

Нека да кажем, че още в началото на промените, които се случиха след 1989 г., беше прието от тогавашния Министерски съвет едно постановление 129. То регламентираше колективното трудово договаряне. С измененията на Кодекса на труда от 1992 г. тази материя беше включена и в него. На база на постановлението подписахме първия колективен трудов договор с предшественика на КСБ – Българска строителна камара. Той беше между синдикалната ни организация, Камарата и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което тогава се казваше Министерство на териториалното развитие, жилищната политика и строителството. От тогава до днес ние винаги сме имали подписан договор с КСБ, което показва, че взаимоотношенията, доверието, което имаме помежду си като социални партньори, не е само една празна приказка, а е реален факт. Аз като председател на Ф „СИВ“ – „Подкрепа“ вече 27 г., съм работил с различни екипи на много браншови структури през този период. Това, че с всички тези хора се разбираме, говори, че намираме разумния компромис и баланс помежду си.

 

По повод 12-ата си годишнина вестник „Строител“ подготви специално издание, в което събра свои знакови интервюта. Едно от тях е Вашето съвместно с президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. Вие бяхте гост на официалното представяне на книгата. Какво мислите за нея? Какво ще пожелаете на вестника по повод рождения му ден?

Свидетел съм как се роди изданието преди 12 години, защото в интерес на истината той претърпя развитие, за да стане един изключително професионално списван вестник. В него могат да се намерят най-големите новости в строителството. Той дава гласност и на добри неща, които отделни фирми или институции прилагат и правят. Вие показвате какво се случва в отделните общини, отразявате и действията на държавата, касаещи бранша. Позволявате на фирмите да направят своята програма за развитие. Адмирации за екипа от изключителни професионалисти. Специално искам да поздравя прокуриста и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова, защото тя е човекът зад изданието. Книгата е само поредното доказателство на успешното развитие на вестника. Така че бъдете живи и здрави и само напред и нагоре!