Доц. д-р Ана Джумалиева, председател на Комисията за защита от дискриминация (КЗД): От дейностите на КЗД по оценка на достъпната среда вече се виждат положителни резултати

Д-р Джумалиева, какви са данните, които отчита Комисията за защита от дискриминация към средата на годината – колко са образуваните преписки? Какви са тенденциите, които се очертават? Кои са най-доминиращите сфери, засегнати от дискриминационни случаи?

От началото на 2021 г. КЗД работи на пълни обороти независимо от трудностите около COVID-19. Нито за момент дейността в институцията не е спирала – приемат се жалби и сигнали, образуват се преписки, провеждат се заседания, постановяват се решения, полагат се усилия и в посока превенция срещу дискриминация. Предоставят се независими правни консултации и се оказва методическа помощ на гражданите както в централата на КЗД, така и чрез регионалните нейни представители. В този контекст посланието ми към потенциалните жертви на дискриминация е да се обърнат към Комисията, където ще получат адекватна консултация как да изготвят жалбата си, какви са правилата на производство, ще се запознаят с правомощията на институцията ни и последиците от влязлото в сила нейно решение.

Образуваните преписки от началото на годината са около 400. Те са по жалби и сигнали за дискриминация по различни защитени признаци, като преобладават оплакванията по увреждане, лично положение, обществено положение, възраст, етническа принадлежност, пол, образование. Налице са и преписки за твърдяна дискриминация по няколко признака – множествена дискриминация.

Преобладават, което е продължаваща тенденция от години в КЗД, оплакванията за дискриминация при упражняване правото на труд по различни защитени признаци. Тук е интересно да бъдат посочени казуси по оплаквания в сферата на заетостта, свързани с мерките за справяне с ковидкризата.

Има жалбоподателка медицинска сестра. Оплакванията й са за тормоз на работното място, наложен й, защото е отказала да си направи PCR тест, след като се е завърнала от отпуска.

В друга преписка оплакването до КЗД е подадено от сдружение с нестопанска цел срещу заповед на министъра на здравеопазването, с която преустановил провеждането на културни и развлекателни мероприятия, включително и на открито. Твърдят, че с посочената заповед се нарушават права на заетите в любителското изкуство.

В една жалба се твърди, че на служителка устно й било съобщено от секретаря на читалището, в което е наета, че като човек с увреждания не се справяла с работата и понеже се придвижва трудно и бавно, трябвало да премине на 4-часов работен ден. Посочва се, че само тя е на такова работно време.

През последната година и половина на ковидкризата пред регионалните представители на КЗД в страната са постъпили запитвания, свързани с твърдения за дискриминация на работното място при: прекратяване дейността на фирма или учреждение в условията на извънредно положение; натиск да се ползва платен или неплатен отпуск в условията на извънредно положение; отказ служител да бъде пуснат да работи дистанционно; намаляване на трудовите възнаграждения с оправдание ковидкризата и спадналия обем на работа.

 

[caption id="" align="alignleft" width="800"] През 2021 г. за първи път посланиците на САЩ Н.Пр. Херо Мустафа и на Великобритания Н.Пр. д-р Роб Диксън са били на съвместно посещение в КЗД[/caption]

Колко са решенията на Комисията към момента и бихте ли споделили някои от по-значимите, касаещи и широк кръг граждани?

Постановените решения през 2021 г. са над 650. Преобладават такива с оплаквания по признак увреждане, както и за множествена дискриминация – по няколко признака.

Ще дам пример с постановено решение за липсата на изградена достъпна архитектурна среда. Жалбоподателка от голям наш град сочи, че е невъзможно хора, придвижващи се в инвалидна количка, да гледат широкоекранни прожекции в киносалон в мола. Местата за хора в инвалидна количка са предвидени само в най-ниската част на салона. Гледането на филма от тези места причинява дискомфорт в областта на врата, главата, раменете и кръста вследствие на продължителна неудобна поза. Тя сочи нормативни документи, според които видимостта от местата за зрители в инвалидни колички трябва да е сравнима с видимостта от останалите седалки в залата. Според дружеството собственик на киносалона оплакванията за дискриминация са неоснователни. Съставът по преписката сочи, че в българското законодателство с цел защита правата и интересите на хората с увреждания и намалена подвижност е приета Наредба №РД-02-20-2 от 26 януари 2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията. В нея достъпната среда е тази, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Установена е дискриминация по преписката, дадено е задължително предписание на ответната страна да предприеме мерки по преустановяване на нарушението.

 

Какъв е напредъкът по инициативата на КЗД за достъпна среда? Колко са наложените санкции, кои са добрите примери?

Както вече сме споменавали, в рамките на националната кампания „Достъпна България“ на КЗД членове и служители на Комисията от дирекция „Регионални представители“ обследват обществени сгради, бюра по труда и дирекции „Социално подпомагане“ в страната, банки, офиси на доставчици на комунални услуги, частни и редица други обекти за наличие на достъпност. Направените изводи сочат съществуването на сериозен проблем с достъпната архитектурна среда в страната ни.

При образуване на преписки и стартиране на производства по „Достъпна България“ Комисията се води от чл. 53. от Закона за хората с увреждания, който гласи: „Хората с увреждания имат право на равен достъп до физическата среда на живеене, труд и отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително до информационни и комуникационни системи и технологии, както и до всички останали удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии.“

От дейностите на КЗД по оценка на достъпната среда вече се виждат положителни резултати. А именно: образуваните производства в КЗД общо по кампанията са над 1500 бр.; постановените решения по кампанията са над 1200 бр.; над 90 са удостоените със сертификати обекти в столицата и в страната заради положените усилия и грижи за осигуряване на достъпна среда за хора с увреждания.

Редица са случаите – например с банки, пенсионноосигурителни дружества, читалища, пощенски станции, бюра по труда, в които в процеса на производството ответната страна предприема необходимите действия и мерки, за да осигури поддържането на достъпна архитектурна среда, като й е отправена препоръка за недопускане на подобни нарушения. В други случаи са сключени споразумения между страните по преписката, с които те се съгласяват да се прекрати производството, като ответната страна се е задължила в определен срок да осигури достъпна архитектурна среда до процесния обект. Постановеното по друга част от решенията сочи, че ответната страна не е осъществила дискриминация. В някои решения е установена дискриминация и са наложени санкции.

Ще посоча накратко и някои казуси от постановени решения по кампанията през 2021 г. При един е установено, че няма изградена достъпна архитектурна среда в пощенска станция. В процеса на производството ответната страна е предприела действия за осигуряване на свободен достъп на лицата с увреждания до пощенската станция. Прави се препоръка на ответната страна да осигури поддържането на достъпна архитектурна среда до и в сградата на пощенската станция.

В друга преписка са изложени констатирани обстоятелства за поддържана недостъпна архитектурна среда до пенсионерски клуб в страната. Дава се задължително предписание на кмета на общината за изграждане на достъп за лица с увреждания. Наложена е глоба на кмета на общината в размер на 250 лв.

Във филиал на дирекция „Социално подпомагане“ в град след проверка на КЗД е констатирано, че липсва изградена достъпна архитектурна среда. Наложена е имуществена санкция на ответната страна в размер на 250 лв., предписано е и преустановяване на дискриминацията.

Последният казус, на който ще се спра, е образувано производство заради установена недостъпност на обект на кредитно дружество. В процесния период ответната страна не е предприела действия по осигуряване на достъпността на посочения обект. И тук е наложена имуществена санкция от 250 лв.

 

[caption id="" align="alignleft" width="800"] Делегация от Турция, водена от Шереф Малкоч, главен омбудсман на Турция, се е запознала с дейността на Комисията[/caption]

Много е активна дейността Ви по отношение на превенцията. Провеждате редица срещи с български и международни институции. Разкажете ни повече.

Значими са законовите правомощия на КЗД да осъществява превантивни дейности за повишаване чувствителността на обществото към дискриминацията. В тази област КЗД работи по установената от години практика за провеждане на разяснителни кампании за запознаване представителите на държавната и местната власт, неправителствени организации, синдикати, работодатели и граждани с нормите на антидискриминационното законодателство. Тази дейност води до повишаване интереса на гражданите към активностите на Комисията и спомага за предотвратяването на проявите на дискриминация и нетолерантност.

Като национална контактна точка на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за престъпленията от омраза Комисията за защита от дискриминация в навечерието на изборите през април 2021 г. препоръча на партиите, техните лидери и кандидати по места да спазват високите правозащитни стандарти за цивилизована демократична дискусия и публична критика. Езикът на омразата е недопустим в публичната комуникация и ескалирането на напрежение в обществото трябва да бъде избягвано.

На заседание на Съвета за наблюдение по Закона за хората с увреждания, в който КЗД има свои представители, беше предадено председателството на Съвета за наблюдение от омбудсмана на Република България на Комисията за защита от дискриминация, тъй като то е на ротационен принцип за двегодишен период. Съветът осъществява функциите по насърчаване, защита и наблюдение на прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания при спазването на принципите на защита и гарантиране на правата на хората с увреждания.

През годината проведохме поредица срещи в КЗД с посланици на различни страни у нас, с представители на неправителствени организации, с гости извън страната.

За първи път Н.Пр. Херо Мустафа, извънреден и пълномощен посланик на САЩ в България, и Н.Пр. д-р Роб Диксън, извънреден и пълномощен посланик на Великобритания в България, бяха заедно на посещение в нашата институция. Те се запознаха със спецификата в производството пред КЗД, както и с превантивната дейност и приоритетите на институцията. Обсъдиха се възможности как посолствата на двете държави могат да окажат своята подкрепа на Комисията в борбата с дискриминацията. Бяха засегнати теми от взаимен интерес, набелязаха се редица идеи, които могат да бъдат основа за бъдещи съвместни действия за защита на равнопоставеността както с посолствата, така и с институции в двете страни, работещи в областта на недискриминацията и правата на човека.

Посланиците на Куба и на Палестина, както и представители на Посолството на Аржентина също посетиха КЗД. Нейно Превъзходителство Каридад Ямира Куето Милан, посланик на Република Куба, представи кубинската антидискриминационната комисия CENESEX, като обърна внимание върху работата в помощ на хората с увреждания, посочи и традиционния стремеж за религиозна толерантност в родината й, спря се на защитата от дискриминация спрямо бежанци, имигранти и емигранти.

Подписахме меморандуми за сътрудничество с Български форум на бизнес лидерите и с Дамски клуб „Бизнес на високи токчета“, като в процеса на разговорите бяха открити редица допирни точки, които могат да бъдат база за бъдеща съвместна работа в посока недискриминация и защита на равнопоставеността.

На официална среща в Комисията за защита от дискриминация беше делегация от югоизточната ни съседка начело с Шереф Малкоч, главен омбудсман на Република Турция, придружен от Фатма Бенли Ялчън, омбудсман на Република Турция. На срещата в КЗД присъства и Н.Пр. Айлин Секизкьок, извънреден и пълномощен посланик на Турция в България. Гостите бяха на тридневно посещение в страната по покана на КЗД, като се срещнаха с ръководители на различни държавни институции, посетиха Университета за национално и световно стопанство в София и град Кърджали, където се срещнаха с областния управител и кмета.

Преди дни се срещнахме с представители на Национална организация „Малки български хора“. С тях обсъдихме проблемите, пред които са изправени малките хора в България. Разгледани бяха възможности за общи кампании и дейности, а също и подписването на меморандум за сътрудничество между Комисията за защита от дискриминация и Национална организация „Малки български хора“.

 

Имате подписани споразумения за сътрудничество с КСБ и в. „Строител“. Какво планирате като следваща стъпка за развитие на партньорството?

КСБ е един от най-важ­ните ни партньори по инициативата „Достъпна България“. Още при подписването на споразумението на срещата с председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев, изп. директор Валентин Николов и председателя на Софийското представителство на Камарата инж. Любомир Качамаков се разбрахме, че ще работим заедно за популяризирането й сред строителните фирми, като идеята е да организираме поредица от срещи в различни градове на страната, на които да представим въз­мож­нос­тите за включване на компаниите в инициативата и получаване на сертификат. Ограниченията във връзка с коронакризата малко ни забавиха, но имаме постигната договореност с инж. Качамаков още през септември да организираме първата такава среща с членове на ОП София, което е и най-голямата регионална организация на Камарата. Ще използваме възможността на този пряк контакт с ръководителите на строителните компании, които са и работодатели, да представим и другата ни важна инициатива „Работодател без дискриминация“. Ще разчитаме, както и досега, на медийната подкрепа на в. „Строител“, който от самото начало на инициативата за достъпна среда е наш партньор, за професионалното отразяване и популяризиране на срещите, обсъжданите теми, поставените въпроси и дискусиите по тях. Българските строители са обществено отговорни и очаквам, че ще има интерес и сериозно присъствие на предстоящите съвместни на КСБ и КЗД събития.

 

По повод 12 г. на вестника издадохме книгата „Строител. Интервюта“. В нея сме включили и Ваше интервю. Какво е мнението Ви за идеята? Какво ще пожелаете на екипа на изданието по повод годишнината? Какво ще пожелаете на нашите читатели?

„Строител. Интервюта“ е прекрасна идея, която е ретроспекция както за вестника, така и за интервюираните. Книгата е поглед назад във времето, за да видим начина, по който сме работили преди време, а защо не и едно сверяване на часовниците – какво сме заложили като перспективи в дейността си и доколко то е реализирано. И още – мисля, че книгата освен прекрасна идея е и един резерв на идеи заради ценното, казано в тези интервюта.

По повод 12-годишнината на в. „Строител“ мога да кажа само добро – и в начина на списването, и в подбора на материалите, които вадят вестника от рамките на специализираното издание и го правят подходящ за всички. И още нещо – грамотността, с която се пишат текстовете, впечатлява.

Пожелавам на знаещия и можещия екип на медията да посреща всяка своя поредна година като по-успешна от предишната. И нека мобилното приложение на в. „Строител“ да бъде в телефоните на повече заинтересовани хора – и като необходимост, и като разгласа на Вашите умения и опит. Ще добавя още – стабилно изградените взаимовръзки между Комисията за защита от дискриминация и вестник „Строител“ да продължат с общи действия и инициативи за повече толерантност и недискриминация.

 

Какво предстои пред КЗД до края на 2021 г.? Кои са основните приоритети и набелязаните дейности?

Като приоритет е залегнала още по-осезателна превантивна дейност от страна на КЗД, за да се достига до повече хора, да се работи за преодоляването на стереотипите и предразсъдъците, за повишаване чувствителността на обществото към неблагоприятното и нетолерантно отношение и дискриминацията. Ще действаме в посока по-голяма всеобхватност и в работата на нашите регионални представители.

Като председател на Съвета за наблюдение по Закона за хората с увреждания нашата институция също има своите приоритети – организиране и провеждане на информационна кампания, свързана с работата на Съвета; да се отдели внимание на достъпа до пазара на труда за хората с увреждания; да се акцентира върху факта, че техническите помощни средства за хората с увреждания в България са с най-лошо качество в ЕС.

 Предстоящи инициативи са свързани и с подписване на меморандуми за сътрудничество със сродни организации в страната и чужбина.

Ще се ангажираме с общи кампании с Национална организация „Малки български хора“.

Реклама