Интервю

Надя Данкинова, изп. директор на Фонд ФЛАГ и представляващ Фонд за устойчиви градове: През първото шестмесечие на 2021 г. от ФЛАГ са одобрени 57 кредита на стойност 179 млн. лв.

Строителната история е важна, защото сградите и инфраструктурата надживяват поколението, което ги е създало

Г-жо Данкинова, наскоро участвахте в XXIII Национална среща на финансистите от общините. Какви бяха темите, които коментирахте с местните власти?

Да, тя се състоя през юни и бе първата среща, проведена в хибриден вариант – присъствено и on-line, след дългото прекъсване. Имаше определена емоция от контакта на живо и натрупаната нужда от реално общуване и споделяне. Моето участие бе в рамките на пленарната сесия под надслов „Европейската подкрепа за общините в периода 2021 - 2027 г.“

Редом с общата информация за дейността на Фонд ФЛАГ говорихме за новите създадени възможности – чрез Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за проекти, допълващи фондовете за градско развитие в общини и сектори, които нямат достъп до финансовите инструменти, създадени в рамките на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 - 2020“ („ОПРР 2014 - 2020“). Обсъдихме и предстоящи възможности в рамките на програмния период 2021 - 2027 и съпътстващите финансирания, които могат да бъдат създадени с подкрепата на международните финансови институции.

Форумът бе изключително полезен и заради конкретните срещи с настоящи и бъдещи клиенти на ФЛАГ и разговорите с експертите на фонда, които участваха на срещата.

 

[caption id="" align="alignleft" width="800"] Трейд Център Ямбол[/caption]

За какви проекти търсят пари местните власти от Фонд ФЛАГ и Фонд за устойчиви градове (ФУГ) от началото на годината?

От Фонд ФЛАГ общините си осигуряват средства за изпълнение и завършване на проектите по оперативните програми. Това е и конкретната специфика на финансирането, което предоставя ФЛАГ.

Чрез инвестиционната платформа, която създадохме с подкрепата на Европейската инвестиционна банка, финансирахме проекти за подобряване на общинската пътна инфраструктура. Съвсем естествено, тъй като добре се знае, че това е сектор с огромни дефицити и обикновено няма източници за финансиране. Едновременно има и няколко проекта за оползотворяване на минералната вода – възстановяване на градски минерални бани и басейни, общински пазари и други. Интересът беше толкова голям, че само за 6 месеца успяхме да договорим целия наличен ресурс, което според нас потвърждава нуждата от гъвкави и добре структурирани финансови инструменти за по-малките общини.

Чрез Фонда за устойчиви градове се финансират допустими проекти, съгласно изискванията на „ОПРР 2014 - 2020“ към фондовете за градско развитие. Спектърът е широк – градско развитие, включващо градска инфраструктура, като паркинги, улици и площади, между­блокови пространства и други - например улично осветление, спортна и културна инфраструктура и индустриални зони.

 

Колко заема и на каква стойност бяха одобрени през 2020 г. по двата фонда? Кои бяха най-големите финансови дефицити на общините в този период?

През 2020 г. от ФЛАГ са одобрени 103 заема в размер на 187 млн. лв. През първото шестмесечие на 2021 г. са одобрени още 57 кредита на стойност 179 млн. лв.

Дейността на Фонда за устойчиви градове не бих разделила на годишна база, тъй като процесът стартира преди две години и е важно какво сме постигнали от старта до момента. С удовлетворение мога да кажа, че с партньорите ни Обединена българска банка и Българската консултантска организация постигнахме значителен напредък и сме договорили почти 100% от финансовия ресурс за ФГР ЮГ в размер на 154,7 млн. лв. за направлението, свързано с подобряване на градската среда. Предоставили сме 50 кредита. Подпомагаме както общини, така и проекти в частния сектор. Свободните средства във ФГР ЮГ са около 50 млн. лв. изцяло от процедурата „Развитие на туристическите атракции“ по Приоритетна ос 6 на ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“.

За ФГР София сме одобрили 12 кредита на стойност 55 млн. лв. Свободните средства в този фонд са около 80 млн. лв.

Трудно мога да отговоря за дефицитите на местните власти с едно изречение. За различните общини те са специфични. Например в София знаем, че има нужда от детски градини. В по-малките населени места такъв проблем няма. Всички имат недостиг от средства за пътна инфраструктура – общински пътища, улици, тротоари и съпътстващата мрежа. Продължават финансовите дефицити във ВиК сектора.

Ключово е да има устойчиви стратегии и инвестициите да се допълват, надграждат и да са свързани. Важно е да има ясна преценка какво да се финансира с безвъзмездни средства, какво със заемни или с комбинирана подкрепа. Така, ако има устойчив план и визия за всички източници на финансиране, по-лесно и бързо ще се преодолеят дефицитите.

 

Открои ли се в здравната криза, причинена от COVID-19, значимостта на Фонд ФЛАГ и Фонда за устойчиви градове? Може ли да се каже, че с финансиране от тях са спасени проекти на общините?

Бих казала да. По време на пандемията ФЛАГ доказа, че е добре организирана структура, с възможности за бърза реакция при криза. Работихме на пълни обороти, осигурихме непрекъсваем процес, пълно обслужване и проявихме максимална гъвкавост по отношение на тези клиенти, които имаха затруднения и нужда от подкрепа. Никой не бива да се изживява като спасител. Спасението винаги е общо дело, в случая - на екипа на общината, на Управляващия орган, на фонда – без общи усилия, навременни решения и воля за намиране на изход в трудна ситуация не може да има успешен резултат.

 

Споменахте Българската инвестиционна и координационна платформа за градско развитие, по която ФЛАГ предоставя финансиране с подкрепата на ЕИБ. В началото на 2021 г. бяха подписани първите договори за финансиране. Разкажете ни повече за одобрените до момента заеми и предстои ли сключването на нови?

Платформата се оказа изключително навременен, добре структуриран и успешен инструмент за финансиране на общински проекти. Одобрени и подписани са 28 договора за кредит и целият ресурс на инструмента е договорен в рамките на 6 месеца. Финансирахме проекти на обща стойност от 215 млн. лв. Три от проектите са вече изпълнени. Останалите са или в процедура по избор на изпълнител, или в процес на реализация.

[caption id="" align="alignleft" width="800"] Новата библиотека „П. К. Яворов“ в Бургас[/caption]

Общата стойност на платформата е 120 млн. лв., като 50 млн. лв. са предоставени със заем от Европейската инвестиционна банка. Продължава да има интерес и обмисляме възможността за разширението й с втори етап. Провели сме разговори с ЕИБ и има готовност да ни предоставят допълнително финансиране.

Както споменах, подпомогнахме проекти за общинска пътна инфраструктура, ВЕИ, енергийна ефективност, градска среда.

Когато напреднем с изпълнението, бихме искали да споделим с читателите на вестник „Строител“ какво се изгради и какви индикатори бяха постигнати с този инструмент.

Междувременно бяхме потърсени от Банката за развитие на Съвета на Европа, която предоставя финансиране за проекти в социалната сфера - основно за здравеопазване, социални услуги, детски градини и ясли. Водим разговори и правим проучване на нуждите, за да опитаме да структурираме и такъв продукт.

Бих могла да обобщя, че ФЛАГ благодарение на репутацията си, финансовите резултати и опит е предпочитан партньор за финансовите институции. Чрез нас те достигат до по-малките общини и техните граждани.

 

Само през юли Съветът на директорите на Фонд ФЛАГ е одобрил отпускането на кредити на общините Казанлък, Петрич, Карлово, Варна, Рила, Пловдив, Враца, Елена, Борово, Маджарово, Берковица и Септември. На каква стойност са заемите и бихте ли ни разказали накратко какви проекти подкрепят те?

В повечето от заседанията имаме пълна палитра на проекти от различни сектори. Одобрените кредити през юли са на стойност 42,7 млн. лв. Пет от тях са за изпълнение на проекти по ОП „Региони в растеж“, като включват градска среда, социална инфраструктура, енергийна ефективност. С три от договорите подкрепяме реализацията на проекти по Оперативна програма „Околна среда“, свързани както с отрасъл „Води“, така и със сектор „Отпадъци“. Три кредита са в подкрепа на проекти по линия на трансграничното сътрудничество и един по Програмата за развитие на селските райони.

 

[caption id="" align="alignright" width="800"] Дом НХК – Културен дом на нефтохимика, Бургас[/caption]

Какво престои пред Фонд ФЛАГ и Фонда за устойчиви градове до края на 2021 г. Какви са заложените приоритети?

И с двата фонда продължаваме работа за изпълнение на бизнес програмите, целите и индикаторите, които сме си поставили. Резултатите към шестмесечието са много добри. Вярваме, че така ще се справим и до края на годината. По отношение на ФЛАГ в приоритетите ни е да осигурим сигурност на общините, необходимия ресурс, за да отговорим на всички очаквания и да продължим да работим така, че Фондът да е предпочитан партньор и, разбира се, да не се допускат просрочия и лоши кредити.

По отношение на Фонда за устойчиви градове очакваме да има решения за осигуряване на допълнителен ресурс за ФГР ЮГ, за сметка на София, където има по-малка активност и потребност от финансови инструменти. Основен приоритет е успешно договаряне на целия наличен ресурс и напредък в изпълнението на проектите.

 

Програмен период 2021 – 2027 г. реално все още не е започнал. Как ще се отрази забавянето на работата Ви в бъдеще? Предвиждат ли се новости при отпускането на средства от финансови инструменти, съобразени с целите на ЕС относно Зелената сделка?

Програмният период на практика е стартирал. Да, средствата от него все още не са достъпни, но се извършва цялата предварителна и подготвителна работа за подписване на финансовото споразумение.

Разбира се, очакваме новите финансови линии, свързани със Зелената сделка, Плана за възстановяване и устойчивост и финалните им варианти, за да оценим своето място. Очакваме и финалните варианти на новите финансови инструменти и се надявам, че след успешно натрупания опит ФЛАГ ще продължи да управлява част от тях.

 

Как Камарата на строителите в България би могла да Ви сътрудничи през програмен период 2021 – 2027 г.?

От една страна, като продължи да популяризира сред строителните фирми нашата дейност и възможностите, които предоставяме, както и досега. Разчитаме на Камарата да е коректив по отношение на своите членове, за да имаме все по-качествено изпълнени проекти, завършени в срок и без рискове от финансови корекции, свързани с изпълнението.

 

По повод своята 12-а годишнина в. „Строител“ издаде книгата „Строител. Интервюта“. В нея са избрани 74 интервюта от над 1000 публикувани в медията, които представят строителната история и по-важното, случило се у нас, а и в ЕС за изминалия период. Какво е мнението Ви за идеята?

Винаги е добре да има следи за изминатия път. Строителната история е важна, защото сградите и инфраструктурата надживяват поколението, което ги е създало. Аз лично често си задавам въпроса как ли ще оценят поколенията средата, която оставяме. И си признавам, че много ми се иска да оставяме все по-добри и впечатляващи устойчиви сгради, пътища, водни съоръжения, зелена и чиста среда за нас и още повече за тези, които идват след нас.


Реклама