Г-жо Анастасова, първо приемете поздравления от екипа на в. „Строител” за назначаването Ви на поста ръководител и главен координатор на Проект „Красива България“ (ПКБ). Какви приоритети сте си заложили?

Най-искрено Ви благодаря за поздравленията! Основният ми приоритет е да се продължи установената от дълги години традиция в дейността на „Красива България – да се работи законосъобразно и почтено, като решенията се взимат отговорно, безпристрастно и компетентно. На 13 септември стартира традиционната кампания на ПКБ за набиране на предложения за следващата година. По кои мерки може да се кандидатства и с какъв бюджет разполага всяка? Мерките, по които може да се кандидатства, са три - М01, М02 и М02-01. М01 „Подобряване на обществената среда в населените места” е насочена към подпомагане развитието на устойчива, свързана и достъпна обществена среда, която да повиши конкурентоспособността на населените места и да осигури условия за развитие на успешни урбанизирани територии. М02 „Подобряване на социалната инфраструктура” е за създаване на подходяща и рентабилна образователна и здравна инфраструктура, съвместима с изискванията на населението по места, както и към оптимизация и модернизация на социалната инфраструктура, предоставяща услуги от нерезидентен тип в общността. Третата М02-01 „Подобряване на социалните услуги от резидентен тип” цели подобряване на условията на живот на групи в неравностойно положение чрез обновяване или създаване/изграждане на подходяща и ефективна социална инфраструктура за предоставяне на услуги от резидентен тип в общността, заменящи институционалната грижа. В отговор на въпроса Ви за бюджета на всяка мярка ще кажа, че той ще бъде определен с решение на Управителния съвет, но след приключване на кампанията за 2022 г., когато ще има яснота по отношение броя подадени проектни предложения по отделните мерки и тяхната стойност.

Има ли промяна в правилата? Кой може да кандидатства по различните мерки и на каква стойност трябва да са проектните предложения?

Да, макар и малко, има изменения. Те са свързани със завишаване на границата за: прилагане на М03 „Професионално обучение за придобиване на квалификация” – от 215 000 лв. на 250 000 лв.; за максималния общ бюджет за едно предложение по мерки М01, М02 и М02-01 – от 400 000 лв. на 450 000 лв.; за финансиране от ПКБ на проекти по мерки М01 и М02, които са с обучение на безработни – от 120 000 лв. на 130 000 лв.; за финансиране от Проект „Красива България“ на проектни предложения по М02-01, които са с обучение на безработни – от 180 000 лв. на 190 000 лв. Мотивът за завишаване на границата за прилагане на мярка М03 е обстоятелството, че при стойност на бюджета за СМР/СРР малко над 215 000 лв. средствата за обучение на безработни, включително за стипендии и транспортни разходи, са недостатъчни, за да се формира група от минимум 10 човека, тъй като са повишени разходите за обучение, особено при строителните специалности, за стипендии и за транспорт също. Увеличаването на максималния общ бюджет за едно проектно предложение по трите мерки е във връзка с нарасналите цени в строителството, а покаченото финансиране от ПКБ на предложения с обучение е с цел стимулиране на съответните бенефициенти, които при реализация на обектите им извършват повече дейности, свързани не само с по-големи обеми СМР, но и с организиране на професионално обучение на безработни. Традиционно по М01 могат да подават предложения общините, областните управители, държавните институции и контролните органи, по М02 – общините и държавните институции, а по мярка М02-01 – само общините. Всички кандидати трябва да са собственици на обектите, включени в предложенията. Всеки проект по мярка М01 или М02 следва да е с общ бюджет между 60 000 и 450 000 лв. с ДДС. Съфинансирането от кандидата трябва да е най-малко 50% от общата стойност на предложението, а финансирането от „Красива България“ – най-много 120 000 лв. с ДДС (при обекти без обучение) или максимално 130 000 лв. с ДДС (при обекти с обучение). Проектните идеи по М02-01 следва да са също с общ бюджет между 60 000 и 450 000 лв. с ДДС. Тук обаче съфинансирането от кандидата не трябва да е по-малко от 30% от общата стойност, а финансирането от ПКБ – най-много 180 000 лв. с ДДС (при обекти без обучение) или максимум 190 000 лв. с ДДС (при обекти с обучение). Средствата за СМР/СРР за всяко предложение по трите мерки, което е със стойност за СМР/СРР по-малка или равна на 250 000 лв. с ДДС, са 94% от общия му бюджет, а средствата за организация, оперативно управление и контрол от страна на Проект „Красива България“ са останалите 6%. При стойност за СМР/СРР над 250 000 лв. с ДДС разпределението на общия бюджет за всяко предложение по трите мерки е: 90% за СМР/СРР на обекта; 4% за професионално обучение на регистрирани в ДБТ безработни лица; 6% за организация, оперативно управление и контрол от страна на ПКБ.

Докога ще продължи приемането на предложения по кампания 2022 г. и колко време отнема след това процесът за одобрение на финансиране?

Приемът ще продължи до 7 януари 2022 г., а процесът след това ще отнеме не повече от месец. В този срок е включено времето за разглеждане на предложенията по допустимост, оценяване на допуснатите от тях и одобряване за финансиране и реализация през следващата година на класираните на челни места.

Каква заетост се очаква да се постигне през 2022 г. в рамките на Проект „Красива България“? Знае се, че традиционно по него участват безработни лица. В тази връзка - какъв ще е техният процент?

Заетостта, включително на безработни лица, всяка година е в зависимост както от броя и вида на одобрените за реализация предложения, така и от бюджета на ПКБ, част от който е по Националния план за действие по заетостта (НПДЗ), а останалата част – от бенефициентите. През тази година се реализират 55 предложения на обща стойност 12 млн. лв., от които 5 млн. лв. от „Красива България“ (по НПДЗ-2021) и 7 млн. лв. от бенефициентите. Очакваната обща заетост в строителството при реализацията на предложенията е за минимум 625 лица, в т.ч. най-малко 235 регистрирани в ДБТ безработни, или приблизително 37,6% от общата заетост. Освен това чрез провеждане на 20 квалификационни курса ще бъдат обучени още 225 безработни.

Казвате, че през настоящата година се реализират 55 проекта. По кои мерки са те и има ли вече завършени?

От 55-те одобрени предложения за 2021 г. най-много са по мярка М02 – общо 32. По М01 са 20, а по М02-01 – 3. Те са за обекти в различни области: 22 за образование (14 детски градини, 5 училища, 2 детски ясли и 1 висше училище), 11 за обществено-административно обслужване, 7 за култура (4 читалища и 3 културни центъра), 8 за здравеопазване (4 многопрофилни болници за активно лечение, 3 здравни служби и 1 поликлиника), 5 за социални услуги (2 дневни центъра и 3 центъра за настаняване от семеен тип) и 2 за спорт и рекреация. Към момента десетина обекта са завършени, а на останалите в зависимост от заложените срокове по договор строително-монтажните работи ще приключат най-късно до края на ноември.

Бихте ли ни разказали за някои от по-интересните проекти, изпълнени по „Красива България“ през 2021 г.?

Обектите през настоящата година са разнообразни и интересни. От тях бих посочила две по-стари сгради. Едната е на община Никопол, която кандидатства по ПКБ с предложението „Основен ремонт и реконструкция на бивша сграда „Дом на офицера” за многофункционален културно-исторически експозиционен комплекс - Никопол”. Зданието е построено през 1934 г. за Дом на офицера и е едно от първите със стоманобетонна конструкция. През годините е било Военен клуб, Дом на Народната армия и „Гражданска отбрана”. След това повече от 15 г. е неизползваемо. В архитектурно отношение е типичен за времето си добър образец за обществена сграда, изградена като клуб на офицерството и изпълняваща по-широки функции, включително на културен дом. Другият интересен обект е на община Тутракан, която кандидатства по ПКБ с предложението „Текущ ремонт на обществено обслужваща административна сграда „Общински съвет - Тутракан”. Тя е построена през 1929 г. за дюкян. През 1975 г. е основно реставрирана и адаптирана за Младежки дом и това предназначение има до 1992 г. През годините в нея се е помещавал Туристически инфоцентър, а в настоящия момент там заседава Общински съвет – Тутракан. Постройката е регистрирана като паметник на културата през 1984 г. И в двата случая строителните дейности по „Красива България“ са извършени на база представени от общините проекти, изясняващи визията, композиционно-цветовото решение, технологичните етапи за ремонт и реконструкция на обектите, както и експлоатационната ефективност и адаптация към новите функции на двете сгради.

Кои са най-активните общини, изпълняващи проекти по „Красива България”? Може ли да направите равносметка за ползите и реализираните инвестиции в страната от началото на програмата?

От 2005 г., когато ПКБ започва самостоятелна дейност без подкрепата на Програмата на ООН за развитие, до момента, т.е. за 16 години „Красива България” е успяла да покрие територията на почти всички общини в страната, като с ресурс от 243 млн. лв. са обновени 1697 обекта и са обучени над 3000 безработни лица. Разбира се, има местни власти, които са по-малко активни, но има и такива, като общините Алфатар, Ботевград, Бургас, Бяла Слатина, Враца, Гоце Делчев, Две могили, Иваново, Казанлък, Монтана, Неделино, Нови пазар, Разлог, Самоков, Свищов, Смядово, Сърница, Тервел, Троян и Ценово, които участват по ПКБ почти всяка година. Що се отнася до ползите от реализираните инвестиции, мога да кажа, че изпълнените по „Красива България“ проекти имат голям икономически ефект. Чрез тях се стимулира и адаптира работната сила към действащата пазарна среда чрез реализацията на строителни дейности, обновяващи и подобряващи социалната инфраструктура и обществената среда в съответните населени места. Също така се подпомага малкият и среден строителен бизнес и съпътстващите го производства. Формира се и траен икономически растеж, водещ до осигуряване на постоянна заетост на работната сила в строителния сектор. Важен момент е и че се акумулират приходи в държавния бюджет от всички преки и непреки данъци, дължими за извършената от изпълнителите на СМР стопанска дейност. Освен това налице е и значим социален ефект – подобрени са работните условия на служителите (персонала) и е осигурено по-качествено обслужване на хиляди граждани в областите администрация, образование, здравеопазване, социални услуги, култура, спорт и рекреация.

Как би могла Камарата на строителите в България да Ви бъде полезна в работата?

Като основен фактор в строителния сектор на национално ниво КСБ е един от главните партньори на Проект „Красива България“. Мисля, че помощта, която Камарата ни оказва (чрез периодично публикуване на информация на страниците на в. „Строител” относно дейността на ПКБ), е достатъчна и изключително ценна за нас. Затова позволете ми да изкажа огромната благодарност на целия ни екип за оказваната през годините подкрепа.

По повод своята 12-а годишнина в. „Строител” издаде книгата „Строител. Интервюта”. В нея са избрани 74 интервюта от над 1000 публикувани в медията, които представят строителната история и по-важното, случило се у нас и в ЕС за изминалия период. Какво е мнението Ви за идеята? Какво ще пожелаете на екипа?

Приветствам издаването на книгата от вестника, защото „Строител. Интервюта” е безценно свидетелство за развитието на строителния бранш, за строителната история на нашето време. Тя е доказателство, че в. „Строител” е сериозна, обективна, разпознаваема и качествена медия, която поддържа високото ниво, съответстващо на неоспоримия авторитет на организацията, чието издание е. Затова от името на всички работещи в Проект „Красива България“ поздравявам екипа на в. „Строител”, като му пожелавам крепко здраве и още дълги съзидателни години!