Г-н Иванов, екипът на в. „Строител“ изготвя поредица от видео репортажи за реализирането на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (­НПЕЕМЖС) в страната. Бихте ли ни разказали какви са резултатите във Варна? Колко здания се включиха? Какъв е инвестираният финансов ресурс?

Националната програма за ЕЕ е изключително важна за морската столица, тъй като в града има доста сгради, които се нуждаят от енергийно обновяване. Във Варна отчитаме много позитивни ефекти при изпълнените обекти по НПЕЕМЖС. Обитателите във всички санирани блокове заявяват, че са удовлетворени от обновените си домове. Те са доволни поради редица причини. Освен внедрените мерки за енергийна ефективност, поставените хидроизолации на покривите и ремонтираните общи части на сградите, е повишен и стандартът на живот на гражданите.

В начало процесът по изпълнението на програмата тръгна доста трудно, защото имаше спекулативни изказвания, че ще се отнемат домовете на хората, ако се включат в НПЕЕМЖС, или ще им се вдигнат данъците. До известно забавяне доведе и комплектоването на документите, необходими за кандидатстване. Друг проблем във Варна беше свързан с набиране на информация от собствениците, тъй като голяма част от жилищния фонд е необитаема, а някои от тях живеят извън България. Но след като се реализираха първите обекти и гражданите видяха постигнатите резултати, процесът се ускори – създаваха се сдружения на етажните собствености, подаваха се документи и т.н.

Към момента 39 сгради са с изпълнени мерки за енергийна ефективност по НПЕЕМЖС, а в други 3 се работи и предстои дейностите да бъдат завършени. Общата разгъната застроена площ, която е обхваната от Националната програма, е 290 хил. кв. м, а инвестираният финансов ресурс е 39 млн. лв. При възстановяването на програмата имаме готовност за още 46 здания с  депозирани документи в Българската банка за развитие. Отделно от това имаме 14 сключени договора между община Варна и сдружения на етажна собственост. Те се подписаха малко преди ­НПЕЕМЖС да бъде спряна заради изчерпване на финансовия ресурс.

Трябва ли програмата да продължи? Налагат ли се според Вас някакви промени по отношение на обхвата, финансирането, самоучастието и др.?

Категорично Националната програма за ЕЕ трябва да бъде възстановена. С продължаването й ще се помогне за подобряване на състоянието на жилищния фонд в цялата страна. Освен това по време на изпълнението на НПЕЕМЖС бяха ангажирани немалко работници от строителния бранш, имаше работа и за производителите и доставчиците на материали. При реализацията й се повиши качеството на изпълнение и квалификацията на фирмите, на които бяха възложени дейностите, защото те бяха подложени на постоянен контрол от страна на живущите в обновяваните сгради. Всичко това имаше дисциплиниращ ефект за строителния бранш. Строителните материали, които се влагаха в процеса на саниране, бяха произведени в България и това доведе до развитие на индустрията на страната.

 Да поговорим и за състоянието на строителния сектор в общината.

Варна се развива и това се вижда още с влизането в града, има много строежи, които се изпълняват. Строителният бранш на местно ниво е доста ангажиран, като броят на жилищните сгради в процес на изграждане е голям, докато инвестициите в офис здания са малко, а за индустриални площи почти липсват. Смятаме, че браншът има работа на базата на броя на издадените строителни разрешения. През 2020 г. те са 950, а за първото деветмесечие на тази година са 616. Съпоставката на данните за първите 9 месеца на 2020 г. и на 2021 г. сочи, че броят им е приблизително еднакъв.

Отчитаме и още нещо в община Варна. Сградите, които в последно време се строят, са с много високо качество, влагат се качествени материали и това създава модерна визия на града. 

Кои са големите проекти, които се изпълняват във Варна? Кои са основните обекти с европейско финансиране, които бяха реализирани за изминалия вече период 2014 – 2020 г. или които се довършват?

Реализирахме доста проекти по оперативните програми и средствата, които усвоихме, са в голям размер. Например извършихме ремонти на 10 детски градини и ясли, направихме сериозни инвестиции в модернизация и естетизация на градската среда. Осъществихме втората фаза на проекта за интегриран градски транспорт, с която доразвихме направеното през първия етап, бяха закупени и автобуси. Беше изградена и въведена в експлоатация пречиствателна станция за отпадни води, изключително важна за северните райони на Варна и кк Златни пясъци.

По Програмата за морско дело и рибарство направихме рибарското пристанище в местността Карантината в район „Аспарухово“. Обектът е любимо място за разходка на жителите на града, тъй като има пешеходна алея с дължина около 100 м и две панорамни площадки. Пристанището има основна сграда със смесено предназначение – обществени, търговски и обслужващи площи. Най-атрактивната част е покривът й, който е с формата на амфитеатър, с видимост към морето и града.

В рамките на програмен период 2014 – 2020 г. имаме да довършим проекта за ремонт на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Също така изграждаме социални жилища с европейско финансиране. Трябва да обновим и читалището в район „Владислав Варненчик“. С приключването на тези обекти ще завършим ангажиментите ни, поети по европейските програми.

Кои са приоритетните проекти за общината, които залагате за програмен период 2021 - 2027 в сферата на транспортна, образователна, социална, „зелена“ инфраструктура? Какви проекти Варна би искала да реализира по Плана за възстановяване и устойчивост?

Когато станат ясни направленията за кандидатстване, тогава ще можем да кажем какви проекти ще реализираме. Забавянето на внасянето на националния План за възстановяване и устойчивост за одобрение в Европейската комисия се отразява на всички процедури в новия програмен период. Освен глобалната политика, която е заложена в този документ, има много детайли, които трябва да бъдат уточнени. Например е важно да са ясни правилата за участие и за провеждане на тръжните процедури. Неритмичността в дейностите е изключително голям проблем. За да е устойчив един бизнес, той трябва да има ритмичност в доставките, в работата, да е ясно планирането за следващ период. Всяко забавяне води до дисбаланс и до загуба на работни места. Например когато приключи ­НПЕЕМЖС, малките фирми, които работеха в този сектор, се пренасочиха към други дейности.

Все пак има ли проекти, по подготовката на които работите?

Това, което искаме да постигнем, е добра транспортна свързаност между летището и града. Искаме да изградим и връзка с бъдещата икономическа зона Аксаково. Тя е предвидена в Общия устройствен план на Варна.

През 2020 г. се проведе кръгла маса за популяризиране на проекта на икономическата зона.

Така е. Надявам се да има политическа стабилност и да бъдат предприети реални действия за изпълнението на подобни важни стратегически обекти на територията на цялата страна. Ключов за нас обект е изграждането на бул. „Цар Освободител“. Така ще се осигури връзка между централната градска част, кварталите в западна посока и бъдещата икономическа зона. Направено е предпроектно проучване. Планирано е при трасето на булеварда да се осигури и маршрут на т.нар. леко метро, с което ще се осъществява придвижването на големи групи хора от летището към централната част на Варна и ще се гарантира транспортна връзка с икономическата зона. Това е най-големият проект, по който работим, защото на базата на тенденциите в развитието на града смятаме, че е стратегически важен. С изпълнението му ще се повиши качеството на живот и ще се създадат предпоставки за развитие на бизнеса.

Предвиждаме инвестиции и в екологичен транспорт. На базата на развитието на Варна имаме готовност да изграждаме и детски ясли и градини, както и училища. Работим за това да осигурим отделна база на Математическа гимназия „Д-р Петър Берон“ в града.

По отношение на екологичната инфраструктура имаме намерение да въведем нова система за контрол на сметосъбирането, да се направят допълнителни съоръжения за преработка на хранителни и биологични отпадъци. Заложили сме да въведем още мерки за залесяване, да изградим нови зелени площи. Имаме желание да продължи реализирането на програмата за обновяването на междублоковите пространства.

Как бихте оценили съвместната си работа с представителите на ОП на КСБ - Варна? Има ли сфери, където сътрудничеството може да бъде задълбочено? Кога мислите, че може да планираме поредна среща на общината, ОП Варна и в. „Строител“?

Община Варна работи открито. Срещите с представителите на строителния бранш наистина станаха вече традиционни. През настоящата година не успяхме да осъществим такава съвместно с ОП Варна и в. „Строител“ заради разпространението на COVID-19. Да се надяваме, че през 2022 г. ще се нормализира ситуацията и тогава ще се организираме, ще проведем срещата с ОП Варна и ще обсъдим всички важни за бранша теми, както и инвестиционните намерения на общината.

Ние работим добре с Областното представителство на Камарата на строителите във Варна. След като изготвихме План за интегрирано развитие на общината, обсъдихме с местната структура на КСБ редица важни въпроси. Те показаха изключително сериозно отношение по това, което беше представено като проект, имаха ясни и категорични становища, защото предварително се бяха запознали с този обемен документ. ОП Варна ни даде насоки за неща, които бяха пропуснати в плана. Сътрудничеството ни с КСБ е изключително ползотворно. В заключителния период от представянето на Плана за интегрирано развитие на общината ще се срещнем с представителите на КСБ, защото част от дейностите, които те идентифицираха, нямат отношение към документа, но пък възпрепятстват тяхната работа, създават им проблеми и спират инвестиционния процес.

Четете ли в. „Строител“, полезно ли Ви е изданието за Вашата работа?

Редовно получавам в. „Строител“ и всяка седмица се запознавам с информацията в него, защото тя е действително интересна и е свързана с дейностите в общината. Сътрудничеството ни с официалното издание на КСБ е изключително успешно през годините. Много добре е, че има информационен източник, детайлизиран в бранша, в който всички работим.

Реклама