Инж. Даниел Панов, председател на УС на НСОРБ и кмет на община Велико Търново: За НСОРБ е важно да продължат дейностите по мащабните инфраструктурни проекти

Инж. Панов, в кк „Албена“ се проведе Годишната среща на местните власти. Кои бяха основните теми, които бяха поставени във фокуса на присъстващите?

Годишната среща е най-мащабното и представително събитие от календара на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Тази година ние се постарахме да променим значително формата. Досега традицията беше тя да е място за провеждане на официалните срещи на представителите на изпълнителната и законодателната власт с кметовете и председателите на общински съвети. Нерядко различни министри просто ни „спускаха“ приоритетите на своите институции, в които ние трябваше да се ориентираме. 2021 г. създадохме формат, в който по-ясно да прозвучи думата на общините по важните за държавата въпроси. Нямам предвид да опонираме или да оспорваме, а да демонстрираме гледната точка на управлението, което е най-близо до гражданите и в най-голяма степен отразява очакванията и потребностите на хората. Това мнение невинаги е единно и именно това многогласие създаде смислените дискусии. Споделихме своите опасения, опит и планове. Обменихме идеи, заедно разсъждавахме за предизвикателствата, пред които се изправяме. Неслучайно започнахме с икономически форум, посветен на потенциала на общините да бъдат активен участник в процеса на възстановяване и развитие. Тук искам специално да благодаря за подкрепата на Камарата на строителите в България. Чухме виждането на централната власт по най-актуалната тема – Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), запознахме се с примерите на общини, ефективно работещи с бизнеса, видяхме практиките на компании, които са се превърнали в истински двигатели на растежа, и не на последно място - имахме възможност да обърнем внимание и на важните за местната власт усилия – тези за инвестиции в публичната инфраструктура. Именно тя създава естетичната съвременна среда за живот и работа. Една от сферите, в които държавата ни бележи сериозно изоставане – това е разбирането за смисъла на Зелената сделка и ангажиментите, свързани с устойчивото развитие. Ние смятаме, че мълчанието по темата не носи ползи за никого. Забавянето на териториалните планове за справедлив преход, липсата на инициативност за оптимизиране на системите, свързани с управлението на отпадъците и кръговата икономика, все повече ще ни пречат. Нашето виждане е, че освен теорията по темата за устойчивото развитие е време за повече практицизъм. Зеленият форум беше и първото голямо българско събитие, включено в Конференцията за бъдещето на Европа – общоевропейската дискусия за това накъде бихме искали да вървим. Централната тема на Годишната среща беше децентрализацията. За нас е важно не само да „поддържаме огъня“, но да сме наясно какви са реалните стъпки, които могат да доведат до промяна – промяна на стратегически и нормативни документи, на данъчната система, в начина на работа и мислене на редица консервативни институции. Бих искал да обърна внимание, че в период на пандемия, която блокира много от активността на бизнеса и гражданите и често се използва като оправдание за бездействие на институциите; в година, когато за трети път ни предстои да направим опит да изберем адекватен и действен законодателен орган; във време, в което липсва редовно правителство с пълноценни правомощия, Годишната среща показа, че местната власт е гарант за стабилитета на държавата и има значително по-голям потенциал от правомощията, които са й предоставени.

Казахте, че един от въпросите, които неизменно присъстват в дневния ред на местните власти, включително и на срещата в „Албена“, е децентрализацията. Как реализирането й ще се отрази на общините и как местните власти ще въздействат на централната власт тя да се случи?

Децентрализацията в управлението не е фикс идея за НСОРБ. Това е един от трайните приоритети в нашата дейност, защото е осъзната необходимост за местната власт. Повече самостоятелност означава повече възможности за реализиране на политики, които да са съобразени с конкретните дадености на всяка община и следват разбиранията и нагласите на гражданите. Примерите са много: баварският стил на живот и дух на работа е коренно различен от начина, по който постига просперитет Тоскана. Хората и в Италия, и в Германия живеят съвременен динамичен живот, но са фокусирали усилията си върху своя специфичен местен потенциал и го развиват съобразно своите нрави, традиции и разбирания. Ние все още твърде много си приличаме. Това е така, защото сме еднакво ограничени в своите решения. Повече от 60% от бюджетите на общините се формират от средства, които само счетоводно преминават през администрациите. Това са пари, които целево са насочени за определен вид разходи в конкретни сектори. На практика свободата за собствени решения за политиките на местно ниво е сведена до не повече от 35 - 40%. Ние говорим, че общините стават все по-важен фактор в икономическите процеси, но в същото време те са изолирани от възможността да получават част от средствата, генерирани от икономическата дейност на своя територия. НСОРБ е основната движеща сила в макар и скромния напредък на страната ни по пътя към децентрализация. Това не е наша констатация, а на приключилата през 2021 г. Мониторингова мисия на Съвета на Европа по прилагането на Европейската харта за местно самоуправление. Именно по наше настояване беше възстановена работата на Съвета по децентрализация. Вече имаме напредък и в преговорите с две поредни служебни правителства по темата. Министерството на финансите ще ни предостави конкретна информация за генерираните данъци по видове в отделните общини. За нас тези данни са важни с оглед на експертния етап, в който разговорът за децентрализацията навлиза. Ние сме наясно с необходимостта от принципни промени в редица закони, за да говорим за практически стъпки по пътя към финансовата децентрализация. Достоверните данни са база за сериозен и задълбочен анализ, за разработване на различни варианти. Неслучайно дискусията за децентрализацията се проведе в рамките на Общото събрание на НСОРБ. Това е наш ключов приоритет. За нас, както и по всички други теми, по които Сдружението изразява позицията на местните власти, беше важно да чуем в откровен разговор ревностни радетели за децентрализация, както и по-скептични колеги, да осмислим всички опасения на кметовете, за да можем с бъдещите нормативни промени, които ще предложим, да гарантираме интереса на хората от всяка българска община.

Друга важна тема, върху която винаги НСОРБ акцентира, е състоянието на общинската пътна мрежа и ангажиментът за нейното поддържане, който е вменен на местните власти без отделянето на финансов ресурс за това. Как се промени нейното състояние през последната година? Имаше една идея за създаване на специален фонд, от който да се финансират ремонтите й - стана ли той факт и как се изразходват средствата от него?

Както знаете, през 2019 г. НСОРБ подкрепи инициативата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за създаване на обща база данни за състоянието на общинската пътна мрежа. Получихме и предоставихме на МРРБ актуална към 2020 г. информация от 260 общини за експлоатационното състояние на общинските пътища и съоръжения по тях. С оглед настъпващите периодично промени в списъка на общинските пътища, основно в тяхната дължина и състояние, предложихме създадената съвместно между НСОРБ и МРРБ база данни да бъде общодостъпна през интернет страницата на ведомството и по служебен път да бъдат отразявани настъпилите промени с цел поддържането й в актуално състояние. Това наше предложение все още не е възприето. Ще припомня част от резултатите от изготвения от екипа на НСОРБ първоначален анализ на получената информация за актуалното експлоатационно състояние на общинските пътища и съоръжения на територията на почти цялата страна:

• Около 1200 общински пътя са в лошо състояние, около 900 са в незадоволително и едва 200 са в отлично;
• Близо 60% от общинските пътища или части от тях имат необходимост от ремонт или реконструкция. Това означава, че повече от половината или значителна площ от настилката на тези трасета е повредена, с образувани коловози и деформации;
• Общата дължина (на база представилите информация 260 общини) с необходимост от ремонт/реконструкция е 11 250 км общински пътища.

Както неведнъж сме отбелязвали, основната причина за тази недобра картина е липсата на трайно държавно финансиране за рехабилитацията на общинските пътища и улиците в населените места. Все още местните власти основно с постъпленията от данъка върху превозните средства поддържат около 19 500 км общински пътища и над 57 000 км улична мрежа в градовете и селата. За тази инфраструктура за разлика от републиканската мрежа липсва целево европейско финансиране. Именно поради тези обстоятелства и с оглед осигуряването на безопасността и комфорта на гражданите НСОРБ настоява ежегодно за осигуряването на допълнителни средства от държавния бюджет за рехабилитация на общинските пътища и улиците в населените места. През 2021 г. получихме увеличение на целевата субсидия за капиталови разходи – допълнителни 5 млн. лв. над първоначално предвидения ръст от 20 млн. лв. (общо 25 млн. лв.), въпреки че нашето искане беше за осигуряване на допълнително увеличение на целевата субсидия за капиталови разходи със 70 млн. лв., от които 60 млн. лв. за общински пътища и улици и 10 млн. лв. за благоустрояване на малките населени места в общините. През 2022 г. ще продължим да настояваме за осигуряването на траен приходоизточник за поддържане на общинската мрежа, който да бъде прогнозируем и позволяващ на всяка община да направи и изпълни своята програма за реновиране на пътната инфраструктура. Такова наше предложение бе създаването на Национална програма „Общински пътища“ с годишен бюджет от 300 млн. лв., която да бъде администрирана от МРРБ, по което за съжаление също все още няма положително развитие. Надявам се с новия състав на редовно правителство разговорите по тези два важни въпроса да продължат по-активно.

Неизменно в рамките и на двата дни се акцентираше върху Плана за възстановяване и устойчивост и възможностите, които той би предоставил на страната ни. Като какъв знак НСОРБ разчита факта, че се забавя неговото представяне в ЕК? И как това се отразява на местните власти?

Винаги сме подкрепяли тезата, че е важно внасянето на Плана и започване на преговори с Комисията. Наясно сме с основните спънки пред този процес – липсата на визия за регионите, засегнати от енергийния преход, и съмненията относно върховенството на закона у нас. Още след първото обсъждане на Плана за възстановяване и устойчивост НСОРБ постави въпроса за изпълване със съдържание на раздела „Местно развитие“. Ние настоявахме да бъдат предвидени дейности, които да обърнат погледа на регионите към собствения им икономически потенциал и да ги стимулират към промяна на профила в посока „зелените” политики на ЕС. За съжаление темата дори не бе обсъдена задълбочено. Липсата на визия по въпроса „какво ще се прави след закриване на въглищните мини и централи“ сега всички усещаме все по-болезнено. Сериозна част от проектите, предвидени в Плана за възстановяване, ще бъдат реализирани от общините. Това са всички мерки за обновяване на публичната инфраструктура – училища, здравни заведения, културни обекти, за изграждане и разширяване на ВиК мрежа в малките агломерации, за екологичен транспорт, за сградно обновяване. За нас е важно да бъде преразгледан ресурсът за енергийно ефективно улично осветление. На фона на темата за цените на тока е излишно да коментирам мотивите за нашето настояване. 80 общини разполагат с готови проекти как да подменят остарялата и амортизирана мрежа на уличното осветление. На срещата със служебния министър-председател Стефан Янев и министри от правителството, която проведохме на 1 октомври, получихме разбиране по този въпрос. Нещо повече, ние споделихме, че сме напълно готови да обсъждаме вече на експертно ниво конкретните механизми за изпълнение на проектите. Всъщност това е и залогът предвидените средства на практика да стигнат до нас. Дотогава – това са теоретични пари. Общините трябва да планират средства за подготовка на предпроектни проучвания, за проектиране, да обявят целия пакет обществени поръчки, да започнат изпълнението със собствени средства. Затова за нас уточняването на механизма и сроковете за реализиране на проектите са особено важни. Радвам се, че срещнахме пълното разбиране на служебния вицепремиер Атанас Пеканов, и се надявам, че в най-скоро време ще пристъпим към практически действия. От особена важност както за общините, така и за нашите партньори от строителния сектор и за гражданите са важни и две ключови реформи, заложени в ПВУ. Това са дигитализацията на архивите, които са от 1890 г. Ние вече наричаме тази дейност „спасителна“ за документите, свързани с всеки от нас, от Вас в цялата страна. Това е и важно условие за въвеждане на повече електронни услуги (дори не смеем да говорим за е-управление). Другата важна инвестиция, с която сме ангажирани активно, е създаването на Единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството. Според нас това е ключ към преодоляване на множество проблеми – за бизнеса, за гражданите, за институциите. В това число и силна антикорупционна мярка.

Каква е позицията на НСОРБ за продължаване на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост? Как гледате на идеята за въвеждане на изискването за осигуряване на самоучастие от страна на собствениците? Трябва ли да има някакви промени по отношение на обхвата на програмата?

Всеки кмет мечтае бързо и в кратки срокове всички сгради на територията на неговата община да бъдат санирани. Ние обаче сме реалисти и ни е ясно, че очакванията се срещат с възможностите някъде по средата на пътя. Важното постижение е, че съвместните ни усилия доведоха до това да убедим властта във значимостта на процеса за въвеждане на мерки за енергийна ефективност. Резкият скок на цените на електроенергия е допълнителен аргумент в тази насока. Все още по обясними причини няма визия за Национална програма за енергийна ефективност. За сметка на това пък обновяването на публични и жилищни сгради е заложено както в Плана за възстановяване и устойчивост, така и в бъдещите оперативни програми. На практика би трябвало да имаме три източника за финансиране на мерките за енергийна ефективност. Рано е още да говорим за правилата за реализиране на проектите. МРРБ работи по иновативен подход, що се отнася до проектите, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост. Имаме уверението, че новият модел ще бъде базиран на прилагане на съвременните екологични стандарти в строителството, а целта на всички ни ще бъде постигане на по-добри параметри на енергийна ефективност. Това е територия, в която ние – НСОРБ и КСБ, имаме какво да правим съвместно: да изучаваме и представяме добрите практики, да научаваме за новите материали и технологии, да проучваме чуждестранния опит, защото сме двете страни на един и същ процес. И най-авангардната строителна компания няма как да реализира своите виждания за модернизацията на един обект, ако местната администрация не е гледала в същата посока, когато е подготвяла заданието за възлагане.

Преди известно време НСОРБ излезе с анализ на финансовото състояние на общините, където се посочваше, че разходите се увеличават. Може ли да кажете, ако се направи сравнение на данните, каква е събираемостта за първите 9 месеца на 2020 г. и на 2021 г.? И ако разходите се повишават - в какво направление и как местните власти ще се справят?

Все още не разполагаме с данните, въз основа на които да извършим оценка на изпълнението на общинските бюджети за деветмесечието. Като цяло имаме повишаване на разходите за полугодието средно с 20% спрямо същия период на 2020 г. В последните месеци зачестиха и сигналите от общините за значителното нарастване на разходите за ел. енергия, горива и материали, на хранителните продукти, които се закупуват за нуждите на детските градини и ясли и за социалните домове и услуги. Тези увеличения се усещат и от всеки един гражданин и се надяваме държавата да намери адекватни решения на този проблем. В резултат на нарастването на цените на строителните материали редица строителни фирми, сключили договори за обществени поръчки, не могат да се справят и предприемат действия за прекратяване на договорите. Общините не са изолиран остров, където влиянието на кризата, породена от COVID-19, няма да се усети, напротив. Местните власти предоставят 2/3 от публичните услуги в страната и сме загрижени и за това хората да имат достъп до основните услуги и този достъп да не им струва скъпо. За разлика от предходната финансово-икономическа криза сега световната икономическа общност препоръчва вместо ограничаване на разходите – насърчаване на инвестициите като форма за бързо преодоляване на последиците от пандемията и запазване на заетостта, и ние мислим и в тази насока.

С актуализацията на държавния бюджет за 2021 г. определен процент средства се отпускат на общините. Те доколко ще помогнат на местните власти и бяха ли чути исканията Ви за нуждите им?

Актуализацията на бюджета в частта за общините беше предложена от НСОРБ и благодарение на подкрепата на депутатите от 46-ото Народно събрание тя е факт. Този допълнителен ресурс от 100 млн. лв. ще ни помогне частично да се справим с предизвикателствата, породени от пандемията, както и да имаме по-голяма гъвкавост в случай, че ЗДБРБ за следващата 2022 г. не се приеме до края на настоящата година. Нуждите на местните власти по своята същност са нужди на хората, живеещи и работещи в общините, и на местния бизнес. Всеки български гражданин очаква да има нормална и сигурна среда за живот и работа, да има редовен обществен транспорт, да ползва качествени и достъпни образователни, здравни, социални услуги, спорт и култура. По тази причина винаги сме настоявали за повече гъвкавост в управлението на финансите на местно ниво.

Каква година отчита НСОРБ и кои са основните предизвикателства през 2021 г.?

Като контекст 2021-ва не беше по-лека от първата пандемична година. Нещо повече, невъзможността на два пъти да бъде съставен работещ парламент и редовно правителство е фактор, който допълнително комплицира обстановката, в която функционират местните власти. Ние сме относително самостоятелни, но винаги сме разглеждали местната и централната власт като компоненти на единния държавен механизъм. Не са малко проблемите, които не могат да бъдат решени от местния парламент, а се нуждаят от сериозна институционална намеса и законодателни промени. В този смисъл непълноценното фукциониране на държавата рефлектира и върху дейността на общините. Въпреки това ние положихме максимално много усилия да минимизираме този ефект и се радвам, че успяваме. Изграждането на ефективна система за комуникация със законодателната и изпълнителната власт за нас е фундаментална задача, от успешното решаване на която зависи работата ни за години напред. По тази тема за пореден път през 2021 г. оставаме в очакване. Що се отнася до същността на усилията ни, целта и смисъла им – дискусиите в рамките на Годишната среща на местните власти ни дадоха ясен ориентир за очакванията на българските общини и ние ще следваме този курс. Мненията на колегите от цялата страна, техните резерви и очаквания ще определят траекторията в работата на НСОРБ в съдържателен план. В краткосрочен план до края на година ни предстои съвместно със служебния кабинет да договорим рамката на бюджетните взаимоотношения на общините с държавата за 2022 г.

По време на Общото събрание на НСОРБ бяха начертани и основните политики, които ще се реализират през 2022 г. Бихте ли разказали кои ще бъдат направленията в дейността на Сдружението?

Приоритет за нас остава формирането на политическа и обществена подкрепа за реформа в данъчната система на страната в посока разнообразяване на местните данъци чрез преотстъпване на част от националните. Най-важната в оперативен план задача е започването на работата по интегрираните териториални инвестиции. Това е изцяло нов подход в работата на общините не само защото ще бъде реализиран на територия, надхвърляща границите на конкретната община, но и заради различните нива на партньорства, които трябва да бъдат формирани за реализирането на бъдещите вложения. Вече бяха създадени Регионалните съвети за развитие, но тепърва предстои те да започнат да работят и да се утвърдят като авторитетни органи за определяне на политики на регионално равнище. Вече споменах, че предстои да бъде изяснен конкретният механизъм и да се пристъпи към реални действия за осъществяване на проектите, финансирани чрез Плана за възстановяване и устойчивост. Траен приоритет в дейността на НСОРБ остава подкрепата за развитие на капацитета на местната власт чрез обучителни и дискусионни формати и предоставяне на консултации. Новите обстоятелства налагат и преформатиране на много от досегашните начини на работа в тази насока. През 2022 г. ще стартират и още два големи проекта на Сдружението – за определяне на ТБО на количество в три пилотни регионални системи и за дигитализацията на общинските архиви от Регистър „Население“ с финансиране от Плана за възстановяване и устойчивост. През последните години важен приоритет на НСОРБ е и международната активност в системата на организациите на местните власти и в различни органи на ниво ЕС.

Предстои подписване на меморандум за сътрудничество между НСОРБ и КСБ. В какви сфери се предвижда разширяване на партньорството между двете организации? Кога се планира да се направи подписването?

Няма да скрия, че ние сме готови отдавна с рамковия меморандум за сътрудничество. Динамиката в областите, в които набелязваме да си сътрудничим, обаче е голяма и ние се опитваме да обхванем максимално широк кръг възможности за сътрудничество и взаимно обогатяване. Междувременно НСОРБ подписа споразумения за партньорство с Камарата на строителите в България, с Камарата на архитектите в България, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Българската асоциация на архитектите и инженерите - консултанти. Работим активно с УАСГ. Камарата на строителите в България обхваща много секторни структури, с всяка от които нас ни свързват отделен кръг от общи интереси и проблеми. Сега сме в процес на активна комуникация с фирмите от пътностроителния бранш. За нас е много важно да бъдат намерени решения на проблема с разплащанията към сектора и работата им да се върне в нормален ритъм. Ние поставихме този въпрос по време на срещата с премиера и получихме уверение, че МРРБ ще направи всичко възможно, за да продължат дейностите по мащабните инфраструктурни проекти, защото те са важни за цели региони на страната, за общините, за хората и за бизнеса. По отношение на зимното почистване получихме уверенията на МФ, че до края на октомври 25% от необходимите средства ще постъпят по сметките на общините и ще имаме възможност с общи усилия да направим възможното за гарантиране на безопасността през зимния сезон.Партньорството с Камарата на строителите е от ключово значение за общините. Надявам се, че в следващите месеци ще координираме подписването на Меморандума между нашите две организации.

Вестник „Строител“ бе медиен партньор на Годишната среща на местните власти. Как оценявате съвместната ни работа и дейността на екипа при отразяването на форума?

Вестник „Строител“ бе не просто медиен партньор, а бих казал, логичният медиен партньор, защото сътрудничеството с изданието не е спорадично, а следва трайна линия на градация. Вече втора година успешно се реализира рубриката „Кметовете говорят“, която за нас има много голяма стойност. Не само защото получаваме възможност да говорим не реактивно – по горещи теми, а визионерски – да споделим намерения и планове за развитие в перспектива. Още по-важното е, че чрез в. „Строител“ имаме трибуната да го правим пред компетентна и заинтересована аудитория, а това е още по-значимо. Ще Ви призная, за тази Годишна среща ние потърсихме партньорство не от фирми и медии, които проявяват интерес да се изявят пред хората, вземащи решения на местно ниво. Ние поканихме партньори, с които работим успешно вече повече от две години и с които сме доказали своята взаимна коректност. Вярвам, че тя е условие за трайно и задълбочено сътрудничество и в бъдеще.